Pistache Добавено Септември 1, 2010 Доклад Share Добавено Септември 1, 2010 Здравейте, Моля за съвет... От година живея с приятеля си и неговото семейство. В рамките на тази година станах свидетел на толкова скандали, колкото не се събират за целия ми живот - скандали между свекърва ми и дъщеря й, между свекърва ми и нейната майка, между свекърва ми и съседите отляво, съседите отдясно, тези отсреща... Да бъда свидетел, макар и не участник в толкова конфликти, в началото ме съсипваше - качих 10 кг, защото се опитвах да си успокоя нервите, нямах желание да стъпя повече в къщата... Постепенно надмогнах това състояние и реших, че е време да разнищя в какво се състои проблемът и да действам. Въпреки че всички криеха от мен причините за тези конфликти, за да не ме "тревожат", с времето навързах фактите и проблемът ми се разкри - свекърва ми обича "биричка" и не вижда нищо нередно в това. А пийне ли след работа, нещо в нея се отключва и тя започва да търси причина за скандал. Повод лесно намира, а скандалът след това е страшен - по-груби и вулгарни думи досега не бях чувала в живота си. След това идва редът на сълзите - казва, че всички били срещу нея, че никой не я разбирал, а тя правела всичко само и единствено, за да ни защити и т.н. Най-после заспива, а на другия ден е усмихната и бъбрива, все едно нищо не се е случвало... до следващия път. Най-тежкото за мен е, че поводите за скандалите са напълно неоснователни, но тя е убедена, че всички хора, близки и съседи, са настроени срещу нея, завиждат й и каквото правят, го правят и с цел да я обидят, наранят или да й попречат. Заради нейното поведение вече ме е срам да поздравя съседите, когато ги срещна, нямам желание да поканя родителите си или приятели на гости, защото не знам как ще бъдат посрещнати или изпратени... Смятам, че тя трябва да отиде на консултация при специалист заради тези кризи - нещо, което никога не би направила, защото подобни хора винаги са убедени в собствената си правота и превъзходство над другите. Приятелят ми, който е израснал в тази среда, е свикнал да успокоява майка си в моменти на криза и сякаш се е отчаял и вече не търси начин да реши проблема, а се надява, че правейки се, че не му обръща внимание, проблемът ще се разреши от само себе си. Бих се зарадвала на ваши мнения как да постъпя... Благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 2, 2010 Доклад Share Добавено Септември 2, 2010 Нетрадиционен въпрос - нетрадиционен отговор: . Който променя себе си, променя света. В света няма нищо за оправяне, но в нас има много. А, кой знае, може би щях да променя света Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство: Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света. Анонимен автор Розалина и B__ 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pistache Добавено Септември 3, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 3, 2010 Благодаря за съвета! Преди време бях чела една притча, чиито идеи бяха много сходни с написаното от Вас - незнайно защо именно тази притча все ми беше в съзнанието последните дни Всъщност точно това се опитвам да направя, но се питам какво да променя в себе си? Зная, че няма единствено и правилно решение, затова за момента се опитвам да се абстрахирам от ставащото и запазвам търпение, спокойствие и добрите си чувства към всички в семейството. Все пак, две неща ме потискат - майката на свекърва ми е добър човек по душа, но за съжаление тя е много възрастна и беззащитна, а понася всички изблици на гняв от дъщеря си през деня, тъй като тогава двете остават сами. Другото, което ме тревожи, е как да се реша да имам деца в подобна среда - винаги съм мечтала да растат здрави и щастливи в сплотено семейство... Но ще последвам съвета Ви, надявам се положителната нагласа постепенно да вземе надмощие. Пожелавам здраве и душевен мир на всички ! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Септември 6, 2010 Доклад Share Добавено Септември 6, 2010 Дълбока и широка тема сме избрали да дискутираме.Pitache,дето казва народа, названието на "свекървата" е тълкувано "все кърви", за нещо дето и отнемат.Разбираш сина и, и аз като се замисля, бих ти казала да питаш сърцето си, точен съвет от никой не може да вземеш.Влизаш в ново обкръжение, където си смесваш кръвта със съпружеския род, поемаш кармата им и трябва да си силна по дух!Някъде четях в лекциите на Учителя, че жената трябва да е завършила четири университета, да е много умна, гъвкава и приспособима.Когато я водят с було, до дома на семейството на мъжа, не е случайно /да си затваря очите за всичко несправедливо около нея/, а да знае, че това работи върху нея, характера и мирогледа и.За мъжа може би важи същото нещо, когато е в обкръжението на родителите на жена си.Е, то се знае, че това са някогашни съвети, но мисля си са неувяхващи. Ето някои "Брачни съвети от 1886 година" Нека любовта бъде по- силна от омразата или гнева. Научете се на мъдростта на компромиса, защото е по- добре да се превиеш малко отколкото да се пречупиш. Вярвай на най- доброто, а не най- лошото. Хората имат свойството да се проявяват като добри или лоши в зависимост от мнението ти за тях. Помнете, че истинското приятелство е основата на всяка трайна връзка.Човекът, за който решите да се ожените, заслужава учтивостта и любезността, с която се отнасяте към приятелите си. Предайте този съвет и на децата си и на децата на децата си:колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите Розалина 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 8, 2010 Доклад Share Добавено Септември 8, 2010 Kazawate---Другото, което ме тревожи, е как да се реша да имам деца в подобна среда - винаги съм мечтала да растат здрави и щастливи в сплотено семейство.. Това е сериозен проблем.Не може да го решите сама.Трябва да го обсъдите с приятеля си и решите какво да правите.Децата се не се възпитават с приказки, а действия.В този смисъл това което то ще вижда в поведението на баба си няма да е ……най-доброто за него. Съвета ми е да поговорите още сега и вземете решение по въпроса.Не изчаквайте да забременеете и тогава да го мислите.Направете го сега. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 8, 2010 Доклад Share Добавено Септември 8, 2010 (edited) Дори да нямаше хора с толкова тежък характер, пак бих посъветвала, при това всяка семейна двойка ( или живееща на сем. начала) поне първите 3 години да се отдели от предното поколение, за да могат младите съпрузи да си свикнат на характерите. После вече ако се налага временно да се преместят ( но наистина временно) при други хора, ... това ще е друго.При съвременния начин на живот няколко поколения под един покрив е равно на много търкания. Колкото до взаимоотношенията между свекървата и майка й - те са се градили повече от половин век и е било време, когато именно възрастната жена е била възпитател. По мои наблюдения такива взаимоотношения в тази възраст не се променят. Редактирано Септември 8, 2010 от късметче Розалина и Слънчева 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts