B__ Добавено Август 31, 2010 Доклад Share Добавено Август 31, 2010 Ние често имаме идеи и духовни убеждения. Съзнаваме ги и мислим, че сме им изцяло верни. Това, което съзнаваме, понякога не е това, което е в нашата душа, в нашето подсъзнание, в нашия реален път. Това, което постигаме, обикновено става с помощта на висшите сили, а след като сме постигнали някаква стъпка напред, висшите сили очакват от нас определени действия. Човек може да свърши своите нови задачи само, ако се е трансформирал напълно в състоянието, което му позволява да го направи. Духовния път на човека по бялата йерархия представлява една поредица от трансформации, така че същността на човек, съзнавана и несъзнавана, да отговаря на новото стъпало. Поради тази причина ги има и изпитанията. От една страна страданията служат, за да помогнат на човек да се трансформира и да увеличи любовта в себе си, от друга страна чрез изпитанията, които човек може дори несъзнателно да преминава, се проверява доколко е трансформирал себе си и доколко е готов за новите задачи. Затова може да се гледа на страданията и изпитанията като свързани със стъпките в духовния път, етапите в развитието на ученика. Интересно е да се види как тези изпитания могат да бъдат преодолявани най-добре. Да се види какви биха били белезите на успешното им преминаване. Както ще видим в примерите за изпитания, общия критерий за успешно преминаване на изпитанието е запазването и увеличаването на любовта към Бог. Задържането на любовта в нас при влошаване на материалните условия, загуба на ценности, духовни загуби. Основната информация за видовете изпитания ще са от книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 ", глава 1922-Пентаграм. Трябва да отбележим, че източниците на описаните изпитания, макар и дело на ученик на Учителя, са с неизвестен автор. Това е статия за Пентаграмата, която не е публикувана. Тя широко използва като източници два налични текста. Първият е предоставен от Йорданка Попова от гр. Ямбол и е обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през 1910 г. Един от тях явно е бил нейния баща. Второто е „Пояснения за Пентаграма” от Боян Боев. Вижда се, че това, което учениците са писали може би най-вече за собствени нужди, е доста концентрирано и с директен изказ. С цел практическо изясняване и разбиране на цитатите от гореспоменатата книга, ще ги сравним с изследванията на С.Н. Лазарев в книгата му „Диагностика на кармата”. Бихме се запитали защо за целта използваме знанията на един лечител, макар и лечител на душата. Както казват Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке : „за съжаление, между хората рядко, или никога, не срещаме толкова честни приятели, които наистина да разобличават игрите на нашето его и да насочват погледа ни към нашата сянка. Ако някой приятел посмее някога да стори това, ние бързо го окачествяваме като „враг". Същото става и с болестта. Тя е прекалено откровена, за да бъде обичана от нас.” [1] Да, ако ние не можем да бъдем достатъчно откровени със себе си, това го правят нашите болести. Връзката между мисловния модел на човека, неговите действия и болестите е съвсем пряка и за разлика от себевъзприемането на самия човек тя честно отразява неговата същност. За да затворим кръга на анализа, ще използваме като трета база за сравнение трудовете на Учителя относно болестите и тяхното лечение. Така ще имаме три неща: първо, информация за учението на Учителя, второ, ще онагледим и обясним практически това чрез изследванията на известен лечител и трето: ще покажем, че схващанията на лечителя отговарят на разбиранията на Учителя за болестите и начините за тяхното лечение. В началото на пътя на ученика изпитанията са с различен характер и са такива, които могат да се срещнат при всеки човек. Първи пример: „Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита.” [2] Неприятността може да бъде някой да ви настъпи в автобуса, да загубите десет лева, да ви погледнат накриво, да не ви разбират, да страдате за нещо. Да страдате за това, че хората постъпват лошо, отнасят се лошо с вас, отнасят се лошо към друг човек или животно, постъпват неморално, предават ви. Да осъждате другите. Всяко такова отношение според Лазарев означава претенция към околния свят, невъзможност да се преминават травмиращи събития със запазване на любовта в себе си. Претенциите към околния свят са критики към Бог, че е създал нещата такива, а не такива, каквито на нас ни се иска. Това е от една страна неприемане на Божествения промисъл, а от друга страна на енергийно ниво е атака към човека, който не приемаме. Неприемането води до натрупване на агресия в човек, намаляване на любовта към Бог и болести. Чрез болестите Природата ни блокира, за да не сме опасни за нито другите, нито за себе си. Всичко, което другите хора ни правят, добро или зло, е 90% Божия Воля и 10% воля на конкретния човек. Тук има един тънък момент важен за разбирането на това. Човекът, който ни прави лошо, е решил да направи това лошо по съответния начин по собствена воля. Божията промисъл е това да бъде направено точно на нас. Всичко, което ни се случва иска да ни покаже къде бъркаме, за да може да се излекуваме, физически и духовно. Лазарев казва, че не може да има неутрални чувства към някой човек. Ако ти не го обичаш, значи го мразиш. Всичко това може да е съзнателно или несъзнателно, но крайния ефект е омраза. Запазването на любовта при преминаване на изпитания и страдания означава да не се съжалява, да не се мрази, да не се отхвърля, да се запазва вътрешния мир, да не се губи вярата, да не се унива, да се запазва любовта, да се вижда Божия промисъл във всичко, което ни се случва. Според него има вътрешен и външен живот на човека. Вътрешно човек не трябва да се бори и да губи вътрешния си мир. Вътрешно трябва да приема всичко. Външно той трябва да помага на хората и да се стреми да промени нещата към добро, но без да позволява нищо да го отчайва или разочарова, нито да е прекалено настоятелен. Трябва да е готов да приеме всичко. Учителят казва следното: „Любовта обновява живота на клетките. ….. Млад е онзи, който носи всичките несгоди и страдания с радост, който учи, който не лъже, който е безстрашен, който работи, който е изправен във всяко отношение. Не дръжте нито своите, нито чуждите погрешки в ума си - това е един метод за подмладяване.” [3] Да не държим нито своите, нито чуждите погрешки в ума си означава да не обвиняваме нито другите, нито себе си. Още за ролята и ползата от страданието: „Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идват чрез страданието. Ако можеше без страдания, първо Христос щеше да спаси света без страдания. … В страданието всякога се печели. Който не страда, той е в застой. Който страда - расте. Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя. Когато Бог иска да застави хората да го познаят, дава им страдания. …. Значи, болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека или на живите същества изобщо. Неразположението, ограничаването не са нищо друго, освен болезнени състояния. Днешните хора се безпокоят за дребни неща. Те не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта. Ако роптаят, благото се крие от тях. Колкото повече роптаят, толкова повече болести ги нападат.” [3] Във връзка със застоя и развитието, Лазарев споделя, че преди всяко осъзнаване и по-дълбоко разбиране на причините за болестите той получавал болести и неприятности, които да подготвят съзнанието му за новата информация. Следващите цитати на Учителя относно вътрешния и външния свят: „В едно от посланията си апостол Павел казва: „С плътта си служа на греха, а с духа си - на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това положение?" Никой няма да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си. … Животът на духа и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Не се страхувайте от плътта, но гледайте да я подчините да слугува на духа. Възпитавайте плътта си във всяко направление.” Тук виждаме и разбирането, че този свят ни е нужен за нашето развитие, че страданията не означават, че света е лош, а ни карат да следваме еволюционното си развитие. Относно връзката любов и здраве; и добро и зло: „На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав. … В злото има повече сила, а в доброто има повече мекота. Силата е съединена с мекотата. Ако вие манипулирате заедно с доброто и злото и ако речете да отделите доброто от злото, ще си създадете една болест, която е неизлечима.”[3] Последно за отрицателните мисли (мислите за отхвърляне на нещо) и отрицателните чувства: „Причината за всички болести, за всички недъзи, за всички несрети в живота е духовна, а не физическа. Ако искате да бъдете здрави, не допускайте в ума и в сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство - последните са паразити и не бива да се оставят в главата ви.” [3] Втори пример за изпитания началото на пътя на ученика: „Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)” [2] Ценният предмет, за когото се говори в случая, е резултат на интелектуални постижения. Ученикът не трябва да се привързва към резултатите на своите интелектуални постижения и не трябва и окото му да трепне. Лазарев говори за това, че човек не трябва да се привързва към своите постижения, нито да разчита на тях за сигурни в бъдеще. Независимо дали те са интелектуални или духовни. Всяко привързване води до огромна агресия и съжаление при загубата на постижението и съответно до намаляване на любовта. Както цитирахме Учителя по-горе, причината за всички болести е духовна, затова не трябва да имаме в ума си нито една отрицателна мисъл. Изглежда невероятно, че привързването към интелектуални и духовни постижения може да вреди на любовта. Постижения като написването на научни трудове и книги; развитие на способности като внимание, памет и интуиция; придобиване на знания и други духовни опитности. Можем да се сетим за случаи, когато придобиваме знание и се опитваме настойчиво да го популяризираме, да убедим другите в нашите „прави” идеи. Също така критиката към външния свят, към нещата, които не ни харесват в него, недоволството от него. В тази връзка по-горе цитирахме Учителя: „Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят.” [3] Можем да допуснем, че ние само изразяваме някакво отношение, някакво становище за света или за нещо конкретно в него. Както казахме по-горе едно становище не може да бъде неутрално. Или се приема като Божия промисъл, или се отхвърля. Ние не можем да приемем, че изразяването на становище поражда в нас отрицателни чувства. Становището по същество представлява конструкция от вида: „Това не ми харесва, предпочитам да е еди-как си”. Самата частица „не” означава отрицание, че отхвърляме нещо. Окултен закон е, че колкото повече мислим отрицателно за нещо, толкова повече го привличаме и по-вероятно да го при добием в себе си: „Закон е: за каквото мисли човек, за него се държи. Престане ли да мисли за това нещо, то губи вече силата си. Това, в което човек вярва, то има сила за него. “ [3] Затова, ако имаме становище за лъжците, то по някое време може да се окаже, че послъгваме и ние. Още за недоволството: „Кой е психически болен? Който е недоволен, който все се съмнява, който не владее ума, сърцето и волята си.” [4] Другият ефект от привързването към духовните постижения и ценности е гордостта. Човек мисли, че е повече от другите, че е непогрешим. Гордостта от духовните постижения според Лазарев е много по-вредна от гордостта от материални постижения. Както казва Учителя: „Гордостта е причина за много от заболяванията. Всички болести се лекуват чрез смирението. Човек се освобождава от болезнените състояния чрез смирение.” [3] Ние си мислим, че различните духовни постижения и предмети са наше постижение. Отнасяме се с тях като със собственост, а те са ни дадени като средство и ако не се използват като такива, ще ни се отнемат. На следващия стадии от развитието на ученика има по-трудни изпити: „Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш.” [2] Според Лазарев един от основните методи за излекуване е прошката. Без прошка няма здраве и щастие. Учителят казва: „Истинският пост е метод за регулиране на чувствата и мислите на хората. Постът не се заключава само в неядене и непиене, в неядене на мазнини и месо, но през цялото време на поста човек трябва да се храни с възвишени мисли и чувства, да е готов да се примири с всички свои врагове и да изплати всичките си дългове.” [3] В последния стадии от развитието на ученика остават най-трудните изпитания: „Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит —изпитът на Голгота. …. той трябва да трансформира ята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от ю изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бог.” [3] Лазарев казва, че нищо в нашия живот не е важно. Нито материалните ценности, нито духовните, нито постиженията, нито интелекта. Единственото важно е любовта. Любовта към Бог е най-важна и всяко отстъпление от любовта ни носи още страдания и неприятности. Учителя казва: „При това колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на любовта, толкова повече се увеличават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще намалеят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разрешава всички въпроси. Това бе едно кратко изложение, което не претендира за изчерпателност и сега вече, когато съм го написал, аз виждам, че имам да свърша огромна работа. Дано вашата да е по-малко. Източници: [1] “Болестта като път”, Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, сканиран вариант (Спиралата) [2] "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 ", гл. 1922-Пентаграм, сканиран вариант (Бялото Братство) [3] „Малка книга за здравето”, Петър Дънов, сканиран вариант (Спиралата) [4] “За здравето”, Петър Дънов, сканиран вариант (Спиралата) Слънчева, Пламъче, Лъчезарна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 3, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 3, 2010 (edited) Попадна ми нещо много приятно и полезно за страданията и как любовта към Бог определя дали ще сме здрави и дали и нашите потомци и род ще са здрави. Учителя казва, че добрата мисъл може да мине и 4 и 10 поколения напред към нашите потомци ("За здравето"). Лошата мисъл също. Лазарев говори, че всяка лоша мисъл се усилва при всеки следващ потомък и ключовите поколения са 4-то и 10-то, когато родът може въобще да изчезне, ако няма промяна на мисленето. Ето потвърждение на този факт в Псалом 112 (по Слав. 111): Алилуия. Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много в заповедите Му.Семето му ще бъде силно на земята. Родът на правите ще се благослови.Изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век. А това е една молитва за по-лесно преминаване за изпитанията: 8. Молитва за плодовете на Духа Господи на Обичта, Боже на Любовта, ние Те призоваваме в Твоята милост. Приемаме страданията, които ни изпращаш, с радост на нашето сърце. Приемаме мъчнотиите, които допущаш за уякчаване на нашия дух. Ние без колебание, без двоумение ще изпълним Твоята блага Воля. Изпрати ни Твоя Дух да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плода на Любовта, благото на радостта и мира - основата на Твоето търпение и милосърдие. Дарувай ни дара на вярата, кротостта и въздържанието. Благослови ни, както Си ни благославял винаги. Направи Името Си нам мило на душите. Въдвори Царството Си в нашите души. Храни душите ни с Твоето Слово, да укрепнат в нас всичките Твои добродетели. Нека Твоите светли Духове на Обичта, Вярата и Надеждата да пребъдват в нас сега, и всякога заедно с Тебе! Възнасяме хвала и слава на Тебе, Единнаго Господ и Бог на великата жертва. Амин. (Благодаря за линковете към тях на АСЯ_И от темата за Хигиената на Душата) Редактирано Септември 3, 2010 от БожидарЗим Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Септември 21, 2010 Доклад Share Добавено Септември 21, 2010 „Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита.” аз съм съвсем в началото.....на пътя...и изпитанията не са леки .....това е един от най-големите ми пороци....при малки и незначителни за другите хора ситуации...аз губя самообладние и вътрешния си мир.....разяжда ме чувство на вина...за всичко, което ми се случва, и което си мисля в момента на слабост.... въпреки, че много се старая и не смятам да се отказвам от пътя, по който съм поела и за който знам, че няма да е лек....се чудя ще успея ли да премина през този изпит....този изпит е пред мен от както се помня... всеки един момент, в който съм поставена на такова изпитание започвам жестока борба със себе си... и призовавам цялата вселена и виско добро в мен и извън мен да са ми на помощ....помага... нямам намерение да се отказвам, но ми е чудно(знам, че след време ще успея) как се изкореняват всички негативзми.....? много малко хора разбират любовта към Бог, към себе си и към вичко останало...и щом тя е ключа към излекуването и физическо и духовно....как като не я разбират хората ще се излекуват...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 22, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 Можеш да намериш корените и причините за вината. Тя обикновено спира човек от действане, блокира съзнанието и възприемането на света. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Септември 22, 2010 Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 Можеш да намериш корените и причините за вината. Тя обикновено спира човек от действане, блокира съзнанието и възприемането на света. съвестта ми е много силна и никога не мога да скрия нещо от себе си...винаги знам кога съм постъпила лошо и съм виновна.... винаги съм се съобразявала и действала според съвестта си...дори и да знам, че ще страдам....но от около 2-3 годин ако не и повече се опитвам да я пренебрегна и не се вслушвам в нея...опитвам се да избягам от себе си...преди не бях такава... но също мисля, че тя по някакъв начин не ми и помага, защото точно заради нейното силно присъствие в мен...аз изисквам и от другите хора същото, а няма как да се получат нещата .......почти във всички случаи съвестта и чувстовото ми за справедливост са толкова силни, че по скоро ми е трудно да живея с другите хора..от там идват и проблемите с тяхното приемане такива каквито са.... това ми е един от основните проблеми.... другият е, че когато се чувстам безсилна или поставена в не справедливи условия ...започвам да ставам лоша, обиждам се...чувствам се много наранена и уязвима....и ми е трудно да се примиря...не искам лошите чувства в мен да вземат превес....и незнам как да се справя с това.... напоследък работя точно върху тези два проблема.....мога ли да стана толкова съвършенна, че да примам всичко с любов и разбиране....? stanislava63 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 22, 2010 Автор Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 Не е нужно да си съвършена, за да приемаш нещата с любов и разбиране Чувство за вина и съвест не са едно и също нещо. Съвестта ни кара да вършим правилни действия съобразно любовта, а чувството за вина ни е напрапено отвън. Чувството за вина идва първо от родителите, които искат да сме послушни и да станем като тях и после от обществото, което желание неговите членове да се управляват по-лесо. Доколкото разбирам си взискателна към другите хора и се засягаш, когято срещу теб извършат несправедливост. Нищо чудно работата с тези две неща да е част от задачите ти за този живот. Според мен от полза ще са две неща. Разбиранията, че всичко, което ни се случва е Божи промисъл и разбирането, че прошката ще ни доведе до любовта. Може да се научиш да прощаваш на всички и да разбираш, че от всяка неприятна ситуация може да извлечеш полза като разбереш още нещо за себе си. Може да прочетеш тук какво съм писал като техники за положително мислене, които са и техники за разбиране смисъла на случващото се с човека. Също може да прочетеш книгата "За здравето" на Учителя. Или поне уводните глави. stanislava63 и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pass_to Добавено Септември 22, 2010 Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 (edited) Може да прочетеш тук какво съм писал като техники за положително мислене, които са и техники за разбиране смисъла на случващото се с човека. Също може да прочетеш книгата "За здравето" на Учителя. Или поне уводните глави. взискателна съм и към себе си...чувството за вина при мен е продиктувано от знанието, че не трябва да правя определени неща и трябва да съм по-добър човек..какъвто съм наистина, а ги правя.... "За здравето" на Учителя - тази книга съм си я изтеглила, но нямам време да я започна...има толкова мног книги, които искам да прочета..... незнам дали е уместно да го пускам тук, но предполагам че следващия цитат е част от пътя.....предполагам и за това пътя е толкова труден... Нека светът да изчезне за вас и вие да изчезнете за света. Обърнете се на сто и осемдесет градуса и просто погледнете навътре. В началото ще виждате само облаци. Не се тревожете от тях; тези облаци са създадени от вашите потискания. Ще преминете през гняв, омраза, алчност и всякакви видове черни дупки. Вие сте ги потискали, затова те са там. И вашите така наречени религии са ви учили да ги потискате, и ето те са там като рани. Вие сте ги скрили. Затова аз наблягам първо на катарзис. Докато преминавате през голям катарзис, вие ще трябва да минавате през много облаци. Това ще бъде измерително и може да станете така нетърпеливи, че да се върнете обратно към света. И ще кажете, "Там няма нищо. Няма лотос и няма ухание, там има само зловоние и боклук." Вие го знаете. Когато затворите очи и започнете да се движите навътре какво срещате? Вие не срещате онези красиви страни, за които говорят будите. Срещате ад, агонии, потиснати там, очакващи ви. Гняв, натрупан от много животи. Всичко там е една бъркотия и затова човек предпочита да остане отвън. Човек предпочита да отиде на кино, в клуб, да срещне хора и да побъбри. Иска да остане зает докато се умори и заспи. Това е начинът ви на живот - това е вашият стил на живот. Ето защо, когато човек започне да гледа навътре, той естествено е много объркан. Пробудените казват, че там има голяма благословия, чуден аромат, срещате цъфнали лотоси - и такова ухание се носи, което е вечно. И цветовете на цветята остават същите; те са непроменящо се явление. Те говорят за рай, те говорят за това царство Божие, което е във вас. А когато вие влизате навътре, срещате само ада. Вие не виждате страната на Буда, а концентрационни лагери на Адолф Хитлер. Естествено започвате да мислите, че всичко това е глупост, по-добре е да останете отвън. И защо да продължавате да си играете с вашите рани? - това също боли. И гной капе от раните и е мръсно. Но катарзисът помага. Ако се пречистите, ако минете през хаотична медитация, ще изхвърлите навън всички тези облаци, всичкия мрак, тогава вниманието (mindfulness) става по-лесно. По тази причина аз наблягам първо на хаотични медитации и след това - тиха медитация, първо активни медитации - след това пасивни медитации. Вие може да минете към пасивност, само когато всичко там, подобно на смет, се изхвърли навън. Изхвърлен е гневът, алчността е изхвърлена... пласт след пласт, тези неща са тук. Но щом веднъж ги изхвърлите, вие може лесно да влезете навътре. Няма да има пречки. И изведнъж - ярката светлина от страната на Буда. Изведнъж - вие сте в напълно различен свят - света на Лотосовия закон, света на Дхарма. света на Дао. "Оранжева книга" Ошо не искам да развалям темата...давам го като общо насока....доколкото мога да преценя, че това би помогнало на някой.... опитвам се да прощавам...все по-често и на себе си и на другите....явно натурата ми е такава, че трябва първо за да простя ...трябва да ме заболи...... Редактирано Септември 22, 2010 от pass_to Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Септември 22, 2010 Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 БожидарЗим , благодаря за темата. При мен изпитанията продължиха 15 години плътно. Може би щяха и по.бързо да преминат ако знаех за Учителя. Много често пропадах на изпитите и повтарях ли повтарях грешките. В мига в който открих учението на Учителя за три години ми се наместиха нещата и минах леко през последното. Всъщност аз сега ги виждам степенувани изпитанията, дори не съм знаела че съм ученик , когато те започнаха. Няма по-голямо щастие от това да не гониш вятъра във всяко едно отношение и да знаеш , че всичко е за добро. Всъщност няма нищо по-хубаво на света от това да се чувстваш свободен и да летиш Чувствам се удоволетворена от живота вътрешно, от вън може и да не ми изглежда всичко подредено, но това вече не ме притеснява. Аз .зная , че ще .... Сега разбирам, че са били изпитания, аз си мислех, че съм грешила и си плащам за дяволъка Розалина, stanislava63, Латина и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Септември 22, 2010 Доклад Share Добавено Септември 22, 2010 Ей, кога ли ще мога да споделя и аз нещо подобно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Ноември 23, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2010 Изпитанията са дар свише, който осмисля съществуването ни.За да ги преминем успешно трябва да имаме силна, непоколебима вяра за всичко, което се случва около нас.Да благодарим, че Бог дава във всевъзможни форми уроците си, да благодарим, че не взема, което според мен е по- лошото.Да носим в себе си позитивност, креативност, съзидателност в живота си това е целта на изпитанията.Въвъв времеспоред мен не искам да измервам уроците или по- точно да бъде безкраен процеса на трупане на знания, искам за себе си качество на живота.Това е смисъла на живота според мен.Ето какво говори за себе си Учителя: " Аз съм избрал числото 11, то е най- нещастното число в света . По-нещастно число от 11 за евреите нямаше.Числото 13 днес е най- нещастно за културния европеец: днес него мъчно може да го вкараш в стая на хотела с №13.Защо е нещастно числото 11?Това е число без майка и баща в света, то е число на противоречия в живота.Защо съществуват противоречията в живота?-Има определена причина, по която те съществуват.И числото 4 е закон на противоречия, но по причина на правдата. " "ТРАПЕЗАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ" -"СИЛА И ЖИВОТ" Розалина и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 24, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2010 Природата има свои методи за нареждане на нещата. Например, по-твърдите вещества падат долу, по-леките остават отгоре и по този начин се нареждат. Когато говорим за приспособление, разбираме този естествен метод за нареждане. За да се хармонизирате, вие трябва да намерите нивото на окръжаващата ви среда и да знаете какво положение да вземете по отношение на нея. Ако искате да бъдете на повърхността, трябва да бъдете едно от леките масла. Тогава, дето и да ви турят, нищо не ще може да ви задържи долу, вие всякога ще изплувате на повърхността. И когато ние говорим за духовния живот, всякога разбираме именно това състояние на душата, в което тя може да изплува на повърхността на живота. Тъй че вие ще разсъждавате философски. Какво разбирате под думата „приспособление“? Може да философствате колкото искате, но маслото винаги ще изплува на повърхността. Същото нещо е и в духовния живот: когато човек се повдига в една по-висша среда, когато човешките мисли и желания напреднат, то и душата на човека функционира правилно. Всеки от вас трябва да прави такива опити, да следи своите състояния. По този начин вие може да измените едно ваше настроение. И тъй, най-първо имате страдания на тялото. Техните качества се разглеждат от сърцето, което отпосле ги превръща в добродетели. Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите добродетели. Те са, значи, материалът, върху който сърцето ще работи. Добродетелите пък стават градиво за Духа, за да създаде Той своите велики мисли. Всичко това е свързано едно с друго. Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродетели. Нямате ли добродетели, вашият дух не може да прояви своята мощна сила. Това е естественият ред на нещата. Вие ще опитате тия неща. Почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в радост. Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. Ще бъдете смели и решителни, да изнесете тия страдания по един най-естествен начин. Само тогава сегашната наука има смисъл. Масоните имат обичай, когато приемат някого в ложата си, за да го изпитат дали е смел, те му превързват очите, въвеждат го в едно подземие, дето има една лъскава, остра сабя, направена, обаче, от книга, и му развързват очите. Той вижда пред себе си човек със сабя, който иска да го промуши. Ако е страхлив и почне да бяга, всичко е свършено, не го приемат в ложата си, но ако е смел, те го мушват с тази сабя и той остава неповреден. След това го приемат. Някой път нему се струва, че сабята излиза от другата страна на тялото му и се попипва. Така и природата понякога прави такива опити. Ако иска да ви изпита, приготвя такива книжни ножове. Няма да бягате, ще знаете, че това е книжен нож. Най-първо ще проучавате вашите страдания, към кой род спадат. Има много страдания, които са само като метод, начин за уякчаване на вашите добродетели, за калене на волята ви. Добрата страна на страданията Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.