paloria Добавено Декември 20, 2005 Доклад Share Добавено Декември 20, 2005 Всички ние изпитваме потребност да обичаме и да бъдем обичани, но дали знаем, дали разбираме какво всъщност е Любовта?Ето един текст,към който като че ли нямам какво да добавя. "Когато любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови. И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте и се, макар и мечът, скрит в перата и, да ви ранява. И когато ви проговори, повярвайте и, макар гласът и да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва. Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй,така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, за да оголи зърното у вас. Отвява ви от слама и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на светия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество. Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота. Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта, в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа. Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого, освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта и стига любовта. Когато любите, не казвайте:"Бог е в моето сърце", а казвайте:"Аз съм в сърцето на Бог". И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви. Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта; и да кървите драговолно, с радост; да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си." Халил Джубран Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Добавено Декември 21, 2005 Доклад Share Добавено Декември 21, 2005 Въпросът беше ..."Когато Любовта ви позове" ??? Миии... мисля ..няма връщане обратно, защото Бог е предвидил кого ЛЮБИ -- който и Него ЛЮБИ , защото е Негово Творение-Любовта . А Бог не греши в избора си .... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 24, 2005 Доклад Share Добавено Декември 24, 2005 Бог Люби цялото си творение и всички човеци! Но повечето не са отворени да усетят тази Любов, а останалите не достатъчно... Иначе биха изгорили... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 25, 2005 Доклад Share Добавено Декември 25, 2005 Благодаря за прекрасния текст! Наистина, към него не може нищо да се добави! Но около него може да се помисли. И пак не много, защо от много умуване сме я докарали до тук. Всички ние наистина изпитваме потребност да обичаме и да бъдем обичани, но истината е, че само изпитваме потребност, всъщност не знаем от какво. Това, което на нас ни прилича на любов, както и преди нас доста хора са се досещали, е сянка, или проекция на Любовта! В нашия тъжен свят на полярности това, което виждаме като любов не идва само. То идва с заедно с болката и омразата, нас ни нараняват, и ние нараняваме. В този наш свят това, за което копнеем ни очуква хубавичко на хармана си, докато се сетим, че това, което ни привлича е само проекция. Истинската Любов е сама за себе си. Не е едно с омразата и болката, както е любовта, която ние познаваме. При нея сигурно няма и такива понятия. Те са заедно само за нас, изгубилите връзката със света, за който сме били предназначени, живеещите в ограничения полярен свят! Със сигурност, обаче, той не е всичко, а е малка част от него, или е отделена част, не зная. И ето, идва предупреждението: Та ние даже не можем да я види, нея, Любовта, защото тя ще ни изпепели! Справка- в гръцката митология- митът за Семела; и в библията има указания в тази посока, макар че рядко им обръщаме внимание. Какво да правим тогава? Да не обичаме близките си ли? Да не копнеем за любов ли? Не, разбира се че не! Просто едното е едно- а другото- друго. Безуспешните ни опити да смесим двете, да опънем или свием Любовта в прокрустовото ложе на ограничените си полярни представи ни носи неизменно болка и разочарование! Може би и гибел. Само че е Коледа. Така че на всички, които се замислят за Пътя отвъд полярностите, към Любовта, с Любовта, пожелавам да пожелаят, да добият очите, с които да могат да Я видят без да бъдат изпепелени от нея, да бъдат инструмента, с който може да И служат! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 26, 2005 Доклад Share Добавено Декември 26, 2005 Благодаря и " Мед ти на устата "! Но сигурни ли сме, че липсват полярности и в Новото жизнено поле?! Някъде изначално ще трябва да липсват, но към него ли Място-немясто точно ние сме се устремили. Там докъдето може да се разпростре нашата мисъл и то нашата развита донякъде в абстракцията мисъл ни показва, че всеки творчески акт се нуждае от идеята и материала. Това са мъжкото и женското начало. А ние все пак като Творения Божии мож ли да търсим място отвъд Творението, не е ли просто на друго ниво на творението. Със сигурност преди да достигнем до сливане Абсолютно с Абсолюта, ще трябва да преживеем куп относителни сливания, а на този етап Спасение за нас в този Плътски и Егоцентричен план би било нещо не чак толкова далечно. Не е естествено и леснопостижимо, но само отнасяйки се към тази наша ограниченост отговаряща на споменатия план... Ииии така си мисля споделено и задавам въпроси възникващи мигновено от току що прочетените ви мнения, приятели. Дано по-скоро се появят и отговорите, но онези, дето не предизвикват съмнения, щото другите можем и си изработваме във всеки един момент, но каква стойност имат?! Иначе хабят енергия тарикатчетата, че обичат и звучни етикети да си слагат, ама дай Боже хубаво зрение, че добре да ги различаваме... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Февруари 27, 2006 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2006 Ако някога се случи да се влюбиш, , даже с риск да се погубиш, ставаш птичка изведньж, литваш надалеч от тук. Няма никакво значение, колко и какви- в джоба имаш ли пари? Сльнце ли е, или пьк вали?- всичко виждаш с влюбени очи. Славеят завижда ти за дните, сьн са през нощта мечтите. Ако някой таз магия развали, много, много ще боли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Март 29, 2006 Доклад Share Добавено Март 29, 2006 когато ЛЮБОВТА те позове и се отдай с всичките си сетива, но незабравяй и ти самия да си ЛЮБОВ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Март 29, 2006 Доклад Share Добавено Март 29, 2006 Когато любовта те позове! -Настъпва краят,за да се завърнеш към началато! Ееееееееееееееее...сега мога само да кажа-Позови ме Любов! /от това би излязло добра молитва/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 30, 2006 Доклад Share Добавено Март 30, 2006 А умеем ли да чуваме зова Й?Или чуваме само ехото...То повтаря само последната сричка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Март 30, 2006 Доклад Share Добавено Март 30, 2006 С времето като се ослушваш ще започнеш и да чуваш. Вярвай в това! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 30, 2006 Доклад Share Добавено Март 30, 2006 Е,благодаря за окуражението,братле!Ще си настроя,тогава,слуховия апарат,пък може и да чуя нещо.Както се казва в една хубава българска песен: "Някъде високо,там,далече, пак гори звезда. Цял живот,дори да бъда скитник, ще вярвам в любовта." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 31, 2006 Доклад Share Добавено Март 31, 2006 Само Сърцето като си настроиш ще чуеш зова на Любовта! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
max Добавено Март 31, 2006 Доклад Share Добавено Март 31, 2006 Когато 4овек бъде докоснат от любовта запо4ва да оби4а и най-малки неща, това състояние е смешно и неразбираемо за околните, но Божествената Любов оби4а, дори неразбирането на света. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 31, 2006 Доклад Share Добавено Март 31, 2006 Ако си настроя сърцето да чуя зова на Любовта,само ще си го разстроя. Защо ли предпочитам Душата ми да чуе мълчанието Й?Но ти го знаеш по-добре от мен! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Април 1, 2006 Доклад Share Добавено Април 1, 2006 Когато Любовта ни позове? Обичаме безусловно. Не задаваме въпроси, не очакваме отговори. Приемаме себе си и хората такива, каквито сме/са. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 2, 2006 Доклад Share Добавено Април 2, 2006 Човек се учи цял живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юни 28, 2008 Доклад Share Добавено Юни 28, 2008 "Това е безумие казва разумът. Това е каквото е казва Любовта. Това е нещастие казва преценката. Това е нищо повече от болка казва страхът. Това е безизходица казва разбирането. Това е каквото е казва Любовта. Това е смешно казва гордостта. Това е лекомислено казва предпазливостта. това е невъзможно казва опитът. Това е каквото е казва Любовта." - Erich Fried - Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юни 29, 2008 Доклад Share Добавено Юни 29, 2008 Като празнична елха светът искри. Облива ме с вълшебен блясък. Любовта нахълтва с шум и трясък. О, как всичко се върти! Дърветата се впускат в бяг лудешки... Подгонват ги реки... И литват птици... И литва ми след тях ума... Вървя безумен и щастлив! Не, не вървя - летя! Окрилен съм от Любовта! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 (edited) Една реплика от един филм ми направи особено силно впечатление "Денят в който си помислиш ,че няма смисъл в любовта и я подцениш ,обявиш за ненужна за съществуването си е денят ,в който си сгрешил ,напълно." Винаги трябва да се търси мястото на любовта в живота на всеки един човек,той сам трябва да я изследва и отваря все повече сърцето си за нея . Не мисля ,че любовта е само чувство ,мисля ,че е и форма на съзнание , начин на разбиране на света ,а и на съществуване. Затова битува и израза"живот в любовта". Като призив на любовта може да подейства дори природата със своята съзерцателна мъдрост и висши послания. Мисля,че практически всичко е живо и носи своите информации по един по - невидим за очите начин . Но онова ,което е невидимо за очите се открива в пълен блясък и яркост пред сърцето . Редактирано Юли 27, 2008 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.