Его-заблуда ли е очакването на резултати?

[B__]

Целият съвременен свят е ориентиран към постиженията. Постижения в училището, постижения в бизнеса, постижения в изкуството, постижения в жизнените условия, постижения в самоусъвършенстването. Манията за постижения е развита в такава степен, че хората се оценяват не по това, което са, а по това, което са постигнали.

Малко хора разбират, че от това, което постигаш, зависи живота, съдбата, щастието и развитието на другите хора. Постижението на един може да е нещастие за другите. Хората не могат да видя какво губят, когато постигат. Когато говорим за материалната сфера, хората достигат до тотално игнориране на другите в името на задоволяване на своите интереси.

Има ли разлика в света на духа. Нима хората устремени към духовни цели понякога не се стремят към тях, загърбвайки ближния си?! Има едно източно правило: морално е това, което води до духовно развитие. Човек би помислил, че това означава, че целта оправдава средствата.

Главният въпрос тук е какво е духовно развитие. Буда е определил осем стъпки за духовното развитие и постигане на нирвана. Една от тях е правилното действие. Оказва се, че правилното действие е това, което не е обвързано с резултата. Човек трябва да действа правилно, но да забрави резултата. Всяко действие в името на резултата не е правилно.

Как съвременното общество да разбере това? Хората се питат „Защо трябва да съм добър и да действам правилно, ако няма полза лично за мен?! Защо да правя нещо, ако за мен няма освобождение и спасение?!” Това Мен създава всички тези проблеми. Мен или егото цели тези търговски отношения, в които нещо се продава, протъргува се за спасение и освобождение.

Ако говорим за спасение и освобождение, нашата вътрешна същност, Божествената искра в нас е освободена и спасена. От спасение и освобождение се интересува егоистично единствено нашето его. Затова си поставя за цел спасението и освобождението.

Нашето Истинско Аз действа спрямо своята истинска воля, която съвпада с Божествената Воля. То не се интересува от резултата, защото Божественото действие, правилното действие е смисъла, а резултата е просто едно отражение. Ако се съсредоточим върху резултата, ще спечелим отражението, но ще загубим смисъла.

[val68z]

когато човек започне да работи дори и само заради себе си , да се стреми да се усъвършенства , да става все по - добър в някои аспекти ,

тези усилия няма как да не се отразят и да не принасят полза и на Цялото , защото индивида дава своя принос дори и минимален в крехкия баланс и равновесието, което понякога е променливо,     м-у двойката СИЛИ.

негвите идеи и разбирания все някога еволюират и се насочват, и на други нива и планове.

няма лошо в това индивидът ,да се стреми към свободата си ,дори и това понятие да се тълкува различно и понякога да има различни измерения.

свободният човек може да вижда по -надълбоко и по- надалече, и се предполага че усилията му са далеч по -ползотворни.

да- целта наистина не оправдава средствата ,така е - "защо цел няма ,има  само средства  ....а целта е като хоризонта", и важното е просто  правилното деиствие,да

в "книгата на златните правила" на Блаватская, има едно откъсче за тези достигнали далеч напред и заслужили - нирвана.

пред тях има две възможности - да Встъпят в заслужена нирвана или да се върнат да помагат ,

и повечето избират да се върнат, за да помагат за освобождението на "спящите" в обятията на майа, да работят за света и човечеството.

[Станимир]

Всичко, което правим има някаква цел. Нужно е да се намери точния баланс и съгласуваност между индивидуалните и общите цели. Индивидуалните цели не бива да бъдат поставяни на първо място. Цялото е преди всичко.

Така, както аз разбирам темата, се има в предвид не самите цели, а мотивацията. Или с други думи: ако човек прави нещо, то това да бъде защото така счита за правилно, а не защото ще получи кармична награда за добрите си дела. Всъщност пак правим въпросното нещо заради резултатите, но не сме обвързани с тези резулати. Например, ако нося тухли, то е за да построя къща – това е резултат. В това няма нищо лошо. Не там е проблемът. Въпросът е в мотивацията. Ако целта ми е да построя къщата за нуждаещо се семейство, в това също няма нищо лошо. Проблемът е ако го направя не заради самото семейство, а заради очакването да получа нещо в замяна на действията си в бъдеще. Цели не може да нямаме, но въпросът е в самите цели.

[B__]

Всичко, което правим има някаква цел. Нужно е да се намери точния баланс и съгласуваност между индивидуалните и общите цели. Индивидуалните цели не бива да бъдат поставяни на първо място. Цялото е преди всичко.

Така, както аз разбирам темата, се има в предвид не самите цели, а мотивацията. Или с други думи: ако човек прави нещо, то това да бъде защото така счита за правилно, а не защото ще получи кармична награда за добрите си дела. Всъщност пак правим въпросното нещо заради резултатите, но не сме обвързани с тези резулати. Например, ако нося тухли, то е за да построя къща – това е резултат. В това няма нищо лошо. Не там е проблемът. Въпросът е в мотивацията. Ако целта ми е да построя къщата за нуждаещо се семейство, в това също няма нищо лошо. Проблемът е ако го направя не заради самото семейство, а заради очакването да получа нещо в замяна на действията си в бъдеще. Цели не може да нямаме, но въпросът е в самите цели.

Ами така е. Буда е казал, че ако искаме да постигнем нирвана, няма да я постигнем. Правилните дела и мотивация са важни.

Редактирано Август 27, 2010 от БожидарЗим