Братска среща във Варна - 4, 5 и 6 септември

[Иво]

Братска среща във Варна на 4, 5 и 6 септември

На 4, 5 и 6 септември във Варна ще се проведе традиционната братска среща. Мястото на провеждане е братската градина във Варна. Желаещите да

участват в срещата да си носят палатка и спални принадлежности. Има възможност за преспиване и на хотел.

Тема на срещата: "Свещеното отношение Учител – ученик в духовното пространство на Черно море"

4 септември, събота

Посрещане на изгрева на Слънцето с духовен наряд на Ташла тепе

7.45 – Изпълнение на Шестте гимнастически упражнения

8.00 – Паневритмия

9.30 – Закуска

10.30 – Беседа от Учителя

11.00 – Лекция: "Върху някои аспекти на мисията на Учителя Беинса Дуно", лектор Филип Филипов

13.00 – Братски обяд

14.00 – Свободно време

16.00 – Представяне на "Личния бележник на Учителя"

Лектори: Людмила Димитрова и Андрей Грива

18.00 – Концерт на хор "Дъга" – Пловдив

20.00 – Песни край огъня

5 септември, неделя

Посрещане на изгрева на Слънцето с духовен наряд на Ташла тепе

7.45 – Изпълнение на Шестте гимнастически упражнения

8.00 – Паневритмия

9.30 – Закуска

10.30 – Беседа от Учителя

11.00 – Представяне на Книгата "Петър Дънов – Пеню Киров – Епистоларни диалози" – част І

13.00 – Братски обяд

15.00 – Представяне на Книгата "Петър Дънов – Пеню Киров – Епистоларни диалози" – част ІІ

17.30 – Концерт с участието на Иво Бонев, Виделин Джеджев, Пламена Гиргинова, Огнян Николов

6 септември, понеделник

Посрещане на изгрева на Слънцето с духовен наряд на Ташла тепе

7.45 – Изпълнение на Шестте гимнастически упражнения

8.00 – Паневритмия

9.30 – Закуска

10.30 – Беседа от Учителя

12.00 – Споделяне на опитности, свободни разговори и съобщения

13.00 – Братски обяд

За подробности и допълнителна информация може да се обадите на телефони:

0887 006007; 0893 300425 Рая Манчева

Галерия със снимки

[mochito]

A дали ще има организиран транспорт от Бялата къща?

[Иво]

Нямам информация в момента, но най-лесно е да звъннеш да провериш.

Телефон: (02) 9634313

[helen]

Привет,

Как се казваше болницата, която е близо до Братското лозе? Кой автобус е най-подходящ да се вземе ако идваме от автогарата?

Благодаря

[Иво]

Болницата се казва: УМБАЛ "Света Марина". Хората я наричат "Терапията", а също и "Университетска болница".

За автобус от автогарата не съм сигурен...

Доколкото разбрах, автобус No148 отива от автогарата до спирка Явор. От там трябва да се повърви малко пеш до братския център.

[solej]

Може би ще намерите нужната информация за автобусите от автогарата във Варна тук ; http://gtvarna.free.bg/liniq1.htm .Макар че ,според мен ,тя не е една и трябва да знаете къде точно е крайната спирка на автобуса ,с който ще пристигнете в града.За нея лесно можете да проверите тук : http://www.avtogari.info .Основната автогара е една -Варна ,но има и Младост,Автоекспрес..Най-добре е да питате някой варненец.

[helen]

Благодаря

Оказа се, че вече има разрешение на въпроса

[solej]

E,май съм запознат с разрешението.Днес работихме за него.Радвам се ,че най-вероятно утре да нямате проблеми с предвижването.

Но по мое скромно мнение организаторите трябва да предоставят някаква основна информация за предвижването от автогарата ,гарата...А и има сателитни карти.Някога се криехме/ по времето на социализма/.Но сега времето е друго. И за Мадарския събор, и за някои други братски срещи, домакините се бяха постарали малко повече. Естествено,не е проблем да се обадим на посочения GSM,но така ще ангажираме твърде много само един човек.

Редактирано Септември 3, 2010 от solej

[Иво]

Днес имаше много красив изгрев. На Паневритмия беше много хубаво, а следобед слушах представянето на бележника на Учителя. В останалата част от програмата не успях да се включа, но като цяло всичко върви добре. Атмосферата е много приятна и приповдигната.

Ето как изглеждаше изгрева:

снимка от: Jay

[helen]

Още, когато видях програмата на Братската среща във Варна си помислих, че би било хубаво да присъствам. И наистина очакванията ми бяха оправдани.

Още в началото искам да благодаря на Христо Вътев и неговата съпруга Гери, които ни закараха до Братското лозе.

През първия ден (4.09) не успях да участвам в Паневритмията, но песните край огъня, след като се стъмни, успяха да стоплят сърцето ми. Огънят пламна изведнъж, защото беше направен от клоните, които пролетно време се режат от овошките, и бързо достигна до два метра. От страната, от която бях застанала виждах останалите хора обляни в светлина и ми заприличаха на горски добри духчета. Не се наложи да гасим огъня до край, защото заваля дъжд малко след като повечето хора се разотидоха. И така до сутринта. Валя цяла нощ. Имаше моменти, в които дъжда доста се усили. Палатката не мръдна. Благодаря на dеvashaktika, защото когато се чудих три дни коя палатка да си купя, тя ме насочи към тази.

Сутринта на 5.09, не посрещахме изгрева, защото все още валеше. И даже си помислихме, че в този дъжд няма да играем. Но дъждът спря може би 10 минути преди часът за Паневритмия.

Докато играехме беше доста хладно и мрачно. Въпреки, че беше малко кално играхме боси. Земята също беше студена. Повечето хора се разпяха около нас и беше много приятно. Даже и аз пеех тихичко. Някакси май искахме да компенсираме това, че няма слънце.

След Паневритмия изпяхме 2-3 песни, които като че ли разкъсаха облъците и слънцето се показа. Лятото отново се завърна. Денят беше слънчев и прекрасен.

Имаше представяне на книгата „Петър Дънов – Пеньо Киров – Епистоларни диалози” – част I. След вкусния обяд имаше почивка през която си мислех за концерта, който предстоеше.

Концертът се състоя в салона на Братското лозе.

Първо пя Пламена Гиргинова, за която още първия път, когато я чух си помислих, че нейния глас напълно отговаря на представите ми за ангелски. Тя изпълни няколко песни. Много силно впечатление ми направи „Молитва – Чуй господи”. Освен песни от Учителя, тя изпя и Панис ангеликус, което съвсем точно отговаряше на първото ми впечатление за нейния глас.

След нея излезе да пее Огнян Николов. Той изпя няколко песни – „Киамет Зену”, моята любима „Духай ветре”, „Вътрешният глас на Бога” и др.

След това, Огнян Николов изпълни Мантрата на Учителя, която borislavil е получил още в края на 80-те

Атмосферата изведнъж се затопли - оказа се, че много хора я знаят и започнаха да я пеят без да ги подканя някой. Беше много спонтанно и хубаво.

И накрая всички изпяхме "Химн на Великата душа", което мен ме запрати в космоса.

Изпълненията на Огнян Николов ме карат да отворя сърцето си и да почувствам неща, които никога не съм изпитвала. Той изпълни и произведение от Шуберт (което не си спомням как се казваше, текстът от немски е преведен лично от Огнян Николов), което възпяваше Любовта към музиката, в което изпълнителят изля цялата си душа.

Това изпълнение ме остави без дъх.

Два, три часа след концерта все още бях безмълвна. Пренесох се в друг свят.

Понеже бяхме на музикална вълна, с borislavil след това попяхме малко (по-скоро той пя).

Благодаря ти! Без теб нямаше да почувствам и преживея тези силни усещания.

На другия ден, 6.09, посрещнахме слънцето на Ташла Тепе. Пътят до там хич не е лесен. Въпреки, че отивам за втори път, пак щях да се объркам, ако не бяха някои учтиви братя и сестри, които ни изчакваха на всеки кръстопът.

Изгревът беше божествен. След него се запътихме бързо надолу за полянката за Паневритмия, която се намира в самото Братско лозе. Този ден грееше хубаво слънце за разлика от предния. Предишния ден почти всички хора пееха, може би да компенсират мрачното време. Но този ден, всички бяхме потънали в дълбока концентрация и само се наслаждавахме на лъчите. Получи се много хармонична Паневритмия. За което отново благодаря на borislavil.

Музикантите както и първия ден, така и втория свириха чудесно.

Организацията на срещата беше много добра. Варненското братство се беше погрижило за закуската и обяда през трите дни. На закуска имаше много чай за моя радост. Имаше хора, които точно като пчелички ходиха по масите и се грижиха да не би да липсва нещо. Лично аз се почувствах добре дошла, и смятам пак да дойда. Забравих да спомена гледката. От Братското лозе се вижда Варненския залив с морето, а нощно време се виждат светлините на града.

Редактирано Септември 12, 2010 от helen

[borislavil]

Helen толкова подробно и емоционално е описала срещата, че сигурно тези, които не са били, вероятно вече съжаляват! А за мен… почти нищо не е оставила да допълня. И все пак (нали съм литератор) да прибавя и аз няколко слова към нейното прекрасно изложение. Първо, искам да благодаря на Христо Вътев и прекрасното му семейство – съпругата Гергана и малкото ангелче Ани, които дойдоха пред Катедралата, за да ни вземат с helen и на първо време ни откараха в дома си, за да ни нагостят и да си поприказваме задушевно. (Това ни беше първата среща на живо) Толкова приятно и повдигащо духа ми беше в тяхната компания, че… съвсем естествено ми се допя и… тихичко изпях няколко песни на Учителя, доколкото ми позволяват скромните гласови възможности (на всичко отгоре увредени и от учителската професия). Интересно за мен беше представянето на Епистоларните диалози. Първо, с вдъхновено и атрактивно слово на професионален оратор Митко Калев възпламени присъстващите. Филип го допълни, като дообясни някои неща. И двамата привнесоха идеи, виждания и терминология на Щайнер, което не се понрави на Жоро Кръстев, който им направи забележка относно това, че си има братска терминология, която е за предпочитане да използват. Едно от разминаванията беше за същността на Учителя. Под влияние на идеите на Щайнер, Митко и Филип твърдяха с лека насмешка за „братския фолклор”, че Учителят не може да е изявление на Бог – Отец ( това е много стар, отминал импулс), а че чрез Него се проявява Утешителят, Святият Дух. Но техните думи влизат в противоречие с разказаното от Галилей Величков в поредицата "Изгревът" т.1, стр.82:"Учителят ме изгледа внимателно и каза:"Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител и да пита кой е Той. Щом искаш да знаеш Истината,то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб:"Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя Образ, в Своето подобие в Дух, Плът и Кръв! Това е най - голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята. Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин!"

Що се отнася до концерта, за който е писала Helen – беше наистина великолепен! Пламена пя вълшебно! Изключително прецизна и дисциплинирана при изпяването на всеки тон, с много богат и обработен глас – слушах я възхитен и не успях да доловя дори и един фалшив тон. Ако това младо момиче работи усилено в духовно отношение (върху себе си), гласът й ще придобие още по – голяма дълбочина и изпълненията й ще станат просто… като на Орфей – и цялата природа ще я слуша в захлас.

Огнян е стар приятел. И като такъв беше решил да ми спретне един сюрприз - спонтанно възникнала в него идея ( след като ме видя, че съм там) да изпее мантрата БЕИНСА ДУНО. Първият път я изпя сам. При повторното изпяване се присъединиха десетина човека… А при третото – почти цялата зала пееше вдъхновено! Наистина беше трогателен момент, а мен ме наобиколиха сестри, за да ме поздравят и попитат къде в нета могат да изнамерят мантрата.

За паневритмията – играхме като добре обиграна двойка с Helen. Определено показваме израстване – чак аз не можех да позная себе си (почти безгрешен – за helen да не говорим). Бяхме толкова добри, че дори се пошегувахме помежду си, че на следващата паневритмия трябва да застанем пред двойката Андрей (Грива) и Галя, за да ни забележи шефът на ББ и… да ни командирова в чужбина като инструктури по паневритмия.