Пламъче Добавено Септември 11, 2010 Доклад Share Добавено Септември 11, 2010 Напоследък мисълта какво точно е човечност не ме напуска. Достатъчно ли е това да провяваш доброто в себе си помагайки на тези,които имат нужда от помощ?Може би е нужно да проявяваш разбиране и да не осъждаш чуждите грешки? Трудно ми е да си дам точен отговор. Може би всички заедно ще успеем да дадем определение на човечността? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 11, 2010 Доклад Share Добавено Септември 11, 2010 (edited) Достатъчно ли е това да провяваш доброто в себе си помагайки на тези,които имат нужда от помощ? Не, трябва също и да изпиташ вътрешно удовлетворение от това, че на нуждаещия се е оказана помощ. Ако не изпиташ такова удовлетворение, значи мотивите ти не са били чисти – или си очаквал награда (материална или „духовна“) или нещо друго. И тука е много важно да сме доволни не защото ние сме оказали помощта, а защото помощта е оказана. Важен е положителния резултат, а не това, че той е постигнат благодарение на нашата помощ. Май стана доста оплетено За да бъдем човечни всъщност е достатъчно да не лъжем – нито другите, нито себе си. Така звучи по-просто. Редактирано Септември 11, 2010 от Станимир smehy и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 11, 2010 Доклад Share Добавено Септември 11, 2010 Достатъчно ли е това да провяваш доброто в себе си помагайки на тези,които имат нужда от помощ? Не, трябва също и да изпиташ вътрешно удовлетворение от това, че на нуждаещия се е оказана помощ. ... И тука е много важно да сме доволни не защото ние сме оказали помощта, а защото помощта е оказана. Важен е положителния резултат, а не това, че той е постигнат благодарение на нашата помощ. Май стана доста оплетено ... А, не, хич не е оплетено, чудесно си го казал, точно така си е И дали ще го наречем човечност, доброта, духовност ... - това е просто животът (исках да кажа начинът на съществуване/функциониране, но реших, че звучи много сухо ), който всички ние човеци следва да постигнем, към който уж се стремим - живот в унисон и служба на Цялото. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 12, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 12, 2010 Може би това е човечност - в основата на всичките ни действия да стои Любовта? Аделаида 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Септември 12, 2010 Доклад Share Добавено Септември 12, 2010 Може би това е човечност - в основата на всичките ни действия да стои Любовта? Бих добавила и хармонията + радостта! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 12, 2011 Доклад Share Добавено Август 12, 2011 Предназначението на човека е да работи за доброто, а не да се бори със злото. Топлината на любовта Човечността, излиза, се състои в работата за доброто, а не в борбата със злото.... Роси Б. и veselinvalchev1981 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Август 12, 2011 Доклад Share Добавено Август 12, 2011 Човечноста за мен е сбор от добродетели ( разбиране ,толерантност ) ,разумност един минимум ,който повече хора трябва да го имат . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Август 12, 2011 Доклад Share Добавено Август 12, 2011 (edited) Човечността, както всичко, е избирателна и ако някой ми каже, че не е, няма да му повярвам. Има известен лаф, че ако обичаш всички, не обичаш никого и е така. Аз обичам всички хора, е по-скоро лицемерие или пожелание, както и фразата - Аз мразя всички. И двете фрази са презастраховаща или отбранителна позиция. Човек се идентифицира винаги с нещо конкретно, с някакъв обект, било то "тази" звезда, "това" цвете, "тази страна". Обичането по принцип разводнява сърцето и го превръща в неизчерпаем източник на напразна енергия и най-вече на чувство за празнота. Другото спасение на обичащия всички е един компенсаторен Господ, който - и той, от своя страна, обича всички и всичко. Всъщност, това е илюзия. Да обичаш всички и всичко, е тотално дистанциране от живия живот, и може би и самия Буда е искал това за себе си - да се отдалечи в своята нирвана, т.е. в своята самота на обичане и на неглижираност. А човечността е да помогнеш на някого, без да го разбираш, дори без да го изслушваш, това не е важно. Остави хляба си по водите Редактирано Август 12, 2011 от Ивета Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 22, 2012 Доклад Share Добавено Март 22, 2012 (edited) Когато имаме нужда от човечност и я получим, казваме - има я. Когато имаме нужда да я получим, а няма кой да ни я даде, казваме - няма я. Човечност е онзи момент от живота, когато някой има нужда от съпричастност и някой отсреща откликва, давайки нужното. Човечността не е начин на живот, а импулс, който може да се прояви в най- неочакван дори и за притежателя му момент. Редактирано Март 22, 2012 от didi_ts Пламъче и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 23, 2012 Доклад Share Добавено Март 23, 2012 Когато имаме нужда от човечност и я получим, казваме - има я. Когато имаме нужда да я получим, а няма кой да ни я даде, казваме - няма я. Човечност е онзи момент от живота, когато някой има нужда от съпричастност и някой отсреща откликва, давайки нужното. Човечността не е начин на живот, а импулс, който може да се прояви в най- неочакван дори и за притежателя му момент. Много точно, Диди! Забелязах, че срещам човечност там където най-малко съм очаквала. Най-вече от така наречените светски хора. И обратно... Илен и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 23, 2012 Доклад Share Добавено Март 23, 2012 (edited) Достатъчно ли е това да провяваш доброто в себе си помагайки на тези,които имат нужда от помощ? Не, трябва също и да изпиташ вътрешно удовлетворение от това, че на нуждаещия се е оказана помощ. Ако не изпиташ такова удовлетворение, значи мотивите ти не са били чисти – или си очаквал награда (материална или „духовна“) или нещо друго. И тука е много важно да сме доволни не защото ние сме оказали помощта, а защото помощта е оказана. ... Мда, аз бих добавил, че това удовлетворение всъщност означава вътрешен подтик, който е проява на всемирната любов и показва, че тази помощ е на място. И по това разбираме, че помощта е добро в този случай. И ако нямаме вътрешен подтик, то това "добро" не трябва да го правим. Не трябва да се насилваме, защото така се борим с нежеланието като с някакво "зло", което си въобразяваме, че го има у нас, а както цитира Донка: "Предназначението на човека е да работи за доброто, а не да се бори със злото." Редактирано Март 23, 2012 от БожидарЗим Лъчезарна и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 23, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 23, 2012 А дали е възможно и трябва ли да проявяваме човечност спрямо всеки и при всички случаи? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Март 23, 2012 Доклад Share Добавено Март 23, 2012 Дълбоко в себе си да, въпреки, че ако има истинско различаване и разпознаване на дълбоките причини за нещата външните действия може да не изглеждат по този начин, но подходът и мотивите са от огромно значение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 23, 2012 Доклад Share Добавено Март 23, 2012 Достатъчно ли е това да провяваш доброто в себе си помагайки на тези,които имат нужда от помощ? Не, трябва също и да изпиташ вътрешно удовлетворение от това, че на нуждаещия се е оказана помощ. Ако не изпиташ такова удовлетворение, значи мотивите ти не са били чисти – или си очаквал награда (материална или „духовна“) или нещо друго. И тука е много важно да сме доволни не защото ние сме оказали помощта, а защото помощта е оказана. ... Мда, аз бих добавил, че това удовлетворение всъщност означава вътрешен подтик, който е проява на всемирната любов и показва, че тази помощ е на място. И по това разбираме, че помощта е добро в този случай. И ако нямаме вътрешен подтик, то това "добро" не трябва да го правим. Не трябва да се насилваме, защото така се борим с нежеланието като с някакво "зло", което си въобразяваме, че го има у нас, а както цитира Донка: "Предназначението на човека е да работи за доброто, а не да се бори със злото." Аз лично бих се насилил да помогна и без да имам вътрешен подтик, стига да преценя (чисто ментално), че помощта ми е на място и необходима. Наистина по-добре е да усетиш нуждата от помощ и със сърцето, а не само с ума си, но ако това не се случи или повика на сърцето е твърде слаб, то не бива да оставаме бездейни, когато имаме възможността да помогнем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 23, 2012 Доклад Share Добавено Март 23, 2012 Понякога човек се нуждае просто от една окуражаваща усмивка, от някакъв знак, за който са необходими секунди от така ценното ни време. Например един емотикон в отговор на някакво дълго споделяне на лични или в скайпа. За мен това е човечност - емпатията. Разбирането. Не някаква материална помощ. B__ и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zarche Добавено Март 23, 2012 Доклад Share Добавено Март 23, 2012 Забелязах, че срещам човечност там където най-малко съм очаквала. Най-вече от така наречените светски хора. И обратно... И аз съм го забелязала. Познавам хора, които са пълни атеисти, но постъпват много по-човечно от някои "духовни" хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 23, 2012 Автор Доклад Share Добавено Март 23, 2012 Според мен човечността не зависи от духовността, а от заложбите по рождение и домашното възпитание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 23, 2012 Доклад Share Добавено Март 23, 2012 Хе, че каква духовност е това, след като не съдържа качеството "човечност"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 23, 2012 Доклад Share Добавено Март 23, 2012 Хе, че каква духовност е това, след като не съдържа качеството "човечност"? Амиииии май понякога нещо е човечно, но не е точно любов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.