Спасяването на българските евреи

[B__]

От "И очите ми видяха Изгрева", Николай Дойнов.

"СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ Беше 1939 година. Демонът на войната вече тържествуваше и всички с тревога се заозъртахме. Помня по това време, нещо работех на Изгрева и Учителя се спря при мен. Това Той често правеше, идваше, когато се бях заел с нещо там и нерядко ми помагаше, щом имаше нужда. Като видя тревожното ми лице, Той каза със загриженост в гласа: „Тази война ще продължи години, години наред.“

И така със задълбочаването на това човешко безумие тревогите и неприятностите растяха от ден на ден. Дойде и вестта за гоненията на евреите от хитлеристите в Германия и в държавите, които вече бяха тяхна територия, а също и за техните съюзници, каквато беше и България, подписала Тристранния пакт. През март 1943 година министърът на вътрешните работи Габровски издава заповед за депортиране на евреите в Полша, подписана от царя. Учителя разбира това и нарежда да повикат Лулчев. Лулчев пристига веднага. Като военен той беше дисциплиниран човек. Учителя застава пред него и твърдо му казва: „Веднага намерете паря и му кажете, че ако допусне да изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане!“ Лулчев тръгва да търси цар Борис. В софийския дворец не го намира и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито, без да се обади някому. Лулчев отива в двореца Враня, в Костенец, в Чам Кория, но и там го няма. Лулчев се връща в София при Учителя и му разказва за неуспешната обиколка. Учителя се отдръпва за миг в стаята си, след малко отваря вратата и произнася само една дума „Кричим“ и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва с кола за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. „Кой ти каза, че съм тук?“ - строго го посреща царят. Лулчев му отговоря: „Прати ме г-н Дънов, да ви предупредя, че ако допуснете да бъдат интернирани българските евреи в Полша, то от династията, от трона и държавата Ви и помен няма да остане.“ Царят веднага се връща с Лулчев в София, изисква заповедта от Габровски и я скъсва. Така в последния момент българските евреи бяха спасени. "

[Дъгата]

Кой обира лаврите за спасяването на евреите - банкерът-принц

"Hermann Leiningen е наистина принц.

На визитката му пише: His Serene Highness, Prince Hermann Friedrich Fernando Roland zu Leiningen.

46-год, банкер, които живее в Торонто със съпругата си Deborah и деца Tatiana, 20, Nadia, 18 и Alexa, 12.

Той e пра-пра внук на крал Victor Emmanuel III of Italy и по бащина линия е пряк потомък на Queen Victoria. Той сега е 126-то по ред за короната.

По-директна кралска кръв той има по линия на дядо си - Борис 3 от България, на който е отдадена почит през април от Chabad of Markham, еврейска синагога, за това, че той е спасил 50 000 евреой благодарение на далновидната си политика на отлагане и неявно протовопоставяне на Хитлер........................"

Spored вас трябва ли официално от ОББ да се разпространят детайлите за спасяването???

Като част от опазване на истината?

Редактирано Октомври 16, 2010 от Дъгата

[solej]

Официалният отговор на ръководството на Братството е ,че в нашите среди се знае истината за спасяването на българските евреи , но до този момент фактите няма как да се докажат документално.А обществото и най-вече политиците-вярват на документи.

Моят скромен принос за представяне на истината е включването на тази тема в краткото представяне на Учителя в нета във връзка с кампанията ''Великите българи''.Но то не е достатъчно.

[Guest Христо]

По - известен е фактът, че България е спасила своите евреи и повече се набляга на този факт. Но по - малко известен е фактът, че българският народ и българските политици не спасяват всички евреи живеещи сред българи. Нарочно не казвам "всички български евреи". Понеже евреите от Вардарска и Егейска Македония не са имали българско гражданство, тъй като тези територии са били до преди началото на войната под югославска и гръцка власт. След като немците ги превземат, те не стават официално част от територията на Царство България, а са попадат под българско администриране. Окончателната им участ е щяла да се реши след края на войната - я ни ги дадат, я не ...Та поради това, възможността за спасяване на тези евреи е била по - малка.

Депортиране на евреите от новите територии

Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от Хитлеристкото правителство в берлинското предградие Ванзее през 1942 г. Тогава започва масовото депортиране към Аушвиц (Освиенцим). Благодарение на местоположението си — близо до големи градове и на жп-връзките той става най-големият концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани.

На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи.

Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара България“.

На 4 март 1943 г. започва депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях.

Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.

На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

И все пак, похвално е, че България е едната от двете европейски страни, която спасява евреите си - 50 хил. на брой ( наред с Дания, която спасява около 4хил. евреи). Позитивно е и това, че в спасяването са взели участие хора от различни групи на обществото ни. Един от моментите, в които народът ни е бил обединен.