Креми (късметче) Добавено Септември 4, 2010 Доклад Share Добавено Септември 4, 2010 (edited) Темата е адресирана към всички, независимо от образование, професия и др. Всеки в някакъв момент е бил участник в собственото си лечение или в лечението на друг: -дали като родител, който трябва да превърже раната на детето си или собствена рана; -дали като син / дъщеря, която трябва да дава лекарства по схема на възрастен родител или сам/ а да си пие редовно хапчетата; -дали като лекар, който съветва пациентите да спазват диета или сам трябва да ограничава пиенето, пушенето, преяждането; -дали като лечител, който ползва определени практики за други, но същите или сходни практики и за себе си.... Въпросът не е за компетентността, методите, а за Желанието, Волята, Упоритостта, Акуратността - за себе си или за другите и ...според Вас - защо? Редактирано Септември 4, 2010 от късметче Пламъче и Аделаида 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Септември 4, 2010 Доклад Share Добавено Септември 4, 2010 (edited) Най-лесно се лекуват хората които обичаш и които те обичат. Според мен за да бъдеш успешен лекар или лечител трябва да носиш в себе си Любовта - без нея всяко лечение е обречено на неуспех. Най-трудно ми е да лекувам себе си. Редактирано Септември 4, 2010 от granat1 Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Септември 4, 2010 Доклад Share Добавено Септември 4, 2010 Хубава тема, Креми, Благодаря! При мен определено има следните наблюдения: Относно разни алтернативни методи, както и методите дадени от Учителя /Завета на цветните лъчи, молитви, упражнения и пр../ аз определено ги прилагам по-силно и по-често за близките си, т.е. използвам ги много често с много вяра и любов и съм забелязала, че и по-упорито. Прави ми впечатление, че дори и да не съм особено здрава или в добра кондиция пак не съм така по-упорита, както с практиките си за околните. Но има пък и нещо друго, че може би за себе си не съм чувствала такава нужда! Иначе пък относно друго даването на примери и съвети относно пушене, пиене, начин на хранене, да, тук бих казала следното, към себе си имам воля и желание да прилагам разни различни режими и пр., но на другите мога да давам само съвети, за съжаление моята воля не им помага в това отношение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 4, 2010 Доклад Share Добавено Септември 4, 2010 Съгласна съм с написаното от granat1: Най-лесно се лекуват хората които обичаш и които те обичат. Според мен за да бъдеш успешен лекар или лечител трябва да носиш в себе си Любовта - без нея всяко лечение е обречено на неуспех. ... Но има и друго. Леснината идва и от това, че по-добре и най-често по-обективно виждаме другите; по-трудно е да надникнем в себе си. Това се отнася не само за лекуването. За всички неща, гледайки отстрани, по-лесно виждаме адекватното решение. И колкото сме по-безпристрастни, толкова по-добре. Пламъче, Аделаида, Лъчезарна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Октомври 2, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2010 Много относително е всичко за това кого лекуваме по- лесно себе си или другите.Споделям мнението, че лекуване без да има любов не се получава.Има моменти, когато е по- лесно да лекуваш хората около теб.Така, че да им повлияеш на мисленето, на мирогледа на светоусещането.Около теб да се появи хармония, взаимно разбирателство.Има и един друг момент за мярката, до кога и колко да раздаваш, дали не влияеш върху вземането на решения от самите тях.Дали се спазва онази крехка граница всеки да бъде себе си.За собственото лекуване, не бих казала, че е лесно.Но пък неправилното вземане на решения е източник на толкова беди във всички аспекти на живота.Така, че духовното ни израстване не винаги е свързано с най- приятни усещания.Без промяна на мисленето ни духът заболява"Живота е труден" е една от истините на Буда.Бих казала - сложен.Но пълна заблуда е да си мислим, че идваме на този свят да живеем в удобство, комфорт, щастие.Така, че наша е отговорността да се самолекуваме, колкото и да ни е трудно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Декември 28, 2010 Доклад Share Добавено Декември 28, 2010 На мен ми е по-лесно да лекувам себе си,защото то е част от промяната,към която се стремя. Първо осъзнавам къде бъркам в мисленето си, след което,ако не мога да се справя с "грешката", подбирам метода,който ми дава енергията да направя промяната. А и лечението при другите се получава добре,когато не търсят само облекчение. Ако нямат вътрешен стремеж ,дори лечението да върви добре,те се отказват,за да останат в стереотипа в който или получават внимание,или не им се налага да поемат отговорност............ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 28, 2010 Доклад Share Добавено Декември 28, 2010 В дълбочината си е еднакво отношението към себе си и другите. Ако не можеш да лекуваш себе си, няма начин да лекуваш другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Декември 28, 2010 Доклад Share Добавено Декември 28, 2010 Моето мнение се припокрива с това на Пламъче;По-лесно ми е да лекувам другите.Дори докторката на дъщеря ми,която се грижи за нея от раждането ми е казвала,че успяваме да решим даден здравен проблем за сравнително кратко време,отколкото при други деца със същата диагноза.Питала ме е как процедирам,отговарям й,че меда,плодовете,шветската горчивка и ядките винаги на ми на масата,както се казва.В къщи също обичаме салатите от сурови зеленчуци с лимон и риган.Това също помага.Но когато трябва да лекувам себе си,пак успявам,но някак по-бавно става.Любовта си остава най-важна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 28, 2010 Доклад Share Добавено Декември 28, 2010 съмнявам се да е по-лесно да лекуваш другите. Там намесата е мнгоо по-значима и отговорна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Декември 28, 2010 Доклад Share Добавено Декември 28, 2010 Ами при мен нещата стават точно така.Когато някой от семейството се е разболее,се мобилизирам максимално и мисълта ми работи само в тази посока-какво още трябва да се направи за да се излекува по-бързо и по-лесно.Докато аз,когато съм болна,си казвам:спокойно ще ти мине;лекувам се но не съм толкова целенасочена,просто повече си почивам,и нещата стават по-бавно.Все пак зависи каква болест се лекува.Ето,например баща ми е със съдова деменция в резултат на три инсулта,него както и да го лекувам,не мога да го излекувам,неговото е вече само поддържане с медикаменти.Неврологът препоръча,че за него ще е добре ако може да препрочита нещо,но аз не мога да го накарам,опитвам,но не става.Той вече няма нужната концентрация за да го прави.Така,че нещата са много индивидуални. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Декември 28, 2010 Доклад Share Добавено Декември 28, 2010 (edited) На мен не ми остава време да лекувам себе си,а като че ли и ме мързи... В момента лекувам котарака си.Има запек.Давам му зърнастец. Редактирано Декември 28, 2010 от Пламъче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.