obladana_n Добавено Септември 13, 2010 Доклад Share Добавено Септември 13, 2010 На 27...., тя беше щастлива........ Имаше работа, семейство, очакваше и първата си рожба. Животът бе хубав и изпълнен с очаквания...ехххх!!!! На 28 роди. Беше щастлива, ама наистина щастлива както никога до сега. Здравейте!!! Започвам темата си така, защото горните изречения като че ли никога не са се отнасяли до мен. А това бях аз.., наистина. Живея в малък град, където думата психолог звучи екзотично а посещението при психиатър - срамно. Може би, от повече от три години страдам от някакви натрапливи състояния. Страхувам се от онкологични заболявания. Страхът е не само за самата мен, но и за децата ми, мъжът ми , родители и т.н.т. В началото го пренебрегвах, мислих, че ще се справя сама, но нещата се задълбочаваха. Пих ( на собствена глава), деанксид, ксанакс, атарак, тиуридазин ( простете ако не са изписани правилно), но и това не помогна. Страхът е смазващ...ужасяващ....вече не мога да контролирам и реакциите си. Почнах да треперя, получавам сърцебиене, сковава ми се цялото тяло, потя се, ходе до тоалетна, вие ми се свят, повръща ми се...абе трагедия. Дъщеря ми е на 5, синът ми на 2 гд и половина. Като ни изписаха с каката....започнах да плача, имах страх, че сега съм отговорна аз за малкото човече...а самата аз не се чувствах готова и сигурна за това. После ми минаваха гадните мисли, че ето...хубавото от моят живот е минало. След като имам деца, значи те ще растат а аз бавно , но сигурно слизам надолу..., т.е. остарявам и умирам. И от тези мои налудничеви мисли се родиха страховете ми. Вече не живея нормално и пред очите ми са само погребения и какво ли още не. Не пускам и децата си на път с кола без мен..., малкият даже на пързалка не съм го пускала. Страшно е!!!! За капак на всичко, миналият месец, дъщеря ми прихвана някаква инфекция и получи 40 минутен гърч. Диагнозата и е идиопатична епилепсия. По същото време и с малкият ме приеха в болница, той пък с мононуклеоза. Страхът, с който в момента живея и след тези случки вече ме погубва. И какво, ако отида на психиатър, най вероятно ще ми изпишат някакви ривотрили, сероксати...извинете ме за невежеството, но това чета из форумите...не искам да ставам парцал и не искам да стана зависима от лекарства...., а имам и склонност към пристрастяване...лунна риба съм ( ако има някакво значение)...чувствата за мен заемат голяма част от животът ми. АКо няма емоции, каквото ми е сегашното ежедневие....си търся заместители, алкохол, храна....... Не знам дали някой би ми подал ръка тук, но бях длъжна да опитам. Благодаря ви за отделеното време и търпение Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 15, 2010 Доклад Share Добавено Септември 15, 2010 Здравейте! Не знам какво разбирате под това някой да Ви подаде ръка.Ако е това да Ви успокои мисля си, че няма как да стане.Никой не може да влезе в главата Ви и промени мислите Ви.Ако можех с удоволствие бих го направил. Аз съм практичен човек и няма да губя и Вашето и моето време с напразни приказки.За това ще Ви кажа- ако това което пишете е истина – На 27...., тя беше щастлива........ Имаше работа, семейство, очакваше и първата си рожба. Животът бе хубав и изпълнен с очаквания...ехххх!!!! На 28 роди. Беше щастлива, ама наистина щастлива както никога до сега. може да се направи така, че отново да сте щастлива.Това няма как да стане обаче с ,,подаване на ръка’’, нужна е сериозна психотерапевтична работа. Проблема е решим. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 15, 2010 Доклад Share Добавено Септември 15, 2010 На 27...., тя беше щастлива........ Имаше работа, семейство, очакваше и първата си рожба. Животът бе хубав и изпълнен с очаквания...ехххх!!!! На 28 роди. Беше щастлива, ама наистина щастлива както никога до сега. Здравейте!!! Започвам темата си така, защото горните изречения като че ли никога не са се отнасяли до мен. А това бях аз.., наистина. Живея в малък град, където думата психолог звучи екзотично а посещението при психиатър - срамно. Разбирам ви и няма да ви разубеждавам. Така е по малките градове в тази държава, за съжаление - сякаш сме в 16 век... Може би, от повече от три години страдам от някакви натрапливи състояния. Страхувам се от онкологични заболявания. Страхът е не само за самата мен, но и за децата ми, мъжът ми , родители и т.н.т. В началото го пренебрегвах, мислих, че ще се справя сама, но нещата се задълбочаваха. Пих ( на собствена глава), деанксид, ксанакс, атарак, тиуридазин ( простете ако не са изписани правилно), но и това не помогна. Страхът е смазващ...ужасяващ....вече не мога да контролирам и реакциите си. Почнах да треперя, получавам сърцебиене, сковава ми се цялото тяло, потя се, ходе до тоалетна, вие ми се свят, повръща ми се...абе трагедия. За бога, антидепресанти и транквиланти се предписват от специалист! Ако има причини да не посетите психиатър във вашия град, можете да се свържете с такъв от друг град. Дъщеря ми е на 5, синът ми на 2 гд и половина. Като ни изписаха с каката....започнах да плача, имах страх, че сега съм отговорна аз за малкото човече...а самата аз не се чувствах готова и сигурна за това. После ми минаваха гадните мисли, че ето...хубавото от моят живот е минало. След като имам деца, значи те ще растат а аз бавно , но сигурно слизам надолу..., т.е. остарявам и умирам. И от тези мои налудничеви мисли се родиха страховете ми. Вече не живея нормално и пред очите ми са само погребения и какво ли още не. Не пускам и децата си на път с кола без мен..., малкият даже на пързалка не съм го пускала. Страшно е!!!! За капак на всичко, миналият месец, дъщеря ми прихвана някаква инфекция и получи 40 минутен гърч. Диагнозата и е идиопатична епилепсия. По същото време и с малкият ме приеха в болница, той пък с мононуклеоза. Страхът, с който в момента живея и след тези случки вече ме погубва. И какво, ако отида на психиатър, най вероятно ще ми изпишат някакви ривотрили, сероксати...извинете ме за невежеството, но това чета из форумите...не искам да ставам парцал и не искам да стана зависима от лекарства...., а имам и склонност към пристрастяване...лунна риба съм ( ако има някакво значение)...чувствата за мен заемат голяма част от животът ми. АКо няма емоции, каквото ми е сегашното ежедневие....си търся заместители, алкохол, храна....... Не знам дали някой би ми подал ръка тук, но бях длъжна да опитам. Благодаря ви за отделеното време и търпение Не са налудни мисли, а просто тревожни! Имате тревожно състояние, което носено продължително депресира и се влошава, ако не се вземат мерки! Не можете сама да си предписвате медикаменти, нямате квалификацията. А в състоянието, в което сте, да се справите сама би било както барон Мюнхаузен да се хванете за косата и да се издърпате от блатото - трудничко... Имате букет от тревожни състояния. Не сте изключение, а по-скоро стандарт при развитието на страховите състояние, когато не се работи по справянето навреме. Спокойно, просто преживявате завишена тревожност. Тя причинява паниката, натрапчивите мисли, здравната тревожност. Далеч сте от по-тежки състояния и можете да се справите в огромна степен за два три месеца работа (или за по-малко), с помощта на добър специалист! най-добрият вариант са личните посещения. Тъй като сте от друг град, бихте могла да посещавате терапевта си веднъж седмично, за по-продължителна работа, примерно два или три часа. Друг вариант е работата през скайп, с камера и разговор. Има доста специалисти, които я предлагат. Може много да се пише, но отговорете какво мислите, за да бъде дискусия вместо монолог! Желая ви успех! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
obladana_n Добавено Септември 18, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 18, 2010 Здравейте!!! Благодаря ви за отговорите ..., но бихте ли ми казали...колко излиза едно посещение при специалист? Една от причините да не го направя е именно това, че не ми достигат средствата. 4 -ри членно сем. сме и преживяваме с 400 лв на месец, което е отвратително. Също искам да попитам, можете ли да ми препоръчате добър специалист от Варна? Благодаря!!! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 18, 2010 Доклад Share Добавено Септември 18, 2010 При всеки различно! Просто потърсете инфо по личните сайтове на психотерапевти от Варна! Ето в този и този сайтове! Приемете лечението си като не по малко важно от телесно такова. Ако имахте соматична болест, щяхте да намерите пари и то много повече. А това, което преживява душата ви, е важно и за вас, но и за възпитанието и оттам целия живот на децата ви! Важно е за съпружеския ви живот! Важно е за вас самата и щастието ви! Така че, не се бавете! Парите са малко, таксите в Б-я са нищожни! Примерно за три месеца терапия по две срещи седмично (20лв. за една) би било 480 лв. А при добър специалист тези 24 сесии биха били достатъчни, за да преобърнат коренно живота ви към радост и хармония! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts