Домашно обучение - образование на децата в къщи.

[Аделаида]

В последно време много се заговори за домашното - дистанционно обучение (homeschooling). Системата или по - скоро методът на обучение не е широко популярен у нас, но въпреки това той има своите последователи и привърженици. Вече се срещат семейства, които оразоват по този начин децата си и залагат на неговите плюсове. Законово не е регламентирано като възможен избор за родителите и децата им (образованието у нас е задължително от пет до шестнайсет години, за нарушителите са предвидени глоби, но само на хартия, защото досега няма прецедент на санкционирани). Без диплома човек няма право да учи в български университет. Въпреки законовите пречки "хоумскулъри" у нас има. Малко хора се осмеляват да го практикуват, но са все повече тези, които го обмислят като алтернатива. Причината за тази вълна е масовото недоволство от остарялата и нереформирана образователна система и желанието децата да не попадат още от ранна възраст там.

Домашното образование като съвременно явление се възражда през шейсетте години на миналия век – децата учат в домашни условия, ръководени най-често от своите родители, по-рядко от частни учители (било масова практика в Европа и Северна Америка преди индустриализацията). Повечето съвременни държави уреждат законово този тип обучение през последните две десетилетия и то често е обвързано със строг институционален контрол и наблюдение на тези семейства, за да се следи спазването правата на децата.

"Домашните ученици", или по-скоро техните родители, избират между разнообразни методологии и материали – ученето може да става и по различни парадигми - системи на класическо образование (тривиум), методът на Монтесори, образование по Валдорф, на Шарлот Мейсън и т.н. Много семействата смесват различни системи и пробват кое работи най-добре за тях. Вече е възможно обучението да минава под шапката и програма на някои традиционни училища. Разработени са онлайн програми с виртуални преподаватели. Съществуват тестове, които могат да се държат в края на всяка година за регулация или приравняване със стандартните нива в училища, както и като вход към висши учебни заведения.

Хоумскулърите ползват активно обществените източници на информация – музеи, клубове и библиотеки. В някои американски щати като Ню Мексико законът позволява подобни семейства да посещават училищните бази и да се включват в отборите и клубовете им. Интересно е, че висок процент от американските хоумскулъри (78%) ползват като основен източник на информация обществените библиотеки. У нас обаче децата на Маги и Тома не могат да посещават местната библиотека, защото, за да се запишат, трябва да посочат училището, където учат. Затова пък си купуват книги, по много и каквото им е интересно.

В различните образователни системи има разбира се и плюсове и минуси.

Кои са плюсовете и кои минусите н този тип образователна система?

Имаме ли време в забързаното си ежедневие да помагаме в подготовката на децата си и да сме посветени изцяло на тяхното образование в къщи?

Бихте ли избрали такъв вид начин на обучение за своите деца и защо?

Източник

В различните образователни системи има разбира се и плюсове и минуси.

Кои са плюсовете и кои минусите н този тип образователна система?

Имаме ли време в забързаното си ежедневие да помагаме в подготовката на децата си и да сме посветени изцяло на тяхното образование в къщи?

Бихте ли избрали такъв вид начин на обучение за своите деца и защо?

Още по темата:

http://www.estestveno.com/node/1311;

http://www.monitor.bg/article?id=233640; http://ide.li/article2772.html;

http://www.uchenik.com/5329-roditeli-predlagat-preduchilishhna-ot-vkshhi.html;

http://www.sanitybits.com/?p=290

[B__]

Ще споделя като неспециалист. Е, учил съм, ама малко педагогика.

Основният причина да съществува учителя е разпредметяването. Това, което е написано и уж всеки има достъп в книгите и библиотеките обикновено не може да се разбере добре, ако учителят не го е разпредметил. За тази цел учителя трябва да има връзка с класа си и да познава учениците си, както и те да го познават лице в лице. Има една шега, че учителя влиза в класа, избира си най-тъпата физиономия и обяснява, докато на нея й стане ясно

Без практика никой предмет не може да бъде научен. Учителят следи всеки ученик, всеки час как усвоява материала и практически го прилага. Дистанционно това няма как да стане. Е, пишат се есета, но самите есета са ограничена форма на практическа изява на наученото.

Има предмети, които просто няма как да се усвоят у дома. Идеален пример е трудовото обучение, при което надали ученикът може да си спретне добра домашна работилница, а и защо да го прави. Предмети като химия и физика също исизкват добра материална база, а и много важно е присъствието на учителя, за да не гръмне ученика нещо с някаква химическа бърканица. Освен това някой химически вещества са с ограничена употрева и могат да се използват само на контролирани места. Едно такова е училището.

Съпреживяването между учениците води до по-добро разбиране на учебния материал и осъзнаване на въздействието му върху хората. Ученикът може непосредствено да види как учебния процес се отразява на учениците. Освен това споделянето и обсъждането между учащите се е незаменимо при допълнителното изясняване на материала и неговата социална и човешка компонената. Защото те обсъждат помежду си и това. Как ще стане това дистанционно не знам. Е, има чатове и форуми, но те не заменят живото общуване.

Учебните заведения организират и групови занимания, които са екскурзии, спортни прояви, прояви относно политически събития (празници), семейни прояви, които помагат за социализирането на учащите и подготвят тяхното влизане в обществото.

Влизането на учащите в обществото е основна задача на образователната система. Страничен ефект е социализацията, без която може и да натрупа големи знания, но да ги използва в стила на робот. При колективното обучение груповата работа е като груповата работа прри психотерапевтите. Учащите се учат да живеят, да понасят живота, да съпреживяват, да бъдат човешки същества. Иначе получаваме още някаква пародия - творение на Интернет.

Казва се, че 80% от информацията се добива не чрез думите, а чрез езика на тялото, личното присъствие и съпреживяването. Това е важно не само за усвояването на знания и способности, а и за това човек да усети човека до себе си близък. Дистанционното обучение само моеж да засили изолацията между хората.

Според мен най-добрия вариант е Валдорфово присъстено училище. Какви са последните новини, ще има ли таквоа в България?

За дистанционно обучение почна да се говори най-вече от големите корпорации, които произвеждат Интернет оборудване и системи. Колкото повече трафик (а дистанционното обучение създава), толкова повече ще се продават стоките им, толкова повече ще печелят.

[Креми (късметче)]

И при домашното, и при училищното обучение водеща е личността на обучаващия. Той може да направи интересен всеки предмет и да намери начин да даде знания, които ще се ползват в живота.

Специално за трудово обучение и спорт - смятам, че родителите биха си дали повече труд да организират база или да осигурят достъп до такава.

Ключовата дума е:

отговорен учител, отговорен организатор.

В училищното образование учителят рядко има възможност и свобода да организира по свой вкус учебния процес( тук включвам и материалната база). Дори реформата за целодневно обучение на децата също тръгва, преди да има база за нея. Кой родител би наказал 7-годишното си дете да седи цял ден на чин?

[Пламъче]

Според мен е добре родителите да имат възможност да избират начина на обучение на своето дете,особено в началния курс.

Твърде често детето не харесва учителя си и прехвърля това свое отношение върху образованието въобще.Такова дете и в по-горните класове приема ученето като нещо досадно и излишно.

Много е важна личността и професионализма на учителя - според мен трябва да отпаднат сегашните критерии за подбор на учителите.

И според мен избързаха с реформата без да е създадена съответната база за нея.Едва ли има по-голямо наказание за едно 7 годишно дете от това,да седи по цял ден в училище е да му налагат какво и как да го прави!

Ако детето ми беше малко,бих предпочела да го обучавам сама или да наема частен учител.

[Креми (късметче)]

После се замислих -

дали зад такова полемизиране не стои пак вероятността държавата да абдикира от задълженията си.

Защото масово хората ходят на работа ( и двамата родители) , а от доходите си плащат данъци. Това е един вид споразумение - държавата да се погрижи адекватно за такива дейности, които се извършват от специалисти.

Дори в голяма част от семействата да е възможно майката да стои в къщи, не от всяка майка става учителка.( Или пък няма желание, което също е нормално.) После явно е, че никой учител не може да бъде еднакво добър по всички предмети, а все пак разделението на предмети не може да се избегне.

Ами ако решим и здравното обслужване да се измени по този начин?

Къде остава държавата и защо ни е административен апарат?

Такива възможности за обучение като домашното, като частни ученици, задочни и т.н. са добри за особените случаи, за изключенията сред децата. Или за изключителни родители, които искат и могат да го направят качествено.

Но като гражданско общество ние по-скоро трябва да наблегнем на това - да изискваме качество на обучението, на здравеопазването и на всичко, за което плащаме данъци. И да осъществяваме граждански контрол.

[Пламъче]

После се замислих -

дали зад такова полемизиране не стои пак вероятността държавата да абдикира от задълженията си.

Защото масово хората ходят на работа ( и двамата родители) , а от доходите си плащат данъци. Това е един вид споразумение - държавата да се погрижи адекватно за такива дейности, които се извършват от специалисти.

Дори в голяма част от семействата да е възможно майката да стои в къщи, не от всяка майка става учителка.( Или пък няма желание, което също е нормално.) После явно е, че никой учител не може да бъде еднакво добър по всички предмети, а все пак разделението на предмети не може да се избегне.

Ами ако решим и здравното обслужване да се измени по този начин?

Къде остава държавата и защо ни е административен апарат?

Такива възможности за обучение като домашното, като частни ученици, задочни и т.н. са добри за особените случаи, за изключенията сред децата. Или за изключителни родители, които искат и могат да го направят качествено.

Но като гражданско общество ние по-скоро трябва да наблегнем на това - да изискваме качество на обучението, на здравеопазването и на всичко, за което плащаме данъци. И да осъществяваме граждански контрол.

Това е най-доброто решение,но дали повечето хора мислят така?

Моите впечатления са,че всеки се справя с положението сам и както може без да се интересува от това как се справят другите.

[Guest pavletA]

Домашното обучение е възможен избор, в една демократична държава.Според мен трябва и двете страни на родителите и на детето да са убедени в качеството на образованието от дома.Детето има нужда от социализация, общуване с връстници, отработване на различни ситуации, адаптиране към характери на преподаватели, сравняване с възможностите на връстниците.Наистина в момента образованието страда от много проблеми, руши се сериозно ценностната система на подрастващите, формата на изпитване- тестовете се попълват като на тото, това на мои близки децата съвсем спонтанно го отбелязват.За образованието от дома би бил висок контрола, но много относително ми звучи.

[Aglika Georgieva Al Georg]

Големия ми син пострада от институцията ясла.Само защото кожата му е червена и по-суха,а и не платихме начален 1000лв.депозит (закакво ли беше,вече не помня)За малкия няма място в детска градина, той е с диагноза ДЦП,но със запазени умсвени функции.Брои,смята,разбира,разговаря, има мнение по всяка тема.Как да не искам да има домашно обучение за нашето семейство е необходимуст!!!!