Трите ухания - ИБ

[Донка]

Молитвена програма:

1. Песента Вехади

2. Молитва Хвала

3. Песента Благост

4. Молитва на благодарността

5. Евангелие от Йоана – 16 глава

6. Беседа "Трите ухания"от т. "Лъчи на живота", "Бяло Братство" 2010, 23.08.1937 г.

7. Псалом 117

8. Песента Поздрав на Учителя

9. Молитва на Братството

10. Формула: "Господи, бъди винаги с нас! Води ни във Твоите пътища, закриляй ни според Твоята милост, пази ни за Твоето дело!" (3 пъти)

11. Песента Отче наш

12. Формулата на Братството: "Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!"

Помнете следното правило и го прилагайте в живота си: благодарете на Бога за живота, който ви е даден, с всички негови противоречия. След време ще разберете, че всичко, което става във вашето сърце, във вашия ум и във вашето тяло, е за добро. Няма да мине много време, и вие ще се убедите в това. То е 101 процента вярно. Бог е приготвил за всеки човек, за всяка душа такива блага, каквито те не подозират.

Тази е новата философия, която трябва да приложите, за да влезете в Царството Божие. Царството Божие е там, където Любовта царува. Царството Божие е там, където Мъдростта царува. Царството Божие е там, където Истината царува. Любовта царува в сърцето, Мъдростта – в ума, а Истината – в човешкото тяло, т.е. в човешкия живот

[Ани]

„Защо еди-кой си човек постъпва толкова лошо?“ – Дайте образец на този човек как трябва да постъпва. Ако бяхте искрени към себе си, щяхте да видите, че и вие не постъпвате, както трябва. Как трябва да постъпи човек, когато срещне мечка в гората? Този човек непременно ще трепне. Той не може да бъде спокоен пред вида на мечката. Теоретически той може да разсъждава, че Бог живее в мечката, но срещне ли я, всякаква теория пропада. Чрез тази мечка Бог ще му даде такъв урок, че той ще го помни завинаги.

....

Съвременните хора грешат, натъкват се на противоречия, защото не разрешават въпроси, които имат близко отношение към тях, но се занимават с въпроси, към които нямат пряко отношение. Например ще дойде някой да ме пита какво мисля за Господа, как вярвам в Него, и т.н. Първо той трябва да запита себе си как вярва в Бога, а после другите.

...

Освен Бога никой друг не е в състояние да оправи света. Войната става не само вън от човека, но и вътре в него. Всеки човек воюва в себе си. Между две противоположни чувства и две противоположни мисли всякога се заражда война, която трябва да се разреши в полза на Божественото в човека.

...

Човек носи в себе си и доброто, и злото, вследствие на което е приятен или неприятен за хората.... Не обвинявайте никого защо е постъпил така или иначе. Бог е дал свобода на всички хора и ги опитва доколко те ще използват свободата си за свое добро и за доброто на своите ближни.

...

Човек може правилно да използва свободата си само при изпълнение Волята Божия. Без изпълнение на Волята Божия никаква свобода не съществува, никакъв прогрес не може да се очаква. Искате ли да изпълните Волята Божия, не обвинявайте никого и не съдете никого. Ако имате право да съдите някого – това сте вие сами. Съдете себе си, но не и ближните си.

Много пъти бързаме да осъдим някой, без да сме влезли в положението му, без да сме си задали въпроса – „дали този човек не е срещнал мечка на пътя си?” Има хора, които са изложени на по-големи изпитания. Едни ги преодоляват успешно, други – не. Но не е наша работа да съдим вторите.

Не е наша работа и да се занимаваме с проблемите на чуждата психика – дали един човек е интроверт или екстраверт, това си е неговия път. Да бъде определян като лош и заклеймяван един човек, че не изпитвал безусловна любов например – това е намеса в неговия път, това е съдене. Не е ли пак съдене, когато определяме група хора като непълноценни психически едва ли не, защото просто са избрали друг път за своето духовно развитие и са решили да го споделят с нас?

В този форум много често забелязвам такава груба намеса. Пишем за Учителя, четем и обсъждаме неговите беседи, а прилагаме ли ги?

Извинявам се за може би по-острия си тон, но нима не е остро и грубо да искаш от един човек непременно да изпитва безусловна любов и ако не, то да заявиш „Това показва, че пълното отрицание на безусловната любов на земята може би се дължи на определени психически структури сходни в тази група хора.”. ( тук) И за да обясниш какво се разбира под психически структури, да отвориш цяла тема в която да определиш „психическата непълноценност” на тези хора, заложена им едва ли по рождение. Това си е направо негативно прилагане на Нерволингвистично програмиране (НЛП), при това от човек, който в друга тема се възмущава от влиянието чрез думи в медиите или интернет.

Нямам намерение да пиша в нито една от тези теми вече, нямах намерение и да взимам отношение по този въпрос точно в беседата на Учителя. Но думите, които цитирах по-горе ме предизвикаха да напиша всичко това.

Това са обяснения, които имат отношение към общия живот на човека. Често хората са недоволни, без да си дават отчет за своето недоволство. Те са недоволни едни от други и не търсят причината на това недоволство. Когато една игла се забие дълбоко в крака на човека, трябва ли да го питат защо е недоволен от нея и защо не я обича? Иглата е превишила правата си. Тя е станала много интимна с този човек и той иска на всяка цена да я изхвърли вън от крака си. Следователно не играйте ролята на игла нито за себе си, нито за своите ближни. „Може ли без игли в живота?“ – При сегашните условия на живота иглата е необходима. Например иглата е нужна за шиене на дрехи, обуща и т.н. Обаче не е позволено да се забива в човешкото тяло игла, от какъвто характер и да е тя.

Всички цитати са от Трите ухания.

[Лъчезарна]

При известен случай и майката, и бащата, и децата могат едновременно да грешат.

Обаче, жената не може да прави погрешките на мъжа;

мъжът не може да прави погрешките на жената;

детето не може да прави погрешките нито на майка си, нито на баща си;

майката и бащата заедно не могат да правят погрешките на детето.

Значи, доброто или злото, което даден човек върши, е специфично негово.

*

...когато истината действа в човешкото тяло, любовта — в сърцето му и мъдростта — в неговия ум,

само тогава човек има възможност да следва пътя на новото учение — на любовта.

Когато срещна един човек, аз веднага познавам,

живее ли истината в тялото му, любовта — в сърцето му и мъдростта — в ума му.

Щом той е дал място на тия велики принципи в себе си, Господ живее в него.

Позная ли това в човека, колкото лошо и да ми се говори за него, не вярвам в тия думи.

*

— Можем ли да обичаме всички хора?

— Ако не обичате всички хора, вие нищо не можете да постигнете.

Ако не обичате всички букви и не си служите с тях, като ги нареждате по законите и правилата на граматиката,

вие писател не можете да станете. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее правилно,

да поставя всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на местата им.

На човека е дадена свобода, да се проявява, както иска,

но не знае ли законите и правилата на великия живот, от които трябва да се ръководи,

той ще постъпи като Париса, ще отиде в Гърция, ще открадне красивата Елена и ще предизвика война против себе си.

Бог мълчи, но ще ви постави в положение да преживеете това, което сте направили на другите.

*

Тъй щото, търсите ли доброто, правете и вие добро.

Доброто се връща при онзи, който го е направил.

Ако доброто ви се върне при вас, но не сте доволни от него, това показва, че не сте го направили, както трябва.

Щом не сте доволни, коригирайте се. Доволни ли сте от него, направили сте го, както трябва.

Бъдете доволни и от недоволството си, но постоянно се коригирайте.

Недоволството ви е научило и ви учи на такива неща, на които по никой друг начин не можете да се научите.

То разкрива вашето вътрешно съдържание. Бъдете доволни от онова, което имате в даден момент.

Трите ухания

[Надеждна]

Често хората са недоволни, без да си дават отчет за своето недоволство. Те са недоволни едни от други и не търсят причината на това недоволство. Когато една игла се забие дълбоко в крака на човека, трябва ли да го питат защо е недоволен от нея и защо не я обича? Иглата е превишила правата си. Тя е станала много интимна с този човек и той иска на всяка цена да я изхвърли вън от крака си. Следователно не играйте ролята на игла нито за себе си, нито за своите ближни.

Човек може правилно да използва свободата си само при изпълнение Волята Божия. Без изпълнение на Волята Божия никаква свобода не съществува, никакъв прогрес не може да се очаква. Искате ли да изпълните Волята Божия, не обвинявайте никого и не съдете никого. Ако имате право да съдите някого – това сте вие сами. Съдете себе си, но не и ближните си.

Следователно, когато тялото страда, човек трябва да приложи в живота си Божията Истина. Когато сърцето страда, той трябва да приложи в живота си Божията Любов. Когато умът страда, той трябва да приложи в живота си Божията Мъдрост. Възстанови ли равновесието на силите в своето тяло, в своето сърце и в своя ум, едновременно с това човек придобива трите ухания. Без тези ухания той не може да бъде благоугоден на Бога. Когато дойде пред олтара на моето тяло, Бог трябва да почувства уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Когато дойде пред свещения олтар на моето сърце, Той трябва да почувства уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Когато дойде пред великия олтар на моя ум, Той трябва да почувства уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Бог може да бъде доволен от човека само тогава, когато Истината е жрица в олтара на неговото тяло, Любовта – жрица в олтара на неговото сърце, и Мъдростта – жрица в олтара на неговия ум. Казано е в Писанието: „Вие сте храм Божий.“ Това се отнася до тялото, но само тогава, когато то служи на Истината.

Бог мълчи, но ще ви постави в положение да преживеете това, което сте направили на другите. Момък влиза в един дом и открадва дъщерята. Бащата и майката страдат, но изпиват горчивата чаша и мълчат. Ще дойде ден, когато този момък ще преживее същото. Неговата дъщеря ще бъде открадната. Той ще страда, но ще мълчи. Ще види, че това, което някога е направил, не е добро.

Трите ухания

И тази беседа, трета по ред от извънредните за празничните дни, за мен освети не един въпрос, върху който разсъждавам. Разбирам, че не съм сама и какво по-хубаво. Това, че думите на Учителя могат да ни предизвикат да разсъждаваме върху конкретна житейска ситуация показва единствено и само,че Словото му е живо и не откъснато от живота, а дадено точно, за да ни помогне и осветли как да разрешим противоречията си - вътре в нас и в отношенията ни с другите. Така че Ани, лично на мен ми харесва, когато точно в темите за беседите се стига до обсъждане на нещо, което ни вълнува. Именно това е показател, че те оживяват в нас и ние живеем в тях.

Редактирано Август 21, 2010 от Надеждна

[B__]

Ани, благодаря ти за забележката.

Също така ти благодаря, че изля това нещо честно и откровено вместо да го носиш в себе си. Честността да кажеш какво чувстваш и мислиш също е част от любовта.

Благодаря, че бе толкова добра с мен.

Иначе, това щеше да стои скрито и копаещо, а и аз нямаше да знам как се отразяват моите разсъждения.

Благодаря и на тези, които на ЛС ми споделиха за подобни усещания дори и без да са били преки участници в цитираните по-горе дискусии.

Редактирано Август 21, 2010 от БожидарЗим

[Ани]

Ани, благодаря ти за забележката.

Също така ти благодаря, че изля това нещо честно и откровено вместо да го носиш в себе си. Честността да кажеш какво чувстваш и мислиш също е част от любовта.

Благодаря, че бе толкова добра с мен.

Иначе, това щеше да стои скрито и копаещо, а и аз нямаше да знам как се отразяват моите разсъждения.

Благодаря и на тези, които на ЛС ми споделиха за подобни усещания дори и без да са били преки участници в цитираните по-горе дискусии.

Божидаре, радвам се, че се разбрахме. Само не виждам къде съм била "толкова добра"?

Напълно съм съгласна с думите ти : "Иначе, това щеше да стои скрито и копаещо, а и аз нямаше да знам как се отразяват моите разсъждения."

Това, което стои скрито и копаещо в нас е много опасно както за нас самите, така и за този към който "копаем". Расте и се превръща в някакво измислено от нас чудовище, хранещо се с нашите мисли и чувства. Апостолът на свободата не е разбирал от духовни учения. Имал си е друга важна задача, но явно е усещал този закон за да напише: "Кажи ти мойте и аз твойте кривици, па да се поправиме и се да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!" /Васил Левски в писмо до Кършовски/. Усещал е, че ако тези кривици се премълчават ще се превърнат нещо много опасно за организацията - слухове и недомлъвки...