Съществени връзки - ИБ

[Ани]

1. Песента Духът Божи

2. Молитва Пътят на Живота

3. Песента Махар Бену Аба

4. Молитва Добрият път

5. Прочит от Евангелието:

Матей 7: 7-11

Марко 11: 22-25

Лука 9: 23

Йоан 17: 14-19

6. Беседа "Съществени връзки" от т. "Лъчи на живота", "Бяло Братство" 2010, 22.08.1937 г.

7. Формула: "Ученикът трябва да има..." (един път)

8. Песента Доще ден

9. Заповедта на Учителя

10. Господнята молитва

11. Песента Химн на Великата душа

12. Формулата на Братството: "Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!"

Братски съвет

Знание е потребно на хората – правилно да разбират и да прилагат. Някои религиозни казват, че знанието възгордява. Това е криво разбиране на нещата. Възгордява се само невежият, който, като прочете една-две книги, мисли, че всичко знае, че е учен човек. Обаче който е придобил знанието си чрез труд, усилия и работа, той не може да се възгордява.

...

И тъй, Мъдростта примирява всички противоречия. Какво представлява Мъдростта? Мъдростта е съвкупност от разумни същества, които включват в себе си знание и сила. Тия същества са създали цялата Вселена. На тях се дължи всичко разумно, което става на Земята.

...

Нищо в света не е произволно. Ако човек предприеме една работа и мисли, че сто на сто ще успее, всъщност няма да успее. Обаче ако в него се яви едно малко колебание, в този случай вероятността да спечели е по-голяма, отколкото в първия случай, когато е бил напълно уверен в печалбата.

И тъй, ако човек иска да разбере дали работите му ще се наредят, той трябва да уповава на интуицията в себе си, която никога не лъже. Някога човек е мрачен, неразположен, работите му не вървят добре. Той не вижда никакъв изход в положението си, но въпреки това интуицията му подсказва, че всичко ще тръгне напред. Както му се подсказва отвътре, така става.

Съществени връзки

Редактирано Август 19, 2010 от Ани

[Лъчезарна]

Животът на съвременните хора се обуславя от четири вида отношения, математически определени. Те са отношения към сърцето, към ума, към душата и към духа. Досега хората са изучавали само отношенията към ума и към сърцето. Тази е причината, дето те признават само съществуването на ума и на сърцето. Що се отнася до отношенията към душата и към духа, хората едва сега започват да ги съзнават. Мнозина даже отричат съществуването на душата. Някои пък казват, че сърцето и душата са едно и също нещо. Те не правят разлика между душа и сърце.

Под думата душа ние разбираме цялата Вселена, с всички светове, които влизат в нея. Душата включва всичко в себе си.

Под думата дух ние разбираме силата, която работи в безграничното пространство.

Под думата ум ние разбираме светлината, която прониква цялото пространство.

Под думата сърце ние разбираме доброто, което работи в света.

*

Съвременните хора са нещастни, защото не са намерили човек, който да ги запали, както трябва. Те говорят за любов, за знание, но тяхната любов и тяхното знание не издават пламък – те димят. Любов, която произвежда недоволство, не е истинска любов. Знание, което създава противоречия, не е истинско. Истинската Любов се придружава с Мъдрост. Тя включва в себе си всички добродетели. Който истински обича, той е прозорлив, вижда бъдещето на човека. Когато казваме, че Бог вижда нашето бъдеще, ние имаме предвид Неговата Любов към нас. Пред Неговия поглед всичко е открито. Ако хората имаха Любов към Бога, и те щяха да бъдат прозорливи, да виждат всичко.

Сега започнете със знанието. Да започнете със знанието, това значи да намерите неговия основен тон. Всяко нещо има свой специфичен основен тон. Основният тон на Любовта е началото на Живота. Основният тон на Живота е Истината. Човек не може да разбере Живота, нито Мъдростта, ако не е дошъл до основния тон на Истината. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни.“ Когато се вземе основният тон на живота, тогава иде Любовта. Любовта подкрепя живота, а Истината дава възможност на живота да се прояви. Ако човек не е придобил Истината в себе си, животът и мъдростта в него не могат да се проявят. Знание е нужно на човека.

*

Всички хора се борят за свободата си. Те имат свобода, но не могат да я пазят. Защо? – Мъдрост нямат. Само Мъдростта е в състояние да пази свободата на хората. Човек носи Свободата в себе си, а при това роб става. Той носи Силата в себе си, а се моли на слабите. Той носи Светлината в себе си, а при това в мрак ходи. Той носи Доброто в себе си, но не му вярва. Човек има и Свобода, и Сила, и Светлина, и Добро в себе си, но не ги е проявил.

*

Щом помогнете на човека в критически момент на живота му, вие имате възможност да направите връзка с него, да станете добри приятели. Знанието, което човек има, говори за самия него. Знанието, което помага на хората, самć проповядва. *

Няма защо да угаждате на хората. Стремете се да угодите на Бога. Щом угодите на Бога, ще угодите и на хората. С какво можете да угодите на Бога? Казано е в Писанието, че с вяра може да се угоди на Бога. Според мене нито само с вяра, нито със сила, нито с богатство само може да се угоди на Бога. Когато човек съедини вярата, надеждата и любовта в едно, той може да угоди на Бога.

*

Не съдете хората! В който дом влезете, пожелайте доброто на мъжа, на жената, на децата. Светът, в който живеете, представлява хлъзгав път. Трябва ли тогава да съдите този или онзи, че се е подхлъзнал и е паднал? Хората се подхлъзват, правят грешки от незнание, от неразбиране на нещата. Обаче Природата използва всичко. Тя не позволява енергиите й да се изразходват напразно. Когато види, че някой човек има енергия в изобилие, тя веднага го впряга на работа. Тя е по-умна от нас и знае как да постъпва. Като срещне човек, който пилее енергията си неразумно, тя взема капитала му заедно с лихвите. Дойдете ли до Природата, вие трябва да бъдете много внимателни с нея. Тя не позволява абсолютно никаква лъжа. Пред нея вие трябва да бъдете отворени книги.

За да проявите своето чистосърдечие, не допущайте никаква тъмнина в ума си и никакво безлюбие в сърцето си. Обикнете ли някого, знайте, че без да иска, той ще ви постави на изпит. В първо време той нищо няма да ви иска, но убеди ли се, че го обичате, ще започне да иска много нещо от вас. При това положение вие трябва да бъдете готови да го задоволите. Любовта подразбира правилна обмяна между душите. Когато единият иска нещо, другият трябва да дава. После вторият ще иска, първият ще дава. Любовта не позволява единият само да иска, а другият само да дава. Двамата ще дават и двамата ще вземат. Даването е качество на Бога.

*

Тъй щото достатъчно е да се свържете с Божествения принцип в живота, за да се ползвате от вниманието на всички хора. Знайте, че Бог устройва домове, но такива, които за основа имат Любовта. Когато двама души се влюбят, това е от Бога. Когато се разлюбят, това е от дявола. Бог не се лъже. Той никога не може да приеме безлюбието за любов. Двама души имат условия да се обичат, защото и двамата имат живот, мъдрост и свобода в себе си. Свободата включва закона за преливането между душите. Обичайте хората, за да имате знание и свобода. Ако ученикът не обича учителя си, той не може да се ползва от неговото знание. Ако не обичате живота, той не може да мине през вас.

Христос е дошъл на Земята именно затова – да научи хората как да живеят, как да изпълняват Волята Божия. Бог изисква от нас да имаме правилни отношения към всички живи същества: хора, животни и растения. Когато се приближаваме към някое дърво, камъче, насекомо или към някой извор, ние трябва да ценим в тях онова, което Бог е вложил първоначално. Като оценяваме и най-малките неща, ние се свързваме с Този, Който ги е създал. Като не разбират това, хората поглеждат на малките същества – насекоми, цветенца, като на същества без никакво съдържание, и по този начин сами се отдалечават от Първопричината на нещата.

И след всичко това те казват: „Господи, дай ни мъдрост.“ – Бог дава мъдрост, светлина и знание на онези, които Го обичат, които Го виждат навсякъде. Любовта любов произвежда. Ако не обичаш, и тебе няма да обичат. Следователно, като обичаме Бога, ние даваме възможност Той да се прояви. Знаете ли какво нещо е Бог? Някои мислят, че като се съберат мъж и жена на едно място и почнат да се разговарят, Бог непременно ще се яви между тях. Не е така. Бог присъства между хората само тогава, когато техните мисли, чувства и постъпки са проникнати с Любов.

Когато мъжът хване ръката на една жена, тя трябва да почувства в него онова, на което може да разчита. Същото се отнася и за жената. Любовта не извира от човека, но от специален източник, и минава през човека. Забележите ли, че тази Любов минава през вас, пазете я да не се изгуби. Ако можете правилно да я използвате, тя ще внесе живот във вас. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“

*

В Божествения свят обаче нещата стават така, както са предвидени. Те се нареждат по-добре, отколкото са били замислени. Не търсете Бога и възможностите за реализиране на вашите желания отвън, но възложете упованието си на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух, които работят според законите на възвишения свят. Когато се обичат, хората имат общи интереси. Тогава работите им вървят добре. Щом не се обичат, техните интереси се разединяват, вследствие на което се харчи повече енергия с по-малко постижения.

*

Съвременните хора се свързват с Духовния свят и вместо да се поучават, те повече се заблуждават. Защо? – Който им проговори, те мислят, че Бог им говори. Присъствието на Бога в човека или посещението Му се придружава със следното: човек става извънредно внимателен и предупредителен към всичко. Ако види на пътя малко камъче, ще му се зарадва; ако види едно цветенце, ще го полее; ако види една мравка, път ще й стори да мине. Щом Бог не е в него, той не е внимателен – минава покрай треви, насекоми, и всичко тъпче, не вижда къде върви. Бъдете всякога внимателни, защото не знаете в кой момент Бог ще ви посети. Всякога бъдете готови да Го посрещнете.

Изслушвайте всички хора внимателно. Както Бог ви изслушва, така и вие изслушвайте всеки човек, който е дошъл при вас. Когато дойде някой човек при вас, той все иска нещо: да изкаже тъгата или радостта си, да поговори с вас. Ако изнесе някаква своя погрешка и търси начин да се оправдае, кажете му, че по-добре е да изправи погрешката си, отколкото да се оправдава. Насърчавайте се помежду си, кажете си няколко благи думи. Какво ви коства да кажете на човека няколко добри, насърчителни думи?

"Съвременните хора се нуждаят от чиста, безкористна Любов.

Съвременните хора се нуждаят от такава Мъдрост и от такова знание, които да им помагат във всички случаи на техния живот.

Съвременните хора се нуждаят от тази Истина, в която няма абсолютно никаква лъжа.

Сега и на вас пожелавам да бъдете млади като Любовта, възрастни като Мъдростта и чисти като Истината"

Съществени връзки

[Надеждна]

Мнозина искат да станат богати, да правят добрини, за да угодят на Бога. Не, човек е в състояние да угоди на Бога само с Любов. Прав е стремежът на човека към богатство, но той трябва да бъде богат във всяко отношение: богат със свобода, със сила, със светлина и с доброта, богат с добродетели, със здраве. Човек трябва да бъде надарен от Природата с хубав глас, да пее и да весели хората. Това, което обикновеният работник не може да изкара за цяла година с усилен труд, добрият певец може да го изкара за една вечер. Който пее с любов, той разтваря сърцата на хората, прави ги щедри. Когато човек се отнася към Природата с любов, тя му разкрива своите тайни, с което прави живота му лек, приятен. Който се отнася към Природата с недоверие, освен че нищо няма да му даде, но тя ще му вземе и това, което има.

Днес навсякъде се проповядва въздържание, но външно само. Ако отидете в някой манастир, веднага ще гледат да не пушите, да не пиете, да не ядете месо. Има манастири, в които не допущат даже влизането на женско животно, куче или котка. Лесно се спазва това в манастирите, в религиозните и въздържателни общества, но какво да се прави с широкия земен манастир, в който има от всички видове съблазни и изкушения? За този голям манастир именно са необходими знания. Как да се справи човек с различните болести в този манастир? При това забелязано е, че човек заболява не от изобилие на живота, но от недоимък. Човек заболява не от изобилие на любов, но от недоимък. Когато Любовта посети човека, тя го обновява. Всеки човек търси Любовта, за да се обнови, да се подмлади.

За да проявите своето чистосърдечие, не допущайте никаква тъмнина в ума си и никакво безлюбие в сърцето си. Обикнете ли някого, знайте, че без да иска, той ще ви постави на изпит. В първо време той нищо няма да ви иска, но убеди ли се, че го обичате, ще започне да иска много нещо от вас. При това положение вие трябва да бъдете готови да го задоволите. Любовта подразбира правилна обмяна между душите. Когато единият иска нещо, другият трябва да дава. После вторият ще иска, първият ще дава. Любовта не позволява единият само да иска, а другият само да дава. Двамата ще дават и двамата ще вземат. Даването е качество на Бога.

Прераждането подразбира прогресиране: всеки ден човек да подобрява условията на своя живот. Той трябва днес да свърши една работа, утре – друга работа. Това значи прераждане. Прераждането подразбира денят на човешкия живот, когато човек работи съзнателно, активно. Смъртта е нощта на човешкия живот, когато той почива. Следователно, когато се ражда, човек трябва да работи, да се повдига; като умира, той ще почива.

Като дойде до 50-60-годишна възраст, човек започва да мисли, че животът му се е свършил, че нищо вече не може да придобива. Не, и на 120 години да е, сърцето на човека е всякога младо. Душата, духът, умът и сърцето на човека не остаряват. Тялото на човека остарява, но душата му – никога. Тя е от съвсем друга еволюция, а не от тази, от която е тялото. Обаче по внушение, когато тялото на човека започва да остарява, той мисли, че и душата, и сърцето му остаряват.

Съществени връзки

Честит да е празникът на душите ни!

[Ани]

Сложих цитатът:

Нищо в света не е произволно. Ако човек предприеме една работа и мисли, че сто на сто ще успее, всъщност няма да успее. Обаче ако в него се яви едно малко колебание, в този случай вероятността да спечели е по-голяма, отколкото в първия случай, когато е бил напълно уверен в печалбата.

И тъй, ако човек иска да разбере дали работите му ще се наредят, той трябва да уповава на интуицията в себе си, която никога не лъже. Някога човек е мрачен, неразположен, работите му не вървят добре. Той не вижда никакъв изход в положението си, но въпреки това интуицията му подсказва, че всичко ще тръгне напред. Както му се подсказва отвътре, така става.

Съществени връзки

защото ме озадачи...От една страна - ако човек мисли, че ще успее на 100% - няма да стане, от друга страна трябва да вярва(?), уповава на интуицията си...? Как да разбирам това...?

[Лъчезарна]

Сложих цитатът:

Нищо в света не е произволно. Ако човек предприеме една работа и мисли, че сто на сто ще успее, всъщност няма да успее. Обаче ако в него се яви едно малко колебание, в този случай вероятността да спечели е по-голяма, отколкото в първия случай, когато е бил напълно уверен в печалбата.

И тъй, ако човек иска да разбере дали работите му ще се наредят, той трябва да уповава на интуицията в себе си, която никога не лъже. Някога човек е мрачен, неразположен, работите му не вървят добре. Той не вижда никакъв изход в положението си, но въпреки това интуицията му подсказва, че всичко ще тръгне напред. Както му се подсказва отвътре, така става.

Съществени връзки

защото ме озадачи...От една страна - ако човек мисли, че ще успее на 100% - няма да стане, от друга страна трябва да вярва(?), уповава на интуицията си...? Как да разбирам това...?

Един от принципите на херметизма е "Всичко е полярност".

Едно от следствията е, че ако искаш да достигнеш някой от полюсите, по-лесно е да се поляризираш в срещуположния полюс.

Двата полюса се привличат и това е най-краткия път.

И още - в този символ всяка от "капките" съдържа зародиша на другата.

Вяра, с малко съмнение, поражда движение. Само еднообразното е смърт.

Но, според мен, това важи за дуалния ни свят.

За другите - не бих коментирала.

Възможно е и друго - нашият ум винаги може да ни обърка. И да ни отведе до нереални представи.

Нашата интуиция, би могла да ни подаде правилната посока, ако сме във вътрешен покой.

Тогава съмнението си остава (умът), но вътрешната убеденост съществува (интуицията).

Остава само да позволим на Божествената Промисъл да премине през нас.

Редактирано Август 19, 2010 от Лъчезарна

[Роси Б.]

Сложих цитатът:

Нищо в света не е произволно. Ако човек предприеме една работа и мисли, че сто на сто ще успее, всъщност няма да успее. Обаче ако в него се яви едно малко колебание, в този случай вероятността да спечели е по-голяма, отколкото в първия случай, когато е бил напълно уверен в печалбата.

И тъй, ако човек иска да разбере дали работите му ще се наредят, той трябва да уповава на интуицията в себе си, която никога не лъже. Някога човек е мрачен, неразположен, работите му не вървят добре. Той не вижда никакъв изход в положението си, но въпреки това интуицията му подсказва, че всичко ще тръгне напред. Както му се подсказва отвътре, така става.

Съществени връзки

защото ме озадачи...От една страна - ако човек мисли, че ще успее на 100% - няма да стане, от друга страна трябва да вярва(?), уповава на интуицията си...? Как да разбирам това...?

Не трябва да си мислим, че нещо на 100% ще стане, защото не е сигурно дали е добро за нас. Това го определят други( по-разумни) сили. Просто не е хубаво да се вкопчваме в резултата. Има една поговорка:" Всяко зло- за добро". Понякога ако не се получат нещата точно, както ги искаме, значи не сме искали правилното нещо за себе си.

Интуицията в нас винаги ни казва истината, но трябва да се научим да я слушаме. Тя е разума в нас.

[val68z]

желая успех на всички търсещи.

Редактирано Август 19, 2010 от val68z

[Ани]

Надя, Лъчезарна и Роси, благодаря ви за отговорите.

val68z - прекрасна музика избираш!

Редактирано Август 20, 2010 от Ани

[Лъчезарна]

Възможно е и друго - Учителят да има предвид следното: "човек да предприеме", т.е. "на своя глава"...

Когато човек предприема нещата, по човешката си воля - те са обречени. Има Една Воля и Тя е Божията Воля...

Такъв "предприемчив" човек, сляп за Бога (вършещ всичко, според собствената си човешка воля ),

има шанс единствено, ако поне малко се усъмни в себе си и допусне съществуването на Бог.

И предостави Богу да се намеси и да осуети това начинание (което той, в заслепението си, счита за свое

и едновременно с това - 100 % сигурно - тъкмо поради невежеството си, относно Законите, които управляват света).

В случай, че Божията Воля е друга...

Нещата се уреждат благоприятно и са сигурни,

когато нашата воля се е сляла с Божията Воля и интуицията ни безпогрешно го потвърждава...

Защото, "Човек предполага, а Бог - разполага!"

По-мъдро е от наша страна - да се съмняваме, поне малко, в личните си начинания,

когато не сме наясно с Божията Воля за тях...

Само това, което Бог допусне, само то се проявява на физическото поле, в обозримо време...

(Човек трябва да благодари на всички хора, които го заобикалят, защото чрез тях работи Божията Промисъл.

Така благодари и на Бога, който му помага в пътя. Човешката воля е прах по вятъра, ако няма единение с Божествената.

Тогава вътрешните устои се осъзнават и човек се чувства силен и омиротворен.)

[Креми (късметче)]

Сложих цитатът:

Нищо в света не е произволно. Ако човек предприеме една работа и мисли, че сто на сто ще успее, всъщност няма да успее. Обаче ако в него се яви едно малко колебание, в този случай вероятността да спечели е по-голяма, отколкото в първия случай, когато е бил напълно уверен в печалбата.

И тъй, ако човек иска да разбере дали работите му ще се наредят, той трябва да уповава на интуицията в себе си, която никога не лъже. Някога човек е мрачен, неразположен, работите му не вървят добре. Той не вижда никакъв изход в положението си, но въпреки това интуицията му подсказва, че всичко ще тръгне напред. Както му се подсказва

отвътре, така става.

Съществени връзки

защото ме озадачи...От една страна - ако човек мисли, че ще успее на 100% - няма да стане, от друга страна трябва да вярва(?), уповава на интуицията си...? Как да разбирам това...?

Да не е Само-Надеян. Да помни, че е част от Цялото , че в този момент на различни места се случват хиляди различни неща, които могат да доведат до друго развитие. И да е готов да приеме това.

Интуицията е вътрешно усещане, че нещата вървят към дадено решение. Усещане за посока. Но дали ще стигнат до там - това е Божия воля. С Вярата, че всички други обстоятелства подпомагат точно това развитие на нещата човек си помага. (Реалността е материализирана енергия. Енергията следва мисълта, а какво е Вярата, ако не много силна и целенасочена енергия.)

Разликата е в отношението. Например ако човек е гладен и вижда хляб в ръцете на друг той има 2 варианта :

- да го вземе силом с ехидната усмивка на физическото надмощие => 100% сигурно има цял хляб за себе си.

- да помоли => дава възможност на другия да вземе решение кога, дали и колко да му даде.

Редактирано Август 20, 2010 от късметче

[KirilChurulingov]

Сложих цитатът:

Нищо в света не е произволно. Ако човек предприеме една работа и мисли, че сто на сто ще успее, всъщност няма да успее. Обаче ако в него се яви едно малко колебание, в този случай вероятността да спечели е по-голяма, отколкото в първия случай, когато е бил напълно уверен в печалбата.

И тъй, ако човек иска да разбере дали работите му ще се наредят, той трябва да уповава на интуицията в себе си, която никога не лъже. Някога човек е мрачен, неразположен, работите му не вървят добре. Той не вижда никакъв изход в положението си, но въпреки това интуицията му подсказва, че всичко ще тръгне напред. Както му се подсказва отвътре, така става.

Съществени връзки

защото ме озадачи...От една страна - ако човек мисли, че ще успее на 100% - няма да стане, от друга страна трябва да вярва(?), уповава на интуицията си...? Как да разбирам това...?

В беседата от МОК "РАЗУМНО ОГРАНИЧЕНИЕ", Учителят дава следното олределение за интуицията - Божествено чувство, вътрешен пътеводител в човека. От другата страна имаме човешката мисъл. Нека се доверим на Божественото.

Редактирано Ноември 25, 2010 от Розалина