dcveta Добавено Август 19, 2011 Доклад Share Добавено Август 19, 2011 Цвета, искам да те питам нещо. Откакто пишеш тук имам усещането, че имаш нон стоп виртуална, но и реална връзка с Господ. И говориш от негово име. Кажи как става това? И аз имах същото усещане за тебе, Ивета, давам предимство - ти да споделиш първо, моля? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 19, 2011 Доклад Share Добавено Август 19, 2011 (edited) И отново принизяване, не виждаш примерите, като примери за тезата която поддържаш, а поставяш зад тях лицето и го поставяш в даващо- приемаща форма. Кой, какво е дал няма значение, аз говорех и за хората около мен също. и за действията като такива.Изброих ти куп примери за различни хора, но следва реакция на защита, чрез обвинение. Редактирано Август 19, 2011 от didi_ts Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Август 19, 2011 Доклад Share Добавено Август 19, 2011 И отново принизяване, не виждаш примерите, като примери за тезата която поддържаш, а поставяш зад тях лицето и го поставяш в даващо- приемаща форма. И отново осъждение, което няма общо с никаква любов, колкото и примери за благотворителност да ми даваш! Вие просто не приемате мнения, различни от вашите, което говори, че мястото ми не е тук! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 19, 2011 Доклад Share Добавено Август 19, 2011 (edited) И отново принизяване, не виждаш примерите, като примери за тезата която поддържаш, а поставяш зад тях лицето и го поставяш в даващо- приемаща форма. И отново осъждение, което няма общо с никаква любов, колкото и примери за благотворителност да ми даваш! Вие просто не приемате мнения, различни от вашите, което говори, че мястото ми не е тук! Думите ми не са "осъждение" , а извод. И да, изводите нямат нищо общо с любовта. Безусловната любов се проявява, а не се обяснява. И си права излизаме от темата. Диалогът отдавна не е градивен. Редактирано Август 19, 2011 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vankata_97 Добавено Август 19, 2011 Доклад Share Добавено Август 19, 2011 очертал се е спор, та дрънка..., няма да се включвам на страната на никого, т.к. винаги ще има хора дето си мислят, че тяхното мнение е по-правилно от това на другите, и такива дето спорят щото си избиват комплекси. Според мен, въпроса не може да се отнася за Божията любов. Това си познатата на всички хора, земна любов. Т.к. няма смисъл да давам мнение за Божията любов, ще дам мнение за по-предполагаемата посока на темата - за да има безусловна любов, трябва да си опознал човека до такава степен, че всеки недостатък на този човек, да го възприемаш като плюс, а всеки плюс, да го виждаш като дар от Бога. А понеже виждам, че темата е взела и такъв обрат, ще кажа нещо и за условната любов. Някои хора просто не могат да приемат нещо даром, т.к. са свикнали всичко да е с условие... Диана Илиева и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 19, 2011 Доклад Share Добавено Август 19, 2011 (edited) Браво Ванка )) За мен това беше просто една по- различна гледна точка която в дълбочината си не е чак толкова различна въпреки че не съм изчела нещата до дупка, но на базата на всичко останало което съм изчела и аз си вадя изводи. Обаче това което истински ме впечатли е чудото което сътвори Цвета с това един психолог да си признае, че изводите му нямат нищо общо с любовта с нейната дълбочина и прояви. Е, никак не е малко, мда... Хайде сега залюбете ме безусловно и мен, аз и без това си знам, че много ме обичате Редактирано Август 19, 2011 от Eлф Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Август 19, 2011 Доклад Share Добавено Август 19, 2011 (edited) Цвета, искам да те питам нещо. Откакто пишеш тук имам усещането, че имаш нон стоп виртуална, но и реална връзка с Господ. И говориш от негово име. Кажи как става това? И аз имах същото усещане за тебе, Ивета, давам предимство - ти да споделиш първо, моля? Цвета, нямам нищо общо с Господ и няма и да имам никога. Не знам защо си мислиш така, но явно си го мислиш. Няма какво да споделям, аз съм атеист. И атеист ще си умра - аз съм убедена, че няма Господ, както ти си убедена, че има. И в това няма нищо лошо, моето познание за някои неща е на показ и то не е скрито; Вселената се движи по други закони и те не са божествените; те са човешките. Няма проповед, няма нищо, няма доказателство, че има някаква сила над нас, особено идваща от юдео-християнството, която може да ми послужи за пример; всъщност аз ги презирам - племената от Борнео са много. Много по-близо до душата ми, защото са необременени и очакващи Слънцето. Исус отдавна е един тъжен архетип на залязващо юдейство. Редактирано Август 19, 2011 от Ивета Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лора Витанова Добавено Август 19, 2011 Доклад Share Добавено Август 19, 2011 Вселената се движи по други закони и те не са божествените; те са човешките. Така е, но кой ли го разбира това. Животът е тук и сега. Не тук и в небето. Колко лесно е да се търси Бог. А осъзнае ли се, че го няма става страшно, защото сме сами във Вселената. Е, това не всеки може да го понесе и осъзнае. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 19, 2011 Доклад Share Добавено Август 19, 2011 (edited) Въпросът „съществува ли безусловна любов?“ е същият като „съществува ли безкрая?“ или „съществува ли абсолюта?“. Това са термини, които сме приели за да изразим приблизително нещо необхватно и извън всякакви възможности за разбиране. Безусловната любов е идеалната, абсолютната любов. Тя е източника на любовта във всичките й степени и форми в които ние можем да я възприемем. Тя е самия живот. Тя е същността на всичко съществуващо, източник на всичко съществуващо, проявяваща се чрез всичко съществуващо, но винаги надхвърляща го. Сега, ако се хванем за думата „съществувам“, ще стигнем до въпроса „съществува ли непроявеното?“. Безкрайното не може да се прояви напълно чрез крайното, но крайното може да приеме безброй много и най-разнообразни форми за да изрази безкрайното. Всяка любов идва от безусловната любов, от този непроявен идеал за любов, който вечно търси своето проявление. Всичко съществува за да може безкрайното и абсолютното да се прояви все по-пълно и по-пълно. Любовта е един от аспектите на това безкрайно. Самото съществуване на крайното обаче вече изисква съществуването и на безкрайното. То обаче е отвъд всякакви форми и имена. Безусловната любов е същността на всяка любов, вечно скрита зад всяка своя проява и непознаваема освен чрез формите си на проявление (които разбира се винаги са обусловени). Въпросът за безусловната и условната любов всъщност е въпрос за вечното и преходното. Редактирано Август 19, 2011 от Станимир Слънчева, Розалина и Роси Б. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 20, 2011 Доклад Share Добавено Август 20, 2011 ... Цвета, нямам нищо общо с Господ и няма и да имам никога. ... Няма какво да споделям, аз съм атеист. И атеист ще си умра - аз съм убедена, че няма Господ, както ти си убедена, че има. ...Вселената се движи по други закони и те не са божествените; те са човешките. Няма проповед, няма нищо, няма доказателство, че има някаква сила над нас, особено идваща от юдео-християнството, която може да ми послужи за пример; всъщност аз ги презирам - племената от Борнео са много. ... Ивета, искам лично да ти благодаря за искреността. Това изявление обяснява много и позволява да не си мислим, че изпадаме в противоречия. "...Вселената се движи по други закони и те не са божествените; те са човешките..." Тук ми се появи, обаче, едно недоумение, което се надявам да разсееш. След като човешките закони движат Вселената как тогава се напасват картите Таро. Как излизат точните карти, които показват някаква истина за човека?! Ако те се напасват по човешките закони, не е ли близко до акъла, че самият гадател си ги подрежда, така както му се иска вътрешно на него.....дори и да не съзнава това...Или пък го прави съзнателно напасването?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 20, 2011 Доклад Share Добавено Август 20, 2011 Вселената се движи по други закони и те не са божествените; те са човешките. Така е, но кой ли го разбира това. Животът е тук и сега. Не тук и в небето. Колко лесно е да се търси Бог. А осъзнае ли се, че го няма става страшно, защото сме сами във Вселената. Е, това не всеки може да го понесе и осъзнае. Бог е навсякъде. Всъщност като осъзнаеш Бог и света, то със съвременното самосъзнание може да се почувстваш ОЩЕ ПО-САМ. Защото разбираш, че всички хора около тебе реално за тебе ги няма, тъй като твоите взаимоотношения с тях са форми на твоите си проекции и самозаблуди. И сте единствено ти и Бог. Ей таз "самота" много по-малко хора могат да понесат и се отдават на забравата на атеизма. Eлф, Диана Илиева и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 20, 2011 Доклад Share Добавено Август 20, 2011 (edited) Божидар "... Ами човешките сетива непрекъснато изкривяват истинността на действителността и ни подлъгват. Сетивата само ни създават илюзия за реалност. Човек не вижда нощем, според нашето зрение нощта е празна, совата обаче успява да сграбчи мишка, която според нас изобщо я няма. Нашата действителност ни казва, че мишката не съществува, ние обаче знаем, че отвъд нашия опит съществува друга реалност. Зрението ни, вместо да ни разкрива истината, я скрива от нас — още по-лошо, то ни дава грешна представа за реалността. Сетивата ни заблуждават. Кучетата подушват цяла вселена от неща, несъществуващи за нас, понеже нашите сетива са ужасно ограничени. Как е възможно едно куче да последва миризма, която ние не успяваме да уловим, ако сетивата ни казват кое е истина и кое не. Сетивата ограничават възприятията ни за реалността. Ние сме склонни да мислим, че сме способни да опознаем непознаваемото — нима не разбирате? Не сме съоръжени с подходящите сетива, за да опознаем истинската същност на действителността, да различим действителното от недействителното. Единственото, което познаваме, е една мъничка мостра на света. Съществува един цял свят, скрит за сетивата ни, един цял свят от тайнства, които ние не виждаме — но той така или иначе си е там, независимо дали го виждаме или не, независимо дали имаме достойнството да признаем непригодността си към действителността или не. Това, което си мислим, че знаем, всъщност е непознаваемо... — Това, което виждаме, е проекция на действителността, сенки, самовнушена илюзия — плод на изкривените ни възприятия..." Тери Гудкайнд от поредицата "Мечът на истината" Именно, това непознаваемо условно доколкото е в човешките възможности наричаме Бог. Някои го наричат с други имена, но все така то си остава непознаваемо и неизговоримо. Та за самотата в плерома.... Редактирано Август 20, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Август 20, 2011 Доклад Share Добавено Август 20, 2011 След като човешките закони движат Вселената как тогава се напасват картите Таро. Как излизат точните карти, които показват някаква истина за човека?! Ако те се напасват по човешките закони, не е ли близко до акъла, че самият гадател си ги подрежда, така както му се иска вътрешно на него.....дори и да не съзнава това...Или пък го прави съзнателно напасването?! Не мисля, че точно в тази тема е място да се обсъжда Таро, има си цял форум. И без това спама заля атмосферата. Успех на пишещите тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Първата стъпка към нея според мен е непричиняването на зло/ненавреждането. Това е условие, не мислиш ли? - непричиняването на зло А каква ще е тогава тази любов, която си позволява всичко, да причинява - безусловна ли я наричате? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Цвета, нямам нищо общо с Господ и няма и да имам никога. Не знам защо си мислиш така, но явно си го мислиш. Няма какво да споделям, аз съм атеист. И атеист ще си умра - аз съм убедена, че няма Господ, както ти си убедена, че има. ... Няма проповед, няма нищо, няма доказателство, че има някаква сила над нас, особено идваща от юдео-християнството, която може да ми послужи за пример; всъщност аз ги презирам - племената от Борнео са много. Много по-близо до душата ми, защото са необременени и очакващи Слънцето. Исус отдавна е един тъжен архетип на залязващо юдейство. Привет Ивета! Точно поради интересът ти към Тарото си мислех, че имаш общо с Бог. Защо да ги презираш? А аз си мислех, че си част от тях, такова усещане имах вътрешно, не знам защо. Омразата разяжда човека отвътре. Няма нужда, да презираш когото и да било. Откъде знаеш дали в друг живот не си била точно като тези, които сега презираш. Тогава защо да презираш? Христос си е точно Слънчев архетип! Наистина ли не знаеше? Това си е нормалният ход на еволюцията човешка. Ако Слънцето беше осветявало тъмнината преди Луната, човек шеше да ослепее, сега вижда. Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Любовта ражда живота,но за да се прояви живота са необходими условия.Любовта заравя семето в пръстта,не го оставя на пътя нито го хвърля върху камъните.След това Мъдростта ще посочи пътя към светлината и най накрая Истината ще ни освободи от ограничаващите условия.Според мен ако съществува нещо безусловно то би трябвало да се нарича Истина. Знаех си, че и за безусловната любов трябва да има условия...Хрумнали са ми някои идеи да седна и да спретна едно ръководство със заглавие от типа: "Условия да обичаме безусловно", но ми е чудно как досега никой не се е сетил да го напише и издаде, че и с продължения "Условия да обичаме безусловно 2", "Други условия за проява на безусловна любов" и т.н., което при известни условия си е безусловен бизнес... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Първата стъпка към нея според мен е непричиняването на зло/ненавреждането. Това е условие, не мислиш ли? - непричиняването на зло А каква ще е тогава тази любов, която си позволява всичко, да причинява - безусловна ли я наричате? Цвета, интересна трактовка - защо възприемаш признаците, с които се описва каква Е безусловната любов, като нейни условия? Ти питаш - Каква е безусловната любов? И когато получиш някакъв отговор - Тя е такава, и такава, и такава ..., радостно възкликваш - ето, това са условията, за да се нарече любовта безусловна, следователно не е безусловна. Не са условия - това са признаци, атрибути дори на безусловната любов. Роси Б. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 2, 2011 Автор Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 А на мен не ми е ясно защо трябва да убеждаваме когото и да било в нещо, в което той не вярва. Все едно да убеждаваме атеиста, че има Бог. Или вярващия, че няма. Благодаря на всички, които са се опитали да определят понятието безусловна любов. Във всеки отговор има истина и понеже е субективна с това е още по-ценна. За мен безусловната любов се свързва с думичката "въпреки"- да обичаш въпреки всичко. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Моите опитности са ми показали, че тази безусловна любов не е отношение, а състояние. Не е с определен обект и посока, а е нещо като сияние около човека. Също обаче е много важно - тя непрекъснато трябва да се поддържа чиста - много лесно се налепва с условия. Обаче емоциите са затова - да бият "звънеца", за да си грабне човек прахосмукачката К. Йонкова, Mari_ana и Роси Б. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Такъв брат Един мой приятел на име Пол получил автомобил като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да и се възхищава. — Ваша ли е тази кола, господине? — попитал той. Пол кимнал. — Брат ми ми я подари за Коледа. Момчето било поразено. — Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент? О, Боже, бих искал... —и той се поколебал. Пол, разбира се, знаел какво желаело момчето — да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа. — Бих искал — продължило момчето, — да мога да бъда такъв брат. Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил: — Искаш ли да те повозя в колата си? — Да, разбира се. След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало: — Господине, имате ли нещо против да ме закарате до в къщи? Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът — да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път. — Бихте ли спрели пред онези две стъпала? — запитало момчето. Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснало силно до гърдите си и посочило към колата. — Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подарък за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази... Тогава сам ще видиш през прозорците всички коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа. Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване. Тази година на Бъдни Вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите: „По-благословен е онзи, който дава..." Дан Кларк Роси Б., Eлф и Креми (късметче) 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Септември 3, 2011 Доклад Share Добавено Септември 3, 2011 За мен безусловната любов се свързва с думичката "въпреки"- да обичаш въпреки всичко. Роси, напълно си права. Вярата не идва отвън, а от сърцето. Щом не си достигнал в себе си до дадено познание, колкото и да те убеждават други, няма полза. Дори да ти налагат на сила своето мнение, то си остава извън сърцето, защото това не е приоритет на човека, а на Бога - да променя сърца. Да, можеш да си обичаш въпреки всичко, но какво те ползва? За сляпата любов ли става въпрос или да обичаш враговете си?/в кой смисъл го употребяваш това "да обичаш въпреки всичко"?/ Сещам се за два примера за безусловна любов според вашите разбирания и ще ви ги разкажа и с последствията от два различни филма, които гледах. Единият филм се разказваше, как в едно семейство приютяват скитник и нуждаещ се, гладен и жаден и ... убиец. Този човек унищожи почти цялото семейство за което бащата се чувстваше отговорен и се обвиняваше, че не е могъл да опази семейството си като е пуснал в къщата си убиец. Това е пример за сляпа и безусловна любов. Няма полза от нея. Затова в Библията се казва, че любовта трябва да бъде всячески проницателна. В другият филм се разказваше за безусловната любов на лекар към пациент. Та лекарите спасиха с безусловната си любов пациент, който се оказа канибал с многобройни жертви. Ето до това води безусловната любов. Затова на любовта й са нужни условия. Поне едно - да върши Божията воля/доколкото си спомням и Учителят го беше споменал/. Това е достатъчно и съдържа всичко останало. А другата любов за която ми говорите ... блажени са вярващите ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Септември 3, 2011 Доклад Share Добавено Септември 3, 2011 Моите опитности са ми показали, че тази безусловна любов не е отношение, а състояние. Не е с определен обект и посока, а е нещо като сияние около човека. Също обаче е много важно - тя непрекъснато трябва да се поддържа чиста - много лесно се налепва с условия. Обаче емоциите са затова - да бият "звънеца", за да си грабне човек прахосмукачката Донка, остави се от тези си мисли, че безусловната и която и да било любов може да бъде константа. Просто не е. Това казва живота, а вие може да си казвате всичко останало. След като не е константа, значи че тя непрекъснато се развива и има движение и в двете посоки/увеличава, намалява/. Също така от теб към Бог или света и от света или Бог към теб. А всяка посока и движение си имат сила... Любовта не е просто някакво състояние. Любовта е най-голямата движеща сила във Вселената. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 3, 2011 Доклад Share Добавено Септември 3, 2011 Сещам се за два примера за безусловна любов според вашите разбирания и ще ви ги разкажа и с последствията от два различни филма, които гледах. Единият филм се разказваше, как в едно семейство приютяват скитник и нуждаещ се, гладен и жаден и ... убиец. Този човек унищожи почти цялото семейство за което бащата се чувстваше отговорен и се обвиняваше, че не е могъл да опази семейството си като е пуснал в къщата си убиец. Това е пример за сляпа и безусловна любов. ... Това е пример за сляпа любов, която съвсем не се припокрива с безусловната любов. Аз мога да обичам някого и да го убия, ако преценя, че с действията си ще навреди на трети лица. И тук няма никакво противоречие. Да обичаш престъпника не означава да го оставяш да си извършва престъпленията.Всъщност любовта изобщо не е задължително да се изрази в някакво действие. Когато обичаш някого просто го обичаш. Това е отношение и не е задължително да правиш каквото и да е свързано с него. Когато обичаш някого ти желаеш неговото добро, но ако не се съобразиш с неговите възможности и воля, това вече не любов, а налагане на собствените очаквания върху другия. Роси Б. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Септември 3, 2011 Доклад Share Добавено Септември 3, 2011 Да обичаш престъпника не означава да го оставяш да си извършва престъпленията. Да, точно така. И моите разбирания са такива. Но това си е вече условие - обичаш престъпника, но без да го оставяш да върши престъпления. След това казваш Това е отношение и не е задължително да правиш каквото и да е свързано с него. Ами няма как да не правиш каквото и да било и да не оставяш престъпника, да върши престъпления?! - това е противоречие в твоя ум. Щом не го оставяш да върши престъпления, значи правиш каквото и да било, а не -не правиш каквото и да било. А би ли оставил детето си, да се дави и да не правиш каквото и да било, просто да си го обичаш. Жената ти, ще ти прости ли това неправене на каквото и да било в момент когато трябва да се прави каквото и да било? А ти ще си простиш ли небрежността и неправенето на каквото и да било в подобен случай? Мисля, че и Бог не толерира подобно отношение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 3, 2011 Доклад Share Добавено Септември 3, 2011 Моите опитности са ми показали, че тази безусловна любов не е отношение, а състояние. Не е с определен обект и посока, а е нещо като сияние около човека. Също обаче е много важно - тя непрекъснато трябва да се поддържа чиста - много лесно се налепва с условия. Обаче емоциите са затова - да бият "звънеца", за да си грабне човек прахосмукачката Донка, остави се от тези си мисли, че безусловната и която и да било любов може да бъде константа. Просто не е. Това казва живота, а вие може да си казвате всичко останало. След като не е константа, значи че тя непрекъснато се развива и има движение и в двете посоки/увеличава, намалява/. Също така от теб към Бог или света и от света или Бог към теб. А всяка посока и движение си имат сила... Любовта не е просто някакво състояние. Любовта е най-голямата движеща сила във Вселената. Цвета, всеки от нас е свободен да с носи мислите си и да ги променя когато им узрее времето. Под безусловна любов аз разбирам само това, което изпитва човекът - нямам предвид движещата сила на Вселената. Колкото до това дали човешката любов да бъде константа или да им сила, посока и движение... Значи силата и зависи от вътрешното състояние на човека и варира според нуждите. Изворът е в нас самите. Понеже отдавна работя над това и определено мога да кажа, че имам положителни резултати, имам куража да споделя впечатления. Силата може да се контролира - ако попаднем в ситуация, в която усещаме негативни емоции и мисли, може да се излъчи допълнително енергия, но отново да не е насочена, а като усилване на сиянието. При това усилването на полето няма за цел да повлияе върху нещо или някого, но да хармонизира нарушенията в собственото поле и да направи "от лимона лимонада". Може да се обясни с механизма на действие на психичното поле по хипотезите на Левин, но сега нямам време за това. Посока в никакъв случай няма - ако има, това вече не е безусловна любов. И това също съм пробвала. изкриви ли се полето, започват проблем след проблем. После осъзнавам как съм ограничила любовта, която излиза от мен. Движение има, но то е в рамките на самото поле и е нормален за него процес на хармонизиране. Обаче движение от нас към някого друг - това е условна любов вече. Реално другият получава от нашата любов не защото сме я насочили към него, а защото е попаднал близо до нашето поле и неговата енергия се е оказала съвместима с нашата. Същото важи и за нас, когато получаваме любов - т.е. ние позволяваме двете полета да си влияят в една определена зона на обмен. За примерите, които е дала Цвета - да се остави някой да направи нещо нараняващо другите - това не е признак за безусловна любов. Този урок го научих с дъщеря ми. Безусловна любов означава да откажеш с любов, да спреш с любов, да наложиш нещо с любов, ... Както казват много автори - важен е вътрешния план на действието. И да - съгласна съм със Стан и много пъти съм го правила и съм казвала на учениците си - "няма да ти позволя да направиш това, защото те обичам. Ако не те обичах, щях да те оставя да го направиш и да си мисля за теб лоши неща." Условието не се състои в това да не допуснем другия да прави каквото той желае с нас, а да поставим условие от типа "ако прави така - обичам го, ако не прави това - не го обичам." Роси Б. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.