Koго лекуваме по-лесно - себе си или другите

[Креми (късметче)]

Темата е адресирана към всички, независимо от образование, професия и др.

Всеки в някакъв момент е бил участник в собственото си лечение или в лечението на друг:

-дали като родител, който трябва да превърже раната на детето си

или собствена рана;

-дали като син / дъщеря, която трябва да дава лекарства по схема на възрастен родител

или сам/ а да си пие редовно хапчетата;

-дали като лекар, който съветва пациентите да спазват диета

или сам трябва да ограничава пиенето, пушенето, преяждането;

-дали като лечител, който ползва определени практики за други,

но същите или сходни практики и за себе си....

Въпросът не е за компетентността, методите,

а за Желанието, Волята, Упоритостта, Акуратността -

за себе си или за другите и ...според Вас - защо?

Редактирано Септември 4, 2010 от късметче

[Пламъче]

Най-лесно се лекуват хората които обичаш и които те обичат.

Според мен за да бъдеш успешен лекар или лечител трябва да носиш в себе си Любовта - без нея всяко лечение е обречено на неуспех.

Най-трудно ми е да лекувам себе си.

Редактирано Септември 4, 2010 от granat1

[Аделаида]

Хубава тема, Креми, Благодаря!

При мен определено има следните наблюдения:

Относно разни алтернативни методи, както и методите дадени от Учителя /Завета на цветните лъчи, молитви, упражнения и пр../ аз определено ги прилагам по-силно и по-често за близките си, т.е. използвам ги много често с много вяра и любов и съм забелязала, че и по-упорито. Прави ми впечатление, че дори и да не съм особено здрава или в добра кондиция пак не съм така по-упорита, както с практиките си за околните. Но има пък и нещо друго, че може би за себе си не съм чувствала такава нужда!

Иначе пък относно друго даването на примери и съвети относно пушене, пиене, начин на хранене, да, тук бих казала следното, към себе си имам воля и желание да прилагам разни различни режими и пр., но на другите мога да давам само съвети, за съжаление моята воля не им помага в това отношение.

[Диана Илиева]

Съгласна съм с написаното от granat1:

Най-лесно се лекуват хората които обичаш и които те обичат.

Според мен за да бъдеш успешен лекар или лечител трябва да носиш в себе си Любовта - без нея всяко лечение е обречено на неуспех.

...

Но има и друго. Леснината идва и от това, че по-добре и най-често по-обективно виждаме другите; по-трудно е да надникнем в себе си.

Това се отнася не само за лекуването. За всички неща, гледайки отстрани, по-лесно виждаме адекватното решение. И колкото сме по-безпристрастни, толкова по-добре.

[Guest pavletA]

Много относително е всичко за това кого лекуваме по- лесно себе си или другите.Споделям мнението, че лекуване без да има любов не се получава.Има моменти, когато е по- лесно да лекуваш хората около теб.Така, че да им повлияеш на мисленето, на мирогледа на светоусещането.Около теб да се появи хармония, взаимно разбирателство.Има и един друг момент за мярката, до кога и колко да раздаваш, дали не влияеш върху вземането на решения от самите тях.Дали се спазва онази крехка граница всеки да бъде себе си.За собственото лекуване, не бих казала, че е лесно.Но пък неправилното вземане на решения е източник на толкова беди във всички аспекти на живота.Така, че духовното ни израстване не винаги е свързано с най- приятни усещания.Без промяна на мисленето ни духът заболява"Живота е труден" е една от истините на Буда.Бих казала - сложен.Но пълна заблуда е да си мислим, че идваме на този свят да живеем в удобство, комфорт, щастие.Така, че наша е отговорността да се самолекуваме, колкото и да ни е трудно.

[Мария-София]

На мен ми е по-лесно да лекувам себе си,защото то е част от промяната,към която се стремя.

Първо осъзнавам къде бъркам в мисленето си,

след което,ако не мога да се справя с "грешката",

подбирам метода,който ми дава енергията да направя промяната.

А и лечението при другите се получава добре,когато не търсят само облекчение.

Ако нямат вътрешен стремеж ,дори лечението да върви добре,те се отказват,за да останат

в стереотипа в който или получават внимание,или не им се налага да поемат отговорност............

[B__]

В дълбочината си е еднакво отношението към себе си и другите. Ако не можеш да лекуваш себе си, няма начин да лекуваш другите.

[Илен]

Моето мнение се припокрива с това на Пламъче;По-лесно ми е да лекувам другите.Дори докторката на дъщеря ми,която се грижи за нея от раждането ми е казвала,че успяваме да решим даден здравен проблем за сравнително кратко време,отколкото при други деца със същата диагноза.Питала ме е как процедирам,отговарям й,че меда,плодовете,шветската горчивка и ядките винаги на ми на масата,както се казва.В къщи също обичаме салатите от сурови зеленчуци с лимон и риган.Това също помага.Но когато трябва да лекувам себе си,пак успявам,но някак по-бавно става.Любовта си остава най-важна.

[B__]

съмнявам се да е по-лесно да лекуваш другите. Там намесата е мнгоо по-значима и отговорна

[Илен]

Ами при мен нещата стават точно така.Когато някой от семейството се е разболее,се мобилизирам максимално и мисълта ми работи само в тази посока-какво още трябва да се направи за да се излекува по-бързо и по-лесно.Докато аз,когато съм болна,си казвам:спокойно ще ти мине;лекувам се но не съм толкова целенасочена,просто повече си почивам,и нещата стават по-бавно.Все пак зависи каква болест се лекува.Ето,например баща ми е със съдова деменция в резултат на три инсулта,него както и да го лекувам,не мога да го излекувам,неговото е вече само поддържане с медикаменти.Неврологът препоръча,че за него ще е добре ако може да препрочита нещо,но аз не мога да го накарам,опитвам,но не става.Той вече няма нужната концентрация за да го прави.Така,че нещата са много индивидуални.

[Пламъче]

На мен не ми остава време да лекувам себе си,а като че ли и ме мързи...

В момента лекувам котарака си.Има запек.Давам му зърнастец.

Редактирано Декември 28, 2010 от Пламъче