Чувството за собствена уникалност

[Guest Христо6]

В книгата "Живот без окови" на д-р Дийпак Чопра прочетох, че психиатрите са установили, че много хора притежават чувство за собствена уникалност и значимост, което е свързано с "на мен това не може да ми се случи", т.е. свързано е с усещане, че едва ли не не може да умреш, не може да ти се случи еди каква си неприятна или дори смъртоносна бих казал ситуация, не може да те ограбят на улицата точно теб и т.н., абе недосегаем си ... Защото ти си уникален, специален, ти едва ли не няма да остарееш, природните закони не важат за теб. Вие имате ли това чувство ? Аз като че ли го притежавам в някаква степен. В книгата пише още, че то е защитен механизъм, който намалява страха от смъртта. Какво ви е отношението към това чувство? Бихте ли могли да дадете мнения от гледна точка на психологията и езотериката ? Илюзия ли е това чувство? Според йогите, окачествяването му като илюзия е още по - голяма илюзия. Вие какво смятате, уважаеми съфорумци ?

[Орлин Баев]

Според материалистичното виждане, психиатрите са напълно прави. Всъщност, сигурен ли си, че си прочел за психиатри, а не з апсихолози - психиатрите обикновено не се занимават с научни изследвания?!

Има го това чувство! През погледа на егото, е защитен механизъм на отричане, на дисоциация на допира със собствената крайност, със смъртта. Погледнато през една по-висока позиция обаче, чувството за собствена уникалност идва от гласа на духа отвътре. От вечността зад егото, която нашепва за присъствието си. Та, за егото е добре да осъзнае собсвената си крайност, преходност, смъртност, ранимост и съвсем относителна уникалност, тоест обикновеност. Тогава започва смирено да резонира с този действителен тих шепот на духа отвътре!

[Guest Христо6]

Пише "психиатри", конкретният пример е за някаква жена дето се е чувствала уникална и т.н., докато не са и откраднали чантата из под носа , и тя е рухнала психически. Явно заради това пише "психиатри".

Редактирано Август 27, 2010 от Христо6

[Мария-София]

Всеки е уникален и неповторим.

Но е и част от Цялото.

Като клетка в организъм.

Когато няма връзка с Цялото и не го съзнава,тогава се ражда патологията....на всички нива -у мствено,емоционално и физическо.

Пример: когато клетката започва да работи за себе си,а не за организма -получава се рак.

Редактирано Август 27, 2010 от Мария-София

[Guest Христо]

Всеки един е уникален на физиско ниво, сигурно на астрално и ментално също.

Хиляда души да кажат "ало", ще го кажат по различен начин. При разкриване на престъпления се ползва методът фоноскопия. Ако имат запис на гласа ти, могат после да те разпознаят посредством този запис.

Папилите по дланите ни са уникални.

За да има теоретична възможност, двама души да имат абсолютно еднакво ДНК, то населението на планетата трябва да е поне три трилиона души (три хиляди милиарда души, а сега е седем милиарда...).

П.п.: Сега не мога да проверя точната информация, но в една книжка бях чел, че шансът двама души да имат еднакви линии на дланите си е еди какъв си ... - беше нищожно малък ( и сигурно на практика няма напълно съвпадащи линии на дланите на двама души).

Редактирано Февруари 14, 2012 от Христо