Постоянното Несъзнавано Настроение

[B__]

Мирогледът и отношението към света определят основните реакции на човек, отношенията му към другите хора, себе-възприемането му. Той определя до голяма степен как ще се чувстваме в света. Дали ще сме щастливи или не.

Казва се, че мирогледът се базира най-вече на вярвания и убеждения, но според мен в основата и начина на изграждането му стоят първоначални чувства и настроения. Тези чувства и настроения обикновено не са съзнавани, но са определящи за съзнателното ни отношение към света. С тях са свързани убеждения като „няма безусловна любов”, „хората са лоши”, „мъжете не може да са верни” и т.н.

В темата "Неприемането е вредно" писах, че в човека има два вида чувства: бурни и „тихи”. Бурните са внезапни изблици, които съвсем явно изразяваме и усещаме. Тихите емоции са такива, които вървят тихо, все едно ги няма. Можем да усещаме някои от тях, но повечето си стоят в несъзнаваното и тихичко, но постоянно си работят. Те водят до натрупване на психично напрежение, което може да доведе до нови бурни емоции, до странни и неочаквани прояви на личността или до болести и неприятности в живота.

Тихите емоции създават нещо като Постоянно Несъзнавано Настроение (ПНН). Те оформят финално и чувствено мирогледа. Когато се появи типична ситуация, човек реагира спрямо ПНН. Затова той не просто проявява отношение към хората, но ПНН генерира и чувствата, с които това отношение е придружено. Мъж реагира емоционално, когато става въпрос как се гледат бебета и дали трябва да се хранят нощем. Той енергично обяснява как веднага след първия месец нощното хранене трябва да престане и да не се обръща внимание на ревовете на бебето. В неговото детство родителите му са се отнасяли строго и ограничително с него, защото така трябвало да се възпитават децата. В него се е формирало ПНН и мироглед, които са комбинация от съжаление за миналото, отхвърляне на родителите, желание за отмъщение прехвърлено към всички деца поради невъзможност да бъде извършено към родителите.

ПНН се формира при различни травмиращи ситуации в детството или по-късно. Първоначалната бурна емоции и неприемане на ситуацията преминават в тих елемент на ПНН. След това на базата на ПНН се формира или видоизменя мирогледа на човек. Момиче преживява в детството болезнено развода на майка си и баща си. Майката е реагирала с обида и ненавист към мъжа си. Това настроение преминава в детето и става част от неговото ПНН. На негова база се формира и поддържа съзнателното убеждение „мъжете не могат да бъдат верни”.

Разбира се при психоанализата ПНН може да се осъзнае и да се открият причините за неговото зараждане. Както казах в горната темата бурните емоции се осъзнават, а при изостряне на самонаблюдението могат да се усещат като промени в енергетиката и това да бъде сигнално звънче за изживяване на емоцията без поддаване на ретроградните й прояви.

За откриване на ПНН може да си послужим със средствата на музиката. Характерно е, че в каквото и настроение да се намира, човек избира такава музика, която съответства на настроението му. Така, ако е тъжен и иска да се разведри с музики, пак ще избере потискаща мелодия. Когато уж сме спокойни и весели, изборът на музиката определя какво е ППН.

Можем да се върнем назад и да помислим каква музика наистина ни харесва и каква музика най-често си пускаме по свой избор. Другия вариант е да си кажем: „Ето сега аз искам в главата ми да зазвучи мелодия или песен, когато да съответства на моето вътрешно настроение” и да се оставим това да стане. Подобен белег за вътрешното настроение е и спонтанно влязлата в главата ни мелодия. Тя не би влязла, ако няма с какво да резонира вътре в нас. Разбира се, трябва честно да анализираме какво настроение носи мелодията, да прибегнем до услугите на приятел или потърсим информация в мрежата. Например, ясно е, че повечето варианти на метъл музиката изпълнени с насилие и необузданост, показват какви са били детството и детските възприятия на личността.

ПНН е това, което из основни определя отношението ни към хората и света, към себе си и субективното чувство за щастие. Познаването му само може да ни лиши от неприятни усещания и моменти.

[Лъчезарна]

Казва се, че мирогледът се базира най-вече на вярвания и убеждения, но според мен в основата и начина на изграждането му стоят първоначални чувства и настроения. Тези чувства и настроения обикновено не са съзнавани, но са определящи за съзнателното ни отношение към света. С тях са свързани убеждения като „няма безусловна любов”, „хората са лоши”, „мъжете не може да са верни” и т.н.

*

Постоянно Несъзнавано Настроение се формира при различни травмиращи ситуации в детството или по-късно. Първоначалната бурна емоции и неприемане на ситуацията преминават в тих елемент на ПНН. След това на базата на ПНН се формира или видоизменя мирогледа на човек.

*

За откриване на ПНН може да си послужим със средствата на музиката. Характерно е, че в каквото и настроение да се намира, човек избира такава музика, която съответства на настроението му. Така, ако е тъжен и иска да се разведри с музики, пак ще избере потискаща мелодия. Когато уж сме спокойни и весели, изборът на музиката определя какво е ПНН.

*

ПНН е това, което из основни определя отношението ни към хората и света, към себе си и субективното чувство за щастие. Познаването му само може да ни лиши от неприятни усещания и моменти.

Малко хора, имат спомени за миналите си прераждания.

Появявайки се в нова физическа форма, тези спомени са в подсъзнанието.

Но точно тези спомени са ни довели до съответното ново прераждане.

Разсъждавайки по този начин, би могло да се предположи, че всичко случващо ни се, най-вече в детските години, ще е отклик на заложеното в подсъзнанието. За да имаме поле за действие в по-късен етап. Така че травмиращите ситуации, са предопределени. И потъването на емоциите, които са били неприятни и разяждащи - също. С тях ще се сблъскваме в течение на живота. Те са ни необходимата пречка, която ще ни накара да се движим към осъзнаваното. Така и субективизмът е неминуем.

С този тесен хоризонт, сблъсквайки се с хора и ситуации, щем-нещем, ще трябва да се променяме. А качествена промяна ще настъпва, когато осъзнаем "тихите чувства", както ти ги наричаш. Човек трябва да изпита на гърба си случващото се, да придобие опит, за да може да оползотвори смислено даденото му. А ни е дадено шанс страдайки, да проумеем замисълът, на Сътворението.

Човек трябва да е достатъчно искрен и чист, когато застане пред тези "тихи чувства". Егото може да си измисли хиляди оправдания. А и сърцето може да е достатъчно крайно в емоционалните си излияния. Сенките са си в нас, но те са си наши. И да се борим с тях е безсмислено. Те са там, за да ни помогнат.

Не е лесно човек да се заобича и да си прости. Плашещо е понякога, когато из дълбините изплуват сенките, т.е. осъзнаем съществуването и моделирането ни от "тихите" ни "чувства". Без вътрешна вяра в Божествената Промисъл, няма да ги надмогнем и интегрираме в себе си. Отново опираме до будността и вътрешната тишина. Без тях срещата с "тихите чувства" ще си остане само илюзия.

Колкото до музиката, прав си.

Често ми се случва, пътувайки към работа, в съзнанието ми да се настани някоя мелодия. Ей-така, от нищото.

И с времето забелязах, че тя е в синхрон със ставащото през деня.

Имам и друга опитност - месеци, преди да се случи нещо достатъчно неприятно в живота ми,

една песен бе като щемпел. Най-вече текстът. Сега след време, ми е малко смешно.

Този текст едно към едно разказваше как щеше да се развие проблемът.

[Диана Илиева]

...

ПНН се формира при различни травмиращи ситуации в детството или по-късно.

...

Не съм сигурна кога се формира.

Въобще, това, за което говориш, ми се връзва с типа хора, които и в древността и сега, и на изток и на запад са били определяни - имам предвид системите: вата, пита, капха и комбинации; холерик, флегматик, меланхолик, сангвиник и др.п., вкл. астрологични типове, предполагам, че всеки е запознат поне с няколко такива.

Или имаш предвид нещо по-различно, като надстройка примерно на това, което споменах?

[Роси Б.]

Малко хора, имат спомени за миналите си прераждания.

Появявайки се в нова физическа форма, тези спомени са в подсъзнанието.

Но точно тези спомени са ни довели до съответното ново прераждане.

И аз мисля, че това, за което Божидар говори, си е кармично. Нещо, с което се раждаме и което трябва да изчистим в този или няколко поредни живота. Ако успеем- няма да ги имаме в другия, ако не- определено ще ни пречи да се справяме в ситуациите, които са сходни и го предизвикват сякаш някой натиска бутон в нас. Има една теория, в която ги наричат кармични отпечатъци.

Е, никой от нас не е съвършен, но това не е ново за аудиторията.

Музиката, която слушаме, определено ориентира другите около нас за нашето настроение, то и в сайта си има тема:"Сподели настроението си с музика или стих".

[B__]

Малко хора, имат спомени за миналите си прераждания.

Появявайки се в нова физическа форма, тези спомени са в подсъзнанието.

Но точно тези спомени са ни довели до съответното ново прераждане.

Разсъждавайки по този начин, би могло да се предположи, че всичко случващо ни се, най-вече в детските години, ще е отклик на заложеното в подсъзнанието. За да имаме поле за действие в по-късен етап. Така че травмиращите ситуации, са предопределени. И потъването на емоциите, които са били неприятни и разяждащи - също. С тях ще се сблъскваме в течение на живота. Те са ни необходимата пречка, която ще ни накара да се движим към осъзнаваното. ...

Защо мислим, че малките деца не могат да отработват кармични ситуации? Та нали освен спомените за грешките носят и опита на успехите.

Малкото дете също реагира различно на ситуациите, както и големия човек също може потисне емоции от травмиращи ситуации.

Гледал съм деца, които при една и съща ситуация, едните я отработват, а други си създават негативни емоции, които след време ще потиснат.

Има деца, които убиват малки птичета, има и други, които не го правят.

Но да, за кармата в основата на ПНН сте прави с Роси. ПНН се базира на кармични белези, но те могат да бъдат безброй, а сумарното несъзнавано настроение може да бдъе само няколко вида.

Както Диана отбелязва, основните темпераменти са свързани с ПНН, но не се препокриват, защото ПНН може да се промени в течение на няколко дена, докато темпераментът на човек може да остане такъва за цял живот.

Темепраментът е не само настроението, но и отношението и взаимовръзката на човек със света. Пак е резултат от кармичните белези. По това си прилича с ПНН.

Това с темпераментите е чувствителна тема, защото всеки си ги тълкува, както иска.

Например, класификацията на Юнг е кестроверт и интроверт. Хората смятат, че екстроверта е насочен навън, енергичен общителен, а интроверна насочен навътре, вглъбен, по-малко общителен.

Голяма грешка.

Екстровертът е енергичен и общителен, защото е насочен навътре, търси своя баланс и опорна точка вътре в себе си. Затова общува със света с лекота, тъй като неговата личност не зависи от света.

Инроверта е вглъбен и необщителен, защото е насочен навън, търси опора някъде навън в света, прехвърля своите отговорности на света. Той зависи прекалено от света и затова се страхува от него.

[Лъчезарна]

Защо мислим, че малките деца не могат да отработват кармични ситуации? Та нали освен спомените за грешките носят и опита на успехите.

Малкото дете също реагира различно на ситуациите, както и големия човек също може потисне емоции от травмиращи ситуации.

Гледал съм деца, които при една и съща ситуация, едните я отработват, а други си създават негативни емоции, които след време ще потиснат.

Още на първия ден след раждането си, синът ми имаше ясно изразен характер.

(Чувствителните и наблюдателни майки ще ме подкрепят. Може и татковците.)

С годините виждам, че характерът му си остава, в същината си, непроменен.

Само дето има надстройки и се разтваря като ветрило.

Така че - прав си!

Редактирано Август 21, 2010 от Лъчезарна

[B__]

Не че съм прав. Такива наблюдения имам, явно и ти