За Мястото на Учителя

[Guest pavletA]

Реших да посетя мястото на Учителя с моите слънца.Малко се повъртяхме, но го намерихме.Това е място, където не съществува понятието време, пространство и материя.Тук усещаш само нещо вечно- БОГ.Гълъбите си играят до теб като, че ли имат човешки души.Невероятно спокойствие цари.Розите за прекрасни, когато стигнеш до елипсата босилека ухае по- силно от всякога.Пчелите неуморно жужат, пеят и танцуват, не работят.Цветния венец на боничките вдъхновява сина ми да ги фотографира с удоволствие, и тук ме снимай моли ме.Искам да се виждат цветята.Хайде да пийнем вода, отивам и там за фотографиране.Водата е с друг вкус, дори пием по два пъти.Толкова беше тихо и спокойно, че прецених да се поразходя боса да не смутя тишината.Пак се порадвахме на приятелчетата гълъби и им поговорихме.След това тръгнахме.

[Guest devashaktika]

pavletА, там наистина все едно времето е спряло! Като отвориш бялата врата, със слънце на нея, все едно влизаш в друг свят. Подобно на Алиса в страната на чудеса, която надзърташе през ключалката, за да види онази вълшебна градина. Мястото на Учителя е наистина една приказна градина и искам да благодаря на всички, които се грижат за нейната поддръжка.

За тези, които имат желание да го посетят и все още не знаят, къде се намира - то е разположено в кв. Изгрев между улиците Латинка, Ген. Щерю Атанасов и Никола Мирчев, като входът е срещу Руското посолство, откъм ул. Никола Мирчев (виж картата). До там се стига с трамвай 18, последна спирка "Руско посолство", върви се покрай Руското посолство в посока Витоша, като градинката се пада от лявата ви страна. Може и с метро, слиза се на станция Жолио Кюри от страната на Итерпред, посоката е към Руското посолство, първата улица вляво е Латинка, тя извежда точно на Мястото.

Между другото един интересен факт - Мястото на Учителя е обявено за исторически паметник на културата с категория "национално значение".

Още снимки на Мястото в Галерията.

Редактирано Септември 14, 2010 от devashaktika

[B__]

А достъпът свопбоден ли е?

[Guest devashaktika]

А достъпът свопбоден ли е?

Разбира се! Градинката е отворена за всички. Може да се посети по всяко време на деня през цялата седмица, само вечер се заключва.

[Розалина]

Благодаря pavleta и devashaktika

Много навреме и много ценна за мен е тази информация.Не съм ходила все още на мястото на Учителя.Познавам го задочно от учебния филм по паневритмия с инструктор Ина Дойнова,който е сниман на това място.Чела съм,че ден след кончината на Учителя,братството взема решение да бъде погребан на "Изгрева" под една лоза ,за която самият той е казвал:"Ето едно хубаво място за почивка". Годината е 1944 и

по закон единственото място за погребение е официалното гробище.Само за висши църковни сановници се позволява да бъдат полагани в двора на някоя църква.Тогава вземат решение да пишат на комунистическия лидер Георги Димитров ,който по това време живее в Москва.Приятели пишат телеграма,но поради снежни бури и виелици,телеграфната линия е прекъсната .За много кратко връзката с Москва е възстановена и първата изпратена телеграма е тази до Димитров.Три дни по-късно връзката с Москва е възстановена и с първата телеграма от там идва отговорът на Димитров:разрешава погребението на " Изгрева".Това не е достатъчно.Необходимо е и официално разрешение на местните власти.На 30. декември 1944 година Антон Югов издава очакваното служебно писмо и на другия ден тялото на Учителя е положено на "Изгрева".

След разрушаването на Изгрева през 70-те години на миналия век,властите правят опити да преместят гроба на Петър Дънов ,под предлог,че ще бъдат построени чуждестранни дипломатически мисии.Всички братя и сестри са потресени.Представената телеграма от Георги Димитров и писмото от Антон Югов остават без резултат-властите са категорични,че ще се строи.Най-напред мястото било предложено на съветската легация,после на японската.Проектът бил готов,дори японският посланник няколко пъти посещавал мястото заедно с архитекта.По-късно японците се отказват да строят на място,където е погребан свят човек.

Приятели от Франция алармират френското посолство и френският културен аташе заявил.,че ще повдигне международен въпрос..Последвали срещи с Людмила Живкова и други висши функционери.През есента на 1973 година брат Димитър Грива заминава за Петрич за среща с ясновидката Ванга.Димитър Грива я помолил да поиска от Първия секретар на БКП Тодор Живков да отмени решението за застрояване.Ванга първоначално отказала,но брат Грива я попитал колко свети места са останали в България .Ванга отговорила,че ше направи всичко възможно.Малко по-късно решението за преместването на гроба на Дънов е отменено.

................

На 13 май 1977 година е подписана спогодба между правителствата на Народна република България и СССР за замяна на терени и сгради.По силата на тази спогодба мястото на "Изгрева" с гроба на Дънов ,попада във владение на СССР.СССР строи свое посолство на "Изгрева" и гробът на Дънов до 1990 година е на съветска територия.

............

В "Държавен вестник" ,бр.25 от 1998 година,мястото където е погребан Петър Дънов,е обявено за исторически паметник.

изт."Петър Дънов" авт.Георги Гълов ,изд."Импулс",София 2007 г -стр.159-160

Редактирано Септември 14, 2010 от Klaudia

[helen]

Първият път, когато отидох на Мястото на Учителя, стоях 3 часа, и не бях разбрала колко време е минало. Не бях погледнала часовник или телефон нито за миг. Не ми трябваха. Съществуваше само тук и сега. Нищо друго.

И ако някога се бях съмнявала, че има Бог, то тогава успях да Го почувствам много силно.

И тогава си помислих, че в нито една църква не бях изпитвала това.

[Eлф]

Веднъж съм била там. Всъщност нашата съфорумка Есита ми направи една двудневна обиколка през няколко места на силата едното от които беше това място другото беше свързано със загадка в Мърчаево и още на няколко места ме заведе, накрая така бях поела, че в автобуса на прибиране към дома имах чувството че ще замина, за онзи свят. Еситке сестрице , Мърчаево просто беше черешката на тортата тогава, такава огромна енергия има на всички тези места, че само Бог ни опази живи .

Водили са ме и на едно друго място във Варна на един хълм да посрещаме изгрева на слънцето, Учителя е водил учениците си там ако съм запомнила добре. Тогава на това място това което изпитах просто не се поддава на описание...Поздрави!

Редактирано Септември 15, 2010 от Eлф

[B__]

Елф, а къде точно в Мърчаево?

[Eлф]

Тук. Преди да ме заведе Есита каза, че когато е ходила за първи път сама е открила мястото, усетила го е и ми каза- Да видим ти дали ще го откриеш сама . Аз казах ОК. и си помислих - С питане и до Цариград се стига. Качихме се на другата сутрин и отидохме. Автобусът спря обаче нали е село и беше почивен ден, жива душа от никъде нямаше. От едната ни страна на пътя малко по- нависоко имаше къщи от другата дере и много зеленина. Казах си - Ще вървя натам накъдето ми пее сърцето, то само ще ми подскаже къде е къщата. В представите си знаех какво търся, не защото знаех нещо предварително, преди да тръгна за София Еситка не ми беше споменала за плана си да ходим Мърчаево така, че не бях търсила предварително информация, но се досещах по други лични причини . Така, по едно време тя нещо беше избързала напред, а аз бях малко по- назад на пътя. В двора на една къща зърнах един човек който тъкмо се прибираше от градината си и се канеше да влиза, повиках го и го попитах, а той ми показа зеленото дере и казва - Ето тук отсреща има една мъничка пътечка в тревата свърни по нея и ще стигнеш до порта на която ще видиш само върха, влез през нея и от там ще стигнеш. Намерих пътечката но беше толкова зашумено, че си помислих, че нещо не съм разбрала и се отказах малко след като бях тръгнала. Върнах се назад, но нещо накара онзи човек да излезе от къщата и ми каза - Не я ли намери!? Върви- върви, там е, ще я откриеш. Аз извиках на Еси и тя се върна и тръгнахме заедно, открихме портичката и надолу се спуснах много бързо защото сърцето ми наистина пееше, знаех, че къщата отвън ще е цялата в бяло и като я съзрях... усещанията бяха неописуеми, всеки сам трябва да си ги преживее. Благодаря на Бога!

П.П. Знаете ли че има хора на които целият им живот е минал по тези места и те въобще не знаят нищо за Учителя и за това че там се намира Изворът на Доброто и Музеят и въобще нищо не знаят. Бях много учудена, миналата година като лежах в болницата в София и жената на леглото до мен беше от Владая. Станахме приятелки и тя ме води през уикенда на гости, но нито тя нито съпругът и знаеха нещо за това, а са възрастни хора и целият им живот минал близо до тези места. Тя имаше проблеми като всеки човек и беше хукнала по разни врачки да я предпазват от магии и да и развалят и т.н... имах възможност да и разкажа т.е. да посея семенцето на Божието Слово пък в благоприятно време Бог ще възрасти, не е била случайна срещата ни знам това. До като и бях на гости знаех, че все пак отново съм близо до Мърчаево и това ми даваше сила и радост

Редактирано Септември 15, 2010 от Eлф

[solej]

Мърчаево е едно село ,което сега е почти квартал на София/според последни данни с население от 3000 души/..Намира се по пътя София-Перник,на 17 км югозападно от София ,между Владая и Рударци.От и до селото пътува автобус 59.

Преди 9.9 .1944 г.там е имало доста последователи на Учителя ,които са тръгвали в 24 часа и са изминавали цялото разстояние пеш,за да бъдат на беседите на своя любим духовен водач.

Там сега има малък музей ,който е в една от къщите на един брат ,който е познавал много добре Учителя.Преди около 20 г аз и borislavil се срещнахме с него точно там,в музея / бяхме доста любопитни/.От него разбрахме и за някои негови духовни преживявания ,които са отвъд видимото за повечето от нас.Те доказват както за наличието на прераждане ,така и за много тясната връзка на Учител-Ученик ,когато последният има мисия.Този брат е вдигнат от смъртния одър ,за да си довърши работата на Земята.

През последните години там се организира духовна среща/събор/.За предходните- не знам.

Ето малко снимки от музея: http://www.bratstvot...ls.php?album=18 Eлф.радвам се ,че вкусовете ни съвпадат и снимките на един приятел се разпространяват в нета.Жалко ,че той не знае за някои от статиите.

На мен ми остава утехата ,че той ме послуша и ги направи за всички нас.А кой знае....може би възрастната сестра стои там почти непрекъснато в една и съща поза.И някой друг може да е снимал.

Редактирано Септември 15, 2010 от solej

[solej]

Мястото на Учителя е изключително важно за мен .Там понякога си правя равносметка както за успехите ,така за неуспехите.Там е моята църква и идеалното място за разговори с Бога и Учителя.Едно от любимите ми занимания е и да храня гълъбите с жито /хранят се извън алеите ,за да не мърсят/.

Много съм благодарен на братята и сестрите ,които се грижат за него.Но не съм съгласен с желанието на някои от тях пътеките да бъдат асфалтирани ,за да няма трева по тях/между паветата/.Така,според мен,това място ще загуби част от Духа си и природата ще се отдалечи от него.Не мисля ,че е нормално при толкова софиянци в лагера на Рила ,да няма няколко човека ,които да се грижат по пътеките да няма трева.Ако живея в София ,аз с удоволствие бих помагал поне няколко дни в годината.

Понякога хората от други населени места по-трудно се ориентират за точното място.Затова съм се старал да давам някои конкретни указания ,които вече са посочени в темата.Показвал съм и това видео:

http://www.youtube.c...player_embedded ,

тази карта: http://www.bratstvot...ils.php?album=9 и снимки.

Извинявайте ,ако съм повторил нещо.

Приятни мигове в този чудесен духовен оазис !

Редактирано Септември 15, 2010 от solej

[Eлф]

Привет solej !

На този линк попаднах чрез гугъл, ако има грешка прощавайте, наистина е била неволна. Хубав ден !

Редактирано Септември 15, 2010 от Eлф

[Пламъче]

Като студентка бях на бригада на довършителните работи на Руското търговско представителство.От един прозорец видях една невероятна градинка,която ми се стори вълшебна - такова спокойствие се излъчваше от нея!Всеки ден отивах до този прозорец и я гледах.Една сутрин от там се разнесе звукът на цигулки и като погледнах видях много хора,които се бяха събрали в градинката и пееха под лъчите на утринното слънце.Тогава разбрах чие е това място.

Редактирано Септември 16, 2010 от granat1

[Guest devashaktika]

solej, благодаря за снимките и картата! granat1, наистина е вълшебна

Ето и някои допълващи факти от едно интервю с Андрей Грива (те могат да бъдат прочетени и в спомените на по-възрастните братя и сестри

Разхождайки се из градината стигаме до бялата чешма.

– Тази чешма е изградена по идея на Учителя. В нея виждаме познатия ни от Колю Фичето модел – с българската кобилица. Учителя много говори за овалните форми, носещи послание на равновесие и хармония, а надписът Бог е Любов е най-разбираем и близък за всички. Самата градина има много интересна история. Парцелът е закупен от Братството още през 1926 г. и дълги години тук е имало овощна градина и лозе, за което Учителя казвал: „Ето едно хубаво място за почивка”. Когато си заминава от този свят на 27 декември 1944 г., неговите ученици решават, че той е посочил по един символичен начин мястото, където би искал да бъде положен, но за да направиш специален гроб извън гробище, са нужни и специални разрешения. Не знам, дали е известен фактът, че Георги Димитров и Учителят са съседи на ул.„Опълченска” 66 и се познавали. Поне два пъти Дънов е прикривал Димитров при полицейски хайки. Георги Димитров или прескачал оградата, или минавал по тавана и слизал при Учителя и неговите ученици.

През декември 1944-та Георги Димитров е в Москва. Именно той дава разрешението Петър Дънов да бъде погребан тук. Един брат от видинските села му пише писмо. Една единствена телеграма заминава до Москва, защото точно тогава прекъснал телеграфът. Зимата била много студена, но все пак за момент неочаквано телеграфът се включва за 15 минути и пускат само тази телеграма. Димитров разрешава Учителят да бъде положен на това място. И всичко става за наистина само за 15 минути, преди телеграфът да блокира отново.

– Не е ли имало апетити към това място, все пак то се намира в скъп, дипломатически квартал?

– До 2000 година, мястото е било предадено на руската легация, но те не са го ползвали. През 1977 г. се подписва правителствена спогодба между България и Съветски съюз за замяна на терени и сгради. По силата на тази спогодба българското правителство предоставя парцела на руснаците. По–късно е предложено за легация на японския посланик, който идва тук, вижда гроба и пита какво е това. Отговарят му, че там е положено тялото на един духовен учител, а той се покланя, оттегля се назад, казва: „Ние на свято място легация не строим!” и си отива.

– А причината, поради която руснаците се отказват, каква е?

– Първо тук има разделение от улици, но мисля, че истинската причина е друга и те самите също се съобразяват с това по-специално място. После имаше съдебни дела, беше дълга история, която обаче за щастие свърши преди няколко години и мястото вече е обявено за паметник на културата от национално значение. Самият факт, че тук идват Пако Рабан, Масару Емото, е красноречив. Когато Мадона тръгна за България, тя заяви, че единственото място, което иска да посети, е гробът на Петър Дънов. Всичко това означава, че ние трябва да си пазим паметниците, защото в България и до ден–днешен нямаме гроб на един български цар, може би с изключение на цар Калояновия. Но тук има своеобразна архитектоника. Има пентаграм вписан в окръжност. Всички пространства между алеите са разделен на три равни части. Самите пътеки, този символичен кръг са направени с архиометър, за да може всички пентаграми, които сега са обрасли в чимшир, да съвпаднат идеално, до части от сантиметъра. Самото място където е положено тялото, е елипса. Учителят говори за елипсата като за един от висшите символи в духовния свят.

– А кой поддържа това място в такъв приветлив, изряден вид?

– То се поддържа от специална комисия; Братството го стопанисва, грижи се за насажденията, ние държим на тази приятна атмосфера, защото тук целогодишно идват хора, а най–вече през топлите сезони. Всеки, който иска, може да дойде и да говори с Комисията, за да посади цвете, да поработи. То е един вид терапия, според мен.

/източник/

[B__]

Мдааа, оказва се, че няколко години съм работил съвсем близо до мястото на Учителя.

През тези години се оформи чувството за безмислието на материалните стремежи и нуждата от нещо по-добро. Дали пък имаше значение близостта?!

[Мария-София]

Мдааа, оказва се, че няколко години съм работил съвсем близо до мястото на Учителя.

През тези години се оформи чувството за безмислието на материалните стремежи и нуждата от нещо по-добро. Дали пък имаше значение близостта?!

Отговорът е в теб...

[Emmy]

След броени дни смятам най-после и аз да посетя това място.

Нямам търпение.

[Eshavt]

благословени сме тук с това място , попаднах на статия, че 10 минути прекарани там те хармонизират напълно. Така го усещам и аз! Свято място

[Guest Емил от Льонеберя]

Без да ви засягам по някакъв начин - изненадан съм, че не сте посещавали мястото на учителя?

Мога да допълня леко едното мнение -

Няма нужда да ви разказвам защо за полагането на физическото тяло на У. са решили да питат не друг, а Георги Димитров. Знаете, че У. е предпазвал Димитров от проблеми с полицията.

Обаче има и една интересна подробност кой е можел да го помоли за такова нещо. Негов приятел и съосновател на Българска Работническа Партия /комунисти/ е доктор Александър Жеков, който е ветеринарен лекар, знаете, завършил в Италия, живял на адрес... Щерю Атанасов 2. Имам честта да го познавам задочно чрез Савата и да имам за спомен от него няколко негови книги.

На времето доктор Жеков е ял бой на Бузлуджа... и той е бил човекът, който е можел да помоли Георги Димитров за подобно нещо.

[Guest Дриада]

Мястото на Учителя не е случайно.То се намира на една от силните ергийни точки в България, другата се намира в Рупите.Те са част от решетката на Христовото съзнание, която пък минава през много силни енергийни точки по цялата ни планета.Не е случайно и това, че формата на парцела земя е елипса- съвършена геометрична фигура.За пентаграма , който се среща и на оградата и на мраморния пръстен коментара е излишен, че носи дълбока вселенска истина.Когато Учителя си отива, пет дни тялото му не е давало признаци за разложение(Съвършено чист дух, душа, тяло).Предстояла е организация по съхранение на тялото-27.12.1944г., знаем,че е имало много противоречия срещу това, да бъде положен на сегашното място.Но във зимната виелица, телеграфа по чудо проработва, свързват се хората от братството с Георги Димитров в Русия и той урежда нещата.Някъде попадах на информация, че останали след церемонията трима човека- братя и сестра.Било е късно и тихо, спокойно.Изведнъж от мястото се чува звук, като че се счупва ковчега, вероятно това е възкресението на Учителя.