Умеем ли да мислим положително?

[Донка]

Нека да наричаме нещата с истинските им имена.

Когато в желанието си да мислим положително се стремим да изкореним отрицателните мисли, това вече НЕ е положително мислене.

Положително мислене НЕ е и това да чакаме позитивните ни очаквания да се сбъднат.

Напротив, част от позитивното мислене е да сме готови да приемем дори и най-тежките възможни последствия и въпреки това да продължаваме да вярваме в постигането на желания резултат.

При положителното мислене може би най-същественото условие е да не сме зависими психически от това дали ще постигнем желаното или не. Желаем нещо, но трябва да сме готови да пожертваме желанието си (не знам как да го обясня по друг начин).

Това мнение на Станимир и още много прочетени в беседите съвети, не на последно място и житейският ми опит, ме провокира да отворя тази тема. Предварително се обръщам с молба към всички участници в нея - нека се съсредоточим върху конкретни опитности, наблюдения, примери от своя живот и този на близките ни. Има много други теми, в които може да се разсъждава на теория и да се обясняват принципи и понятия. Но когато работата дойде до "днес и тук" как да разбера аз самият дали наистина мисля положително или се заблуждавам и крия нещо от самия себе си - то как да забележим това в себе си? От личния си опит знам, че това е едно от най-трудните неща, защото ако искаме да скрием нещо от себе си, то съпротивата ще е голяма и често непреодолима. На пътя ще има измамни пътепоказатели, които ще ни водят до изкуствени идилични картини - Потёмкинские деревни. Как да разберем, че зад картината на "рай" сме скрили собствения си ад?

Има и другата страна - как да сме сигурни, че наистина не сме зависими от това дали ще постигнем желаното, че сме готови да приемем и най-тежките последствия, без да спрем да държим "една положителна мисъл по отношение на Божествения промисъл" - познавате ли, изпробвали ли сте техники?

Тъй като времето ме гони в момента мога да споделя само един от моите лични критерии:

- когато "чуя вътре в себе си" някакъв етикет - без значение какъв - положителен или отрицтелен - по отношение на човек, по някакъв начин пресякъл пътя ми, поемам въздух и запомням етикета. Когато остана свободна и сама, разглеждам го внимателно - този етикет е на нещо скрито в мен самата. Нещо, което си мисля, че съм преодоляла, но реално само съм скрила.... Веднага действа - усеща се първо съпротива, но точно това е симптом, че наистина има нещо скрито. Успокоявам себе си, че дори и да е така, както гласи етикета, "не е болка за умиране". После се усеща нещо като срам или дискомфорт, после умът дава положителните аргументи, които "убеждават" скритата мисъл, че няма от какво да се срамува или страхува. После се усеща лекота и радост. обикновено ми избива на смях и пеене, че дори и танци...

Какви са вашите техники?

[Слънчева]

Много хубава тема, благодаря, Донче!

За себе си мога да кажа, че съм имала периоди на много дълбоко самоунищожаване, срив и отчаяние. Защо ли? Защото даден човек или ситуация на отговаряха на моите рамки. Както и на невероятни подеми, изпълнени с идеализъм и вярата, че мога всичко... До следващия срив... Но с годините се научих, Живота ме научи. Да не се мятам в крайности. Да мога да се отдръпна в себе си и да не съм прекалено емоционална, или да виждам в тъмни краски всичко... Да се науча на реализъм. И да призная, че сама нищо не мога. Бог е, който прави всичко.

Само преди няколко месеца търсех зъболекар за Лори. Много добре зная, какво трябва да направи този човек. Подготвена съм, прочела съм, как трябва да се отнесе, какво да направи. Минахме през три кабинета, и започнах от пълно разочарование, до приблизително приемане на условията... ядосах се, възмутих се, как е възможно да няма кой да работи с тези деца... Казах си, ще избера най-приемливото и, толкоз...

Докато не мирнах. Един ден просто си казах-Господи, моля те, не знам, как да постъпя, към кого да се обърна, а не мога да изоставя детето, има нужда от зъболекар. Помогни ми да намеря, необходимото за нея...

И два дни след това го намерих. Уж случайно...

Моята зъболекарка написала /бях споделила с нея, че търся/ във професионален форум, че има дете, което се нуждае от специфичен подход, дали някой би се наел да работи?... И се появи, /даже няколко, в различни градове на БГ, но избрах от София/, прекрасен човек и екип, който така добре подходи, и надмина очакванията ми като професионализъм...

Не знам дали примера ми е добър, но искам да кажа /както и в други теми днес, но те преливат/, че е нужно да се доверим на онази Сила, която можем да наречем Бог, Разумна Вселена, Енергия и т. н. Но да смалим его-то си. Да се откажем от контрола, но не и от живота. И най-вече да не забравяме Благодарността, за всяка ситуация. Защото научих, макар и да поизхабих нерви и време, че не трябва да изисквам, а да поискам, да помоля... Да кажа вълшебните думички

[Креми (късметче)]

Хубава тема!

Например когато общувам с някой човек и видя , че той проявява някакво качество в екстремна степен - много е твърдоглав да речем, казвам му мислено -" да, но можеш да бъдещ и много разбиращ."

След време забелязвам, че наистина проявява и това качество, а противоположното се е свило до разумни размери.

П.П. Когато успея да се анализирам до такава степен, прилагам го и към себе си.

Редактирано Септември 13, 2010 от късметче

[Пламъче]

Темата не е само хубава,но и полезна!

Аз съм от хората,които винаги търсят доброто във всеки човек.В това няма нищо лошо - лошото е,че винаги когато откривах доброто(а него го има във всеки),се предоверявах,и като следствие от това често страдах.

В един момент ми се струпаха повече страдания,отколкото можех да понеса и положителното ми мислене бе заменено с не толкова положително.Започнах да виждам не само добрите прояви,но и лошите.Няма нужда да ви казвам до какъв душевен смут ме доведе това!Благодарна съм,че минах и през този период.

И сега мисля положително - това ми помага,но вече се простих с илюзорния оттенък,който носеше предишното ми положително мислене.

Когато се изправя пред ситуация,която не мога да разреша сама или с чужда помощ,просто се моля на Бог да ми помогне и нещата идват по местата си.

Но най-вече разчитам на себе си и не разрешавам на оптимизма да ме напусне.

Каквото дойде ще го посрещна и ще се справя с него сама или с Божията помощ.

[Диана Илиева]

Не знам, но за мен по-нормалното положение е да виждаме и двете страни - като добрите прояви, така и лошите (колкото и да са относителни тези две понятия).

А и това, на което му казвате положително мислене, аз не бих нарекла така (виждам, че после давате примери в съвсем различна светлина), по-скоро е реалистично мислене. От там (от названието) идват и вързаженията от страна на някои участници.

Разбирам и защо сме склонни да го наречем така - защото повечето хора сме склонни да се фиксираме върху това, което не ни харесва, от което не сме доволни и т.н.; останалото, хубавото, то някак се подразбира - а не е така!

И на въпросите на Донка мога да дам също конкретен пример със себе си - много възпитателно и отрезвяващо ми подействаха едни думи, казани от сегашния Далай Лама - "Във всеки срещнат човек се опитвам да намеря поне едно нещо, в което той ме превъзхожда. Винаги успявам." (перефразирам, но смисълът е този).

Е, честичко се сещам за тях.

Както може да се досетите, щом той успява, то какво остава за мен - обикновено не е дори едно нещо, а доста неща

[B__]

Положителното мислене (както аз го разбирам) е доста свързано с отношението ни към другите. Отношенията към другите можем да разделим на няколко основни типа, два от които са: очаквания към другите и изисквания към другите. Очакване е например да искаме хората във форума да пишат на кирилица. Когато очакването ни не се сбъдне, то човешката природата е такава, че очакването преминава в изискване. Изискваме вече от човека да пише на кирилица във форума, а модераторите се грижат за въдворяването на това изискване.

Мое очакване отначало в този форум беше, че хората трябва да разбират поне рационалното зад моите мнения. Когато това очакване не се сбъднеше, се включвах в препирни със всяко новопоявило се мнение. Откакто се отказах от софизмите и желанието да убеждавам на всяка цена, пиша по-малко мнения и те са по-синтезирани и универсални. Този отказ от това да съм прав на всяка цена ми показа какви са моите заблуди, но така успях и да видя с какво си служат други хора във моя живот с цел да убедят някого в своята правота. С изтънчени манипулации. Ако не опознаем „лошите” си страни, то няма да можем да опознаем и реалността около нас.

Очакванията към другите са израз на нашите желания. Отначало си мислех, че „помагам” на другите като се опитвам да ги убеждавам в моята теза. Помагам им като ги „светвам” за правдивото в живота. Помагам на тях, на обществото и ставам по-добър. След това установих, че моето изискване другите да разберат и приемат моята теза наистина се дължи на желанието ми да съм по-добър. Тук, обаче, има едно голямо но. Да съм по-добър за мен означаваше да съм повече от другите, да съм по-умен, по-напред. Зад желанието да съм повече от другите стоеше желанието за осигуряване на сигурност. Зад желанието за сигурност стоеше страха от новото и различното. Зад страха от различното стоеше натрапен семеен мисловен модел. Повечето от изискванията ми другите да се съгласят с мен са били продиктувани от страха за промяна и желанието за защита на семейния модел.

Така че част от положителното мислене е да нямаме особени очаквания и изисквания към другите. Да не се опитваме да ги променяме и убеждаваме. Да не изпитваме силни чувства и емоции към другите. Да не изпадаме в прекалено състрадание, защото техните изпитания и страдания са за тяхно благо и те основно трябва да се справят с тях.

Затова според мен основната техника на положителното мислене (след малко ще го формулирам) е да се анализират коренните причини за нашите очаквания и изсиквания към другите хора и себе си. Тъй като другите хора са огледалото, в което виждаме себе си, нашите отношения с тях говорят не за тяхната същност, а за нашата собствена. Техника, която ползвам вече от години, е за всяко нещо, което правя, почувствам или помисля, да си задам въпроса: „Това защо го правя? Откъде дойде това нещо? Как се породи?” Разбира се човек ще лудне, ако се опита наистина за всичко да го прилага. Трябва да има баланс между енергия и приложение като при това трябва да видим за кои неща избягваме да си задаваме този въпрос и да видим това пък откъде идва.

Няколко пъти съм споменавал двата гарвана на Один. При горния процес човек трябва да преживява действието, чувството, мисълта и едновременно с това да ги анализира. Защото, ако не преживяваме нещото, няма да можем да го анализираме. То ще потъне в несъзнаваното и ще е непознаваемо за нас. Когато разберем коренните причини на чувства и отношения (съдейки по мене си) към другите, то ще сме опознали себе си. Така ние рабираме по-добре другите хора, разбираме и себе си. Падат отрицателните нагласи и ние сме склонни да простим. Мисленето към другите се променя в положителна посока. Себевъзприемането се променя в положителна посока. Ето това е положително мислене: да обичаме повече другите и себе си.

За да направим процеса по-продуктивен, трябва да позволим на нашите потиснати емоции и мисли да изплуват. Ние сме ги потиснали, защото сме ги обявили за „лоши”. Може да си кажем: „Искам всички мои чувства, жеания и мисли изплуват. Няма да казвам, че някое чувсто, желание или мисъл е лоша. Няма да се упреквам за това, което мисля или чувствам, или правя”. Може насочено да се направи анализ и да се хващат моментите, когато класифицираме нещо в нас като лошо и се опитваме да го потиснем. Както казах, ако сме потиснали нещо, няма да можем да го опознаем, а като не го опознаваме, то несъзнателно ще ни пречи на положителното мислене. Това означава да се опитаме да свалим себеупрекването към себе си. Едно от моите самоупреквания се оказа свързано с храната: „Защо ядох сладко, защо смесих сок и основно ядене и т.н.” И при мен това самоупрекване за храненето си вървеше тихично на несъзнавано ниво. След като го осъзнах се оказа, че изведнъж почнах да ям по-малко. Явно техниката действа.

Стигаме до ролята на целите за положителното мислене. Моята цел да се храня по определен начин ,освен че ме измъчваше, постигаше обратния резултат: ядях повече. Целите са свързани с два вида желания. Желанието за постижение и желанието за контрол. Желанието за контрол се засилва от изискванията на поставената цел за контролиране на действителността с цел постигането й. Всяка цел налага и план за своето постигане, а всеки план налага контрол над действителността, за да може да се осъществи. Желанието за постижение обвързва психиката си с постигането на желания резултат.

Виждаме, че прекаленото гонене на цели усилва желанията у нас. Буда е казал, че най-добрия начин да не постигнеш нирвана, е да искаш да постигнеш нирвана.

Интересен е механизма на въздействието на поставената цел. Когато поставяме цел и очакваме резултат, ние обявяваме резултата за добро, а всички останали изходи за лошо. Човешката психика е такава, че и всичко свързано с нежелания резултат обявяваме за лошо: ситуации и хора. Когато целта не се сбъдне (дори това да е само относно определения срок), ние изпадаме в разочарование, което ни изсмуква енергията и в изблик на агресия към „лошото”. Изблик на агресия към ситуацията и хората, заради които желания резултат не е постигнат. Любовта намалява, ние сме изтощени от душевни терзания и нямаме сила да направим още един опит.

Затова друга част от положителното мислене е да не се обвързваме с резултата от нашите действия, да сме готови за всеки изход, за всеки резултат. Да виждаме Божия промисъл във всичко, тъй като Той знае по-добре от нас кое е добре за нас. Когато не сме обвързани с резултата, се оказва, че ние повече вярваме в способностите си – не губим енергия и сме готови да направим 100 опита, докато достигнем до правилния, който ни дава резултата по правилния начин.

Хората, които са обвъзрани с резултатите лесно се отчайват и изпадат в униние. Затова, който иска да мисли положително, трябва да се държи далече от тези състояния, да анализира причините за тях, за да разбере тяхното безмислие и отново да е годен за дела.

Контролът и създаването на план ни заключват. Виждаме само нашия план и неговите стъпки като единствен възможен вариант. Да, но това е бил нашият план в момента Х. Той е създаден при едни условия на момента Х. За момента Х този план трябва да е прекрасен. Да, но планът се прилага в момента Y, когато Вселената вече е в съвсем различно състояние. Всяка частичка от Вселената повтаря цялата Вселена. Ако в момента Х нашият план е отговарял на Вселената, то в момента Y той вече не отговаря. Изглежда не би бил особено успешен.

Не казвам да няма планове, а те да се изпълняват в настоящия момент. Всеки момент е уникален със своите варианти. Във всяка наша стъпка ние не трябва да се заключваме със предефинирания в плана изход, а да се огледаме за повече варианти и е вероятно да открием, че има по-добър вариант за действие за момента.

От психологическа гледна точка привичните модели на поведение на човек са си едни планчета. Детето е счупило вазата, бой. Жената е загорила манджата, няма подарък. Планирането създава у човека такива закодирани стандартни реакции. Психолозите се шегуват, че признак на лудост е да правиш все едно и също, а да очакваш различен резултат.

Така стигаме до следващата техника. Неочакваната ситуация или резултат почти винаги може да ни фрустрира. Сега е моментът, когато планът не се изпълнява. Сега е настоящето, в което можем да потърсим правилното действие. В такъв фрустриращ момент трябва просто да се сетим защо сме се фрустрирали и да се отпуснем, да отпуснем съзнанието. Втория гарван да ни издърпа леко и да се погледнем от страни. Да си кажем : „ей сега ще разбера смисъла на ситуацията”. Да спрем за малко мислите и да се оставим да ни хрумнат всички възможни варианти на реакция. Да избереме от тях най-добрия за случая. След известна практика се получава. Практикувам го от години и пак трябва да кажа, че това, че не можете да го правите постоянно, е нормално. Когато човек е анализирал в себе си типична своя реакция (стандартна реакция, типична реакция, кармичен белег), то при следващото й настъпване за секунда може да я идентифицира и да се усети, че има повече възможности за избор.

За отпускането на съзнанието има различни техники като може да се ползва и книгата на Хюит „Развиване на психичните сили”. След практика отпускането става за част от секундата, независимо от физическото натоварване. Въпрос на желание и фокус на съзнанието.

Така стигаме до следващата черта на положителното мислене. Може и да планираме, но живеем истински в настоящия момент. В настоящия момент трябва да търсим всички възможни варианти за реакция. Така избягваме закостенелия мисловен модел, опознаваме се и се разширяваме.

Изключително важно за положителното мислене е да не се мислим за повече от другите. Бог е създал всички точно такива, каквито трябва да бъдат и в този смисъл пред Бог всеки е равен. Всеки е точно равен на нас, но може бо на различно еволюционно ниво. Злото е нееволюирало добро.

Ето само някои интересни моменти, които показват, че се мислим за повече от другите. Гордост. Доста са неочаквани, повярвайте:

- Да се дразним на някой (мдам, и аз все още го правя)

- Да мислим, че сме по-добри от някой

- Да не позволяваме на другите да ни помагат

- Обидчивост

- Излишна безчувственост или излишна чувствителност

- Да използваме префърцунени и неразбираеми думи

- Да се самобичуваме

- Да мислим, че духовната работа ни прави повече от другите

- Да сме прекалено работливи (къде остана деня за почивка и молитва?!)

- Да желаем някому наказанието

Това разбира се е доста набързо предадено. Свързани са и нещата, които съм писал по темите „Заключват ли ни заключенията?”, „Как да вземаме решения?”, „Его заблуди”, „Същността на съдбата”, „Езикът на символите”, „Какво значи да си осъзнат?”, „Какво значи да си гъвкав?”

[Слънчева]

Темата не е само хубава,но и полезна!

Аз съм от хората,които винаги търсят доброто във всеки човек.В това няма нищо лошо - лошото е,че винаги когато откривах доброто(а него го има във всеки),се предоверявах,и като следствие от това често страдах.

В един момент ми се струпаха повече страдания,отколкото можех да понеса и положителното ми мислене бе заменено с не толкова положително.Започнах да виждам не само добрите прояви,но и лошите.Няма нужда да ви казвам до какъв душевен смут ме доведе това!Благодарна съм,че минах и през този период.

И сега мисля положително - това ми помага,но вече се простих с илюзорния оттенък,който носеше предишното ми положително мислене.

Когато се изправя пред ситуация,която не мога да разреша сама или с чужда помощ,просто се моля на Бог да ми помогне и нещата идват по местата си.

Но най-вече разчитам на себе си и не разрешавам на оптимизма да ме напусне.

Каквото дойде ще го посрещна и ще се справя с него сама или с Божията помощ.

Аз също виждах в хората само доброто. Подхождах съвсем чистосърдечно, даже наивно. Докато не ме зашамариха яко. Сега виждам и доброто и лошото. НО, след като знам, че и аз не съм съвършена, познавам своите си "тъмни" страни, но въпреки това съм се приела, обикнала съм себе си и си прощавам. То значи е добре да приема и другите хора такива, каквито са. Така, както аз не искам да ме задължават да оправдая чужди очаквания. Така и аз не бива да очаквам нищо, от никого. Давам свобода, на себе си и другите. И, когато някои хора не са на моята вибрация, разминаваме се драстично, то просто им прощавам и ги отминавам. Не винаги веднага мога да простя, защото някои ситуации са в голям разрез с моите разбирания. Но, като помисля разбирам, че всеки си има своите причини да е такъв, какъвто е. Може би е наранен и озлобен. Може би си има своите комплекси и компенсира с гордост и арогантност... Възможно е да има нужда да трупа опитности... Може и да не разбера защо е такъв,... но мога да простя и да отмина... За всеки си има място и време да си научи уроците. Важното е, аз моите да уча... Понякога болезнено

[Креми (късметче)]

Не знам, но за мен по-нормалното положение е да виждаме и двете страни - като добрите прояви, така и лошите (колкото и да са относителни тези две понятия).

А и това, на което му казвате положително мислене, аз не бих нарекла така (виждам, че после давате примери в съвсем различна светлина), по-скоро е реалистично мислене.

Според мен е важно да разграничим -

и позитивното , и негативното мислене могат да бъдат нереалистични,

а могат да бъдат и реалистични.

Има смисъл да се дискутира, когато говорим за реалистично позитивно мислене. Т.е. в голямата си част реалността се оценява правилно, с акцент върху положителните елементи и мисъл в посока на решаване на конфликтите, доколкото наистина има такива, а също на елиминиране на "конфликтите" без дълбока причина..

[Ася_И]

Важно е да осъзнаем, че сме създадени да бъдем добри и трябва да проявяваме своята доброта. Ако за момента нещата не стават както искам това не означава, че трябва да се отказвам. Просто не съм положила достатъчно усилия и трябва да науча някакъв урок. Нагласата „Всичко мога да постигна” (разбира се не за сметка на нещастието на някой друг - макар че и това е относително казано) програмира нашето бъдеще, но бъдещето се определя от настоящите ни усилия, мисли, чувства и постъпки.

Когато сме в мир със себе си и не гледаме към това което имат другите (освен ако не е като пример) сякаш привличаме положителните енергии към себе си. Имало е моменти, когато товарът на гърба ми е ставал много голям. Но винаги е имало кой да ми помогне. Важно е да не се обезсърваме и озлобяваме. Ниските вибрации на съзнанието няма как да привлекат възвишени енергии.

[val68z]

5. Огледалото на света

"....Вашият свят е това, което вие мислите за него. Светът отразява като огледало отношението ви към него. Живо­тът е игра, в която светът постоянно поставя на своите оби­татели една и съща гатанка: „Познайте кой съм аз!" И все­ки отговаря съобразно с представите си: „Ти си агресивен" или „Ти си уютен". Или: „Весел, мрачен, дружелюбен, враждебен, щастлив, нещастен".

Интересното е, че в тази викторина печелят всички! Све­тът се съгласява и се представя пред всекиго в облика, който е бил поръчан..."

Вадим Зеланд - " Транссърфинг"

[Розалина]

За мен, теми като тази,от форум Себепознание ,са ценни със споделените практически опитности.Божидар в своето дългичко мнение е дал добри отправни точки за това да се научим да мислим позитивно.

За мен ползата от това да се учим да мислим позитивно е доказана .Също така си мисля,че всеки може да работи съзнателно върху себе си в тази посока.Резултатите няма да дойдат изведнъж.Изкушения дебнат от всякъде и както Божидар правилно отбелязва -

Положителното мислене (както аз го разбирам) е доста свързано с отношението ни към другите

.

Убедена съм,че с работа и постоянство, можем да променим мисловните си модели,да сменим навика ,при ситуация първата ни мисъл да е гневна ,осъдителна,търсеща виновника,с навика да се усмихваме на ситуациите или ако не можем да се усмихнем в момента,то поне да се стопираме и да потърсим зрънцето благоприятна възможност.

В тоя ход на мисли,тази вечер ,прочетох ,даден ни от Учителя ,много ценен практически подход .Изложен е в една беседа пред сестрите и в чисто практически план обслужва онези,които биха искали да се заемат с работа по въпроса.

За желаещите -беседата се казва "Съхранение на душевната енергия".

Благодаря на Роси Б.Твоят коментар в обсъждането на беседата ми заостри вниманието и изчетох тази беседа.

Редактирано Септември 13, 2010 от Klaudia

[Станимир]

...

Има много други теми, в които може да се разсъждава на теория и да се обясняват принципи и понятия. Но когато работата дойде до "днес и тук" как да разбера аз самият дали наистина мисля положително или се заблуждавам и крия нещо от самия себе си - то как да забележим това в себе си? От личния си опит знам, че това е едно от най-трудните неща, защото ако искаме да скрием нещо от себе си, то съпротивата ще е голяма и често непреодолима. На пътя ще има измамни пътепоказатели, които ще ни водят до изкуствени идилични картини - Потёмкинские деревни. Как да разберем, че зад картината на "рай" сме скрили собствения си ад?

...

Аз лично няма да дам конкретен пример, въпреки че напоследък постоянно се сблъсквам с такива, а вместо това ще изложа някои изводи, до които съм достигнал. Може би мнозина си задават въпроса: как така да се откажем от желанието си, как да приемем възможността, то да не се реализира? Нали именно заради постигането на желаното от нас е цялата тази работа по положителното мислене? Всъщност, не е точно така. Силният стремеж да постигнем нещо всъщност ни прави зависими от това нещо. На изток феноменалния свят се разглежда като илюзорен. Ако ние успеем да осъзнаем тази илюзорност, то и въпросът с готовността да приемем най-лошото възможно развитие на ситуацията ще се окаже лесен за резбиране. Например, повечето хора си поставят ако не като главна, то като високо-приоритетна цел да имат повече пари. Такъв човек, научил за положителното мислене, може да реши да го използва в тази посока. Какво се получава най-често на практика? Този човек става зависим от своето желание, надценява го. Незнаейки, че парите с които човек разполага в дадено въплъщение могат да са (всъщност в повечето случаи са) кармично-определени той започва да недоумява защо положителното му мислене (или това, което той смята за такова) не дава необходимия резултат. Така в действителност човек утежнява своята зависимост и карма, и дори да получи временно пари, то в бъдеще ще изпадне в още по-тежка ситуация. Отказът от желанието да имаш повече от реално-необходимите пари е единственото решение от духовна гледна точка. Тук нещата са доста обвързани със смирението, но няма да се отклонявам в тази посока. Това, което исках да посоча е, че положителното мислене е положително, само когато ни освобождава от зависимостите. Ако го използваме с егоистична цел, то ще даде временни резултати, но те няма да ни направят свободни и задължително ще последва обратен удар.

Има и другата страна - как да сме сигурни, че наистина не сме зависими от това дали ще постигнем желаното, че сме готови да приемем и най-тежките последствия, без да спрем да държим "една положителна мисъл по отношение на Божествения промисъл" - познавате ли, изпробвали ли сте техники?

Ами, чрез самонаблюдение. Какви техники? Трябва просто искрено да погледнем на мотивацията, мислите и желанията си. Както вече писах е много важно да не надценяваме важността на материалния свят, да не надценяваме важността на своите желания. Не, че не са важни, но да не ги поставяме преди духовното, както често става на практика. Светът е поле, където събираме опитности, знания, където се учим. Важно е да се научим да различаваме, кога започваме да придаваме по-голяма важност на желанията си, отколкото е необходимо; кога започваме да ставаме зависими от тях. Затова е отказът. Можем да си представим мислено най-лошото възможно развитие на нещата. Как ще ни се отрази? Как бихме реагирали в подобна ситуация? Да приемем тази възможност, без разбира се да се стремим към нея, но да допуснем, че тя може да се случи. Ако мислено отработим този, най-лош вариант, ако подходим към него със смирение и разбиране, той може и да не се случи (мотивацията ни разбира се не трябва да е: аз си представям най-лошия вариант за да го избегна на практика, а: аз си представям най-лошия вариант, защото той е действително възможен) и положителното мислене да даде добър резултат. Пак напомням, че постигането на желания резултат невинаги е кармически възможно, но в този случай пък ще отработим част от натрупаната карма и най-важното ще останем със свободно, независещо от материалните ни желания съзнание.

[Креми (късметче)]

Трето, произведете в себе си една добра мисъл и я задръжте през целия месец. Когато правите този опит, всякога мислете, че вие сте свободни; не мислете, че външният свят или отношенията, които имате към хората, могат да ви противодействат. Преди да започнете опитите ще кажете така: „В този момент, когато започвам опитите, чрез Силата Господня, която е у мен, аз мога да сторя всичко!” Да не ви смущава думата всичко – тя подразбира всичкото Добро, но не и всичкото зло. Няма сила, която в този момент може да ви преодолее. Дръжте в ума си живата мисъл: всякога, когато човек иска да извърши едно добро дело, Божието съзнание е будно. Щом решиш да извършиш едно добро дело, между теб и Бога се явява връзка, повежда се вече разговор. В момента, в който решиш да вършиш Добро заради Бога, Той мисли за теб.

...

По-после, като направите тези опити, ще дойдете до това да изгонвате ревматизъм, главоболие, сърцебиене, охтика и други болести, които съществуват не само в организма, но и в ума горе, и в сърцето.

Благодаря и аз за беседата "Съхранение на душевната енергия". .

Редактирано Септември 14, 2010 от късметче

[B__]

...

За желаещите -беседата се казва "Съхранение на душевната енергия".

...

В тази беседа има чудесна техника.

Другото е, че освен синхроничност има и забавена синхроничност. Ключови "горещи" неща, за които сме дискутирали, са изяснени в нея.

Леко трепкане на съзнанието при срещането им

[Донка]

Има една учебна игра за разширяване и затвърдяване на речниковия запас. Всички много я обичат - аз най-много. Напомня и на техниките от НЛП.

Заменете думата с антоним+отрицателна частица.

Например беден = не много богат.

лошо - не достатъчно добро

мързелив = не особено работлив

Когато сменим думата, тя автоматично започва да създава връзки и започва да влияе незабележимо но сигурно на подсъзнанието... Ефектът е доказан от много автори.

[Guest pavletA]

За положителното мислене са изказани много мнения преди моето, те са толкова философски, от тях се чувства хуманност, опитност и мъдрост.В основата на положителното мислене е мотивацията, да не се загубва интереса към загадъчното в живота.Да успява съзнанието да приема парадокса за съчетаването на

добро и зло.Бог е нещо, до което можем да се доближим.

"В опитите ни да разберем действителността ние приличаме на човек, който се опитва да разгадае механизма на затворен часовник.Той вижда циферблата и движещите се стрелки, дори чува тиктакането, но не знае как да отвори кутията.Ако е умен, може би ще си изработи някаква представа за механизма, който би могъл да стои зад онова, което вижда, но никога не може да бъде съвсем сигурен, че тази представа е единственото възможно обяснение на наблюдаваното.Никога няма да е в състояние да сравни тази представа с действителния механизъм и дори не може да да си представи възможното значение на подобно съпоставяне". Алберт Айнщайн

Духовното пътуване е търсене на истината.Затова си мисля, че за духовното израстване на човека е необходимо позитивно мислене

[Диляна Колева]

Ако човек, заживее в среда на положително мислещи хора, след не много дълъг период от време, просто ще се събуди една сутрин и ще установи, че друго мислене не съществува.

Ако обратно поставим човек в една отрицателно мислеща среда, скоро той няма да разбира положителното мислене.

Да, умеем да мислим положително. Също толкова добре, колкото и отрицателно.

До колко използваме положителното си мислене, зависи от средата в която се развиваме.

Имайки право на избор, всеки сам решава, в даден момент, с каква среда да се заобиколи.

Хората не се раждат положително или отрицателно мислещи, средата в която растат ги научава на това.

Зареждайте децата си с положителна мисъл, те имат право на това. Вие също.

[Пламъче]

Още един плюс в полза на позитивното мислене!

Позитивната нагласа помага при влошено здраве

Позитивната нагласа към живота помага на хората да се справят по-лесно със здравословните проблеми, пише в. "Дейли

експрес", позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Психолози от университета "Бангор" в Северен Уелс са установили, че посрещането на проблема с увереност помага дори

при сериозни оплаквания като артрит, диабет и сърдечносъдови заболявания.

Изследването, обхванало британци на възраст между 50 и 90 години, показва, че онези от тях, които са по-гъвкави като

личности, се чувстват по-добре въпреки болките и болестите.

Лошото е, че тази вътрешна сила не може да се придобие за един ден, а отнема години, за да се развие, казва д-р Гил Уиндъл от изследователския екип.

Изт.

[Донка]

Благодаря, Пламъче!

Ще си позволя и тук да сложа една мисъл, оято от миналия ден не ми два мира:

какъв е смисъла на доброто? — Аз не виждам никакъв смисъл на доброто. Доброто е основа на живота, за да може той да се прояви. Смисълът пък е самият живот. Като живееш добре, ще разбереш и смисъла на доброто. Ако животът ти е осмислен, и доброто има смисъл; ако животът ти не е осмислен, и доброто няма смисъл. Мнозина запитват: какъв е произхода на доброто? Казвам: произходът на доброто е Любовта. И доброто без Любовта не може да се прояви. Следователно, и доброто има отношение към живота, който ние живеем. Всеки човек иска да бъде добър, да има вътрешно разположение, да бъде щастлив. Обаче, на първо място, на физическия свят е необходимо да бъде човек здрав. Здраве, щастие и разумност вървят в един и същи път. Здравият човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде разумен. И обратният процес е верен: разумният човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде здрав. Здравето не е произволен процес.

Учителю, да прогледам!

Все по-често стигам до подобни размишления. Ние често под добро си представяме някаква специална целенасочена активност с определен обект и резултат и... в един момент от добро тази активност започва да се усеща като напрежение и дискомфорт... А доброто може би е просто доброто мислене и чувстване на живота такъ, какъвто е - и това добромислене и доброчувстване са основа на доброживеенето. Тогава доброто някак само си се прави.

Редактирано Май 5, 2011 от Донка

[Орлин Баев]

Обаче, на първо място, на физическия свят е необходимо да бъде човек здрав. Здраве, щастие и разумност вървят в един и същи път. Здравият човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде разумен. И обратният процес е верен: разумният човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде здрав. Здравето не е произволен процес.

Това казва и съвременното научно душелечение! Правата мисъл поражда щастлива добра емоционалност, което на свой ред поражда здраво тяло! медицинският термин е психоневроендокриноимунология! Дълга думичка за връзката между правата мисъл, щастието, здравето на тялото и здравите дела! Разликата е, че научната психотерапия влага в думата права мисъл липсата на логически сривове и здрава връзка с обективната твърда реалност, а окултното разбиране разширява научното и до връзка с реалността на Космическия живот и хармония с пулса на целокупния Живот! Когато си запознат и резонираш доколкото можеш и с двете, лечението наистина е цялостно...

[Guest Христо]

Позитивното мислене не е гаранция за успех, както и негативното мислене не гарантира провал. Визирам тези типове мислене по отношение на някакви конкретни бъдещи събития. От личен опит мога да кажа, че може като цяло да си бил негативно настроен по отношение на резултата от предстоящо събитие, но нещата да се развият по по - добър начин, от начина който най - често е минавал през ума ти и те е тревожил. Може като цяло да си вярвал, че нещата ще се случат еди как си, но да не се сбъднат преобладаващите ти прогнози/мисли. Просто нещата опират и да вършене, не само до мислене. А и сигурно има работи, които не могат да бъдат избегнати, защото са зряла карма - без значение дали вярваш или не вярваш, че ще ти се случат.

[Деанна]

Моята водеща мисъл е: Най-невероятните и невъзможни неща са направени, от хора които не са ги смятали за невъзможни.

-Зравей, какъв хубав ден!

-Че какво му е хубавото...? - ми отговарят

-Че какво му е лошото?

Всеки нов ден е нов шанс за хубави неща,вярата ми в хубавото в чудесата ги кара да се случват в живота ми. Предполагам, че като всички хора си имам проблеми, но за тях аз мисля, че сигурно има причина да ги има, за да се радвам на чудесата. Това е моята философия и ако някой каже: лесно ти е като всичко ти е наред...Е наред ми е всичко, каквото е нужно - начина ми на мислене, с другите неща нещата не са чак толкова наред, но ще се оправят. )))

[vorfax]

Гледах един научно-популярен филм в който на участници се дава възможността да определят вероятността да се разболеят от разни болести. Всички дават в пъти по-малка вероятност, каквато е статистическата. Никой не допуска, че може да бъде ограбен, блъснат от кола, да си счупи кост, да се разболее от рак, докато статистиката сочеше, че това са често срещани събития. Та в човешката психика е заложено да бъде огромен оптимист, което вероятно е свързано с волята да продължиш да живееш.

[vorfax]

Дали не беше от поредицата BBC - The Human Body, не мога да го намеря...

[ivail]

Повечето хора не влияят съществено на действителността,

защото не вярват, че могат.

Начинът, по който наблюдаваме околния свят, е онова, което се връща при нас.

И причината животът ни да е лишен от радост, щастие и удовлетвореност, е защото не се фокусираме точно върху тези неща.

Като жертви трябва да се запитаме дали имаме манталитет на жертви.

Ако непрестанно се сблъскваме с нещастия и трагедии, това може би е защото съзнанието ни е настроено, че такъв е животът и точно това се случва.

Защо не мога да постигна тези неща? - Основно поради липса на фокус.

Средностатистическият човек се разсейва на всеки 6-10 секунди.

Фокусирането трябва да се изразява в еднопосочност на съзнанието.

Затова някои от старите окултни учения

учат да се съсредоточаваме върху пламък от кибритена клечка.

Така се учиме да се съсредоточаваме в много тесни граници.

Така енергийната плътност нараства.

Структурата на ума е на слоеве, също както Вселената -

от повърхностното към дълбокото.

Ако използваме ума на повърхностно ниво на обикновената мисъл,

силата ни е ограничена - не можем да преместим и прашинка.

Толкова слабо е съзнанието ни.

Но в най-дълбокото си ниво съзнанието сътворява вселени.

Но ние все се чудим, нали?

На всички ни се иска да изцеляваме с докосване, да възкресяваме мъртъвци,

в ръката ни да се появи хляб...

И винаги ще се питаме "Защо не можем да го направим?" -

но ние не можем да зададем въпрос, на който вече да не знаем отговора.

А отговорът е:

Защото не вярваме, че можем да го направим.

Но Вярата е несъвместима с нашите егоистични и сиви планове, пристрастявания, самоопределяне.

Никога не сме имали достатъчно време да се грижим за нещо друго,

освен за собствените си емоционално пристрастени нужди.

Може би просто сме слаби наблюдатели.

Може би не сме усъвършенствали умението да наблюдаваме.

Може би толкова сме пристрастени към външния свят,

неговите стимули и реакциите ни на тях,

че мозъкът започва да работи, реагирайки, вместо създавайки.

Ако ни бъде дадено подходящо познание, разбиране и инструкции,

би трябвало да започнем да виждаме осезаема обратна връзка в живота си.

Ако положиме усилие да седнеме и измислиме нов живот, и това стане най-важното нещо за нас, ако му отделяте време всеки ден, както градинарят отглежда семенцето, ще създадеме плодове.

Ние колективно управляваме холографския спектакъл.

Той е там, и е толкова гъвкав, че ще създаде всичко, което си представиме.

Редактирано Октомври 17, 2012 от ivail