Дърворезбата

[Guest pavletA]

За дърворезбата може да се говори като за приказка върху дърво.Това е едно необятно като форма на изразяване изкуство.Човек може да остане в плен на дървопластиката, дърворезбата цял един живот.Говоря го от собствен опит, като дъщеря на дърворезбар.В дома ми изгря едно такова дърворезбовано слънце плод на петгодишни усилия на баща ми.Не е леко да си творец, особено на такова изкуство, така го почувствах аз."Красотата иска жертви"Да твориш приказка върху дърво, слязля от звездите, разказана сякаш край огъня, да ти стопли душата, носи красотата на българката, претворено в образи на родопчанка, жар птица.Сякаш усещаш полъх на планината, звън на чанове или звук на кавал.Първата дърворезба, най- ранната е била пастирската.И тъй, като изкуството зрее в усамотение, пастирът по вътрешен повик захващал да дяла дървото, шарел гегата, издълбавал чашка от яворово дърво, гребвал вода от извора.Правени са леки нарези, кръстоски, зигзаги, звездици, месечинки или кръгчета.След това се появяват леки длабове, умножени и наловени като на хорце.Други са като простряло се на небето ято птици.Пастирите наричали този низ от длабчета "петички", а по издължените удари в дървото" нокътчета"или "жеравчета".Пастирската резба била предвестник на едно голямо изкуство, преживяло вековете на нашето Възраждане.

Българската дърворезба е топло изкуство.Прави се върху дърво, върху топлата плът на на дъба, липата, ореха, елшата, чимшира, дивата круша, дряна, явора.Тя внася в българския дом красота, както българската песен, везбата, алените възглавки.От умение в ръцете на пастирите, се пренася като занимание на най-дарените- майсторите.В балканския дом- с белосани стени, дървени чардаци пристъпила и приказката върху дърво.Резбата красяла солничката, похлупците за сол и пипер, дървената лъжица.Нежните орнаменти на дърворезбата се виели по трикраки столчета, дървените софри и хурките в къта.Иконостасът също имал коланчета от дърворезба.Появил се и резбованият светилник, раклата.Сандъка, дето се кътали най- свидните дарове- прикята, свилените кърпи, божигробските свещици и кремъклииката.Затова майсторите украсявали и барутника с резба.Едно сърце от дърво, което сякаш е живо и тупти за свободата на България!

През XVIII-XIX векимало два клона-светска и църковна дърворезба.Втората украсила черковните иконостаси, владишките тронове и църквите, амвоните.Появили се Тревненска,Дебърска и Самоковска школи.Всяка със свои теми, техники, композиции.Богатство на уникални стилове.С тях резбарското изкуство възлязло нависоко.Домовете и те били богато украсявани.Резбата се виела върху дървените греди, майсторите правели едри дялвания, зарези, които се сливали с цвета на прегорялата папрат. Българската къща има толкова дърво, че ружите на резбата огрявали и челата на детската люлка.Даже застъпките на долапите били резбовани.Появили се и първите плоско-резбовани розетки най- често в кръг като многолъчна звезда.Резбарското изкуство било застъпено в градове като Трявна.Уникални тавани има в Даскаловата и Райковата къща.Този занаят бил предаван от баща на син, от дядо на внук.Тревненските майстори сътворили едни от най-съвършените и еднички по хубост тавани.Истинско великолепие, изваяно от българските възрожденски майстори от най- чистата епоха на възторзи и борба!

Занаята на някогашните резбари е поет от Проф.Асен Василиев, Петър Кушлев, Борис Минчов Зографов,Христо Бараковски и Антон Дончев

[Guest pavletA]

Продължавам да изразявам своето възхищение от това изкуство.Ето как го е предал акад.Николай Хайтов в своя цикъл"Шумки от габър".Цитата е от разказа "Дърворезбени приказки"

"За постигане на хармонична красота върху дървото са нужни не само остър нож и веща ръка, но и много любов-все едно дали към любимата, за която е предназначена хурката, към песента или към стомната.Нужно е било и безкрайно търпение да се изрежат стотиците чертитици и черти и вярно око, да се съчетаят в стилизирани фигури, за да се превърнат в оная ефирна, сякаш недокосната от човешка ръка плетеница, която гали окото като хубаво моминско лице.

Откъде извира тая красота при неуките шилегари, говедари и овчари?Орнаментите достатъчно говорят:Тя идва преди всичко отвън, от живота и природата, разбира се-пречупена през своеобразната призма на таланта, типизирана, претворена, одухотворена.

За Сулю Божето например одухотворяването се простираше не само върху сътвореното от него фигури, но и върху материала"сухото и сурово дърво".За габъра той казваше:"Дърво с кокал- не подава"/не става за резба/"Липата е уйгун невестица, накъдето боднеш-подава"."Леската е по средата-хем корава, хем подава"За бука:"Червиво и чупливо", за крушата:"Дърво с душа, от него правят гъдулките"А за собствената си резбарска страст:

-Тя иде извътре.Дай ми нож- тояга ще направя.Игла ми дай- пак тояга, писец ми дай- тояга, хем такава, че да четеш в нея кат приказка.

...за говедарите и овчарите, които подложиха гръб, за да стъпят по- високо сетнешните иконописци и резбари и да разнесат резбарската слава на България по четирите посоки но света"

Мили съфорумци, проявявам жив интерес върху това, какви покрития са използвали старите дърворезбари, за да запазят и съхранят творбите си.Имам предвид

лакове, специфични смеси-чувала съм за смесване на терпентин и тамян, но в какво съотношение.Каква е технологията за приготовление на същата рецепта?

Ще се радвам, ако някой може да ме информира

[Пламъче]

Оживялото дърво

[Guest Дриада]

Рилския манастир е света обител, която е съхранила българския дух през вековете, както и шедьоври на иконописци и дърворезбари.Рафаиловия кръст, с библейски сцени е увековечил таланта на своя майстор.

Редактирано Октомври 7, 2011 от Дриада