Как да тълкуваме сънищата си? Част 5

[Yoda]

Здравейте,

Винаги ми се е искало да можех да тълкувам сънищата си. Имам такива, които са ясни, последователни и логични. Именно тях се опитвам да разгадая. За съжаление не съм запозната в детайли със символиката на много от нещата, които "се случват" в съня ми и търся значението им чрез различни източници. Защо обаче се получава така, че хубавото, което "се е случило" всъщност се оказва, че не е и трябва да се тълкува като предвещание за нещо лошо.

Ето, например, според един източник какво е тълкуванието ако сънуваш бебе:

Да сънуваш бебе не е на хубаво. Появата на бебе или бебета в съня е признак на проблеми, болести и мъка.

Това дълбоко ме озадачава. Та нали бебето е чиста душа, толкова невинно и непорочно създание - защо трябва да е олицетворение на мъка?

Не мога да не се запитам - има ли правила, по които се тълкуват сънищата? Искам да успея да разтълкувам последните си два съня, според чието изнамерено "тълкувание" нищо хубаво не ме очаква

Ако позволите, ще ви ги разкажа първия:

В първият бях на някакъв бал с старинен замък. Замъкът беше обграден от високи крепостни стени, а дворът вътре беше една равна зелена поляна (не много голяма, около 10 дка). В един момент отнякъде се понесе мълвата, че нападат замъка. Аз хукнах да се спасявам и исках да избягам в наблюдателницата на крепостната стена. Успях да прекося двора и да отворя вратата, след която си виеха стръмни вити каменни стълби нагоре. Тръгвайки да затворя вратата след себе си забелязах, че след мен тича една жена в бална рокля. Реших да я изчакам, но точно в момента, когато тя пристъпи прага, отзад изскочи войник, по-скоро изглеждащ като рицар в метални доспехи и наръга жената с нож в гърба. Уплаших се безумно и понечих да затворя вратата, но войникът протегна ръка и я спря. Тогава аз хукнах нагоре по стръмните стълби, но той ме хвана за крака. Незнам откъде у мен се появи друг нож и аз започнах да замахвам насреща му. В този момент се събудих с неприятно усещане и разтуптяно сърце. И сега, докато пишех, сърцето ми отново се разби, сякаш адреналин от силната неприятна емоция нахлува в мене. Толкова е стряскащо и ужасно.

Търсейки символиката на всеки елемент от този сън до никъде не стигнах. Повечето неща говореха за използване, лицемерие, завист. А би трябвало да е обратно (ако съня е лош, да те чака хубаво )

Според мен такъв сън не може да се тълкува на части. Може би, както при картите Таро, трябва да се погледне по-глобално. Когато става дума за мен самата обаче, трудно мога да изляза от субективизма и да разгадая посланието правилно.

Извинявам се за дългия пост, но имах нужда да споделя това си преживяване.

[сиджей]

Здравей

Yoda да сънуваш бебе не е лошо Това са тълкувания на нашите баби Така са разбирали нещата - бебе - дертове - лошо Да сънуваш бебе означава работа , дела , нещо за което трябва да се погрижиш и естествено зависи от останалата част от съня Ще ти нахвърля накратко символите във съня ти а ти сама можеш да ги свържеш Крепост - моят дом моята крепост Можеш да го свържеш също така и със тялото си Когато сънуваш войници въобще униформени това е имунната система на човек Тя също като войниците се бори със нашествениците във тялото Ножове , мечове , саби са езика на човека Стълби , асансьори които изкачваш са подобряване на финансово положение или преодоляване на препятствия Краката са стабилността на човек Отново може да се свържат със финансите , или другия вариант както казват дали ходиш във правия път

[Yoda]

Сиджей, благодаря за уточнението за бебето. Знаех си, че не би трябвало да е лошо, въпреки че в съня си раждах със секцио.

Описаният по-горе сън е сложен, съдейки по думите ти. Аз бях тръгнала да си го тълкувам по различен начин, базирайки се най-вече на професионалното ми развитие.

[сиджей]

Yoda

Да има загатване за професионалното ти развитие - стълбите - които си се втурнала да изкачваш Но рицарят който те е хванал за крака - стабилността ти или здравословни проблеми - са ти попречили

[dian2n]

От много време ме мъчат всевъзможни сънища с присъстващ елемент - асансьор.

Сънувам всякакви вариации- слизане на асансьора в мазата, изкачване до несъществуващ етаж, трансформации на асансьора, странично движещи се асансьори. И дори по време на съня, аз знам че ме е страх от асансьора и го отбягвам.

Принципно вече съм приел че имам фобия.

А интересното е че когато бях малък , неведнъж съм гледал какво има в шахтата и не ме е било страх.

Откакто обаче почнаха тия сънища, никой не може да ме накара да погледна в шахтата когато кабината не е там. Просто е мисия невъзможна.

Не мога да си обясня как така сън провокира фобия.

А принципно ползвам асансьори редовно.И дори съм засядал вътре, и съм спирал посредата на етажи и не ме е страх.Поне докато в кабината е светло.

Обаче сънищата продължават своята атака:

Ето например снощи сънувам че стоя в един асансьор а той не иска да отиде на определен етаж ами го подминава и спира по средата. Аз натискам копчето отново и отново , а той подминава етажа и спира наникъде. Тогава се принуждавам да отворя капака отстрани и да дръпна ръчката за да изляза.И след като го правя неколкократно с голяма неохота, най-после се изнервям и започвам да крещя :" по дяволите, не разбрахте ли че не искам да гледам какво има зад кабината, не мога повече да гледам защото ме е страх".

А после трябваше да се кача на един покрив минавайки покрай двигателя на асансьора с макарите и въжето и си казах: надали ще мога, та мен ме е страх да ида там.

В реалността обаче, аз непрекъснато минавам през асансьорните помещения и никога не ме е било страх да гледам двигателя, макарите и прочие. Но защо тогава в съня си ме е страх?

А какво ще стане когато утре се наложи да се кача в асансьорното и открия че не мога да го сторя?

Интересно как сънят влияе на реалността а тя от своя страна влияе на един сън.

Сънищата не би ли трябвало да са хаотични и лишени от логическа мисъл? Защо по време на сън мога да си спомня за страха си от асансьори и да го споменавам и да се съобразявам с него?

Не трябва ли сънят просто да е нещо което да ме плаши? Да го сънувам и когато се събудя да си кажа "е да, това беше просто поредният сън който налива масло в огъня.

Но не- аз сънувам и си спомням за страховете си докато сънувам и това ме кара да се страхувам на сън.

Един вид - страх ме е защото сънувам това от което ме е страх, но ме е страх не защото го сънувам , а защото си спомням че в реалността ме е страх от него.

Какво странно преплитане на сън и реалност...

Вече почти съм убеден че получавам послания да се пазя от асансьори. Просто не мога да си го обясня по друг начин.

[Guest Христо]

Сънувах благородник конте с червени дрехи. Беше извадил шпагата си и нападна слугинята си Русаура, задето е крояла как да убие бременната му съпруга Касандра. Преди това Русаура веднъж се е била опитала безуспешно да убие благородническата съпруга, но благородникът и е простил. Сега нямаше да и прости. Видях Русаура лежаща на земята. Благородникът беше застанал над нея, а шпагата му беше опряна в лицето и (действието се развиваше в моя двор). Лицето на Русаура беше одрано от шпагата му от челото до брадичката и (диагонално), като беше извадено едното и око. Не съм сигурен, но той може да и е казал да вика "милост", за да я пощади. Факт е, че тя започна да крещи :"милост, милост" ! Той я заобиколи, застана зад главата и и започна да дупчи черепа и с шпагата си. Сънувах и неговите родители - също бяха в благороднически, хубави копринени дрехи. Намираха се у дома, но обстановката беше различна от реалната.Говореха си с някакъв знатен гост и му се мазнеха, привидно съгласявайки се с нещо. Бяха алчни и лицемерни хора.

Редактирано Март 27, 2012 от Христо

[сиджей]

dian2n мисля че имаш по скоро страх от височини отколкото от асансьори Ако ги сънуваш от малък може би това е спомен от минал живот за този страх

Ако не беше казал че имаш страх бих казала за съня ти че си израстнал във работническо семейство и във теб е заложено да си останеш работник и се чувстваш некомфортно във присъствието на по висшестоящи Че чувството за някакво професионално израстване е подтиснато във теб и това те кара да се задоволяваш със нивото си във момента И че ти трябва ново мислене и може би нова работа

[Станимир]

...

Отдаваш прекалено голямо значение на сънищата си. Да, определено те имат своето послание и когато става въпрос за повтарящи се сънища, това е валидно в още по-голяма степен. Но това са сънища и е добре твърдо да ги разграничиш от реалността. Не можеш да очакваш в сънищата да имаш същия контрол, какъвто имаш и в будно състояние. Подминаването на етажите, засядането между етажите, странното движение на асансьора настрани – всичко това може би означава прекалено желание за контрол от твоя страна. Желаеш нещата да се случват така, както желаеш, без изненади и непредвидени ситуации. Пишеш, че си засядал в асансьор и не те е било страх, но дали наистина е било така. С допълнението „поне докато в кабината е светло“, може би сам показваш, че все пак си таял някакво очакване от което се страхуваш. Може би подготвеността ти относно това как да реагираш в подобни ситуации е изтласкало страха ти на заден план. В сънищата обаче този страх изплува отново, а в съня логиката на будното съзнание невинаги работи. В съня колкото и пъти да предприемаш правилното действие спрямо една ситуация (в случая заседналия асансьор), това може да не доведе до никакъв резултат или дори до съвсем противоположен резултат.

Какво реално можеш да направиш. Не е зле да се обърнеш към психотерапевт, но отделно от това когато се събудиш след подобен сън, отиграй мислено съня си така, както ти искаш да се случи, а не както се е случило в съня ти. Отиграй го така, както е логично. В съня няма логика (или по-скоро логиката е по-особена), но обективната действителност е различна. Когато се събудиш ти вече си в обективния свят, а не в субективния – ти вече имаш контрол над мисълта и съзнанието си, а не обратното, както е обикновено в съня. В съня всички подсъзнателни модели на мислене, желания, страхове и др. под. се опитват да предявят своето право на съществуване и да „завладеят“ човека в отсъствието на будна воля. Преди сън е добре да си внушиш, че когато в съня ти се случи някаква нежелана ситуация, ти ще си спомниш, че сънуваш и, че в будно състояние е невъзможно нещата да се случат по този начин. Можеш да си наложиш дори и мисълта, когато нещата излязат извън контрол просто да се събудиш. Важно е да не заспиваш със страх от това, което евентуално можеш да сънуваш. Просто използвай минутите преди сън за да дадеш необходимите волеви заповеди и с малко практика ще видиш, че те действително се изпълняват по време на съня.

[Guest Ивета]

От много време ме мъчат всевъзможни сънища с присъстващ елемент - асансьор.

Ще бъда изключително кратка, защото мисля, е излишно да се правят дълбоки анализи.

Сънища с анасьори са аналогични на сънища с изкачване на стълбища, влакове и т.н. Те, от своя страна са символи на социалните отношения в групата. Отдавна са правени анализи на такива сънища и те значат само едно - страх от социална изолация, невъзможност за интегриране в социална група, страх от отхвърляне. Освен това, се наблюдава свръхвторачване в някакъв азов дефицит, който на тоя етап не може да бъде екстраполиран в реалния свят.

Ти си на две крачки от ПА, в смисъл - имаш ли клаустрофобични пристъпи, като дете било ли те е страх то тъмното. Какво е отношението ти към провалите в живота? И т.н и т.н. Отговори си на тези въпроси, стигни до значението на символа "асансьор" лично за теб и дано малко ти просветне, какво реално ти липсва, че да разбереш и какво се крие зад тази твоя "социална маска".

П.С. Подозирам и усложнени отношения с бащата, но това е друга тема.

Редактирано Март 27, 2012 от Ивета

[Лора Витанова]

Преди седмица имах един интересен и в същото време неприятен сън с гарван. Беше се впил в главата ми. Бях пред огромни порти, не виждах къде свършват, стоях на прага им, а гарвана беше на главата ми, огромен и черен. Но през цялото време вярвах, че нещо ще ми помогне, гарвана да се махне от главата ми, което се и случи. След това тръгнах по нещо като път, а от двете му страни имаше бездна, но не паднах, вървях и се пазех. Не можах да видя къде щях да стигна, защото се събудих .

Някой да има идеи какво значи това?

[Guest Ивета]

Преди седмица имах един интересен и в същото време неприятен сън с гарван. Беше се впил в главата ми. Бях пред огромни порти, не виждах къде свършват, стоях на прага им, а гарвана беше на главата ми, огромен и черен. Но през цялото време вярвах, че нещо ще ми помогне, гарвана да се махне от главата ми, което се и случи. След това тръгнах по нещо като път, а от двете му страни имаше бездна, но не паднах, вървях и се пазех. Не можах да видя къде щях да стигна, защото се събудих .

Някой да има идеи какво значи това?

Интересен сън, поради няколко аспекта: единият е личното несъзнавано, приемащо символа на гарвана като заплашващ целостта на Аз-а, и, на колективното митологично несъзнавано, където Гарванът е медиатор между света на мъртвите и на живите, гарванът е и лечител, соларен символ.

Аз обаче избирам да анализирам символиката от гледна точка на алхимията, тъй като съм убеден юнгианец: там има фаза, която се нарича nigredo и тя символично олицетворява ритуалната смърт на земно ниво, психологически това значи - жертва на част от нуминозността на архетипа за сметка на осъзнаването - гарванът е на главата ти (т.е. достигнал е до етапа на осмисляне и на търсене на ефективни решения в дадена сложна ситуация). Но, интересното е, че ти искаш той час по-скоро да се махне - да се отървеш от отговорността за решаване на даден проблем. Пътят е задаващият се проблем, но пътят е и избор - предполагам, сложната ситуация е състояла и ти си оцеляла на косъм, образно казано. В крайна сметка, не си позволила окончателното nigredo, т.е. не си успяла да завършиш процеса на сампожертването си, на трансформацията. Засега си се оттървала, но до кога ли ще удържаш на напора на посланията на ада или на рая, който всеки от нас има у себе си.

Гарванът е символ точно на тази симбиоза между доброто лекарство и лошата отрова: всичко е въпрос на дози и на осъзнаване. Затова са и сънищата, все пак :-)

Според мен, това е начало на цикъл от архетипни сънища, в които, символи като гарван, и изобщо тотемни животни и атрибути, ще присъстват, докато не стане окончателната амплификация.

Редактирано Март 27, 2012 от Ивета

[mecholari]

Здравейте,

сънувах сън, който не мога да разтълкувам и много бихте ми помогнали със съвети.

Аз вървя, в съня ми вече от години, и стигам до едно изоставено планинско село. Вечер е, умората е огромна. Виждам една къща, с плевня. Тя е изоставена. Между къщата и плевнята има дървена маса с дървени пейки. Насочвам се към едната пейка и сядам, за да почина. В този момент чувам шум и виждам огромна океанска костенурка, която идва към мен, сякаш за да ме нападне. Аз си казвам, не се страхувам от теб и я взимам. Страшно е тежка. В момента, в който я повдигам, се обръщам и виждам огромен вълк, който ме гледа и бяга напред назад. Аз си казвам, аз не се страхувам и от теб и го гледам. В този момент се появява огромна мечка. Това вече ме стряска много и аз се качвам на пейката, а после на масата, като държа огромната костенурка с насочена глава към мечката. Костенурката започва да се опитва да захапе мечката, а тя се изправя на задните си крака и размахва лапите си заплашително, ревейки. Но аз стоя и използвам костенурката като оръжие, а вълкът просто наблюдава.

Мечката се пуска на предните си крака след секунди и всички стоим и се гледаме, а аз не чувствам никакъв страх повече. След което пускам костенурката и тя си тръгва с мечката. Вълкът е там до мен и аз го знам това. Сядам на пейката, облягам се на масата и заспивам."

Сънят продължение:

Аз съм в непознат град, който е почти унищожен. Няма почти никакви хора, а аз вървя из улиците и виждам един непознат човек, на когото има доверие априори. Говорим си с него и си уговаряме среща. Той идва на срещата, след като аз обикалям града и идва с мечката от гореспоменатия сън, която върви до него на четири крака, съвсем спокойна, козината й е много бляскава, без грам агресия. Аз, обаче, изпадам в паника и тръгвам да бягам. Влизам в първия унищожен блок, затварям външната врата и крещя, че ме е страх. Той ми отговаря, недей се страхува, тя няма да те нападне, ти вече си я укротила. Аз продължавам да бягам, стигам до асансьор и се качвам, но тъй като всичко е разрушено, виждам как се издигам нагоре, а те - той и мечката, застават спокойни долу и ме гледат как се отдалечавам на 10 метра поне нагоре. Асансьорът спира тогава и ние просто се гледаме, а аз не чуствам вече никаква заплаха.

БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА

…………

Има един апаш, с когото не можете да се справите.

Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат,

защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва

солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична

философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек

да знае в дадения случай дали страданието е негово или

чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме.

Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете

нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например,

някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и

падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и

вие сте вързани.

В човека има паразити, които искат да го заблудят и след

това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да

го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да

направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре,

но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат

вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще

замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че

нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме.

Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически

комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията.

Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите

същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои

същества, на които хората са били пленници. Да, силата е

там: съзнателният живот да коригира нещата. Има известни

формули, но не смея да ги давам, понеже нямате ритъм и

не ги правите със сърце. А и понякога уж стреляте патрони

във въздуха, но може да направите пакост. Човек никога

не трябва да подпушва Божественото в себе си. Когато го

подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да

уреди по човешки начин своите работи, той си създава

своето нещастие; с други думи, човек трябва да даде ход

на Божественото в себе си и то ще уреди неговите работи.

Необходимо е ново възпитание, ново разбиране, нови

пътища. Може да турите в стаята си чисти или мътни стъкла;

в единия случай няма да пропущат изобилно светлина, но

ако турите съвършено кристални стъкла, ще бъде още по-

добре. Който много знае и не прилага, много страда. Не от

много знание, но от неприлагане страда човек.

Цялото човечество преминава в нова фаза и става

един преврат. Хората не могат вече да живеят по старому.

Старата черупка се пука и пилето или трябва да се измъти,

или трябва да умре – едно от двете. Някой жали за старото,

а върху старите клончета се раждат младите и тук страхът

е неестествен.

В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма

костена жаба*(* Костена жаба (арх.) – костенурка (бел. ред.))

и помислили, че това е остров. Забили знаме

и се установили, но после костената жаба се размърдала и те

избягали. По същия начин в нашия ум изпъква някоя идея

и мислим, че е остров и туряме знаме, но после си отиваме.

Преведено това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте

слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите

на нея, намирате си друг някакъв план.

Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там,

дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и

не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш.

Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък

размер. Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен

път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с

големите постижения и успех е Божественият път, който

всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-

ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-

късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен

пример с разумните и неразумните девици.

Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки

характер. Един човек се оженил за една баба, която била

дегизирана като млада мома. После бабата си показала

истинското лице, което момъкът е трябвало да провери

отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които

трябва да проверите какви са всъщност.

Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза,

нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които

човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща

си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето

им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни,

защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва

да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания

и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва

от ненужния багаж и да задържи най-ценното, което може

да приложи в дадения случай. Човек трябва да потърси

пътища, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които

го отклоняват.

Както има пет степени хора – обикновени, талантливи,

гениални, светии и Учители, също така има и пет категории

мисли, чувства и постъпки. Например ти сега можеш да имаш

една обикновена мисъл, друг път можеш да имаш талантлива

или гениална мисъл и пр. Трябва да различаваме мислите.

Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както

петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да

знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят

на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония,

където всичко е Радост и Веселие.

Има чувствания, които са животински, а има и такива,

които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да

се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а

не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви

ще бъдат последствията от това? Във физическия свят,

когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и

продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за

ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне

надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек

се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се

съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва

да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена.

Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах

и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина,

ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може

да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и

Топлината в теб.

Противоречията в живота са предмети за тълкувание.

Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма

какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена

светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите.

Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без

да разсъждава за последствията.

Една сестра попита: „Как да се вардим от лошите

мисли?“

Мисли за доброто! Повдигни се пет пръста нагоре. Не

влизай в долното течение; щом краката ти се допрат до него,

ще влезеш под влиянието му. Някой път в теб проблясва

нещо вътрешно изведнъж, а някой път – медлено*. Свещта

блесва отведнъж, а Слънцето изгрява медлено. Бързите

неща са човешки, а Божествените методи са медлени.

Когато влизаш където и да е, ограждай се, прави мислено

светли кръгове около себе си и дълбоко дишане; чак след

това влез, защото всички лоши влияния се премахват и

така всичко се урежда. Цяло изкуство е да знае човек как

да използва благоприятните условия, които му се дават в

момента. Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик;

никога не трябва да забравя – в каквото и среда да работи и

да се намира.

Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо,

вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че

не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и

сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият

* Медлено (рус.) – бавно (бел. ред.)

глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да

стават в човека, но той трябва да ги отстрани.

Веднъж поставили окото на един човек върху едното

блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото

с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не

се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се

вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае

много неща, очите отслабват.

Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и

връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на

миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и

Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден

носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото,

изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа;

вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни.

Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не

го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо

и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на

човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва

окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита

сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза

с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които

ти се нашепват отвътре.

Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове

са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че

ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух

казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре,

но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам

една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви

пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша –

чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в

теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които

искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния

дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-

ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова

трябва да слушаш какво говорят добрите хора.

Някой ще те пита как ще живееш в бъдеще. Аз за

бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че

следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още

по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира

живота. Животът от единия до другия край е Божествена

красота.

Един Учител препоръчал на двама свои ученици

следното: на първия – когото срещне да му казва, че във

всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му

казва, че в нищо няма да сполучи. Когато се върнал, вторият

разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме

на хората: „Ще се оправи тази работа!“ Сегашните хора

навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат

да различат Божественото в себе си, поддават се и някой

път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум

на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали

другояче може.

Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни

направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом

дойде животинското в човека, братство и сестринство –

всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове,

които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не

трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича

всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости,

което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от

него.

Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички

болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец,

който няма никакъв капитал. Да няма изтичане на нервна

енергия. Ако си кажеш: „Я го разбера, я не“ или „То моята се

е свършила“, по този начин твоята нервна енергия изтича.

Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат;

тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва

трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята –

все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го

повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато

си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо

състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час

или за един ден цял един недобър минал живот. А когато

се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял

един хубав минал живот.

Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се

отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място.

Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в

отсрещния ще се зароди желание да се отбие.

Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не

можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на

веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги,

иди на чешмата и пий вода.

Като минавате през царството на тъмните духове, минете

оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец

прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето

искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи,

за да не я познаят.

Когато човек работи в която и да е област и влага лични

чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а

не към предните и горните мозъчни центрове, които имат

нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито

умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато

човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните

части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче

престане ли да работи в областта на високите стремежи,

кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински

чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв. Тогава трябва

да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го

ръководи, защото инак ще си докара някое страдание.

Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не

знаем как да живеем.

(УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ, АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША)

[Лора Витанова]

Преди седмица имах един интересен и в същото време неприятен сън с гарван. Беше се впил в главата ми. Бях пред огромни порти, не виждах къде свършват, стоях на прага им, а гарвана беше на главата ми, огромен и черен. Но през цялото време вярвах, че нещо ще ми помогне, гарвана да се махне от главата ми, което се и случи. След това тръгнах по нещо като път, а от двете му страни имаше бездна, но не паднах, вървях и се пазех. Не можах да видя къде щях да стигна, защото се събудих .

Някой да има идеи какво значи това?

Интересен сън, поради няколко аспекта: единият е личното несъзнавано, приемащо символа на гарвана като заплашващ целостта на Аз-а, и, на колективното митологично несъзнавано, където Гарванът е медиатор между света на мъртвите и на живите, гарванът е и лечител, соларен символ.

Аз обаче избирам да анализирам символиката от гледна точка на алхимията, тъй като съм убеден юнгианец: там има фаза, която се нарича nigredo и тя символично олицетворява ритуалната смърт на земно ниво, психологически това значи - жертва на част от нуминозността на архетипа за сметка на осъзнаването - гарванът е на главата ти (т.е. достигнал е до етапа на осмисляне и на търсене на ефективни решения в дадена сложна ситуация). Но, интересното е, че ти искаш той час по-скоро да се махне - да се отървеш от отговорността за решаване на даден проблем. Пътят е задаващият се проблем, но пътят е и избор - предполагам, сложната ситуация е състояла и ти си оцеляла на косъм, образно казано. В крайна сметка, не си позволила окончателното nigredo, т.е. не си успяла да завършиш процеса на сампожертването си, на трансформацията. Засега си се оттървала, но до кога ли ще удържаш на напора на посланията на ада или на рая, който всеки от нас има у себе си.

Гарванът е символ точно на тази симбиоза между доброто лекарство и лошата отрова: всичко е въпрос на дози и на осъзнаване. Затова са и сънищата, все пак :-)

Според мен, това е начало на цикъл от архетипни сънища, в които, символи като гарван, и изобщо тотемни животни и атрибути, ще присъстват, докато не стане окончателната амплификация.

Ивета, благодаря за тълкуването! Вярно е това, което казваш и то за конкретна ситуация около мен. Символите на съня говорят винаги, стига да знаем как да ги изтълкуваме , а тълкувателите на сънища са малцина.

[Диляна Колева]

Ще споделя нещо, което събуди в мен голям инетерес.

В неделя сутринта дъщеря ми стана много заинтригувана от съня, който беше сънувала. Според нея много ясен и силен сън.

Сънува, че е на върха на постройка, която се намира в центъра на град или по скоро населено място, в близост има вулкан, който се кани да изригне. Бълва огън и хората са в ужас, Наблизо има вода - езеро или море. Всички трябва да се спасяват, като влезнат колкото се може по- навътре във водата. Разбира се много от хората не могат да плуват, а и да могат се страхуват. Тя започнала да мисли варианти, намерила и бамбукови пръчки направила сал, после по- малък сал, след това се сетила, че ако декоративните възглавници от диваните се увият с тиксо, няма да потънат и ще спасят много хора. Започнала да прави това. Вулканът започвал да изригва и тя с другите се прехвърлила във водата, виждала, че долу в града има още хора, но било невъзможно да бъдат спасени, а и били малко. Вулканът изригнал, лавата стигнала до водата и водата завряла.

Когато разказа този сън, тя го и нарисува, постройката на чийто връх тя беше, се оказа, че прилича на пирамида или храм. Рисунката и беше толкова точна, че тя реши да потърси в гугъл нещо подобно, мислейки, че е храм на инките. Гледайки снимки с храмове на инките, тя изведнъж позна постройката от съня си, когато отвори снимката обаче, се оказа, че е грешно поставена в този сектор снимка на храм на маите, до който действително има вулкан и езеро и се оказа, че за последно е изригнал през 2010 година в края на месец май \ когато между другото е рождения ден на дъщеря ми\ и зетрупал околностите с пепел.

[Guest Христо]

Публикувано: Вчера, 08:16

Сънувах благородник конте с червени дрехи.

По - скоро, елека му беше червен, а ризата като че ли бяла копринена - ръкавите бяха набраздени, нагънати като мях на акордеон, може би е бил испански благородник ( все пак женка му и слугинята бяха с испански имена).

[Guest Ивета]

Ще споделя нещо, което събуди в мен голям инетерес.

В неделя сутринта дъщеря ми стана много заинтригувана от съня, който беше сънувала. Според нея много ясен и силен сън.

Ако следваме типологията на сънищата на Юнг, то това е един от видовете "големи сънища". Те са преди всичко тотално архетипни и носят предимно информация за развитието на едно древно съзнание, на едно древно мислене. Точно заради сънуването на такива сънища, Юнг стига и до още по-задълбочени анализи на понятието архетип и най-вече неговата изключителна нуминозност и власт над хора от различни географски точки на планетата, независимо от времето на сънуването и сънуваното време.

Най-често "автори" на подобни сънища са деца или млади хора, защото все още Аз-осмислянето не е приклещило в еволюционната си културна хватка несъзнаваното, в частност - колективното архетипно несъзнавано.

Ще поровя и ще ти дам точна препратка към съответната книга на Юнг, в която той подробно обяснява наличието и емоционалния заряд на подобни сънища.

[mecholari]

Сънят с костенурката не излиза от ума ми и редно е да ви споделя какво виждам в него. Първо е библейският мотив на изкачването на планината. От там Моисей сваля десетте Божии заповеди, но естествено е ,че първо Господ му говори. Toй освобождава народа си от робство, по волята на Бог.

Изоставеното село е символ на живот, който си е отишъл, хората ги няма. Така развива съня в посока, която улових в случайността-клипчето, което съм приложил. Вълкът за мен всъщност олицетворява Силата, която наричаме Христос, именно защото гладния ще вечеря с вълка.

Откровение 3:20

Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

Накрая на първия сън, вълкът остава.

Индианците са синове на Великата мечка, която е Майката природа. Тя е разярена.

Голямата костна жаба я открих преди два дни. Гръцкото камъче от съня на Меги ме наведе на мисълта, че това е областа под Солун, първоначално. Костенурката е символ на заблуждението... Природата реве срещу Гърция? Това би обяснило разрушения град. Аз ли съм мечката, която се заблуждава?

Духът на Истината има една особеност.

16:13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.

Изпитът се състои за мене, дали самия аз го чувам. Индианците, чуват го във вятъра...

[Guest Христо]

Сънувах, че семейството ми е под обсада и ще викаме тоя или оня да ни помага в предстоящата битка. Някакъв пък май искаше да се свърже с извънземни.

[Ajna]

Сънувах преди няколко дни летяща чиния. Кацна в двора на къщата ни от там мисля, че слязоха извънземни, но бяха с човешки облик. Много ме беше страх от тях , заключих се в тоалетната и тогава се събудих.

[Guest Христо]

Чепат характер

Сънувах, че някакви мъже са се качили някъде и строят нещо. Аз чрез стълба се бях покатерил на един стълб в близост до тях. Този стълб беше свързан чрез въже с друг стълб, където работниците бяха опряли стълбата. Долу в каруца, с гръб към мен беше седнало някакво момиче. Имам смътно усещане, че може да е била една колежка, която съм сънувал и друг път, но не бих могъл да кажа, че е тя, по - скоро не беше тя : с друго лице беше (а и майче беше рускиня..., хммм...пак "рус" в сънищата ми...). Помня че я виках, но тя не се обръщаше (май я наричах с името на въпросната колежка). Знаех, че има...чепат характер. По едно време, не само че се обърна, но и разклати единия от стълбовете, в следствие на което аз паднах на земята. После тя и други хора май говорехме около някаква маса.

[Guest Христо]

И на масата имаше карти - открити карти.

[Guest Христо]

Днес, трети април. Сънувах, че съм воин в мощната българска армия на цар Симеон I Велики ! Имахме сражение с друга армия - може би византийците. Беше нощ, аз бях малко по в страни и виждах армията ни. Царят ни стоеше най - отзад. После изведнъж избухналите сражения се прехвърлиха в квартирата ми. Яко меле. Аз се сражавах с един противник, който държеше в ръцете си малки тризъбци. После сънувах, че една българка и един турчин са приятели. Българката запя чалгията "Доза 03". Сънувах и една порутена сграда, в която имаше слама.

П.п.: Относно битката : не знам дали победихме. Може би е битка с продължение.

Редактирано Април 3, 2012 от Христо

[Гарванче]

сънувах че седя и се прегръщам в скута на човек който харесвам и уважавам, но самия той е женен - на яве не бих го докоснала - в съновниците само бълват че флирта на сън е на лошо - надявам се да не е истина - не искам да се злепоставя пред него пък и прегръдката беше приятелска не толкоз от флиртови цели - на моменти напоследък имам нужда от приятелски прегръдки - иска ми се да чуя тълкуване различно от съновниците - а тез съновници онлайн са много странни човек трябва да сънува лошо за да се тълкува като добро и обратното ако сънува неща за които бленува е на лошо или го критикуват - не съм съгласна

Редактирано Април 4, 2012 от Гарванче

[Лора Витанова]

Няколко вечери подред сънувам един и същи предмет, а именно очила, не слънчеви, а диоптрични. Едната вечер ги търсех, знаех, че съм ги изгубила, и в момента, който ги намерих изпитах облекчение. В друг сън те бяха счупени, почти се разревах като ги намерих, след това в друг отново ги търсех, но ги намерих пак счупени с извъртени дръжки и ги сложих, но виждах изкривено всичко и наобратно. През всички сънища имах усещането, че нещо не мога да видя като хората, не мога да го видя точно както е в действителност. Имате ли идеи какво значи това?

Редактирано Април 4, 2012 от Лора Витанова

[shelter]

Дали е моя заблуда или основателно наблюдение, но отново се улавям в това, което според мен е "сънно" говорено. Речта е символ, а символът е връзка, но не една, т.е. множествеността е скрита. Думите често се чуват някак, но рядко се вижда точно чутото.

Възвратната частица "се" преди глагола "прегръщам" в което описваш, ме провокира да ти пиша. Да се прегърнеш означава да се обхванеш и отделиш от останалото. Разгръщам, загръщам, прегръщам. Тук обаче да седиш в скут не е това, което веднага ти е хрумнало. "Скут" идва от скритост, скътване, запазване. Всъщност ти стоиш като зародиш между двама - този, когото уважаваш / сънят ти само е използвал образа му за да ти покаже друго и неговата жена, за която ти знаеш, но не виждаш/. Прилича ми на начеващо сътрудничество с "бащинството" на твоят Анимус - израстване - разгръщане, но може би и едно временно застояване, едно пре-гръщане, т.е. движение назад и навътре. Мисля, че "жената" на уважаваният от теб човек, която "знаеш" си самата ти след време, но не го разбрай като буквално предсказване. Това е символична "женитба". Прилича на пре-образ-яване. Всеки цветец е в "скута" на обвивката си преди да се появи. Трябва ти време за да се "стигнеш" като "зададен" образ.

Напълно възможно е хрумването ми, да е далеч от истината.