Кон Круз Добавено Януари 19, 2019 Доклад Share Добавено Януари 19, 2019 Хубаво е да се държи на българските имена, но...Много от имената с които сме свикнали не са български или са български, но с чужд корен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Януари 19, 2019 Доклад Share Добавено Януари 19, 2019 (edited) Не е важно да се държиш формално за традицийте . А поне мъничко да ги разбереш . Те са отминалото , но говорят , със съдържанието си . То е част от ,,опознай себе си" . Нали знаеш за индианските имена . В миналото така са назовавали на всякъде . Името да говори за съдържанието . Постепенно , това е отминало , Сега го наричаме традиций . Редактирано Януари 19, 2019 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Април 2, 2019 Доклад Share Добавено Април 2, 2019 Първобитните хора са вярвали в магическата сила на името. Смятали са, че наричането по един или друг начин на детето ще му донесе определени качества, определена съдба. Например: Храбър, Весел, Хрисим и т.н. и т.н.... Не само в България, но и в Египет и Индия е съществувала практиката да се дават две имена: едно явно и друго тайно. Тайното име се знаело само от родителите на детето и жреца. В някои туземни племена и до днес вярват, че името е тясно свързано с душата човешка. Както и че ако се изпише името на някого, се посяга на душата му... Табу върху името на вожда е друга древна практика, която забранявала произнасянето му под страх от смъртно наказание (това все пак не е най - учудващата причина за смъртно наказание, която съм срещал - № 1 е убиването на очилати хора в червенокхмерска Камбоджа). Ако името на вожда означавало название на обект от неживата или живата природа, то на съответния обект се давало друго название. За да може да остане вожда в историята на племето му се давало друго име. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Април 3, 2019 Доклад Share Добавено Април 3, 2019 Има една сентенция - ,,Посей действие да пожънеш навик. Посей навик да пожънеш характер. Посей характер да пожънеш съдба.'' Всеки ден си ,,повтаряме'' името, с което си ,,вървим'' още от раждането. Вероятно на по-дълбоко, субективно ниво това ме ,,свързва'' и с ,,образността'' на хора или исторически личности, чийто жития и бития възпроизвеждам в паметта си. Дали с ,,образа'' на бай Киро - магазинерът, или на бай Киро - пияницата, вече е въпрос на някакъв избор. Както се казва ,,хубаво е да познаваш повече хора''. Вероятно и малкото име на психиатъра, сложил табелата на входа на поликлиниката с текст ,,За разбралите смисъла на живота - кабинет 406", е също Киро, но стиска ли ми да направя и тази ,,връзка'', Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юни 8, 2019 Доклад Share Добавено Юни 8, 2019 Цитат Първобитните хора са вярвали в магическата сила на името. Смятали са, че наричането по един или друг начин на детето ще му донесе определени качества, определена съдба. Всички сме чували идеята ,, човека е слязъл в материята " . Един аспект на това слизане е изграждането на днешното логично , предметно мислене .Този процес е плавен . Постепено сме придавали все по голямо значение на материалните предмети , давали сме им имена и сме се учели да говорим боравйки с тях .Та това даване на имена е било според качествата и взаймо връзките на предмета с останалите предмети . Това после Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.