Ани Добавено Януари 3, 2006 Доклад Share Добавено Януари 3, 2006 Честита Нова Година на всички Мила Латина,това което си написала е много човешко.Мисля,че няма човек който да не е изподал в подобна ситуация,включително и Телемах.Затова разбирането на чуждата болка и съчувствието към ближния са абсолютно необходими за всеки човек. В някои духовно търсещи хора има едно презрение към душевните проблеми. „Кошче за душевни отпадъци”, „емоционално изпразване” и други изрази в тоя стил са характерни за тяхното отношение към хората, които просто са объркани в чувствата си и ги споделят, понеже всъщност се нуждаят от помощ. На тези „извисени” души не им достига Любов и милосърдие, те не са готови и не са достойни да помагат на другите. Нека си представят Христос как би постъпил в дадената ситуация.Абсолютно съм съгласна с тебе ! Написаното от Донка: 1) спирам мислите и правилата, схемите в съзнанието си 2) улавям негативните емоции - те са индикаторът за проблем в адаптационните процеси 3)спирам емоциите с вяра в Божествения промисъл и Любов 4)с търпение и смирение изчаквам решението на интуицията си - готова съм да го посрещна и като случайно минала през съзнанието ни мисъл, и като емоция - аз си я наричам "радостно спокойствие" (изпитвам щастливо облекчение, когато го усетя). 5)постепенно включвам логическото и образното си мислене, за да осъществя решението на интуицията в реалния си свят. е много хубаво,но трудно за прилагане.Например виждайки бясно прелитаща лека кола на червено,карана от тип със самодоволна мутренска физиономия ,на който не му пука ,че ще изпомачка деца,възрастни хора,изобщо не му пука за човешкия живот,ми е много трудно да спра емоциите си с вяра в Божествения промисъл и Любов.Чувсвата ми в такъв момент са си на чисто астрално ниво. Не ми се пише за мислите,които се пораждат от такива чувства и за които само след няколко минути съжалявам,но те вече са излетели в астрала,а това си е голяма беля Познавам много хора,които в спокойна ситуация казват много мъдри мисли,но малко нещо лично да ги засегне и цялата им мъдрост се изпарява.Така че трябва да имаме повече съчувствие и разбиране по между си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Януари 3, 2006 Доклад Share Добавено Януари 3, 2006 ние сме създадени да се обичаме като едно цяло, едно тяло. Истината е състояние и то се постига когато се обичаме. За да се обичаме, трябва да се приемаме каквито сме - и хоп всичко изкуствено, умствени спекулации изчезва и остава играта, веселието и приятелството. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 3, 2006 Доклад Share Добавено Януари 3, 2006 Здравей Петьо, Ние сме създадени да се обичаме като едно цяло, едно тяло. Истината е състояние и то се постига когато се обичаме. За да се обичаме, трябва да се приемаме каквито сме - и хоп всичко изкуствено, умствени спекулации изчезва и остава играта, веселието и приятелството. Много е хубаво това, което си написал, но дали го прилагаш на практика? Всички говорим за Любовта, за Приятелството, за Добродетелите, за приемането ни такива, каквито сме,но когато дойде време да ги приложим... "Ах, колко е трудно! Колко много са "табутата"! Защо трябва аз да отстъпя, а не другият!" Не ти ли се струва, че по всякакъв начин се мъчим да манипулираме другите чрез своите мнения, начин на мислене и сила на мисълта? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Януари 3, 2006 Доклад Share Добавено Януари 3, 2006 Затова разбирането на чуждата болка и съчувствието към ближния са абсолютно необходими за всеки човек Разбиране - да!! Съчувствие - съмнявам се. Ако искам да ми съчувстват, значи чувствам някаква тежест, която като че ли искам да прехвърля на друг гръб. Съчувствие =? Съжаление/Самосъжаление??? Може би това е вече нова тема???? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 3, 2006 Автор Доклад Share Добавено Януари 3, 2006 Бина, благодаря ти! Много добре си се досетила за емоционалното ми състояние по време на случката, всъщност ми го припомни. И аз не се понасях заради някои мисли, които ми минаха тогава през ум. Към Петьо: Мисля си, че няколко купона с песни и китара в компания на хора с подобен на твоя мироглед ще ликвидират част от излишния багаж, който нося и ще ме изстрелят едно ниво нагоре. Радвам се, че пишеш тук! В отговор на Изгрев: Може би без съчувствие не можем да разберем напълно другия човек? Вътрешната нужда от споделяне не е същото като желанието да се прехвърли товара другиму. Човек, който действително е в слаба позиция, може да прави това несъзнателно. Едно е зов за помощ, друго е манипулация. Помагането е трудна работа. Голяма „любов” блика от нас, но за проблеми предпочитаме да не ни търсят. Ако не се направим на слепи и глухи, може да покажем, че ни е неприятно. Много сме заети със себе си, със собственото си "духовно" обогатяване и издигане. От друга страна не сме длъжни да се захващаме с всичко, което ни се изпречи на пътя. Имаме ограничен лимит от енергия, време и способности, които трябва да използваме разумно. Аз не съм Бог, за да се заема с всичките проблеми на света. Мога да поема само малка част. Няма универсален отговор как да постъпва човек, зависи от конкретния случай. Не бива да се обвиняваме независимо дали сме помогнали или не. Закъде е светът, ако няма добри души, готови просто да помагат?! Малко извадки от интернет: Емпатия се нарича способността да разбираш емоционалното състояние на другия човек чрез съпреживяване. Емпатията помага да разбереш събеседника по-добре, да си представиш хода на неговите мисли, с други думи - "да влезеш в кожата му".Емпатията е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Степента на емпатия е строго индивидуална, като съществуват и различни видове емпатия според начина, по който другият индивид е разбран — когнитивна, емоционална, интелектуална. Емпатията стои в основата на градивното социално общуване и води до формирането на алтруистично поведение. Автор BPAHA Емпатията е въпрос на разбирателство и откритост между двама души. Когато тя липсва, хората е по-малко вероятно да вземат предвид нуждите и чувствата ти. Най-добрият начин за изграждане на емпатия е да се помогне на другите хора да почувстват, че са разбрани.способността за съчувствие ("емпатия") - способността ни да се поставим на мястото на човека пред нас. Това не означава да одобряваме постъпките, убежденията или външния му вид. Това не означава да го харесваме или да ни е симпатичен. Единствено е необходимо да разбираме неговите преживявания и страдания, които могат да имат общо и с нашите собствени преживявания и страдания; 23. Емпатия. Устояване пред инерцията на съжалението и състраданието. Емпатията като талант и като научаване. Способност за саморефлексия и самоконтрол, за личностна дистанция. /от библиография - за съжаление съдържанието не е достъпно/ Емпатията неизбежно е свързана с някакво емоционално натоварване, положително или отрицателно. Това е част от общуването, от социалния живот. Добре е човек да разбира другия, но по възможност без да се ощетява, освен съзнателно и доброволно, и да се стреми към взаимно обогатяване. Понякога прекалено много се пазим да не ни заболи, да не преживеем нещо неприятно... /особено заради друг/. Животът може да се превърне във вълнуваща игра едва когато преодолеем този страх. Тогава човек може да е щастлив, докато го боли, докато се е провалил, докато е беден... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 3, 2006 Доклад Share Добавено Януари 3, 2006 Може би без съчувствие не можем да разберем напълно другия човек? И аз си мислех така... така ме бяха научили - че съчувствието е благородство и алтруизъм. Когато някъде прочетох тезата, че то, напротив, е вредно и стимулира у страдащия желанието да прехвърли негативните си емоции върху благородния си слушател, реагирах първо с възмущение! После доста мислих и разбрах, че това е вярно... Тогава осъзнах, че моето съчувствие не само не им е помагало, а ги е превръщало в своеобразни "наркомани", зависими от моята положителна енергия! , т.е. аз съм им "крадяла" болката, уроците им! И защо? За да се видя в позата на благороден алтруист и хората да кажат - колко е добра! За да имам повече приятели, които ще ме смятат за истински приятел и ще идват при мен в беда. И ако това не е чиста проба егоизъм!...Такава беше жестоката Истина. Тук, обаче трябва да си уточним понятията. Под съчувствие, според мен , Изгрев разбира: "да изпитам същите емоции като теб, за да те разбера по-добре" (моля да ме извини, ако не съм го разбрала правилно). В този случай съм напълно съгласна с него! Пример: Ако някой ми споделя изпитвания от него гняв при вида на някаква несправедливост, съвсем не е необходимо и аз да изпитвам същото, за да го разбера. Точно обратното. Ако и аз изпитам гняв, няма да успея трезво да преценя къде всъщност е причината за неговия проблем и съответно няма да мога да му помогна правилно. (Това е ежедневие в професията ми ) По този въпрос бих ви препоръчала една много полезна за мен страница! http://www.psychology-bg.com/texts/c3.htm (Много добра интерпретация на емпатията!) И не е чак толкова трудно да се спират схемите и моделите в мисленето и да се заслушаме в негативните си емоции, а не да им се поддадем! Просто е необходимо Егото ни да отстъпи пред Любовта и вярата - при това съзнателно. Когато видя например "мутра" в описаната ситуация (Бина Публикувано на Вчера, 09:21 ), моята реакция е: "Благодаря ти, Господи, че не съм на неговото място сега!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Януари 4, 2006 Доклад Share Добавено Януари 4, 2006 Здравей Петьо, Много е хубаво това, което си написал, но дали го прилагаш на практика? Всички говорим за Любовта, за Приятелството, за Добродетелите, за приемането ни такива, каквито сме,но когато дойде време да ги приложим... "Ах, колко е трудно! Колко много са "табутата"! Защо трябва аз да отстъпя, а не другият!" Не ти ли се струва, че по всякакъв начин се мъчим да манипулираме другите чрез своите мнения, начин на мислене и сила на мисълта? Здрасти Таня, Кой съм аз, че да го прилагам? Да не съм Христос? Но това е идеала. Всъщност Христос е Дух. Много заразителен Дух - виждаш Го в нечии очи и моментално ставаш като него - радостен, щастлив, безгрижен. Към Петьо: Мисля си, че няколко купона с песни и китара в компания на хора с подобен на твоя мироглед ще ликвидират част от излишния багаж, който нося и ще ме изстрелят едно ниво нагоре. Радвам се, че пишеш тук! Здравей latina, абсолютно си права. Трябва редовно да има купони, дори ежедневно. Този форум не е ли за това - да общуваме. А има и чат и аудио стаи, където всеки пуска любима песен. Най-хубав е реалния купон - с игри, песни, танци и споделяне. От нас зависи да поддържаме нивото си като се обичаме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 4, 2006 Доклад Share Добавено Януари 4, 2006 А Христос и отговорен е, което не е точно обратното на безгрижен, но и му се противопоставя донякъде. А за да се приемем каквито сме, първо трябва да разберем какви сме! Много-много важно и много-много сложно, а иначе и просто е, но не толкова, че отведнъж да го про/ум/сърце/еем. И смирението не е примирение... И други неща не са други... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 4, 2006 Доклад Share Добавено Януари 4, 2006 Умо-Чувствания + Сърце-мисления...Его-сблъсквания или Тяло - срещания....това е и по темата за Думите. Вдъхновена да ни е 2006 ! Чувствата - за и против! - взаимно противоречащ си въпрос! Всичко е относително! Накратко обаче! ДА за РАДОСТТА!!! НЕ за ЗАВИСТТА!!! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Януари 5, 2006 Доклад Share Добавено Януари 5, 2006 Благодаря за отговорите към мене и се извинявам за предизвиканите отрицателни преживявания! Надявам се да ми простите!... Не намерих най-правилния начин да кажа, че и хора с претенции за духовност понякога правят елементарни пропуски. Те не трябва да се възгордяват от успехите си, не трябва да презират другите, трябва да са смирени и винаги да са готови да се учат Мисля че отиваш от грешка в грешка, Латина. Нито има за какво да благодариш, нито пък за какво да се извиняваш. Благодарността и извинението имат смисъл тогава когато действителен обмен на нещо смислено, пък било и то най-малкото. А така само поставяш себе си в слаба позиция за радост на околните, но нито те, нито ти, научавате нещо в крайна сметка особено ако обществото не е свикнало на учтивост, каквото е българското. А тъй като учението е едиствено важно, трябва да избираш дали да покажеш сила или слабост за да накараш себе си и околните да се учат и променят, точно както при възпитанието на децата. Например в случая на "духовния консултант" трябваше да се покажеш възмутена като вътрешно запазиш пълно спокойствие, да му кажеш всички неща които сега написа във форума, после да не обърнеш внимание на изкупителната му "помощ" с показването на посоката към такситата и накрая да напишеш писма до всички свързани инстанции вместо да пишеш във този форум. С всичко това ти щеше да му помогмеш много повече да се замисли, отколкото с учтивост, разбиране и извинение, също щеше да научиш и себе си как "да превъзпиташ слабостта си в сила", както се пееха Щурците преди 20г. Правейки това не трябва да влагаш никакви чувства, прави го като механична работа на конвеер, защото то си е точно това. Искаме или не, но Земята е фабрика с цехове за груба и финна обработка, старозаветните на грубата, новозаветните ма междинната, праведните на финната, учениците се разхождат и се учат на целия процес. Ако не се научиш на нещо, те връщат в съответния цех. В някои общества външната трансформация (по прозаично казано - игра на нужната роля) се учи като част от образованието. Например в Япония традиционно самурая се възприема като вътрешно спокоен като Бъда и същевременно външно силен и ужасен за враговете до точката на саможертвата без да нарушава вътрешното си спокойствие. Знам че с постинги не може да каже много, но най-важно всъщност за теб е какво можеш да кажеш ти на себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Януари 5, 2006 Доклад Share Добавено Януари 5, 2006 Тъкмо се чудех дали да не се намеся, но ти,Дияне,ме изпревари. На мен също ми омръзна Латина да се чувства принудена да дава обяснения, които не дължи. Както и някои да се изживяват като съдници, което е абсурдно. Успешна 2006 г. на всички! Ясно е ,че не сме съвършени, но какво от това Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 5, 2006 Доклад Share Добавено Януари 5, 2006 Здравей Зара, "Както и някои да се изживяват като съдници, което е абсурдно." Кооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо оооооооооооооооолко си права! "На чужд гръб и сто тояги са малко"- гласи народната поговорка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 5, 2006 Автор Доклад Share Добавено Януари 5, 2006 Диян и Зара, сърдечно благодаря! Няма как да се представя външно силна, когато отвътре съм слаба. Когато поставям на изпитание себе си с някои мои изказвания, всъщност се оказва, че поставям на изпитание и другите. Те се оказват в един вид "изпитна" ситуация, в която представят и себе си. Така всички се учим на нещо или поне се надяваме да е така. Има още много да учим... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Януари 6, 2006 Доклад Share Добавено Януари 6, 2006 Да, така е Латина. Доколко учим и доколко си въобразяваме че учим е най-важния за нас въпрос. В тази връзка аз запомних една мисъл на Буда от филма "Малкият Буда" (от преди 12г.): "Да учиш означава да се променяш (To learn is to change)". Бих добавил че посоката на промяната показва какво учим в действителност. От своя страна обаче самонаблюдението на промените не е лесно, защото те стават предимно плавно и всеки ден. Подобни са на промените в тялото и лицето ни, които трудно се забелязват в огледалото, но са явни ако погледнем снимки отпреди години. Затова е особено полезно да се вози дневник на текущите научени неща, той играе ролята на снимка на занятията ни. След известно време дори прелистването му е достатъчно за да ти помогне да не се връщаш назад и търсиш отново отговор на стари въпроси. Любовта трансформира формите. Любовта към родината е превръща страхливци в храбреци, любовта на майката превръща слаби жени в силни, дори физически. Щом си отишла да питаш отн. здравето на дъщеря си забрави слабостта, учтивостта, щом не вършат работа почвай с голямата бургия. Консултанта бил духовно напреднал - щом е на Земята значи е начинаещ. Земата е начално училище - затова е в това състояние. От доста време използвам теста да питам хората колко се смятат за напреднали - винаги най-начинаещите се изхвърлят най-много. Който се е осъзнал, знае че нищо не знае, както Сократ на времето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 14, 2007 Доклад Share Добавено Декември 14, 2007 За и против чувствата ли? Каква е тая невроза на стилистиката? Че аз ако нямам чувства, какво имам! Може би трябва да осъществя връзка с Кораба-майка? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 14, 2007 Доклад Share Добавено Декември 14, 2007 За и против чувствата ли? Каква е тая невроза на стилистиката? Че аз ако нямам чувства, какво имам! Може би трябва да осъществя връзка с Кораба-майка? Ахахахаааааааааааааааааааааааааааааааааа ааааааааааа Мона, защо толкова те обичам, ахахааааааааааааааааааа!!! Май зная - щото не си статуя..... на любовта. Айде да ходим на Кораба - майка, че ще пукна сред саркофази тук, ахахаааааааааааааааа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 Няма хора без чувства - има хора с подтиснати чувства. Последното не е желателно дори и при отрицателните чувства, а при положителните си е пълна глупост. Признавам си, че подтискането на чувствата се среща предимно при мъжете, но не е рядкост и при жените. Все пак общото и при мъжете и при жените е, че не полагат достатъчно усилия (а нямат и желание) за да трансформират отрицателните си чувства в положителни. А положителното чувство е пряк и много красив израз на Любовта на емоционален план. Мисълта дава формите а чувството определя жизнеспособността на тези форми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 Няма хора без чувства положителното чувство е пряк и много красив израз на Любовта на емоционален план. Мисълта дава формите а чувството определя жизнеспособността на тези форми. красота ~ любов Любо - добро, хубаво, красиво "Любо, братцы, любо братцы жить, нашим атаманом не приходится тужитъ" (укр.) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 Потискането на чувствата се случва на хората, живеещи в Германия. Независимо че аз самата съм много емоционална, явно няма как напълно да се избяга напълно от местните влияния, та като се прибера в София обикновено ми отнема известно време да дойда пак на себе си и да мога да говоря нормално с хората, да не ми идват прекалено много разговорите и да не ми се струва, че говоря високо. По-потисната държава от тази тук не съм виждала, контролирана е може би по-правилно да се каже. И си мечтая да престана да бъда закотвена чрез работата си тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 За и против чувствата ли? Че аз ако нямам чувства, какво имам! Може би трябва да осъществя връзка с Кораба-майка? Чувствата са хубаво нещо, но ни правят уязвими. Следвайки своите чувства в живота на човек няма стабилност. Тогава става така: "Днес няма да работя, защото не ми се работи, или днес няма да медитирам, не съм на кеф и т.н., когато ми се прави нещо тогава ще го правя, сега не...". Чувствата ни са много променливи, под тяхно влияние допускаме всички грешки в живота си. В един спокоен ум без емоции всеки човек би постъпвал винаги правилно. Единствените грешки, които правим идват когато чувствата вземат връх. Разбира се красиво е да си чувствителен, можеш да уловиш много красиви неща от живота със своята чувствителност. Няма спор в това. Но чувствителността води и до по-голяма уязвимост. Чувствата могат да те отклонят от пътя ти, да загубиш посоката на движение. Затова най-хубаво би било да можем да основаваме своя живот на убеждението, истината, а не толкова на чувствата. Защото чувствата са непостоянни, а посоката на движение в живота трябва да се запазва и следва без големи колебания и отклонения. Всъщност необходим е баланс между чувства и твърдост. Чувствата са безспорно необходими и в светския и в духовния живот. За себе си смятам, че съм твърде много чувствителен и оттам уязвим. Харесвам своята чувствителност, но знам и колко удари съм понесъл заради нея отвън. За мен е проблем да намеря златната среда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 (edited) Максим, чета мнението ти и си представям гранитен блок облечен в бронирана жилетка или стерилна стая. Редактирано Декември 18, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 Потискането на чувствата се случва на хората, живеещи в Германия. Независимо че аз самата съм много емоционална, явно няма как напълно да се избяга напълно от местните влияния, та като се прибера в София обикновено ми отнема известно време да дойда пак на себе си и да мога да говоря нормално с хората, да не ми идват прекалено много разговорите и да не ми се струва, че говоря високо. По-потисната държава от тази тук не съм виждала, контролирана е може би по-правилно да се каже. И си мечтая да престана да бъда закотвена чрез работата си тук. Оф топик: Колко странно! И аз съм живяла в Германия и вероятно пак ще отида там, защото емоционалният климат ми допада. Потиснати хора не съм видяла, нито съм общувала с такива, а може да се каже, че съм обиколила цялата държава. По-потиснати от българите няма, не от германците. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 Ден, през който не сте се смели, е загубен ден! Избягвайте всичко, което разваля настроението! Радостта е двигателят на нашия живот! Петър Димков Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 ''Колкото по-чувствителен ставаш, толкова по-голям става животът. Той престава да бъде малко езерце, а става океан. Той престава да се ограничава от теб и съпругата ти и твоите деца - престава изобщо да се ограничава. Цялото това съществувание става твое семейство и докато цялото съществувание не се превърне в твое семейство, ти не си познал живота - защото никой човек не е остров, ние всички сме свързани. Ние сме един обширен континент, свързани сме по милиони начини. И доколкото сърцата ни не са изпълнени с любов към цялото, в същата пропорция животът ни се съкращава.'' Ошо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 Чувствата са хубаво нещо, но ни правят уязвими. Следвайки своите чувства в живота на човек няма стабилност. Тогава става така: "Днес няма да работя, защото не ми се работи, или днес няма да медитирам, не съм на кеф и т.н., когато ми се прави нещо тогава ще го правя, сега не...". Чувствата ни са много променливи, под тяхно влияние допускаме всички грешки в живота си. В един спокоен ум без емоции всеки човек би постъпвал винаги правилно. Единствените грешки, които правим идват когато чувствата вземат връх. Разбира се красиво е да си чувствителен, можеш да уловиш много красиви неща от живота със своята чувствителност. Няма спор в това. Но чувствителността води и до по-голяма уязвимост. Чувствата могат да те отклонят от пътя ти, да загубиш посоката на движение. Затова най-хубаво би било да можем да основаваме своя живот на убеждението, истината, а не толкова на чувствата. Защото чувствата са непостоянни, а посоката на движение в живота трябва да се запазва и следва без големи колебания и отклонения. Всъщност необходим е баланс между чувства и твърдост. Чувствата са безспорно необходими и в светския и в духовния живот. За себе си смятам, че съм твърде много чувствителен и оттам уязвим. Харесвам своята чувствителност, но знам и колко удари съм понесъл заради нея отвън. За мен е проблем да намеря златната среда. Максим, убеден ли си в това, което казваш? Особено в това, което съм подчертала? Звучи така, все едно че си склонен да ампутираш чувствата си в името на ... не разбрах много добре, може би "стабилността в живота" (макар че не знам какво влагаш в този израз) или "неуязвимостта" (пак не ми стана много ясно, защото човек може да бъде също толкова уязвим ментално или пък физически). Чувствата са си част от нас. Дали ще ни разбалансират или не, дали ще бъдем емоционално уязвими или не - това зависи от нас. Можем да се стремим към хармонизирането им и към интегрирането им в нашата сложна и комплексна същност; без тях няма да сме цялостни, ако мога така да се изразя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.