Травмата, стената и маската – Ананда Зарен

[Мария-София]

Пациента, който седи пред нас по време на хомеопатичното интервю се на-дява, че ние можем да разберем, интерпретираме и разгадаем мистерията на неговите страдания и болки. За някои, това е последна надежда за оздравява-не, след като са опитали и са се провалили всички останали форми на лечение. В нашето плаване в неизследваните води на патологията на пациента, симпто-мите са нашата небесна карта, реперториума и материя медика са нашите секстант и компас

Редактирано Септември 4, 2010 от Мария-София

[Мария-София]

Класическата хомеопатия е дълбока и предизвикателна терапевтична систе-ма, която разчита на пълно разбиране на многообразието, многослойноста и великолепието на човешките създания. Хомеопатията е нещо повече от усъ-вършенстван анализ на безкраен списък от клинични признаци и симптоми. Простосмъртните създания, които седят срещу нас не са просто сума от тяхни-те симптоми. Има нещо повече - сърцевина или душа която изпълва с енергия тялото и показва връзката на симптомите с ума и волята.

Хомеопатичната философия твърди, че психиката и тялото са неразделни.

Емоциите повлияват на органите, мускулите, хормоналните цикли, и. промените в процесите в тялото повлияват на психиката и емоциите. Всяко преживяване оставя някакъв оттенък и във физическото тяло, и в "емоционалното тяло". Всяко неизразено чувство продължава да съществува. При преживяна преди време форма на травма, организма реагира на травмата, чрез изграждане на предпазна стена около себе си. Проявените извън тази стена, са симпто-мите които ние можем да забележим.

Травмата, или слагащото начало нараняване, предхожда развитието на сте-ната, която е представена чрез физическа и емоционална патология видима в пациента.

Ликвидиране на вътрешната деформация и възтановяване на жизнените процеси е главна цел на хомеопатичната терапия.

Т Р А В М А Т А

Психична травма е състояние на силен уплах, който е следствие на сблъсък на индивида с травматично преживяване, което е внезапно, неочаквано, и потен-циално застрашило живота. Това е преживяване над което индивида няма кон-трол и е неспособен да реагира ефективно за да предотврати или отклони съ-битието. Примерите за този вид травма включват, когато къщата на някой е унищожена от пожар или природно бедствие, дълготрайно нараняване в след-ствие на автомобилна злополука, физическо или сексуално насилие от роди-тел. Индивидите могат да бъдат травмирани също когато са свидетели на на-силие. Повреме на събитието, физиологичните системи за реакция при критич-ни обстоятелства са активирани: сърце, бели дробове, мускули работят свръх-ефикасно. Вниманието, концентрацията и паметта се изострят, да се даде възможност на индивида да се справи добре със заплахата и да запази живо-та си. В този процес, има откъсване от нормалната реалност; микросекундите на преживяването променят асоциациите, и чувството за многозначителност на живота се разрушава. Това са нормални реакции при стресови събития. В рамките на няколко седмици, страхът и объркването са намаляли, и преживя-ването може да бъде асимилирано и разбрано.Ако преживяването не може да бъде преработено в спокойна и подкрепяща обстановка, или ако то се повто-ри, травмата няма да бъде разрешена и по тази причина организма ще започ-не да прави адаптивни промени чрез създаване на стена около травмата.

Травмата, като определение за модел е породена, когато индивида е изло-жен на преживяване, което съдържа един от следните два компонента:

1.Нападение, което е Внезапно и Неочаквано: примерите за това могат да бъдат толкова различни колкото са родилната травма, фрактурата на кост, изгаряне, нараняване на главата, раздялата с любим човек, физическо или сексуално нападение.

2.Проникване на преживяването във вътрешността на организма: основно уязвимостта на организма и неговия резонанс с особените видове травма оп-ределя дали един инцидент ще проникне до най-дълбокото ниво. Проникването предизвиква разпадане и смърт на организма на подсъзнателно и клетъчно ни-во.

Травми могат да настъпят на физическо или емоционално ниво. Примери за преживявания, които могат да положат начало на травма на физическо ниво включват:

СПИН

Фрактура на кости

Паркинсонова болест

Рак

Левкемия

Нараняване на главата

Дизинтерия

Малария

Автомобилни злополуки

Хранително отравяне

Остеопороза

Изгаряния

Преживявания, които могат да положат начало на травма на емоционално ни-во включват:

Смърт на любим човек

Изневяра

Близко до смъртта преживяване

Изоставяне

Заплаха за живота

Унижение

Заплаха за живота на любим

Измама

Насилие от родител

Влизане в затвор

Малтретиране

Досаждане

Кръвосмешение или повтарящо се

Пребиване (побой)

сексуално насилие

Природно бедствие,напр.земетресение

Пренебрегване

Развод

Улично криминално насилие

Насилието от Втората световна война

Тероризъм

продължава

Редактирано Септември 4, 2010 от Мария-София

[Мария-София]

Когато травмата е настъпила, преживяването е една непоправимост и човека е покосен от съкрушителна сила. Когато сила от такава величина е настъпила в природата, ние говорим за това като за бедствие. Бедствието изцяло превъз-хожда способността на нормалния организъм да се осигури за основните изиск-вания на живота. По същия начин, резултатите от мъчителни преживявания, кои-то травмират един организъм, унищожават вътршните системи, които поддър-жат деликатния вътрешен баланс, или хомеостазата, без която живота не може да продължи. Индивида изгубва чувството за контрол на връзките обезпечава-щи смисълът на живота. Събитие имащо мощност да формира травма е извън-редно силно и може да превъзхожда нормалната сила на организма за адапта-ция. За разлика от обичайните несгоди, този тип нараняване обикнобено намес-ва една от двете заплахи за живота: на тяхната цялост, или има пряк сблъсък насилие или смърт. Когато един организъм има предразполагаща чувствител-ност и слабост, той може да бъде съкрушен и травмиран дори от събития с по-малка величина.

След като травмата е настъпила, различни видове реакции могат да се наб-людават в наранения индивид. Отговора на травмата се определя от приро-дата на събитието, неговата интерпретация, и начина на покриване на организ-ма . Индивидите могат да прежиеят силна емоция без ясен спомен зa събитието; те също могат да помнят събитието ясно в детайли, но без емоции. Някои индивиди, също, могат да открият в себе си необяснимо състояние на трвожна бдителност или постоянна раздразнителност. Събитието, което е предизвикало реакцията е забравено, погребано, и недос-тъпно. Умствените, емоционалните, поведенческите и физическите симптоми, които произхождат от последиците от травма, са разделени от етиологичното събитие и се явяват несвързани с миналите събития. Наранените индивиди мо-гат да имат симптоми на паника, безпокойство, ярост или скръб, които нямат връзка с тяхния предишен живот. Това са като че ли тяхните вътрешени регула-торни механизми - тяхните нервни системи - са откъснати от сегашната реалност.

Когато травмата е създадена, организма претърпява трансформация, която довежда до спад на жизнената сила. Травмата има склонност да смазва иден-тичността на индивида, автономията,ч увството на доверие и безопасност, съ-що както и намалява на непринудеността, творчеството, приспособимостта, и умението да изпитва удоволствие. Капацитета на индивида за интимност е ком-проментиран от интензивни и противоречиви чувства на потребност и страх. Ако слагащата начало травма е много дълбока, или е била повторена, прогнозите за случая ще бъдат преувеличени, и времето необходимо за излекуване ще бъде удължено. Травмата и произтичащата от нея стена ефективно разстройват здравето и ограничават свободата на изразяване. Травмата е такова нараня-ване, което съсипва същността на индивида. Тя е разрушаване на собсвената личност.

Симптомите и поведенията, които произхождат от травмата са приспособява-не или защитен механизъм, които дават възможност на индивида за оцеляване. Много процеси в живота настъпват в рамките на специфичен период, в който желаните резултати са постижими. Ако човек си счупи крайник, гипсовата пре-връзка е необходима за да предпази крайника докато костта се оправи и заз-дравее. Ако тази превръзка остане дълго, след като костта е зарастнала, това ще предизвика атрофия и дегенерация на крайника. Същото се получава и с предпазната стена. Ако бариерата, която организма поддържа е за дълъг пе-риод от време евентуално ще произведе пораждане на симптоми. Ликвидира-нето на тези симптоми, без разбиране на тяхната причина и предназначение мо-же всъщност да бъде вредно за човека. Служейки си с модела за травма, сте-на и маска се дава възможност хомеопатите да забележат основната травма и да изберат лекарство със способност да започне излекуването на травмата. Лекарството е адресирано за същността на травмените резултати, които раз-стройват жизнената сила на организма, така че второстепенните симптоми от стената ще станат ненужни. Когато това се случи, тези адаптивни симптоми пос-тепенно ще понижават интензитета си.

С Т Е Н А Т А

След настъпването на травмата, индивидите квалифицират себе си, като пов-редени или дефектни, и те не могат да наблюдават себе си без болка. Орга-низма, тогава започва да произвежда група от симптоми, чието действие е да го предпазят или защитят от грубата схизма на травмата. Симптомите на стената представят най-добрата адаптация, която травмирания организъм е способен да произведе. Тези симптоми "обграждат" цялостно организма, и могат да за-сегнат всички функционални нива, умствено, емоционално и физическо. Обик-новено, всички представяни от пациента симптоми включват, главното оплаква-не, поведенчески тенденции, и индивидуалните, характерни за пациента черти от характера, всички те са симптоми на стената. По този начин стената всъщност обуславя формирането характера на индивида.

Поставящата начало травма, може да е засегнала родител или прародител доста преди индивида. Ако началната травма не е об-работена, тя изгражда стена, и ще бъде доказана в потомството. За пример, жена може да е претърпяла травма с основен компонент - дълбок уплах. Ако то-зи скрит страх се запази необработен, нейното потомство може да има пред-разположение да покаже лекарство като Stram. Симптомите на стената на Stram. могат да бъдат очевидни в нейните деца още в ранно детство или да се запазят неизявени докато тези деца пострадат от някакъв вид травма. Това се случва защото всяко преживяване, което травмира е способно да проникне в сърцевината на организма и да стане миазматично или да се трансплантира на клетъчно ниво.

Всички лекарствени форми имат уникална конфигурация на адаптиране във формата на предпазна стена. Стената може да бъде непроницаема, възпре-пятствайки изтичане или нахлуване на енергия. "Дебелината" на стената е зави-сима от и увеличаваща се в отговор на много фактори: интензитета на травма-та, степента на уязвимост на организма, и големината на периода от време от който стената е била поставена. Ние можем да открием аналогия между стена-та и превръзката, която е поставена върху една отворена или кървяща рана. Първоначално, превръзката предпазва раната от замърсяване или друго нара-няване от вън. Неминуемо, обаче, превръзването ще доведе до стягане. Пре-връзката не допуска светлина или въздух да проникнат до травмата. Това може да доведе до разяждане на здравата кожа, която обгражда раната или да стане източник на раздразнение или инфекция. По този начин, симптомите на стената стават патология, вместо да са лечебно решение.

Изолирайки симптомите на стената даваме възможност на хомеопатът да разпознае клиничната картина и да избере подходящото лекарство. Разпоз-навайки симптомите, които обхваща стената и нейната дебелината, разкриваме дълбочината на патологията. Това, следователно, е един важен инструмент за определяне на вероятното клинично направление и прогнозата на случая. Уме-ло подбраното лекарство ще стимулира жизнената сила на организма, ще насър-чи излекувнето на травмата и ще изтъни или отвори стената.

След травмиращо преживяване, индивидите от определени лекарства навли-зат в състояние на постоянна бдителност. Организмът се чувства сякаш застра-шителното преживяване ще се повтори отново в някой момент. Тези индивиди спят лошо, стряскат се лесно, стават чувствителни на обкръжаващи ги елемен-ти, като например температура или шум, и реагират раздразнително на мало-важни подбуди. Друга промяна в приспособяването е вплитането на индивидите в травмата, които непрекъснато преживяват травматичното събитие (някои съзнателно, други несъзнателно) дълго след като опасноста е преминала. Те намират за трудно да подновят нормалния ход на тяхния живот. Част от тяхното съзнание е замръзнало в момента на травмата, и тя остава отпечатък върху тяхната па-мет. Спомени, следи или епизоди от събитието нахлуват в съзнанието повреме на събуждането или изплуват повреме на сън във форма на тревожни кошмари. Незначителни или несродни на травмата обстоятелства могат да задействат те-зи спомени, които често се връщат с цялата изразителност и емоционална сила на първичното събитие. Обстоятелствата и околната среда, които биха били възприети, като нормални и незастрашаващи за повечето хора, могат да изглеж-дат опасни за тези индивиди. Те вярват, че винаги са изложени на риск да се сблъскат с нещо напомнящо за тяхната травма.

Някои лекарства се спасяват от тарвматичната ситуация чрез промяна в със-тоянието на съзнанието. Произтичащото състояние напомня на затваряне или кататония, много подобно на животни, които се сковават, когато те са атакува-ни. Има състояние на психична вцепененост, безпристрастно хладнокръвие в които болка и ужас изчезват постепенно. Събитията продължават да се регис-трират в съзнанието, но тези събития са преживяни, като откъснати от тяхния нормален смисъл. Тези индивиди могат да получат притъпяване или изкривява-не на тяхното възприятие или загуба на усещане. Тяхното чувство за време мо-же да бъде променено, сякаш времето минава бавно. Те могат също да прежи-веят други промяни в качеството на тяхната същност. Тези индивиди идват на себе си след събитието, сякаш са наблюдавали отвън своето собствено тяло. Цялото събитие изглежда като лош сън, от който те трябва скоро да се събудят. Тези промени на възприятието са комбинирани с безразличие, емоционална безпристрасност, и дълбока пасивност, в която човека се отказва напълно от инициативност и борба. Това е друг метод, които организма използва да се предпази от непоносима болка.

продължава

Редактирано Септември 4, 2010 от Мария-София

[Мария-София]

При някои пациенти, патологията е с по-голяма тежест по отношение на емо-ционалния план. Тези пациенти ще изразят симптомите на стената, като основ-ните умствените или емоционалните са в ред. Дълбочината и силата на симпто-мите на стената показват пряката връзка с интензивността на преживяванията, които са сложили началото на травмата. Пациентите, които показват задълбо-чени умствени и емоционални симптоми, със сигурност са преживяли извънре-ден или тежък шок или травма. За някои индивиди, стената, която е следствие от тази травма се състои главно от страх и безпокойство. Този страх често е реакция на травми, в резултат на изнасилване, физическа или сексуална злоу-потреба, кръвосмешение, побой, преживявания свързани с природни бедствия или последици от война. Други симптоми на стената често срещаме в индивиди, които са претърпяли извънредно силна травма, която включва депресия, ниско самочувствие, загуба на самоличността, вина, срам, ярост и гняв, страх от яростта на някой друг, склонност към самоубийство.

За други пациенти, обема на симптомите на стената в действителност са фи-зически. Това е сякаш тяхните тела са се обърнали против тях, произвждайки множество загадъчни симптоми. Това може да бъде друг механизъм за оцеля-ване, отклоняващ стреса от по-дълбокото умствено и емоционално ниво навън и във физическа изява. Тези симптоми на стената биха могли да включват: алкохолизъм, анорексия, миризма на тялото, болки в гърба или шията, коремни болки, сърцебиене, хипертония, акне, астма, екзема, инсомния (безсъние), им-потентност, звънтене, запек, спастично дебело черво, язви, повтарящи се ин-фекции на пикочния мехур, вагинит, мускулни тикове и потрепвания и т.н.

Допълнителни симптоми свързани със стената :

Агрсия

Хранителни смущения

Противообществено поведение

Раздразнителност

Загриженост

Натрапчив / принуждаващ

Постоянна активност

Религиозен фанатизъм

Делюзии

Сексуални дисфункции

Експлозивен гняв

Злоупотреба с положението

Придирчивост

Подозрителнст

Страх от интимност

Работохолизъм

Има много рубрики които се отнасят за стената. В тях влизат :

Скъперничество

Носталгия

Противоречие,нетърпимост към

Ревност

Смърт,желае

Мономания

Предизвикателен

Изтощение на ума

Въодушевление

Упреква себе си

Плаши се лесно

Припряност

Мимики,прави

Въздишане

Скръб

Работа,отвращение към

Надменност

Стената е опит на организма да се предпази от травмата, опит да ре-конструира мирогледа, последвал травматичното преживяване. Симптомите на стената, като пристрастеност, натрапчиви импулси, особено поведение, са пре-дизвикани от организма за да облекчат или лекуват болката от травмата. Сте-ната, обгърнала индивида, формира бариера която ограничава контакта със света и другите хора. Травмата не може да бъде излекувана, ако не се отвори стената. Стената е защитен механизъм, но в края на краищата довежда до за-губа на свобода, разтройване на здравето и творческата изява

продължава.

Редактирано Септември 4, 2010 от Мария-София

[Мария-София]

M A С K A T A

Маската е втория слой на защита издигнат от организма, като форма за пред-пазване. Маската е социална фасада, която служи да скрива индивида и отвли-ча вниманието му от болката и вътрешното усамотение на истнското аз. След време, индивида започва да се идентифицира напълно с тази персона – дей-ствия, по-стъпки и преструвки, докато изгуби всички връзки с емоциите на соб-ствената личност. Усещането за самоличност става все по-малко и по- малко, раздвояване или сковаване на личността, и загубата на контакт със собствено-то аз е до голяма степен подсъзнателен процес. Стената обгражда организма, и симптомите произведени от нея проникват в целия организъм, но маската само "покрива" фасадата на личността. Тъй като, то-зи процес на маскиране и обграждане със стена продължава, травмата е дълбоко възприета и потисната. Маската представлява по-повърхностен слой, отколкото стената; тя е отклонение, предпазващ персонаж, или представяне на себе си в обществото. Първоначална и основна функция на маската е да проектира имидж, който е различен от това как индивида в действитеност се чувства. Това проектиране върху външния свят отклонява вниманието от цен-търа на дълбокото нараняване.

Маската, бидейки повърхностна и по-малко проникваща от стената, е също по-приспособяваща се и в много случаи по-преходна.

Някои от маските, които се срещат често в клинични условия, включват:

Ласкавост

Постъпва като малко момиче или момче

Перчене(bravado)

Плахост

Винаги е приятен,любезен

Надменност,високомерие

Засмян

Отказва ("Аз съм ОК")

Егоизъм

Безпомощност

"Аз нямам нужда от помощ"

Гняв

Кроткост,отстъпчивост

Невинност

Няколко други поведенчески модела могат да бъдат показателни за маската. Ето чести примери на толкова отбягвани поведения:

* Пренебрегване: пренебрегване на неприятни ситуации - преструва се, че не забелязва, като способ за избягване на конфронтация с неудобна действител-ност.

* Прелъстяване: проявява съблазнителен маниер за да омагьоса някой или да го предразположи сексуално, с цел да придобие по-голям контрол.

* Да бъде спокоен: избягването на конфронтация дава възможност на индиви-да да остане скрит.

* Съгласява се: винаги следва курса на най-малка супротива; помага на инди-вида да избягва разкриването на интимните емоции или противоречивите наме-рения.

* Омаловажаване: преструва се, че събитията са моловажни или незначи-телни.

* Хумор: прекомерна употреба на хумор; омаловажава събитието, като го пре-обръща в шега.

Р Е З Ю М Е

Накратко, травмата, стената и маската са модел, който може да осигури ме-тод за разпознаване и тълкуване на симптомите от случая, така че употребени-те рубрики и избраното лекарство ще бъдат насочени към централното смуще-ние или към същността на патологията. Травмата е събитие, което съкрушава способността на организма да реагира. Дали, някакво специфично събитие ще причини травма, зависи от няколко фактора, включващи: чувствителността на индивида, конституционалната жизнена сила, миазматичното предразположение, емоционалната и физическа сигурност и подкрепа на средата обкръжаваща индивида. Спомена за травмата често е потиснат и скрит. Информация за са-мата травма не е необходимо да се излага повреме на хомеопатичното интер-вю, и малкото рубрики представящи травмата не са от полза при избора на ле-карство.

Стената е създадена или от миазматично предразположение, или пък е създа-дена, като приспособяване за да предпази трамата. Стената обгражда цялост-но организма, създавайки двойна бариера към външния свят и към вътрешната чувствителнст на травмата. Формирането на стената довежда до симптоми на умствено, емоционално и физическо ниво. Симптомите създадени от стената са по-употребяеми за реперторизация, и ще дадат възможност на предписва-щия да определи лекарство, което ще проникне дълбоко и ще докосне централ-ната патология.

Маската е вънщност, втори слой върху травмата. Тя представлява по-по-върхностно приспособяване, отколкото стената;

Този модел може да освети най-дълбоките нива на случая и да даде възмож-ност хомеопатът да определи бъдещия клиничен курс и прогнозата. Хомеопа-тичното лекарство, което резонира със скритото нараняване има мощност отно-во да възбуди жизнената сила и да сложи началото на възтановяването на здравето. Ние можем да вземем вдъхновението на Самуел Ханеман и да ста-нем "внимателно наблюдаващи лекари," да окуражаваме нашите пациенти да разкриват, тяхната най-интимна болка и да имаме чувствителност да четем, тъл-куваме и разбираме значението на тяхните оплаквания.

Редактирано Септември 4, 2010 от Мария-София