Мениджмънт, богатство и духовност

[Иво]

Мениджмънт, богатство и духовност

В днешно време, като че ли не е лесно човек да участва в каквото и да е организация, особено когато става върпос за преживяване.

Ако сте мениджер или директор в дадена компания как мислите, че трябва да се отнасяте с подчинените си, за да спазвате космичните закони? А как трябва да се отнасяте с другите компании? А какви качества трябва да имате, за да можете да се справите?

Ако сте работник, какви според вас трябва да са отношенията ви към колегите, към шефовете, и към цялата организация, така че да сте щастливи, богати и доволни?

Въобще как според вас трябва да се управлява една организация и какви трябва да са отношенията между нейните членове, за да се спазват Природните Закони?

Как трябва менаджера да управлява екипа, който му е поверен? Как да управлява, така че всички да са богати, да се спазват законните на богатството и на хармонията и в същото време организацията да се развива?

А ако организацията е с идеална цел?

А ако става въпрос за малка група за работа просто за идеята?

[Орлин Баев]

Ako се работи за идеята, работата се улеснява, защото всеки работи доброволно и е морално обоснован! Какви са основните съставни части на темата? Мениджмънт, богатство и духовност! Тоест, накратко, един вътрешно богат мениджър, лидер, води фирмата, организацията си с помощта на вътрешното си богатство към външното - парите, успеха на пазара!

Тази тема е близка до темата за лидера. Какъв тип мениджъри имаме? Основно два! Единият е авторитарният тип, който се среми силово да наложи идеите си, не търпи никакво неподчинение, прекалено строг е. Такъв лидер се дистанцира от подчинените си - те не му се доверяват и са склонни да поддържат опозиция! Вторият основен тип Мениджър е Демократичният. Той печели доверието на служителите си, вдъхновява ги с личен пример и вербално! Държи ги постоянно информирани за общата визия и цели на предприятието, комуникира много с хората си, поддържа приятелски отношения в екипа си, мотивира с добра дума и награди. Такъв лидер разбира че подчинените му най-вероятно са от четирите основни групи : 1) Изпълнители - отговорни, организирани-ориентирани към изпълнение на непосредств. задача-нямат широка визия

2) Сътрудници - имат добра визия, гъвкави са, комуникативни - ориентирани са към по-цялостната цел на фирмата

3) Комуникатори - общителни, спокойни, тактични

4) Предизвикатели - бунтовен дух, честност, директност, кураж, склонни към оспорване мнението на авторитета

Мениджъра знае че и четирите типа подчинени са нужни за правилното функциониране на отбора му!

Ясно е че като изключим армията или държави като Япония , по-подходящ тип лидер е ориентираният към хората, демократичният!

Лидерът поддържа екипа си като: поставя реално постижими цели

- създава отдаденост към работата и доверие към него

- затвърдява убеждението че колективността е в основата на успеха

- осигурява поощрения, повишения, финансови награди

- Дава ясна визия на хората си

Мениджърът винаги има висшестоящ мениджър, а ако няма, такъв се явява клиента. Мениджъра е звено между подчинените си и ръководителите си и служи като трансмитер между тях! Мениджъра има ясна и бърза преценка на ситуацията и решава проблемите в стил win-win, тоест печелят и подчинените, и висшестоящите. Мениджъра определя свои заместници в различните звена на бизнеса си, тренира ги подходящо и им налага отговорност, като така облекчава работата си!

Мениджъра е професионално компетентен и е технически запознат из основи с всяка дейност в предприятието си.

Качества на добрият Мениджър: Силен ментално, уравновесен, позитивен, чаровен, отговорен, комуникативен, отдаден на дейността си, смел, целенасочен, с бистър ум, добър професионалист, открит, директен, проницателен, познаващ законите на битието...

Накратко - Лидерството е най-отговорната и трудна задача за човека!

[Орлин Баев]

Не виждам голям интерес по темата, но ще напиша някои определения и сентенции, просто защото изключително ми допадат и са дадени от психологическа перспектива. Дефиниция за Лидер, Предприемач, Мениджър:

Активна социална позиция, целяща защита на вътрешната цялост на индивида от тревожността. несигурността, чувството за малоценност. Интензивното напрежение на вътрешната несигурност, страх, тревога, малоценност, карат лидера да инвестира във вероятна промяна на реалността, която да му даде временна сигурност.

Вътрешният свят на лидера се характеризира така: силно либидо, вътрешно неспокойство, контролирана силна агресия, справяне с тревожността чрез активни промени, които на несъзнавано ниво за предприемача представляват майчината гърда и утроба.

Добрият Мениджър има ясна представа за себе си - реална представа, той осъзнава реалната си личност - такава каквато е, и съумява да приеме и преживее предизвиканите от него емоции. (това е на фона на факта че масата от хора живеят в представата на измислен свой образ, без да съумяват да погледнат реалността в очите - тази, буквалната, не говорим за абстрактно духовната в момента)

И една красива мисъл за лидера от Уиникът: " Предприемчивият лидер позволява на хората да преживеят собственият си его - идеал, потапяйки се в мощта на лидера си!"

Велико нещо е да може човек да приеме слабостта си - тогава тя става сила...

[Ради]

В реалността мениджмънта е винаги по-динамичен и гъвкав, реагиращ според особеностите на екипа, целите и бизнеса.

Хората в една фирма задължително трябва да бъдат управлявани справедливо.

[Иван]

Хората в една фирма задължително трябва да бъдат управлявани справедливо.

ТРЯБВА .... !!! И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ .. !!!

Мисля, че са двата полюса на една права линия в безкрайноста без Център .

Иначе няма ли триеденство ...всичко си остава ...думи...думи... думи... до безкрай ......благи думи, но само думи без покритие са жестока измама.

Лично мнение.

[Орлин Баев]

За мен това което съм написал по-горе не са само думи. Написах го защото много ми допаднаха тези мисли, защото ги чувствам близо до себе си. Когато в един от договорите си на круиз лайнерите ми се наложи да изпълнявам позицията на супервайзер, ми беше много трудно - точно защото нямах никаква теоретична подготовка, никакво знание, което да приложа. И разчитах изцяло на себе си, и затова грешах, и имах много проблеми. Затова сега като ми попадна подобна теория ми допадна толкова много и я попих като гъба течност - защото идеите дадени в някои книгхи съвсем не са празна теория, а дадени въз основа личният опит на авторите си! Представете себе си - в открит океан(пресичахме Атлантика) получавате повишение и трябва да се грижите за 40 човека многонационален екип...аз имах добро желание, но нямах никакъв опит - и като не знаех как д асе държа с момчетата(особено с българите имах най-много проблеми. Филипинците и Индийците си работеха...) се опитах да ги организирам в Авторитарен стил - тоест да съм строг и прекалено взискателен - но този стил е подходящ само за определен тип нации или за армията, а аз не бях в армията, а на туристически кораб... Така че, има думи и думи - някои от тях идват от преживян болезнен вътрешен опит. А авторите на някои книги наистина познават естеството на разглежданите теми и имаме какво да научим от тях!

[Ради]

Иване, това с думите - може би не разбрах напълно по какъв повод го казваш.

Затова ще ти отговоря така :

За мен мениджмънта е ежедневна действителност, а не думи.

Орлин също е споделил своя личен опит и виждане по темата.

Но принципно си прав, че е много важно и задължително нещата да не останат само на думи и добри намерения, а да бъдат реализирани на практика.

Колкото и "трудно" (с и без кавички) да е това.

[Guest Гост_Иван_*]

Щом не си разбрал повода , значи така е трябвало и не е за тебе , Ради !!!!!!!

[Телемах]

Здравейте!

Мисля , че първо хората е добре да започнем да работим по - добре и качеството на всичко произвеждано и продавано да е по - добро!

Ние българите все считаме, че работим много, а ни плащтат малко.

А ний работим в действителност малко и некачествено, затова и ни плащат малко.

Внушавано ни е с векове да мразим чорбаджиите. И да ги крадем.

Менидж значи работя , правя.

Здраве + късмет+ берекет

[Донка]

Преди няколко години на един треининг разбрах нещо, което тогава ми направи силно впечатление и доста промени начина ми на мислене. Ще се опитам да ви го преразкажа накратко.

Представете си едно училище. Кой е най-главен в него?

Директорът

Кой е пряко подчинен на директора?

Помощник-директорите

Кой стои под тях?

Учителите

Кого ръководят учителите?

Учениците.

Получи се пирамида, нали?

А сега обърнете пирамидата наопаки.

Най-важни в училището са учениците, защото то съществува за тях.

Учителите са назначени, за да подпомагат учениците в усвояването на знания, умения и в социализацията им.

Помощник-директорите са назначени за да създават добра организация на учебния процес и нормални материални условия, така че учителите да работят пълноценно и спокойно.

Директорът е назначен, за да осигурява координация и помощ на помощник-директорите и да им дава необходимите ресурси, зависещи от източници вън от училището.

..... В първия момент леко ти се завива свят нали? После осъзнаваш, че наистина е така.

Ако ги няма учениците, пирамидата няма да съществува...

...но ако я няма основата, колкото и малка да изглежда тя, след известно време пирамидата ще се срути....

Това според мен е добрият мениджмънт - колкото по-добре работи мениджърът, толкова по-стабилна е пирамидата и толкова по-незабележима е ролята му...навсякъде, не само в училището от примера.

Според мен, за да осигури подобна стабилност, мениджърът има нужда от лична духовна и финансова стабилност.

[Ради]

Добър пример

[Таня]

Това според мен е добрият мениджмънт - колкото по-добре работи мениджърът, толкова по-стабилна е пирамидата и толкова по-незабележима е ролята му...навсякъде, не само в училището от примера.

Според мен, за да осигури подобна стабилност, мениджърът има нужда от лична духовна и финансова стабилност.

Много точен пример.

[Guest Guest]

ТРЯБВА ....  !!!    И    ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ .. !!! 

<{POST_SNAPBACK}>

Mного точно казано. Не че искам да оспорвам какъв трябва да бъде добрият мениджър, напротив напълно съм съгласна с това което е написал Орлин, но нека да се огледаме и видим реалността. Колко от вас познават такива мениджъри, а за тези от вас които мислят че са справедливи ръководители - сигурни ли сте че никои от вашите подчинени не се е почувствал ощетен или засегнат от някое справедливо според вас решение

Аз съм сигурна в добрите намерения на повечето от ръководителите да ръководят справедливо екипите и да създават оптимална среда за работа, но колко от тях успяват да устоят на така присъщите за всички човеци качества като личностни симпатии и предпочитания, раздразнение и избухване, поставяне на фирмените интереси над тези на персонала и т.н.

И колко от мениджърите и ръководителите се интересуват от състоянието и проблемите на персонала си. Повечето от тях се интересуват от изпълнението на поставената цел и не си товарят ума как да мотивират персонала си и да направят работата му по-приятна

Е, да за съжеление това са моите наблюдения и бих се радвала ако някои ме обори, защото много от ръководителите са чели какво пише в големите книги, но малко от тях успяват да го приложат на практика, дори и да имат силно желание, просто защото реалността е различна.

А за това което пише в дебелите книги- колко от авторите им с успех са приложили идеите си на практика????

Е, някои беше казал:".....Които знае но не може - преподава....."

LLPJ

[Guest Гост_Орлин_*]

Да, гостенке, права си напълно! Човешко е да си несъвършен! Много ми йареса мисълта: "КОйто знае, но не може - преподава!" Ха ха ! Е, има и можещи преподаватели - рядко наистина!

[Милкана]

Хайде да не обиждаме преподавателите. Има мисли, които са си чисти оксиморони и се харесват, защото са странни и..новаторски, ха-ха.Много оригинално, нема що!

[Благост]

ЛСМР = LLPJ

Който знае и може - работи!/ прави = мениджмънт

Който знае , но не може - преподава!

Който не знае и не може...управлява...( променящ се вече вариант!)

Нов вариант: Който знае и може - работи+преподава+управлява

Любов + Светлина + Мир + Радост

Love+ Light + Peace + Joy

[Guest Гост_Елиза_*]

За какво да цитираме красиви мисли ако не вярваме в тях

Нали хватката е всеки да споделя това което мисли произлязло от собствен опит или наблудения, иначе няма смисъл да говорим приказки на вятъра само за да ни върви разговора.

И едва ли някои е искал да обижда учителите, нали на тях дължим знания и възпитания, но има много сфери където обучението не изисква практика и учителят познава материалът до съвършенство но никога не е практикувал.

Е, и тежко на горкия обучаван като навлези в практиката вижда че нещата са съвсем разлиични и ето къде е основното му обучение.

Естествено е много по полезно за всички ни когато имаме обучаващи които практикуват активно предмета си и вярваите ми има голяма разлика.

За мен специално мога да кажа че след 1година интензивно обучение от практикуващи преподаватели аз научих много по полезни и нужни неща отколкото 5 години теория и влязох в активния живот добре подготвена.

Пък и тук във форума намерих един цитат от Богомилските легенди използван по друг случаи, но които много точно обяснава този случаи

"Чети свещените редове на ведите, но вниквай и в поученията на живота дори ако ти се вижда истина мълвата на мъртвата буква! Знай: отшелници са писали тези книги, а отшелник знае само половината свят, той знае небето. Но тъмната бездна не знае: помни това! "

A това че нещата се променят може само да ни радва, защото от това печелим всички, но наи много ме радва промяната за тези дето управляват - наи накрая да се види светлинка в тунела.

Пък и според мен обучението на новото време нама да е обучение на тепиите т.е. от тези дето имат кетап за учители а на тези на знанията т.е. на тези които имат опита, те са тези които наи добре могат да те обучат, пък било то и без кетап за учител. Обучението на новото време е обучението на опита, а не на празната теория.

Бъдете здрави и много много светлина на всички

[Донка]

Струва ми се, че малко изместваме темата - мениджмънт и преподаване / обучение са коренно различни позиции.

Учителят / преподавателят или както го наричате.... не просто знае или може предмета си. Той има много по-сложна задача. Ученикът не е празен съд, в който можеш да налееш знанията си или машина, която да програмираш за извършване на определени дейности. Учителят

първо постига духовен и емоционален синхрон с ученика си;

после стимулира развитието и досъздава мотивационната му сфера;

после осигурява достъп до среда (информация), благоприятна за определената посока на развитие;

после изгражда заедно с ученика система за обработка на информацията и развитие на уменията;

после контролира и стимулира (положително!) процеса на усъвършенстване;

накрая убеждава ученика, че може да "ходи сам" и му предоставя "линковете към ресурсите" - т.е.

Учителят първо те носи на ръце,

после те слага на рамо, за да летиш, но да знаеш, че има кой да те вдигне когато паднеш,

накрая те вдига и те тласка за полет.

Ако е бил добър учител и треньор, "орлетата" му умеят да летят по-високо от него и отлитат завинаги.

Това е нашата професия.

За мениджмънта - не знам. Нека напишат нещо добрите мениджъри.

[Ани]

Абсолютно съм съгласна с Донка

Виждам,че фразата-"Който знае , но не може - преподава!"-се е харесала на доста хора от този форум.Донка много ясно е описала целите и задачите на учителя.

Нямам намерение да я повтарям.Само ми се иска да добавя,че едно общество което обрича на презрение и подигравка учителите си няма бъдеще.

[Guest Guest]

Преди да се почувстваме обидени и засегнати, преди да реагираме, народната мъдрост казва да преброим до 10 т.е. да помислим над това което е казал другият и да погледнем нещата чрез погледа на отсрещната страна и тогава да реагираме. Нека си отворим светогледа и видим че освен нашето мнение и поглед има и други които може би също са вярни.

Учителите ТРЯБВА да са такива каквито казва Донка и това , но колко от тях деиствително са и за колко от учениците си са такива?

По пътя на логиката това е ролята и задължението на един добър мениджър

ръководител - не казваме ли на учителя класен ръководител

учител (класен)- ръко-водител (водя за ръка) - мениджър (екипен ръководител)

А Спорът е за това че опитът и практиката, приложимостта на знанията е основното в едно обучение

[Донка]

Ооооооооох! Не исках пак да се намесвам. Не сме обидени учителите, просто не всички са длъжни да разбират естеството на професията ни.

Ще се наложи да уточнявам и за класния ръководител. Пълна порнография (извинете за израза) беше амбицията да се превърнат класните ръководители във възпитатели на "колектив"!!! Бях класен ръководител над 15 години - срам ме е да кажа какво са искали от мен - трябваше да заставям "единиците" да се съобразяват с мението на болшинството. Трябваше да изчислявам "среден успех" и да участвам в "социалистическо" съревнование за най-висок успех!!!(Вече ви завоня, нали?)

Прави са на запад, че изобщо не създават "паралелки", а групират децата по темпове и ниво на развитие, психологическа съвместимост и интереси... Простете ми емоционалността.

Сега по същество.

Не съм мениджър, но съм била в добре ръководени и в лошо ръководени екипи. Както казах, била съм и класен ръководител.

Екипът е подбран от хора, които са пожелали да са в него. Той има поставена групова задача.

Класът е случайна група от връстници с еднакви, но индивидуални задачи!

Екипът разпределя отговорността за отделните дейности и операции и непрекъснато следи координацията им, защото те са в системата на сложна планирана дейност. Няма конкуренция, а сътрудничество.

Паралелката не разпределя различни операции и дейности - всеки член носи индивидуална отговорност за поведението си, извършват еднакви по характер дейности и не ги координират. За съжаление точно обратното - конкурират се вместо да се учат да работят заедно!

Мениджърът

1.подбира и променя състава на екипа си,

2.осигурява психологическа съвместимост,

3.разпределя дейностите, координира изпълнението им от гл.т. на крайната цел

4.осигурява връзката на екипа с други екипи

5.осъществява представителна функция на вишестоящо ниво

6.носи отговорността за крайния резултат от работата на екипа. (Сигурно и

още неща могат да се добавят)

В образованието това са директорите на училищата , не учителите или класните ръководители.

[Guest Гост_Елиза_*]

Здравеите Донка,

Донякъде това което казвате натъжава, защото една система винаги опорочава и ограничава добрите намерения , но точно за това системите падат, а добрите хора и техните добри намерения остават и ги надживяват.

И винаги идва един ден когато ни се дава възможност да ги изпълним

Като изключим това за мен ролята на учителя винаги си остава като основна и ръководна фигура в живота и развитието на своите ученици, а за повечето от нас наи близката и подкрепяща фигура е била тази на Класния. Но много пъти много от нас са оставали разочаровани от неговото нехаиство и отношение. Ето това е което е наи тъжното ,че въпреки огромната по важност задача гласувана на учителите от обществото за възпитанието и личностното развитие на нашите деца, много от тях не си дават сметка за ценността на товара които носят.

Една малка светлинка в тунела е че деиствително осъзналите се учители като вас стават все повече и повече и то тук в България

А това зависи само и единствено от хората извършващи тази проофесия, и не от системата защото мога да дам един конкретен пример с една доста развита страна където по голямата част от учителите не ги е "еня " така да се каже за техните ученици, нито за трудностите или проблемите които имат и съпричасността ,отдадеността, заангажираността не са качества на учиетеля понеже никои не му плаща за това, но и тук макар и по рядко се срещат такива изключително рядки бисери, които са много ценени.

А ръководител не по функции а по роля си остава и може да бъде само учителя а не директора, които няма почти никакъв контакт освен формален и строго официален със така наречените поверени му ученици.

И тук следва да се добави, че да е добър един ръководител тои трябва да има добър личен контакт с екипа си. Едни от наи големите и велики пълководци са били ттези които са били наи обичани и уважавани от воиските си защото са се интересували и разговаряли както с наи силните така и с наи слабите, както от ннаи благородните така и от наи обикновените.

Това е то разковничето - доброто отношение и загрижжеността могат да накарат екипът ти ии планини да повдигне за теб. Мотивациата която постиггаме със силата на Любовтта и фактът да възприеммаме всички като Личности с главно Л няма равна на себе си.....