А сега накъде?

[kirau]

Това е въпросът - оттук насетне накъде?

Толкова книги, дискусии, беседи, лекции, съвети....

Информацията е огромна, а има още и още. Различни философии, различия, прилики, истини и полуистини.

"Отговорът идва, когато си готов да го чуеш"

"Учителят идва сам, когато ученикът е готов"

Имам чувството, че каквото и да се направи нищо не зависи изцяло от нас. Колкото информация е разрешено да стигне до нас, толкова и ще можем да получим и приемем.

В моментното състояние на обществото и човечеството, въпреки всички школи и учения, злото май побеждава и няма и да спре да побеждава.

И няма защо да се обвиняваме в песимизъм- това си е чиста проба реализъм. Знаем, че е започнало прословутото прочистване на Земята. Нищо ново под слънцето - древните също са минали през периода на "подивяване". Има потвърждения за този мрачен период в писанията на посветената Блаватска. Езотеричното значение на Библията също ни подсказва какво ще се случи занапред, защото вече се е случило в миналото. Както някой някога е казал: "Поуката от историята е, че народите не си вземат поука".

И сега, след всички тези теории, истини и школи по кой път да поемем? Как да приложим прочетеното в живота си? В ежедневието?

Това е въпросът..

[petarstankov]

Всички книги и послания на хора, които са вдъхновени от тези книги са от миналото. Работиш над тях докато не се отвориш за новото което сега се пише, докато не повярваш, че това е правилното а всичко останало е грешно, старо. Просто докато не приемат новото, хората се мъчат - защо се мъчат? - ето защо - просто седят и се мъчат - в тая книга това пише в другата друго. А правиш ли това което ти се казва сега? Сега ти се казва да се радваш, да се забавляваш - много е трудно да го приемеш, защото ти се казват и други работи, но кой ги казва тях? Казва ги старото, грешното. Родени сме блажени - това е.

[kirau]

Работя над кое - над книгите и посланията ли?

Защо старото да е грешно? Нали има мъдрост и в него?

Просто истината е разпръсната сред толкова много книги и философии. От всичкото това търсене се получава един огромен обем от информация с малки късчета истина. Ако успееш някакси да я събереш не е сигурно дали си събрал точните парченца.

Просто се чувствам леко объркана от всичко. Във всяка една философия има истина, но няма как да съм сигурна, че съм си извлякла точните изводи от всичко.

Да се радвам, да се забавлявам - с кое? С пошлостта на моите връстници ли? Нем и харесва този вид забавление. Или с меркантилността и лицемерието, взели връх в ежедневието на всички? На това ли да се радвам?

[petarstankov]

Не ти трябва мъдрост на теб. Трябва ти Любов. Къде е Любовта питаш - и пак така правиш - значи не ме слушаш изобщо какво ти говоря. В такива моменти ми идва да си взема китарата и да си ходя. Обаче аз отивам на купон със пошлостта на моите връстници, които са много стари, обаче като се засмеят и си спомнят, че първо си на 1 година, после си на 1+1, после си на 1+1+1 и т.н.

Т.е. имам и аз да се срещам с меркантилността и лицемерието обаче си ги обичам - а като ги обичаш и хоп като магия - те се превръщат в прекрасни сладури и кой е бил крив - аз ли или те? Никой не крив - криви са възрастните - На купони възрастни не се допускат.

[Ради]

На всеки му трябва Любов, Мъдрост и Истина.

Кирау, дай си малко почивка от информация, дискусии, книги, материали, лекции и съвети - получило се е пресищане.

[Guest Еси]

Здравей kirau,

аз също мисля, че не всичко зависи от нас самите, но това е нещо което не ме приеснява защото зная, че съм част от нещо. И най-доброто което мога да направя е да ставам все по-чист проводник на Любовта! Не е лесно, но това е задачата ни тук

Пътят е този които ти посочи сърцето ти (чела си го, сега трябва да го повярваш)!

Злото съществува за да се самоопределиш.

Защо се отказваш от хората/познатите около теб, те, те изграждат.

Има една тема във форума за смирението, аз мисля, че висшата форма на смирение е човек да служи на всички.

поздрави

[kirau]

Не, не. Може би съм се изразила грешно.... Не казвам, че съм отхвърлила приятелите си- нищо подобно! Прекарвам си страхотно с тях.

Казвате Любов ми трябва - получавам я от приятелите ми и всички мои познати и близки.

Може би трябва да раздавам любов, но аз мисля, че правя това - обичам приятелите си, познатите и близките си. Или трябва да се науча да обичам всички, независимо от симпатията или антипатията ми към тях? Ако го направя, какво ще постигна? Едно непрекъснато приемане и предаване на любов. Само това. Или има и нещо, което пропускам?

Да следвам пътя на сърцето си - добре. Но... Така ще се радвам на всичко и всички. А това ли е висшата цел на всяко човешко същество - само да обича? Няма ли и нещо друго? Или да си проводник на любовта е самодостатъчно?

[Донка]

Просто истината е разпръсната сред толкова много книги и философии.

Не, скъпа... Еси е прав(а). Истината е в теб самата и в света около теб. Книгите и философиите са написани, за да узнаеш как други съзнания преди теб са търсили пътя към нея и да се научиш да я търсиш сама.

То е като прохождането - постепенно слизаш от ръцете на мама и първо лазиш, спъваш се, падаш, но ходиш САМ! А мама отначало те държи под мишниците, после само те вдига и изтупва праха , после .... един ден ти маха за сбогом, защото никога няма да разбере Истината за Твоя свят и Твоята душа. А ти ще вървиш към тях през целия си живот...

А сега накъде? - Стъпка първа - научи се в да откриваш Красотата и Любовта в "пошлия свят" на връстниците си. Но не им слагай етикети, които си прочела в дебели книги. Не ги презирай - научи се да ги разбираш. Не искай да ги променяш по своя модел - обичай ги каквито са.

И колкото до твоя свят - не знам, но моят съвсем не върви към гибел - точно обратното - пълен е с любов и детски усмивки и мъдрост.

[Венцислав_]

Никога не е в излишък информацията, освен когато не я използваш - тогава естествено е ненужна. Така че, и сега и преди и след - трябва да се прилага!

[honeyyy_8]

kirau,говориш за мрачни периоди и че песимизмът е реалност,но всъщност ти не можеш да промениш света.всеки един човек трябва да се промени.

няма значение колко книги си изчел,важното е какво си направил след това.вярно е,че трудно може да се намери истината,защото единствения начин,за да провериш това,което си чул или чел е да провериш за себе си.

постоянно излизат нови и нови книги и в крайна сметка старото е грешното,а новото е вярното.това,което се получава е,че човек все пак,колкото и да си мисли,че знае,нищо не знае.

цял живот се борим,за да задоволим желанията си и да натрупаме нещо материално,но накрая идвам момент,в който всичките тези усилия се оказват напразим,ние изгубваме това,което сме имали.важна е душата.животът е едно училище,в което ние постоянно научаваме нещо ново.тук сме,за да направим света по-добър и по-светъл.

[Латина]

Мисля, че книгите могат да подпомогнат и насочат човек /което не е малко/, тяхното знание минава първо през ума. Истинското знание може да се получи при непосредствена връзка с духовния свят от личен опит. Човек може и да се заблуди. Може да си сверява часовника с опита на други хора, споделен в книгите. Например след години разбрах какво всъщност се случи при една моя молитва и то от книга, която съвсем не беше християнска. В нея бяха отразени същите Божествени закони на Любовта, само че под друга форма. Древната мъдрост не трябва да се пренебрегва според мене.

[honeyyy_8]

имах предвид,че хората имат различни възприятия за света и че това,което е различно от неговоте разбирания,той приема за грешно и просто го отхвърля.важното е да бъдеш отворен към всичко.

[seilar]

Напълно съм съгласна с Латинчето, и за "личния опит" и за "опита на други хора" и за "книгите" всичко върви ръка за ръка . Пожелавам на Kirau по скоро да си даде отговор на въпроса. Успех.

[Guest Еси]

Здравей kirau,

ти говориш за любовта с малка буква.

Аз ти казвам, че когато станеш проводник на Любовта, живота ти е пронизан от Светлина.

[kirau]

Еси, в какво по-точно се изразява любовта с голямо Л?

[Guest Еси]

Здравей

Любов към всичко и всички, вероятно ти звучи абстрактно.

Ако вярваш, че всички ние носим част от Бог и още ако вярваш, че Любовта е другото име на Бог ще разбереш какво имам предвид.

Това не е онази любов с която обичаме майка си, приятелите, хората които ни обичат, тази любов в като разменна монета, обичаме защото ни обичат.

Изкушавам се да дам примери, но зная, че всеки се изразява по различен начин. най-важното е да се вслушваш в себе си. мога да споделя с теб как аз реших да се справя с разума си. нося със себе си един бележник в който вписвам всички мисли които ми идват, ей така, импулсивно.

ти вероятно ще намериш своя начин, важното е да си отворена и да очакваш истината и мъдростта да дойдат до теб.

поздрави

[Донка]

Човешката любов (с малкото л) я усещам като енергиен поток - обмен между две единици - това винаги води до страдания и агресия. Тя е зависима от обстоятелствата и хората и е резултат от дисхармония и непълноценност в самите нас.

Любовта с главно Л или още Божествената любов се излъчва от самите нас като от малки слънца - във всички посоки. С нея първо "напълваме" себе си - т.е. обичаме себе си достатъчно, че да нямаме нужда от любовта на другите. Когато постигнем това, сме способни да излъчваме Любов - не да я даваме или насочваме... просто я излъчваме и изпитваме удоволствие от самото излъчване.

По този въпрос има една прекрасна книга на Дийпак Чопра - Пътеката към Любовта.

[Guest Еси]

Чудесно си го формулирала, Донка!

[Таня]

Любовта с голямо Л е тази, която те кара да виждаш всичко около себе си и в себе си нормално, красиво и хармонично; което те кара да прощаваш на всички, като започнеш от себе си, да ги приемаш такива, каквито са, да се радваш на техните успехи, на техния ум, на тяхното щастие; това, което ти дава енергия да се пребориш с болестите, с неприятностите, с негативните си чувства, с изкушенията и страданията; това е Божественият пламък у теб. Това е истинската Любов, това е Бог у нас.

[Ани]

Мисля,че и другите участници в този форум са се сблъсквали с проблема на Kirau?Да затънеш в информация и да не можеш да се измъкнеш?

Kirau, не казваш от колко време четеш такава литература. Съвсем нормално е да изпаднеш в такова състояние. Това се случва винаги когато човек се “препълва” с данни в някаква област – идва момент в който си казва,че нищо не знае,че нищо не му е ясно. Този феномен е познат на студентите,когато се готвят за изпит.Обикновено след кризисния момент нещата се уталожват,улягат.

При четенето на религиозна и езотерична литература е същото,особено трудно е ако се мъчиш да се оправяш сама в тази джунла. Затова търси хора които вървят по същия път-обмяната на опит и знания ще ти е от полза,пък и чернилката наоколо ще започне да ти се струва по-малко.

Не се безпокой,че си приела много знания – след като си ги търсила,значи си имала нужда от тях. Явно нещто те е подтиквало да търсиш истината.Остави нещата да улегнат – т.е. количествените натрупвания да се превърват в качествени изменения.

Търси общото в различните учения-май истината е до някъде там...? Аз поне така се оправям.

Проблемът с Учителя/Гурото/Наставника,който да те води наистина е голям. Мисля,че в България в момента няма такъв. Пък и в света...? В това отношение се пази от лъжеучетелите-пълно е с тях.

Колкото до Любовта/любовта, Тя/тя не идва по поръчка. Ако човек се е “сдухал”,както казват ,колкото и да му говориш за Любов,трудно ще те разбере.Просто трябва да мине малко време,да се пооправи,първо да забележи малката любов около себе си – в усмивката на някое дете,в разцъфналото цвете ,в преданния поглед на някое животинче... Обикновенната любов е част от Любовта, (както се казва в математиката-подмножество ) .Мисля,че във всеки човек тази Любов е заложена,но в болшинството хора просто не се е събудила още. Но ще се събуди ! Нали натам вървим,колкото и невероятно да ни се струва,като се оглеждаме наоколо, но ние се оглеждаме от едно много ниско ниво засега.

[kirau]

Предполагам, че това, което съм изпитвала доакто съм писала, е спад в нивото на Любов.

Открих едни страхотни диктовки, дадени на Татяна Микушина от Владиците.

Изчетох всички на един дъх и... Открих това, което търсех! Чувството наистина е страхотно. Ако някой желае да получи повече информация мога да му пиша на ЛС, за да не правя реклама - да не би да ми се скарат Но наистина открих това, което търсех- явно съм привлякла отговора

Благодаря на всички за отговорите ви. Живейте в светлина

[Ани]

За това ли става дума?

Радвам се ,че си открила отговор на въпросите си

[kirau]

Да, точно за това.

Попаднах съвсем случйно на този сайт и се поразрових. Съвпадна с моето виждане и намерих, каквото търсех.

И така....

След обстойното разглеждане за пренатовареността от информация сега да се обърнем към получаването на такава.

Предполагам сте чували за диктовките на Татяна Микушина. (ако не сте, може да ги намерите на този адрес - www.sirius-bg.iskri.net )

Искам да споделите мнеието си за тях, както и за посланията, с които са изпълнени. Как се отнасяте към достоверността им - усещате ли умиротворение докато ги четете (пише, че в тях има част от Божествената любов) ? Или по-скоро се съмнявате в истиността им ? Или си мислите, че Възнесените учители са фантасмагории?

Споделете.