За нещата от живота, такива каквито са.

[val68z]

Сидхарта Гаутама Буда

Легенди разказват още, че самият Буда избрал срединната земя на Индия (митологичната Джамбудвипа, сакрален център на света), на която да се въплъти, както и своята майка и знатния си баща Судходана. На Сидхарта Гаутама било предсказано, че или ще стане "земен цар" (чакравартин), или ще се отдели от света и ще стане отшелник. За да избегне за своя син участта на отшелничество, бащата на Сидхарта Гаутама го обградил от света, като му създал условия за охолен живот в три двореца за трите сезона на годината. За детството и юношеството на Буда също са създадени много легенди (че сянката на дърво не се отмествала, за да пази младенеца; че когато родителите му го завели в храм, статуите на боговете му се поклонили). С воински подвизи, както се полага за кшатриите, Сидхарта спечелва младата си съпруга. С нея и със своя син Рахула той живее несмущаван от бедите на света, докато този покой не се нарушава от срещи с грохнал старец, с болен човек, с погребение и вероятно с аскет: това са неговите срещи със старостта, с болестта, със смъртта и с отшелничеството като възможен (практикуван в брахманизма) изход от страданията на света.

Тези срещи го подбуждат да предприеме странстване, за да търси път за избавление.Двадесет и девет годишен, той изоставя предишния си начин на живот и се присъединява към петима аскети. Заедно с тях странства по долината на р. Ганг, подлага се на самоограничения, на лишение от храна, на изпитания на тялото. Но това само изчерпва силите му и не просветлява съзнанието му. Край селището Гая, наречено по-късно Бодхигая, след продължителна медитация под свещеното дърво "бодхи" (дърво на просветлението) Сидхарта достига достойнството на Буда - получава просветление....

http://religiology.o...hism/sidhartha/

кой според вас е по - точният и всеобхватен начин за възприемане на света -да го възприемаме чернобял ,такъв какъвто е, или да гледаме на света през розови очила,

вярно и двата имат своите предимства ,според привържениците им...

...в миналото мъдрите хора са строили своите храмове, върху основите на старите светилища и храмове , които може би са били просто места на силата.

http://www.vbox7.com/play:769ead06

[shining_star]

Сидхарта Гаутама Буда

Легенди разказват още, че самият Буда избрал срединната земя на Индия (митологичната Джамбудвипа, сакрален център на света), на която да се въплъти, както и своята майка и знатния си баща Судходана. На Сидхарта Гаутама било предсказано, че или ще стане "земен цар" (чакравартин), или ще се отдели от света и ще стане отшелник. За да избегне за своя син участта на отшелничество, бащата на Сидхарта Гаутама го обградил от света, като му създал условия за охолен живот в три двореца за трите сезона на годината. За детството и юношеството на Буда също са създадени много легенди (че сянката на дърво не се отмествала, за да пази младенеца; че когато родителите му го завели в храм, статуите на боговете му се поклонили). С воински подвизи, както се полага за кшатриите, Сидхарта спечелва младата си съпруга. С нея и със своя син Рахула той живее несмущаван от бедите на света, докато този покой не се нарушава от срещи с грохнал старец, с болен човек, с погребение и вероятно с аскет: това са неговите срещи със старостта, с болестта, със смъртта и с отшелничеството като възможен (практикуван в брахманизма) изход от страданията на света.

Тези срещи го подбуждат да предприеме странстване, за да търси път за избавление.Двадесет и девет годишен, той изоставя предишния си начин на живот и се присъединява към петима аскети. Заедно с тях странства по долината на р. Ганг, подлага се на самоограничения, на лишение от храна, на изпитания на тялото. Но това само изчерпва силите му и не просветлява съзнанието му. Край селището Гая, наречено по-късно Бодхигая, след продължителна медитация под свещеното дърво "бодхи" (дърво на просветлението) Сидхарта достига достойнството на Буда - получава просветление....

http://religiology.o...hism/sidhartha/

кой според вас е по - точният и всеобхватен начин за възприемане на света -да го възприемаме чернобял ,такъв какъвто е, или да гледаме на света през розови очила,

вярно и двата имат своите предимства ,според привържениците им...

...в миналото мъдрите хора са строили своите храмове, върху основите на старите светилища и храмове , които може би са били просто места на силата.

http://www.vbox7.com/play:769ead06

...а когато е бил в пещерата, баща му изпратил един човек да го уговаря да се върне.Човека почнал да го уговаря, и Буда му казал: "Само ми отговори на един въпрос: щастлив ли си? Ако кажеш да, готов съм да те последвам. Но ако кажеш "не", трябва ти да ме последваш...

Историята също разказва и, че Буда, когато постигнал просветлението, бил много смутен и отчаян. Мислел си: "Струва ли си?... Кой ще чуе?.Кой ще разбере? От 100 000 10 ще чуят, 5 ще разберат, 1 ще постигне. Е, струва си, дори и заради този един...

А на твоя въпрос, Вал, за възприемането на света: въпрос на личен избор. Въпрос на вкус, казал дявола, и скочил гол в копривата.

Не, шегата настрана...наистина сами решаваме и си го избираме. Буда е търсил изходен път от страданието, и го е намерил. Ако и ние го търсим, и ние ще намерим. Първия закон в будизма е: не причинявай страдание.В щастлива среда и щастлив свят всеки може, така и баба знае...но героизма на Буда и на хилядите негови последователи, както и на всички нас... стои именно в това, че ние, въпреки лошите условия, се стремим да се развиваме, да се осъзнаваме , да помогнем където можем , и да живеем добре, а не само да създаваме за себе си и около себе си ад.

[val68z]

"...А на твоя въпрос, Вал, за възприемането на света: въпрос на личен избор. Въпрос на вкус, казал дявола, и скочил гол в копривата."

не бих  могъл да го кажа по -точно Бени.    

добре дошла отново, надявам се да се позадържиш по -дълго този път , интересно ми е .

[shining_star]

Благодаря, Вал.

И понеже стана въпрос за Буда, ще напиша пак в този ред на мисли, един мой любим цитат от "Дхаммапада":

И нека живеем щастливо, като не мразим тези, които ни мразят. Сред хората, които ни мразят, да останем свободни от омраза.

И нека живеем щастливо, свободни от болести сред болните. Сред хората, които са болни, да останем свободни от болести.

И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните. Сред хората, които са алчни, да останем свободни от алчност.

Как има смях? Как има радост? Стрелите на Мара постоянно летят към нас...

Доколкото знам, не е говорил за любов, нито за бог. Говорел е за състрадание и милосърдие.

А като си мисля за въпроса, който поставяш...да, май това е голямото предизвикателство: да се учим да сме внимателни и отговорни към това каква реалност творим за себе си, тъй като и други попадат там

[val68z]

http://www.vbox7.com/play:4d06e6a1

не е за хора със слаби нерви , или за такива ,витаещи из розови облаци, 

а ако на някой не му понася истината , нека се опита да  я изтрие .

любопитен съм дали ще успее.

всичко добро.

[Eлф]

Ааааа това е моята песен . Напоследък всички я слушате . До сега никога не е била трита едва ли ще я изтрият и този път. Поздрави Вал .

Редактирано Септември 11, 2010 от Eлф

[Слънчева]

"Ако опънеш струната, тя ще се скъса. Ако я оставиш прекалено свободна, няма да свири" -от филма "Малкият Буда"

Важното е да намериш мярката. Средният път е верният. Или "Нищо прекалено", както са казвали древните гърци.

Често наблюдавам как хората в България и другаде се делят на големи и малки величини, на тесни и широки, на черни и бели. Казват: „Ние сме широки, не сме тесногръди като другите“. – Дай, Боже, да сте широки, но да не сте безформени, безидейни. Ако отидете в странство, между окултистите, между теософите, ще разберете, че те са последователи на Бялото Братство, които работят да обновят човешката мисъл, в бъдеще да се влее в нея нов стремеж, нова дейност на Божествения дух. Днес теософите се делят на безантисти и щайнеристи – антропософи. Но и едните, и другите са антропософи. Обаче като хора и те не могат да се търпят. И те се делят на тесни и широки. Безантистите са жени, а щайнеристите – мъже. И едните, и другите се карат помежду си. Всички течения от източната школа се ръководят от жени, а от западната се ръководят от мъже. Това деление изпъква ясно, но то е само външната страна. Който не е издигнат, ще се съблазни от тях. А който се съблазнява, не може да разбере Христа. Както във времето на Христа някои се съблазниха, така и днес хората се съблазняват. Откак човек е сгрешил и изопачил името Божие, той не е преставал да се съблазнява. Който се съблазнява, не може да се издигне до положението на мислещ човек, да разбере вътрешните, основните закони, върху които почива човешкият дух. За да измени своя индивидуален живот, обществения живот, както и живота на цялото човечество, човек трябва да разбира великите закони на Божествената мисъл. Теософите наричат висшия ум „висш манас“. Природния или низш ум наричат „низш манас“. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл. Значи той е почва на умствения свят. Ако разбирате елементите на тази почва, ще знаете какво да сеете в нея. Всяка мисъл съдържа зародиш на дейност. Да се научиш правилно да мислиш ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена. Казано е в Писанието: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Тук се разбира за сеене в мисълта. Между хората има толкова погрешни схващания, толкова погрешни постъпки, че ако не послушат гласа на Великия Учител, ще се изтребят едни други. Той казва: Отсега нататък няма да позволя на никого да излезе стъпка напред. Ако не измени своята мисъл, ако не освети името Божие, хиляди години да тропа на вратата Ми, горко му! Той ще жъне още плодове на кармата си – от хиляди години.

Братът на най-малките

Редактирано Септември 11, 2010 от Слънчева

[val68z]

"Уви, много ученици както по-рано предпочитат бягството в илюзорния свят на своите фантазии, където те са по-често, отколкото им се струва. Работата по преобразуване на личността им се струва толкова трудна, тежка и обременяваща, че те предпочитат да махнат с ръка на всичко и по-скоро да избягат в духовния свят. Такива ученици, колкото и да е тъжно, въобще не са разбрали и не разбират смисъла на ставащото. Задачата на всеки е не да избяга от земната реалност в духовния свят, а да съумее да пренесе духовната действителност тук, в този физически свят, и тук да я приложи. Съвършено ясна и конкретна задача! Духовният свят и реалността не трябва да са откъснати от физическата действителност, а трябва да бъдат неизменна част от нея. Трябва да се учим на духовност не някъде другаде, а непосредствено тук, в самия физически свят – без да го напускаме, а живеейки в него, без да се отричаме от него, а като го извисяваме и разкрасяваме, демонстрирайки физическата си любовта към всичко и всеки и удържайки физически победи в борбата с всевъзможните всекидневни грижи и трудности. Само така ще можем да се развием като истински духовни служители на този физически свят.

Вместо това, много ученици предпочитат да се носят на крилете на мечтите си далеч от низките материи, ровят се в книгите, обграждат се със свой малък свят и изцяло потъват в собствените си малки проблеми. Те обичат да кокетничат, да подчертават колко са умни, великодушни и духовно богати, но околните, за щастие, рядко се хващат на тази въдица. Та нали е казано: по плодовете ще ги познаете. Само това е истинно. Само това е справедливо. Ако сме научили нещо, ако сме постигнали нещо, след като сме прочели или сме го чули, трябва непременно това знание да го приложим в живота, иначе то си остава безплодна, гола теория.

Нашата задача в менталния свят е да разкрасяваме и облагородяваме този свят чрез своите духовни знания и любов. Да не натрапваме на другите хора догми, да не им четем нравоучения, размахвайки наставнически пръст, а да излъчваме към тях любов и мъдрост, демонстрирайки не на думи, а с дела как сме се преобразили благодарение на знанията си. Тогава и у другите ще се появи желание да ни слушат, тъй като в този случай за тях ние ще бъдем духовно ръководство, ще ги вдъхновяваме и окриляме, а няма да им пълним мозъците със сухи проповеди и поучения. Забележете разликата!

Ученикът винаги, повтарям: винаги! – трябва да умее се справя със своята задача именно тук, в ниските материални светове. Именно тук трябва да премине всички изпитания и да издържи своя зрелостен изпит, който ще му даде пътен лист в по-висшата реалност. Именно тук той трябва да изплати и върне своите кармични дългове, които никога не би изплатил, ако непрекъснато бяга в “небесата”, в света на мечтите и илюзиите, където може да се забрави и да отхвърли временно неприятното бреме на отговорността. Да, той може да избяга в поднебесния свят и да бъде там колкото си иска, но така никога няма да се приближи към Вратата на Посвещението.

Всеки ученик трябва сериозно и отговорно да подходи към своята дхарма. Само тук: сред грънците, тенджерите, тиганите, парцалите за пода, кофите, боклука и разбира се, сред такива като него живи същества – само тук и никъде другаде той трябва да осъществява своята духовна мисия – като в суетата на ежедневието, бита и конкретните житейски ситуации грижливо претворява на практика, в живота своето духовно знание и чрез любовта да стане самото знание. Когато той стане самата мъдрост, когато я съхранява в огъня и грохота на човешките битки, схватки и сражения, тогава той става истински представител на Царството на Духа. В този случай той е Воин на Духа в действие, който използва всичките си енергии в съответствие със замисъла на Твореца."

Джуал Кхуул - "Огледалото на ученика"

[val68z]

а за "средният път" си права , той не се учи от книги или канони, учи се и се усвоява с опит ,и вътрешна убеденост за правилността на действията.

".....Буда обаче имал много по-фин подход към нещата. На практика той е първият психолог в човешката история, първият велик психотерапевт. Той просто разбрал, че този, който се бори с болката и се опитва да се отърве от нея, всъщност дълбоко в себе си все още се бои от нея. Именно затова аскетизмът като метод не е ефикасен, което важи със същата сила и за неговата противоположност, хедонизма. Ето защо Буда създал свое учение, станало известно като Средния път,

път, който не е нито аскетичен, нито хедонистичен

...Така стигаме до втората от Четирите благородни истини, която се нарича тришна. Това е санскритска дума, етимологически свързана с английското thirst („жажда"). Обикновено я превеждат като „желание", но по-точният превод би бил „стремеж", „вкопчване" или, ако използваме психотерапевтичен жаргон, „фиксация". Тришна е точно да се вкопчиш в нещо, сякаш от това зависи целият ти живот. Когато една майка толкова се страхува, че с децата й може да се случи нещо лошо и грижовно ги пази като квачка пиленцата си, че не им позволява да пораснат - това е тришна. Когато двама влюбени се вкопчат един в друг и току им хрумне, че трябва да подпишат и документ, в който официално се заклеват, че ще се обичат винаги, това си е тришна. Когато държиш толкова много на себе си, че започваш чак да се задушаваш, това също е тришна. Втората благородна истина ни връща към първата — именно това „вкопчване" е причина за страданието (духкха). Когато така и не можеш да разбереш, че целият свят е една фантасмагория, омайна илюзия, струйка дим, която се къдри наляво и надясно, а ти все се опитваш да я уловиш, значи, много ще ти пати главата. Самата тришна се базира на авидя. Това е невежеството, но по-скоро означава да игнорираш, да пренебрегваш. Ние забелязваме само онова, което ни се струва достойно за нашето внимание, и нехаем за всичко останало. Нашата визия за реалността е крайно селективна; оттук-оттам си избираме по нещичко и после казваме, че именно тези нещица са вселената. По същия начин избираме и забелязваме фигурата, но не и фона. Обикновено, когато начертая кръг на черната дъска, хората виждат топка, окръжност или пръстен. Но аз съм начертал стена с дупка на нея. Не виждате ли?! По подобен начин си мислим, че можем да имаме удоволствие без болка. Искаме удоволствието, фигурата, а не си даваме сметка, че нейният фон е болката.

Ако си пъхнете ръката в огъня, ще се опарите. Няма нищо лошо в това да се опарите, особено ако го искате, но ако не щете, най-добре не си играйте с огъня. Същото е и с угнетението. Няма нищо лошо в това да сте угнетени, стига да го искате. Будизмът никого не насилва. Той казва така: „Ти разполагаш с цялата вечност, за да живееш в най-различни форми, следователно, нямаш само един живот, в който трябва да избегнеш вечното проклятие. Можеш да се въртиш, колкото си щеш, по колелото на живота, досущ като катеричка в клетка, стига това да те забавлява. Но ако в един момент решиш, че вече не ти е забавно да бъдеш угнетен, не си длъжен да продължаваш." Някой може и да не е съгласен с мене. Ще каже: „Ние трябва да сплотим силите си в битката срещу злото, за да оправим този свят и така да го подредим, че в него да има само хубави неща, без нищо лошо." Моля, опитайте. От опит глава не боли. А ако откриете, че тези опити са безплодни, можете да се пуснете. Не е нужно да се вкопчвате в тях. Отпуснете се и ще се озовете в състоянието на нирвана. Ще станете буда. Разбира се, това автоматически ви прави един доста голям особняк, но пък можете да бъдете по-дискретни и да прикривате будството си, за да не се стряскат хората."

Алън Уотс- "Средният път"

[Слънчева]

Ако си пъхнете ръката в огъня, ще се опарите. Няма нищо лошо в това да се опарите, особено ако го искате, но ако не щете, най-добре не си играйте с огъня. Същото е и с угнетението. Няма нищо лошо в това да сте угнетени, стига да го искате. Будизмът никого не насилва. Той казва така: „Ти разполагаш с цялата вечност, за да живееш в най-различни форми, следователно, нямаш само един живот, в който трябва да избегнеш вечното проклятие. Можеш да се въртиш, колкото си щеш, по колелото на живота, досущ като катеричка в клетка, стига това да те забавлява. Но ако в един момент решиш, че вече не ти е забавно да бъдеш угнетен, не си длъжен да продължаваш." Някой може и да не е съгласен с мене. Ще каже: „Ние трябва да сплотим силите си в битката срещу злото, за да оправим този свят и така да го подредим, че в него да има само хубави неща, без нищо лошо." Моля, опитайте. От опит глава не боли. А ако откриете, че тези опити са безплодни, можете да се пуснете. Не е нужно да се вкопчвате в тях. Отпуснете се и ще се озовете в състоянието на нирвана. Ще станете буда. Разбира се, това автоматически ви прави един доста голям особняк, но пък можете да бъдете по-дискретни и да прикривате будството си, за да не се стряскат хората."

Алън Уотс- "Средният път "

Прекрасно!

[val68z]

http://www.youtube.com/watch?v=2xV8xgWlZy0

http://www.vbox7.com/play:e2e18a83

[Guest pavletA]

Мен също много ме е впечатлявала историята на Буда.Той се посвещава на Бога, за да намери нирвана.Оттегля се от светския живот.Но всеки избира как, в какво обкръжение да получи просветление, може и във варианта на Буда, оттегляйки се от всичко светско.Тогава отработването на личната карма се игнорира, но трябва да се отдадеш в служба на човечеството.Не случайно в книгите на "Анастасия", в разказите за нейната баба се погребват жени и мъже във долмени.Специални енергийни форми, които акумулират вечна любов към Бога.

[val68z]

"Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса"

[Велина Василева]

"Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса"

Така е, но това е само половината от процеса; само едната "страна на медала" ...

Защото когато на "силните" им омръзне да "владеят хаоса" до толкова, че повече не могат да го гледат този хаос, т.е. когато се "навладеят" напълно - те търсят нещо ново...

Така съзират порядъка и закопняват по него... Вече се увличат по порядъка...

И така вчерашните "силни" стават днешните "слаби", стремящи се към порядък ...

Просто - колелото на живота се е завъртяло - за едни и същи хора...

[Станимир]

Силните поддържат Порядъка, въпреки Хаоса.

Божественият свят е организиран. (Организиран и неорганизиран живот)

[Велина Василева]

Чиста мисъл е тази, която поставя всяко нещо на своето място. Тя е свят на хармония. Не можеш да мислиш, ако не знаеш да поставиш всяко нещо на мястото му.

– „Като отидеш на онзи свят, там всичките работи ще се наредят добре.“ – И тук могат да се наредят. – „Тук имаме тяло, което ни пречи.“ – И там ще имате тяло, и там ще ядете. Тук ти плащаш в гостилницата, там на тебе ще плащат.

Тук учителите заповядват, учениците изпълняват; там е обратно: учениците заповядват, учителите изпълняват.

Тук силните управляват, слабите изпълняват; там е обратно: слабите управляват, силните изпълняват.

Работа на природата

[Мария-София]

Ученикът винаги, повтарям: винаги! – трябва да умее се справя със своята задача именно тук, в ниските материални светове. Именно тук трябва да премине всички изпитания и да издържи своя зрелостен изпит, който ще му даде пътен лист в по-висшата реалност. Именно тук той трябва да изплати и върне своите кармични дългове, които никога не би изплатил, ако непрекъснато бяга в “небесата”, в света на мечтите и илюзиите, където може да се забрави и да отхвърли временно неприятното бреме на отговорността. Да, той може да избяга в поднебесния свят и да бъде там колкото си иска, но така никога няма да се приближи към Вратата на Посвещението.

Всеки ученик трябва сериозно и отговорно да подходи към своята дхарма. Само тук: сред грънците, тенджерите, тиганите, парцалите за пода, кофите, боклука и разбира се, сред такива като него живи същества – само тук и никъде другаде той трябва да осъществява своята духовна мисия – като в суетата на ежедневието, бита и конкретните житейски ситуации грижливо претворява на практика, в живота своето духовно знание и чрез любовта да стане самото знание. Когато той стане самата мъдрост, когато я съхранява в огъня и грохота на човешките битки, схватки и сражения, тогава той става истински представител на Царството на Духа. В този случай той е Воин на Духа в действие, който използва всичките си енергии в съответствие със замисъла на Твореца."

Джуал Кхуул - "Огледалото на ученика"

Вал, ,много точно!

Тук и Сега!

[val68z]

и тъй като това е в духа на тази тема, няма как да не се запитам- а осъзнавате ли процесите, които протичат и възникват, развиват се краи вас, и тъи като ние сме участници със запазено място в сценария, осъзнавате ли ролята си в него.

освен да гледаме в обувките и коланите на ближния ,забелязвате ли процесите ,които стават с ближните, с хората краи нас, с обществото, с милата ни татковина ,със света , с планетата, с природата ,с животинският и растителният свят.

прави ли ви нещо впечатление, какво ?

или предпочитате да живеете в своя собствен свят / понякога може би илюзорен , понякога може би не толкова/, а всеки има право на свободен избор, разбира се.

[Дъгата]

Ученикът винаги, повтарям: винаги! – трябва да умее се справя със своята задача именно тук, в ниските материални светове. Именно тук трябва да премине всички изпитания и да издържи своя зрелостен изпит, който ще му даде пътен лист в по-висшата реалност.

Джуал Кхуул - "Огледалото на ученика"

=

[Диана Илиева]

и тъй като това е в духа на тази тема, няма как да не се запитам- а осъзнавате ли процесите, които протичат и възникват, развиват се краи вас, и тъи като ние сме участници със запазено място в сценария, осъзнавате ли ролята си в него.

освен да гледаме в обувките и коланите на ближния ,забелязвате ли процесите ,които стават с ближните, с хората краи нас, с обществото, с милата ни татковина ,със света , с планетата, с природата ,с животинският и растителният свят.

прави ли ви нещо впечатление, какво ?

или предпочитате да живеете в своя собствен свят / понякога може би илюзорен , понякога може би не толкова/, а всеки има право на свободен избор, разбира се.

Да, забелязвам. И осъзнавам. Отскоро - може би година-две.

И не смятам, че е редно да споделям моите усещания на обществено място; дори и тук.

Ако искаш - може на ЛС.

[Мария-София]

и тъй като това е в духа на тази тема, няма как да не се запитам- а осъзнавате ли процесите, които протичат и възникват, развиват се краи вас, и тъи като ние сме участници със запазено място в сценария, осъзнавате ли ролята си в него.

освен да гледаме в обувките и коланите на ближния ,забелязвате ли процесите ,които стават с ближните, с хората краи нас, с обществото, с милата ни татковина ,със света , с планетата, с природата ,с животинският и растителният свят.

прави ли ви нещо впечатление, какво ?

или предпочитате да живеете в своя собствен свят / понякога може би илюзорен , понякога може би не толкова/, а всеки има право на свободен избор, разбира се.

Осъзнавам.

Давам си сметка какво се случва на всички нива.....

Ускорението нараства със всеки изминал ден.

Усещането ми е за Огромна пълноводна река,която се движи към гигантски водопад.Грохотът вече се чува,/за който има уши да чуе/.От всеки сам си зависи дали ще излети нагоре към Светлината и Дъгата,или ще поеме надолу към бездната....

Разделението нараства, но пък има търсещи , осъзнаващи и знаещи души.

[Роси Б.]

Съвременните хора трябва да се освободят от заблужденията си, от своите стари разбирания. Те мислят по нов начин, а живеят и постъпват по стар начин. И като нямат успех в живота си, те се обезсърчават. Какъв успех могат да очакват, когато между мисълта и живота им няма никаква връзка? Като мислят по нов начин, те считат, че и животът им е нов, вследствие на което се самозаблуждават. Коя е отличителната черта на новия живот? Новият живот изключва всякаква сиромашия. Новият живот изключва греха и престъпленията. Новият живот изключва глупостта, безумието и безверието. Новият живот изключва безлюбието, омразата, завистта. С една дума, новият живот изключва всичко отрицателно, всичко грозно. – Ако аз съм грозен? – Изключи грозотата от съзнанието си, постъпвай по правилата на красотата, по правилата на новия живот и ти ще станеш красив. Изкуство е да знае човек, как да се освободи от стария живот и да влезе в новия – във вечната красота и хармония. За да влезете в новия живот, от вас се иска смирение.

Когато Буда слязъл на земята, той се влюбил в една красива мома. Буда възлюбил в нея Божественото начало, Божествения принцип. Един ден той отишъл при нея и толкова се увлякъл в красотата и, че неусетно заспал. Понеже красивата мома имала работа, тя го напуснала. Значи, Божественото в нея заминало, а останало само човешкото, преходното, тъй наречената „астрална жена“, която се увила около него като змия и не го пуснала да си отиде. Буда разполагал със знание, с голяма философия, но единственото нещо, което му помогнало да се освободи от нея, било смирението – изкуството да се смалява. До това време той знаел да расте и да се увеличава, но не и да се смалява. Ето защо, за да се освободи от змията, Буда трябвало или да се смали, или да умре. Той започнал постепенно да се смалява, докато станал невидим. По този начин само, той се освободил от връзките на змията.

............

Когато религиозното чувство у човека е силно развито, а разсъдъкът – слабо развит, той става голям фанатик и започва да обръща внимание повече на формата на нещата, отколкото на съдържанието. Като се моли на Бога, той прави поклони, чете много молитви и държи ръцете си нагоре. Добре е, че се моли, но поклоните, които прави, не показват смирение. Издигането на ръцете не показва, че между ума и сърцето на човека има също такова издигане нагоре. Ако между ума и сърцето на човека няма никаква връзка, молитвата му не е приета. Когато се моли, човек трябва да забрави всички противоречия, да се примири с всички хора, които са му причинили някаква пакост, или на които той е направил някакво зло. Който не е в хармония със себе си и със своите ближни, той не може да получи отговор на молитвата си. Бог е съвършен. Той иска същото и от нас. Затова е казано в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Молитвите на мнозина се разпръсват и като прах падат на земята. Праведният е силен човек. Неговата молитва всякога се чува. Ако в един град има десет души праведни, те са в състояние да го предпазят от всякакви беди и напасти. Ако в Пловдив и Чирпан имаше по десет души праведни, те щяха да запазят града от нещастията, които претърпя през последното земетресение. Понеже в Пловдив и в Чирпан нямаше по десет души праведни, по отношение на тях се приложи назрялата вече карма. Сега нови праведни хора се създават.

Мнозина обясняват нещастията в света с това, че такава е била волята Божия. – Не, Бог не благоволи в страданията и нещастията на хората. Като разтърсва умовете на хората, по този начин Той регулира техните енергии, изправя умовете и сърцата им – праведни хора създава. Във всеки град трябва да има поне по десет праведни. Ще кажете, че земетресенията, наводненията, изобщо, изпитанията на хората са предсказани. Обаче и предсказаните, и определените неща могат да се отложат, или отменят. Ако на грешния се каже, че ще бъде наказан за своя лош живот и той се обърне към Бога и изправи живота си, наказанието му ще се отмени. И ако на праведния се каже, че ще получи благословение за добрия си живот, а той се отпусне и започне да греши, благословението му ще се отнеме и ще се замени с наказание. От човека зависи да подобри или да влоши съдбата си.

Добри и лоши условия

Редактирано Октомври 6, 2010 от Роси Б.

[val68z]

Осъзнавам.

Давам си сметка какво се случва на всички нива.....

Ускорението нараства със всеки изминал ден.

Усещането ми е за Огромна пълноводна река,която се движи към гигантски водопад.Грохотът вече се чува,/за който има уши да чуе/.От всеки сам си  зависи дали ще излети нагоре към Светлината и Дъгата,или ще поеме надолу към бездната....

Разделението нараства, но пък има  търсещи , осъзнаващи  и знаещи души.

не бих могъл  да го кажа по -точно, разделението наистина се увеличава и това е тъжно, защото планетата и не само тя ,имат нужда от "хомо сапиенс"/ всъщност кой ли учен с чувство за хумор, е измислил това понятие/

олицетворяващ себе си  , не само и единствено с материалното си тяло ,парите си и технологичните играчки /  а всички  те са преходни като летният дъжд/

затова както е казала Ана -Мария -"който  има очи нека гледа, който има уши нека слуша "

и няма как да не се сетя за един цитат от "МЕТАЛИКА "-  "имаш право на свободен избор, приятелю..."

[shining_star]

Разделението го забелязвам... не че преди не го е имало...но напоследък като че ли по-ясно се очертават границите...

Преди си съществувахме в някакво блажено неведение, като в мъгла... Както казваше Тодор Колев: ...мъгла...и след мъглата, пак мъгла.

Сега забелязвам, че това разделение сякаш по-ясно се разграничава и очертава...стои малко като в американски уестърн, където се знае кой е от добрите, и кой от лошите.

Трябва да се определиш...ако не го направиш, ще бъдеш "изхвърлен във външната тъмнина, и там ще бъде плач, и скърцане със зъби."

Отношенията се разпадат...вече става все по-невъзможно да отхвърляш вътрешно човека, и в същото време да показваш обратното...

Забелязвам също, че има дни, в които самия въздух, самата атмосфера е по-различна...някакво спокойствие има във въздуха, някакъв странен мир, тишина.

[Ани]

Осъзнавам.

Давам си сметка какво се случва на всички нива.....

Ускорението нараства със всеки изминал ден.

Усещането ми е за Огромна пълноводна река,която се движи към гигантски водопад.Грохотът вече се чува,/за който има уши да чуе/.От всеки сам си зависи дали ще излети нагоре към Светлината и Дъгата,или ще поеме надолу към бездната....

Разделението нараства, но пък има търсещи , осъзнаващи и знаещи души.

Защо ли нещо не ме радва това...Трябва ли да съм щастлива, че някои хора ще изпаднат/изпаднем/ зад борда? И какво значи зад борда? И какво означава външната тъмнина...И какво означава да имаш самочувствие на богоизбран – не е ли това също опиянение. Астрално, ментално? Трябва ли да сме щастливи от идващия Апокалипсис.

Преди десетина години ходех с едни мои познати за няколко месеца в адвентна църква. Това, което ме отблъсна от тях, беше самочувствието им за непогрешимост, увереността, че само те и НИКОЙ друг няма да оцелее при апокалипсиса. Между другото те го чакат с нетърпение...

Не мога да се зарадвам на този факт. Не мога да приема, че светът е само черно бял. Нещата не са толкова прости.

А няма ли някой полза от внушаване на човечеството за нарастване на разделението между хората? От това гледайки един човек, да си задаваш въпроса „Този от нашите ли е или от другите?“ Това разделение според мен е контрапункт на идеята за живот в цялото.

Трябва да се определиш...ако не го направиш, ще бъдеш "изхвърлен във външната тъмнина, и там ще бъде плач, и скърцане със зъби."

Това хич не го разбирам? В какво да се определя?

val68z , Буда не говореше ли за състраданието...някъде...?

Редактирано Октомври 7, 2010 от Ани