Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Страхът - полезен или вреден?


Диана Илиева

Recommended Posts

Хрумна ми да формулирам така тази тема, защото четейки други теми, все повече се сблъсквам именно с този въпрос.

Още като се родим и хората около нас започват да ни пазят и предупреждават - внимавай, опасно, страшно ... Да не говорим, че като пораснем малко и започват дори да ни манипулират с насадения вече страх - не се отдалечавай от мен, че: ей там кучето ще те ухапе, ще дойде дядо Торбалан/баба Яга да те вземе ...

Имаме много поговорки от типа на "Покритото мляко котки не го ядат."

С една дума израснали сме със страха.

От друга страна се възхищаваме на смелите и безстрашните.

Скоро наблюдавах как жена стои изплашена пред едно сравнително неголямо куче, което ръмжи и лае и не смее да продължи напред, а после полувъзхитено, полузавистливо наблюдава как една друга жена, която очевидно не го прецени като опасност, продължи смело по алейката към кучето (действието се развива в парк с бездомно куче или може би такова, което хранят от близкия ресторант), то подви опашка и се шмугна встрани. Изплашената жена също премина нататък.

Вие как мислите - полезен или вреден?

Линк към коментар
Share on other sites

Учителя казва, че докато не сме развили съвестта си, страха е полезен, иначе хората щяха да са безчовечни.

Може би трябва да видим кой страх е полезен и кой не. Според мен след изграждане на добра връзка с Божественото и разбирането същността на света, страхът естествено ще изчезне.

Сега хората се страхуват за материалното, защото мислят, че е най-важното. Страхуват се от смъртта, защото не знаят, че е раждане. Страхуват се от страданията, защото не знаят, че са част от пътя.

Може би смисълът на страха е важен. Движейки те по пътя на еволюцията той ти помага да преодолееш това, което сам не можеш в момента. Спирайки те от пътя е вреден.

"От нищо и за нищо не бих се страхувал освен за душата си" - би казал един учител.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

В тази тема в течение на разговора бе засегнат въпроса за полезността и вредата от страха. Във форума има още няколко теми за страха, в които също може да има нещо свързано с настоящата тема.

Считам, че страхът може да бъде полезен до определен момент и в определени граници, но след този момент той неминуемо се превръща в ограничение.

Линк към коментар
Share on other sites

60.gifВреден е.

Тази сутрин на пътечката към Кенана ме посрещнаха 3 кучета, които добре познавам - те живеят в един склад за дърва в края на квартала, до пътеката, но всъщност нямат стопани. Правило ми е впечатление, че са като едно влюбено семейство 3d_146.gif. Друг път само за кратко се завъртат около мен и си хукват по техните дела, но този път ме посрещнаха с явно внимание. Разпознах тичпичните за кучетата признаци, че ми се радват, но въпреки това дълбоко вътре в себе си усетих някакъв атавистичен страх. За малко да се дръпна и да избягам. Овладях го благодарение на "първия ден на пролетта", който вече звучеше в ушите ми от мп3-ката. Останах на място, мислено разговаряйки учтиво с тях, докато съвсем овладях страха и се успокоих. Тръгнах си по моя път, съпровдена от радостно скимтене и подскачане около мен. Започнах да проумявам, че те искаха да се разходят с човек - дори и без стопанин, хилядолетията еволюция бяха запазили в гените им радостта от това да подскачат около вървящ човек, доброжелателно настроен към тях. Пеех си панвритмията и след малко започнах сякаш да усещам тяхното вълнение - едно съвсем примитивно, детско, просто радост без обяснения. Вървяхме така до гората заедно, там си намериха една полянка и се заиграха. После ги изгубих от поглед, но малко пред това им пожелах да се натичат и наиграят на воля.

На връщане се замислих какво щеше да стане и по-скоро какво нямаше да стане, ако бях дала право на онзи подсъзнателен страх да определи мисите, емоциите и поведението ми.

Линк към коментар
Share on other sites

Правилно поведение при опасност от кучешко нападение - застава се неподвижно и не се гледа кучето в очите.Животното ще постои вторачено във вас известно време и ще си тръгне.

Кучето е преследвач по природа и ако човек побегне,то непременно ще хукне след него.

Страхът се корени най-вече в невежеството.

Линк към коментар
Share on other sites

Казват, че има две основни чувства – Страх и Любов и всички други са техни производни. Те са разположени на една права и колкото по- голямо е едното чувство, толкова по-малко е другото.От тази позиция омразата, завистта, гневът, самотата и т.н . се коренят в страха и той е вреден. Но страхът и производните му означават и нещо друго - липсата на любов.

Като любовта не може да се дели на любов към нещо - когато я има, тя е любов към всичко. С нея изчезват и страховете. Обърнете внимание на въпросите които се задават към нас в ,,Психотерапия онлайн.” В над деветдесет процента от случаите те са поставени във връзка с някакъв страх, но за зад тях се крие липсата на любов. И това не съм го взел от книгите, просто виждам ежедневно: където има любов, няма страх и обратното – където има страх, любовта е оскъдна.

С две думи –

-аз приемам, че страхът е най-лошото чувство, от което произлизат другите негативни чувства

-неговата проява е израз на дефицит в любовта

-за да можем да възпитаваме децата си като балансирани личностир трябва да го правим с много любов, така страхът да не може да вирее в тях

Линк към коментар
Share on other sites

"Там, където има любов, няма страх." Апостол Йоан

...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Страхът е едно тягостно чувство на душата, което съществува не само в хората, но и в животните – чувство, вложено в живия организъм, да извърши известна мисия. Страхът подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи, противни или зловредни на нашия живот. Това чувство служи просто да ни предпази от всичко, което може да ни повреди.

Страхът

Когато страхът е основателен е полезен.Този страх ни помага да оцелеем физически.

Вреден е страхът,за който няма никакво основание.Да се страхуваш за работата си,за благоденствието си за здравето си и т.н. е неразумно - за тях просто трябва да се погрижиш.

Следователно, човек не може да разбере живота, докато се страхува от страдания, от сиромашия, от невежество, от злото в света. Изчезне ли страхът от него, той разбира вече живота. Казано е в Писанието: ”Страхливият няма да наследи Царството Божие”. Който е познал Бога, той живее без страх и понася страданията леко. Ако изгуби някого от своите близки, той казва: Господ дал, Господ взел. Ако изгуби силата, богатството, знанието си, той пак казва: Господ дал, Господ взел.

Точка на равновесие

Редактирано от Пламъче
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Днес попаднах на интересна публикация за жена,която никога не е изпитвала страх.Ето я:

Безстрашна жена живее в американския щат Айова. Поради рядко разстройство многодетната майка никога не изпитва чувството на страх.

Учените се надяват да изследват състоянието й, за да създадат уникални препарати в помощ на страдащите от различни фобии и стрес.

Интересното е, че жената може да изпитва всички останали емоции. Но поради неспособността си да изпитва чувство на страх тя постоянно попада в опасни ситуации.

44-годишната жена досега е била заплашвана с нож, огнестрелно оръжие, нападана е по различни поводи.

Този натрупан опит обаче не я е променил по никакъв начин от емоционална гледна точка.

Жената има увреждане в онази част на мозъка, която е свързана с емоционалното обучение.

Същината на страха е да помогне на човека да оцелее и да избегне опасните ситуации, обяснява Джъстин Фейнщайн от университета в Айова.

Той заедно с колегите си всячески се е опитвал да уплаши жената (със змии, паяци и т.н.).

Освен това са помолили жената през деня да записва емоциите си.

По време на цялото изследване тя нито веднъж не се уплашила.

Изт.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен страхът е като витамините - необходим.

В зависимост от дозата той може да бъде полезен или опасен . Човек трябва да познава страха.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес попаднах на интересна публикация за жена,която никога не е изпитвала страх.Ето я:

Безстрашна жена живее в американския щат Айова. Поради рядко разстройство многодетната майка никога не изпитва чувството на страх.

Учените се надяват да изследват състоянието й, за да създадат уникални препарати в помощ на страдащите от различни фобии и стрес.

Интересното е, че жената може да изпитва всички останали емоции. Но поради неспособността си да изпитва чувство на страх тя постоянно попада в опасни ситуации.

44-годишната жена досега е била заплашвана с нож, огнестрелно оръжие, нападана е по различни поводи.

Този натрупан опит обаче не я е променил по никакъв начин от емоционална гледна точка.

Жената има увреждане в онази част на мозъка, която е свързана с емоционалното обучение.

Същината на страха е да помогне на човека да оцелее и да избегне опасните ситуации, обяснява Джъстин Фейнщайн от университета в Айова.

Той заедно с колегите си всячески се е опитвал да уплаши жената (със змии, паяци и т.н.).

Освен това са помолили жената през деня да записва емоциите си.

По време на цялото изследване тя нито веднъж не се уплашила.

Изт.

Защо са толкова шокирани, че не изпитва страх и я разглеждат като болна? :blink: Самата статия е твърде кратка и неясна. Ако има увреждане на мозъка, което е свързано с емоционалното обучение, как тогава се е научила да изпитва всички останали емоции? :1eye: И другото - учените защо не се замислят, че тя все пак е оцеляла, при всичките тези опасни ситуации; и по каква причина?

Знаеш ли, Пламъче, прилагайки есенциите на д-р Бах, при почти всички хора имаше нужда да се включи в индивидуалната им смес поне една, от групата Страх или поне от Несигурност. Обаче, за мое учудване, има и хора, при които страхът, хайде, не че липсва съвсем, но се оказа че никак не е на дневен ред. И като се поразтърсих за характерни общи черти, то това са хора, които по принцип са спокойни и изпълнени с вяра (в Бог или ако са атеисти - в живота).

Линк към коментар
Share on other sites

Диана и аз познавам такива хора.Винаги са ме учудвали със спокойствието и хладнокръвието си.Някои от тях са религиозни,други пълни атеисти.Като че ли това дали човек е страхлив или не зависи от гените.:hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

аз познавам такива хора.Винаги са ме учудвали със спокойствието и хладнокръвието си.Някои от тях са религиозни,други пълни атеисти.Като че ли това дали човек е страхлив или не зависи от гените.:hmmmmm:

Понякога хората само привидно са спокойни и хладнокръвни, а вътре в тях страхът бушува, но не дава външен изказ.

Говоря и от личен опит. Мнозина твърдят, че аз не познавам страхът, че съм смела, на моменти безразсъдна, че нищо не би могло да ме уплаши и т.н. Твърдя, че познавам страхът, че ме е страх от много неща, но не ми личи. А може би с времето човек опознава себе си в критични ситуации, узнава как да действа и не отдава толкова голямо значение на страха... и не позволява той да го завладее...

Редактирано от smehy
Линк към коментар
Share on other sites

аз познавам такива хора.Винаги са ме учудвали със спокойствието и хладнокръвието си.Някои от тях са религиозни,други пълни атеисти.Като че ли това дали човек е страхлив или не зависи от гените.:hmmmmm:

Понякога хората само привидно са спокойни и хладнокръвни, а вътре в тях страхът бушува, но не дава външен изказ.

Говоря и от личен опит. Мнозина твърдят, че аз не познавам страхът, че съм смела, на моменти безразсъдна, че нищо не би могло да ме уплаши и т.н. Твърдя, че познавам страхът, че ме е страх от много неща, но не ми личи. А може би с времето човек опознава себе си в критични ситуации, узнава как да действа и не отдава толкова голямо значение на страха... и не позволява той да го завладее...

И аз съм от хората които умеят да се владеят и да прикриват чувствата си когато е необходимо,но какво бушува вътре в мен...аз си знам!:)

Хората които споменавам в поста си наистина са доста спокойни и хладнокръвни.

Линк към коментар
Share on other sites

Възможно е определени мозъчни центрове в човека да са потиснати (било поради физически проблем, било поради друга причина) или да не се отделят определени хормони, предизвикващи чувство за страх у човека, и въпросният човек да не усеща страх. В такова неизпитване на страх (а то в никакъв случай не може да се нарече безстрашие) няма нищо хубаво. Истинският смисъл на безстрашието е преодоляването на страха, в превъзмогването му, т.е. да преминеш през него, а не в непознаването му.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

"Повече светлина!В тази светлина наблюдавайте себе си.Всяко ваше неразположение вие ще видите, че зависи от някаква част от вашия мозък, някой ваш център не работи правилно.Запример ти постоянно се безпокоиш.Отиваш да държиш изпит, мислиш, мислиш, че че ще те скъсат.Страхът е взел в теб надмощие.Казваш:"Нищо няма да издържа, нищо няма да кажа "Ти си се сплашил, какво ще правиш на този страх?Казва:"Страхливите няма да наследят царството Божие"Страхливите, музиканти не може да бъдат.Страхливите гении не може да бъдат.Страхливите, светии не може да бъдат.Нищо не може да стане от страхливия.Страхливия само краката си може да проточи като заек.И краката му и ушите му могат да се проточат.Но туй показва, че ти трябва да станеш щедър, а за да станеш щедър, за да въздействаш на своя страх, непременно в теб милосърдието трябва да се събуди.Ти ще привлечеш тази енергия напред и тя ще те освободи от страха. Страхът е голям аристократ, който не знае какво да прави като дойде."

"ВЪТРЕШНА СВЕТЛИНА"-"Възможности в живота"МОК 1937-1938г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

I must not fear.

Fear is the mind-killer.

Fear is the little-death that brings total obliteration.

I will face my fear.

I will permit it to pass over me and through me.

And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.

Where the fear has gone there will be nothing.

Only I will remain.

Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз icon_smile.gif

Дюн, Франк Хърбърт

Линк към коментар
Share on other sites

Защо са толкова шокирани, че не изпитва страх и я разглеждат като болна?

Защото си е точно такава за всички нормални хора!

А някои имали страх от страха и затова не го допускали до себе си ...

Не виждам нищо нормално в бестрашните или по-скоро ненормалните. Точно те учавстват в безсмислени каскади и в повечето случаи или се осакатяват или загиват преждевременно.

Това, че кучетата са си тръгнали в случая с "безстрашната жена" не е точно поради липсата й на страх, а поради това, че не са били бесни например.

И колко безстрашни хора слагат край на живота си, но поради страх от други неща. И самоубийствата ли ще защитавате?

Иначе всичко е относително и страха и безстрашието. Защото както в една ситуация човек може да се страхува, в друга може да не се страхува.

Щом страхът си е даден от Господа, значи си има място в живота! И да го отричате нищо не печелите, само показвате, че ви е страх от страха!

Но може би точната доза за всяка ситуация е правилният отговор. Както при лекарствата. Точната доза лекува, а неправилната убива или уврежда.

И отново не забравяйте, че всичко е относително в този свят. Безстрашните в едно, се страхуват от друго и обратно.

А истинските просто преодоляват страха си в нужните моменти/според мен/. Ако не те е страх от нищо/при всичките човешки ограничения/, ще си просто луд. Но да можеш да преодолееш страхът си и да вървиш напред, независимо от него - това си е геройство.

С какво би ви впечатлил някой луд, който се хвърля в пропаст без страх/поради лудост/? Но мен лично би ме впечатлило, когато някой рискува, независимо от страха, за благото на друг или за общото благо.

Линк към коментар
Share on other sites

Лудостта на хората не е безстрашие. Липсата на разум е неприсъствие в действителността.

Скокът на луд човек в бездънна пропаст не е смелост, а реакция от липса на съзнание.

Самоубийството не е безстрашие, а огромен страх от живота, който не може да бъде преодолян или просто желание да се накаже някой( което е още по- жалко).

Страхът е даден, за да бъде преодоляван. Страхът е психическа преграда, чието преодоляване води до опознаване.

Страхът обикновено е незнание, нежелание скрито зад позата страх или психоблокаж.

"Здравословният страх" е преценено положение, човек не прави нещо, защото си знае възможностите, а не защото го е страх.

Когато се страхувам, не съм аз. Много ми е неприятно.

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен страха е вреден, дори много вреден, когато излиза извън рамките на здравословния страх.

Той е спънка и пречка в развитието на човека, който го изпитва. Пречи му да постига целите си, пречи му да бъде себе си, пречи му да общува свободно, пречи му да бъде свободен. Изпитването на страх е ограничение и невъзможност да постигаш мечтите си. Затова

„По-добре страшен край, отколкото безкраен страх“ Шилер :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога липсата на страх, може да е просто любов.

За куража

Значи, мислиш, че съм смела? — попита тя.

Да, така е.

Може и да си прав. Сигурно, защото ми е подействал вдъхновяващият пример на няколко незабравими учители. Ще ти ражажа за един от тях. Преди много години, когато работех като доброволка в болницата „Станфорд“, се запознах с едно момиченце на име Лайза, което страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият шанс да се възстанови, като че ли беше свързан с възможността да и бъде прелята кръв от петгодишния й брат. Той по чудо бе оцелял от същата болест и бе развил антитела, необходими за да се преодолее болестта. Лекарят обясни на малкото братче как стоят нещата и запита момченцето дали би се съгласило, да даде своята кръв на сестра си. Видях, че за миг то се поколеба, но после пое дълбоко въздух и каза :

Да, щом това ще спаси Лайза.

Докато продължаваше трансфузията, то лежеше в едно легло до сестра си и се усмихваше, както и всички ние, като гледахме как бузите на Лайза поруменяват. После лицето на момченцето пребледня, усмивката му угасна. То погледна към лекаря и попита с разтреперан глас:

Веднага ли ще започна да умирам?

Детето беше малко и беше разбрало лекаря погрешно. То мислеше, че ще трябва да даде на сестра си всичката си кръв.

Да, научих се да бъда смела — добави тя, — защото имах вдъхновяващия пример на такива учители.

Надявам се и аз да успея съм такава. Някой ден. А междувременно ще се опитвам всеки ден.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Истината за страха:

Не се страхуваш от тъмнината.
Страхуваш се от това, което е там.

Не се страхуваш от височини.
Страхуваш се да не паднеш.

Не се страхуваш от хората.
Страхуваш се от отхвърляне.

Не се страхуваш да обичаш.
Страхуваш се, че няма да отвърнат на любовта ти.

Не се страхуваш да го пуснеш.
Страхуваш се да приемеш, че вече го няма.

Не се страхуваш да опиташ отново.
Страхуваш се да бъдеш наранен по същия начин.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...