Страданието облагородява или принизява?

[Kalinea]

Ako

Наистина няма абсолютен отговор на този въпрос, зависи от случая. Възможно е страданието постепенно да озлоби човека, да загуби той вяра в Бога и доброто. В такъв случай човек може да избере дали да възприеме страданието по друг начин, дори като благо или да разбере, че не всяко страдание трябва да се търпи и да намери изход от него.

[/quot

Редактирано Септември 9, 2010 от Kalinea

[Guest Христо6]

Не, не казвам че твоята настройка е като на другите в този форум на 100%. Двама души напълно еднакви няма, разбира се че всеки е уникален.

Но защо си мислиш, че аз и другите хора в сайта имаме много сходни настройки ( макар и не еднакви) ?

Съвсем накратко ще ти отговоря, защото не е здравословно за форума да навлизам в подробности на зададените от теб въпрос.....

Може би няма да е здравословно за участието ти в сайта.

Раликата между моята настройка и тази на около 80% от хората в този форум е относно достатъчното условие за личностно израстване/развитие.

Какво условие ? Хвалиш се, че имаш някакви условия, които другите нямат ли ? Как пък това е свързано с "настройка" ?

[erendil]

Какво е Бог, Явора? Бога е жизнената енергия. Жизненанта енергия изгражда всичко, вечна е, неразрушима, всичко което е. Друго освен нея няма. Тази жизнена енергия те съставя, тя тече в тебе и те слепва подобно на лепило. Държи клетките ти слепени в организъм, когато умреш тя излиза от теб и се разпадаш за часове. Разумна е, координира цялата вселена и се движи по-бързо от светлината. Винаги е нова. И най-хубавото е, че можеш да я чувстваш всяка секунда в тялото си.

Хората са три плана в едно. Тяло, душа и жизнена енергия (Бог).

Тялото е свързано с материята, то чувства лишения, ограниченост, пространството - живее в граници.

Душата е безгранична, не се нуждае от нищо, може всичко, изживява всичко, пълна свобода.

Жизненанта енергия, е Бог във нас. Бога в действие. Тя е много умна, знае всичко и всички. Чувстваме я като благодат и тя се изразява в нас като интуиция, държи ни изправени.

Душата и тялото ни са във вечна борба, всеки от тези два плана дърпа чергата към себе си. Живота е вечен баланс между душата и тялото в нас. Ако се оставиш само на едното, то ще ти дръпне чергата изпод краката и ще паднеш. Нужно е равновесие, среден път... Как става това? Чрез Бога в нас, той винаги всяка секунда ни казва кое е правилно за нас, чрез интуицията. Естествено крайното решение вземаме ние с разума си. Държи ни като рохки яйца в ръцете си, за да не паднем и да не се ударим. Няма правилно и погрешно, всичко е хубаво и смърта е хубава. Смърта е безразмерна радост, усеща се като пълна свобода. Живота е игра и хубавите неща в него винаги идват като на игра в него. Радоста е игра. Целта на живота е игра. Децата са игра. Секса е игра. Парите са за игра. Връзките ни са игра... Усещаш ли го? Бог, жизнената енергия в теб как тече? Това е игра.

[Явора]

Не, не казвам че твоята настройка е като на другите в този форум на 100%. Двама души напълно еднакви няма, разбира се че всеки е уникален.

Но защо си мислиш, че аз и другите хора в сайта имаме много сходни настройки ( макар и не еднакви) ?

Съвсем накратко ще ти отговоря, защото не е здравословно за форума да навлизам в подробности на зададените от теб въпрос.....

Може би няма да е здравословно за участието ти в сайта.

Раликата между моята настройка и тази на около 80% от хората в този форум е относно достатъчното условие за личностно израстване/развитие.

Какво условие ? Хвалиш се, че имаш някакви условия, които другите нямат ли ? Как пък това е свързано с "настройка" ?

Колкото пъти напиша нещо в този сайт, за пореден път се убеждавам че безусловна любов към всичко и към всеки няма, и не само това…..примерно и толерантност към човек с различно мнение също. Само в предното мнение афишираше ЛЮБОВ, а сега си на вълна ирония и нещо като агресия.

Да засякох и 2-3 души които може би клонят към така наречената безусловна любов поне от това което съм засякла написано от тях, но само клонят……което е нормално, все пак идеални хора няма човек всеки ден осъзнава по нещо до като е жив!

Христо, моето участие в този сайт не ми е животоопределящо, не се страхувам от никой, ……..вече са се провеждали спорове и то два пъти между мен и други хора по въпросите за които питаш…..от трети път няма нужда.

С нищо не се хваля, нещо не си разбрал. Само изказвам мнение. За постигане на личностно развитие и продължаването му защото това е безкраен процес, има и НЕОБХОДИМИ има и ДОСТАТЪЧНИ условия. Незнам дали правиш разлика между двете думи, но разликата е сериозна. Това на което вие тук казвате достатъчно условие, за мен не е…………….това на което аз казвам достатъчно условие за вас не е такова!

Но това е друга тема ............която се разминава малко със заглавието на тази........

Редактирано Септември 10, 2010 от Явора

[Явора]

.

Смърта е безразмерна радост, усеща се като пълна свобода. Живота е игра и хубавите неща в него винаги идват като на игра в него. Радоста е игра. Целта на живота е игра. Децата са игра. Секса е игра. Парите са за игра. Връзките ни са игра... Усещаш ли го? Бог, жизнената енергия в теб как тече? Това е игра.

Не вярвам да си умирал, че да знаеш как се усеща смъртта. Аз досега не съм засичала хора като губят близки пърото нещо което изпитат да е радост.

Дали за хора които нямат жилище или пък им трябват примерно 100 хиляди лева за животоспасяваща операция....парите са игра за тях?!

Редактирано Септември 10, 2010 от Явора

[Йорданка Динева]

[Guest Христо6]

Бог е навсякъде, но не е виновен за всичко, нали ? Тоест, той е най - висшето в нас, което не винаги слушаме.

че безусловна любов към всичко и към всеки няма, и не само това…..примерно и толерантност към човек с различно мнение също.

Аааа, не може да се обобщава за целия сайт, хора различни. Пък и аз не мога да бъда еталон за безулсловна любов, макар че понякога се опитвам да съм по - добър, отколкото ми се приисква в конкретния момент.

Само в предното мнение афишираше ЛЮБОВ, а сега си на вълна ирония и нещо като агресия.

Кое предно мнение ? Ами аз много често се шегувам, но като цяло не го правя с лошо чувство и в случая също не съм вложил лошо чувство.

Да засякох и 2-3 които може би клонят към така наречената безусловна любов поне от това което съм засякла написано от тях, но само клонят……което е нормално, все пак идеални хора няма човек всеки ден осъзнава по нещо до като е жив!

Радвам се, че си ги засякла. Не се сещам за кои мнения става дума, имам много мнения в сайта, кое от кое по - любовно. Е, няма идеални хора. Но аз не съм човек, аз съм полубог, прочети съня ми в четвъртата тема за сънищата ( това последното е шега, човек съм си ).Да, няма идеални, и аз не съм идеален.

има и НЕОБХОДИМИ има и ДОСТАТЪЧНИ условия.

Раликата между моята настройка и тази на около 80% от хората в този форум е относно достатъчното условие за личностно израстване/развитие.

Кое е това условие ?

Това на което вие тук казвате достатъчно условие, за мен не е…………….това на което аз казвам достатъчно условие за вас не е такова!

Кои сме ние и кое казваме, защо обобщаваш. Кое ти е условието, може и за мен да е условие, знае ли човек.

[erendil]

А ти как мислиш, Явора? С това отношение и мислене какво привличащ към себе си?... Още повече от това. Животите ни са нагледен пример. Мир и любов да имаш, и смирение преди гордост.

[Guest pavletA]

Страданието е показател за човека, че не върви в правилната посока.Щом човек страда, и умее да извлече поуките от това, да прояви човешкото у себе си ще излиза от трудните ситуации.Категорично, щом имаш правилно светоусещане ще те облагородява болката.Ако гледната точка на човека е ориентирана към проява на егото, ще си страда.Проблема е да трупаме любов към Бога във всяка ситуация, житейско страдание.Тогава търпим развитие, в противен случай духът ни бавно умира.Може би това е другата страна на избора ни.Всеки има право на свободен избор, това е Божието снизхождение. Всъщност диамантите в характера ни са в преобразуването на негативите у нас, страданията тогава ще изчезнат.

[Guest Христо6]

В какъв смисъл, духът умира ? Сигурно не в буквален ?

[Пламъче]

Страданието е показател за човека, че не върви в правилната посока.Щом човек страда, и умее да извлече поуките от това, да прояви човешкото у себе си ще излиза от трудните ситуации.Категорично, щом имаш правилно светоусещане ще те облагородява болката.Ако гледната точка на човека е ориентирана към проява на егото, ще си страда.Проблема е да трупаме любов към Бога във всяка ситуация, житейско страдание.Тогава търпим развитие, в противен случай духът ни бавно умира.Може би това е другата страна на избора ни.Всеки има право на свободен избор, това е Божието снизхождение. Всъщност диамантите в характера ни са в преобразуването на негативите у нас, страданията тогава ще изчезнат.

Всички хора страдат,а най-вече добрите.

Защо?

[Явора]

А ти как мислиш, Явора? С това отношение и мислене какво привличащ към себе си?... Още повече от това. Животите ни са нагледен пример. Мир и любов да имаш, и смирение преди гордост.

Аха,....... за мен смирението, а за теб гордостта и менторското и горделиво поведение към останалите. Дали е справедливо?

Някъде дава на късо,.............. ама къде ли е по веригата?

[Диляна Колева]

Конкретно по въпроса - Страданието облагородява или принизява?

Нито едното нито другото. Страданието учи. Все едно да попитам наказанието дали ме облагородява- как ще ме облагородява или пък да ме принизи, е ако аз така го представя за себе си ок.

Страданието както и наказанието, както и сме го казали май много пъти вече са моменти на обучение. Не страдат само добрите или само лошите, нито пък повечето Страдания са точно страдания, а просто преекспонирани от нас нехаресващи ни случки.

Всеки си изстрадва себе си в някакъв период от живота- нормално, иначе как ще научи нещата!?

Но преминавайки през лош период от живота си не мога да се нарека по- облагородена или по- духовна или т.н. неща, които трудно можем ние хората да етикираме.

10-те % лоши неща в живота си наричаме страдания, фиксираме се върху тях на моменти и ни е много лошо и забравяме за 90-те% радост, но и това е нормално 100% щастие няма.

Но ако някой държи страданието да го изкара наистина извисяване - ще успее.

Не случайно я има поговорката - под вол, теле търси. Ама много често и намира.

Страданието облагородява или принизява?

[Диана Илиева]

...

Всички хора страдат,а най-вече добрите.

Защо?

С това никак не съм съгласна.

Кои са добри, как са добри?

Ако човек живее със светоусещането, което добре е описал erendil по горе, то няма как да страда. И животът/Бог всячески ще са преносно казано "в негова услуга" (дори и при някаква т.нар. "лоша" карма, който въпрос се повдигна по едно време), просто защото самия човек живее според законите и хармонията в света.

П.П. Имам мноооого познати, които сами себе си именуват добри хора. Те са добри в такъв смисъл - нищо лошо на другите (физически!) не правят. Това обаче обикновено не е от прекрасните чувства и мисли, които изпитват към тях, а по-скоро от страх (като се започне от най-буквален и елементарен и се стигне включително до страх от "духовен" тип - че каквото правиш, ти се връща и др.п.), от задръжки от типа "така не се прави", "не е възпитано", "еди кой си друг ще го подреди вместо мен" и т.н. Същевременно тези хора не спират да обсъждат и осъждат другите (по много начини, най-префинения е, като се оплакват "Толкова неприятен/груб/нахален, представяш ли си, ама аз си премълчах, какво да го правя!"), никак не са склонни да направят каквото и да било за другите, все са недоволни, все нещо не им харесва, като се започне от роднините и се стигне до международното положение .

Е, ако тези хора са действително добри, то да, ще си страдат и още как.

[B__]

Относно дали страданието облагородява. От "За здравето":

"….. Млад е онзи, който носи всичките несгоди и страдания с радост, който учи, който не лъже, който е безстрашен, който работи, който е изправен във всяко отношение.

Не дръжте нито своите, нито чуждите погрешки в ума си - това е един метод за подмладяване.

....

Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идват чрез страданието. Ако можеше без страдания, първо Христос щеше да спаси света без страдания.

…

В страданието всякога се печели. Който не страда, той е в застой. Който страда - расте.

Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя.

Когато Бог иска да застави хората да го познаят, дава им страдания."

[Слънчева]

Що е една радост? Една разрешена задача. Що е скръбта? Неразрешена задача. Що е радостта? – Разрешена задача. Аз ви давам едно ново схващане, що е скръбта? – Неразрешена задача. Има нещо, което тебе те мъчи. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Гладът те мъчи – една задача. Намираш хляба, разрешена е задачата, зарадваш се и почнеш да дъвчеш. Жаден си, не можеш да намериш вода. Страдаш. Намираш вода, пиеш, дойде радостта, задачата е разрешена. Вие питате, какъв е произходът на скръбта? Никакъв произход няма скръбта! Какъв е произходът на радостта? Никакъв произход няма радостта! Скръбта и радостта са две състояния на разбиране. Аз вземам в много обикновен смисъл. Сега целта ми е да ви наведа към друга една посока. Вие казвате: Тези работи са отвлечени работи, нас не ни занимават. Много хубаво, отвлечени работи. Да ви дам една нова представа за живота.

Сега да ви представя малко задачата. Един ребус, нали. Сиромахът това е скръбта. Богатият, който е погребан, това е радостта. И скръбта, и радостта, и двете умират. Не вярвате ли? Щом една скръб се изгуби, тя умира и щом една радост се изгуби, и тя умира. Питам тогава, по какво се отличава радостта от скръбта? Радостта се отличава от скръбта само по това, че златото ѝ и скъпоценностите ѝ остават, а от скръбта нищо не остава. Та вие не обичате да скърбите, защо? Знаете ли това? Аз като разрешавах тази задача, казвам: Защо младите не обичат да скърбят? И като разрешавах задачата, намерих, че скръбта нищо не е оставила. Щом умре, тя нищо не оставя. Затова не я искаме. А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво да се радваш! Ето за какво се радваш на радостта! Защо? Тя като умре, оставя ви наследник на нещо. А скръбта като умре нищо не оставя. Струва ли си да имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта? Пак не си струва. Защо? Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има си известни причини. Скръбта на земята е една вътрешна спътница. ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ. Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не си разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост. Произходът на вашите скърби и радости се дължи на разрешението на вашите задачи.

Силата на възможностите

[Пламъче]

...

Всички хора страдат,а най-вече добрите.

Защо?

С това никак не съм съгласна.

Кои са добри, как са добри?

Ако човек живее със светоусещането, което добре е описал erendil по горе, то няма как да страда. И животът/Бог всячески ще са преносно казано "в негова услуга" (дори и при някаква т.нар. "лоша" карма, който въпрос се повдигна по едно време), просто защото самия човек живее според законите и хармонията в света.

П.П. Имам мноооого познати, които сами себе си именуват добри хора. Те са добри в такъв смисъл - нищо лошо на другите (физически!) не правят. Това обаче обикновено не е от прекрасните чувства и мисли, които изпитват към тях, а по-скоро от страх (като се започне от най-буквален и елементарен и се стигне включително до страх от "духовен" тип - че каквото правиш, ти се връща и др.п.), от задръжки от типа "така не се прави", "не е възпитано", "еди кой си друг ще го подреди вместо мен" и т.н. Същевременно тези хора не спират да обсъждат и осъждат другите (по много начини, най-префинения е, като се оплакват "Толкова неприятен/груб/нахален, представяш ли си, ама аз си премълчах, какво да го правя!"), никак не са склонни да направят каквото и да било за другите, все са недоволни, все нещо не им харесва, като се започне от роднините и се стигне до международното положение .

Е, ако тези хора са действително добри, то да, ще си страдат и още как.

Диана,точно това имах предвид - хората които парадират че са мноооооого духовни.

Добри и лоши хора няма - има просто хора.И всеки един от тях харесва нещо,а друго не харесва и има право да изкаже мнението си.

Този,който твърди обратното,за мен е просто лицемер.

[Диляна Колева]

Относно дали страданието облагородява. От "За здравето":

"….. Млад е онзи, който носи всичките несгоди и страдания с радост, който учи, който не лъже, който е безстрашен, който работи, който е изправен във всяко отношение.

Т.е. да живееш. Да приемаш страданията с радост означава да имаш разбиране за нещата, са света и за себе си. Тогава страданието не е = на нещастие, но не е = и на щастие , а е = на учене.

"Ако искаш да оздравееш, трябва да дойдеш до дъното на всички страдания"- което означава, че страдщият е болен. ( душевно или физически)

"Страданието е метод за пречистване"- не за облагородяване нито за издигане духовно, а за пречистване, а кой се пречиства!? човек който има нещо в себе си което му пречи.

"Ще минеш през огъня ,за да се очистиш. Ако не добиеш абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това което търсиш." - значи страданието е начин за откриване на себе си сред всичко останало, Урок за проглеждане, да се научим да виждаме нещата които не виждаме. Тук няма благородство или принизяване, тук има вървеж и то там където няма виждане.

"И без страдания можеш да се очистиш, но ако си по начало абсолютно чист. Щом си нечист ще страдаш." - да си абсолютно чист ..... да си в хармония със средата в коят живееш, да виждаш през първичните неща, да имаш тънка чувствителност, да имаш знание да имаш широк поглед, да можеш да стоиш над нещата. До като не се добият тези качества има страдание = на учене.

Има ли страдание няма благородство, няма принизяване, няма духовно извисяване няма такива неща има трупане на опит.

"След всяка болест, след всяко страдание, човек придобива известна опитност, която го повдига. Колкото по- тежка е болестта, толкова по- силен е станал той." из " Книга за здравето" П. Дънов

Както е казано, не самото страдание, а изживяването му евентуално носят сила и опитност, известна опитност при това. Появи ли се пак страдание за нещо, значи има грешка има неразбиране, няма виждане, няма сила, няма благородство, няма много неща. Има учене-страдание= урок.

Не случайно протестантите обявяват страданието за наказание. Според тях, ако Господ не те обича, ако си съгрешил получаваш страдание.

[kaya]

Страданието те променя. 'Нагоре' или 'надолу' може да се каже, само когато посоките са аксиоми (за мен засега те не са повече от лични интуитивни усещания).

Мисля, че е най-бързият начин за предприемане на действия, било вътрешни - като цялостно осмисляне или външни, конкретни стъпки.

Държи те динамичен и оттам неизбежно те учи... а дали си се научил да крадеш по-ефективно или да бъдеш по-смирен... и двете се учат, кой ги знае от 'преди' : )

Инак ми се струва някак изцяло обвързано с егото, но няма да нищя там, защото ще е на доста посредствено ниво. Който няма его, да сподели.

А пътища и подходи към знанието - бол. Който може само с весело сърце да учи - завижд! Мен трябва да ме 'побутват'.

[Guest Христо6]

Диди каза :Не случайно протестантите обявяват страданието за наказание. Според тях, ако Господ не те обича, ако си съгрешил получаваш страдание.

Според православните, поне така знам от стихотворение на Ботев, "Бог не наказва, когото мрази". Тоест, щом страдаш, значи Бог те обича. Слави Трифонов : "Бог обича всички ни, но някои ги обича в стил садо-мазо". Редактирано Септември 10, 2010 от Христо6

[Guest Мона]

Нито едното, нито другото

Зрелият човек ще отсее плявата.

[B__]

Диди каза :Не случайно протестантите обявяват страданието за наказание. Според тях, ако Господ не те обича, ако си съгрешил получаваш страдание.

Според православните, поне така знам от стихотворение на Ботев, "Бог не наказва, когото мрази". Тоест, щом страдаш, значи Бог те обича. Слави Трифонов : "Бог обича всички ни, но някои ги обича в стил садо-мазо".

Ами като заговорихме за протестанти, то да вземем и останалото от тях, което е довело до горепосочената обява:

- пълна липса на свободна воля. Човек няма и грам свободна воля

- човек е абсолютно грешен. В него няма капчица добро

- човек не може абсолютно нищо да направи за спасението си. С добри дела не може да се постигне спасение. Затова човек не е нужно да върши нищо. Да чака Исус да го спаси.

Предполагам, че Диди ще прегърне и тези основополагащи принципи на протестанството, както е прегърнала горния им извод

[Guest Христо6]

- пълна липса на свободна воля. Човек няма и грам свободна воля

Това не го знам. Сигурен ли си напълно ? В християнството се проповядва, че хората имат свободна воля, ислямът е този, който твърди, че всичко е предопределено.

- човек е абсолютно грешен. В него няма капчица добро

Хммм... И тук не съм сигурен ...

- човек не може абсолютно нищо да направи за спасението си. С добри дела не може да се постигне спасение. Затова човек не е нужно да върши нищо. Да чака Исус да го спаси.

По - точно да чака и да Вярва че Исус е Бог. Пък и доброто поведение е част от християнството, християнинът трябва да се стреми да е добър, да има стремеж, макар че в крайна сметка не добрите дела, а вярата ще го спаси, но ако тя е искрена вяра и делата ще са насочени към доброто. Ще ги познаете по делата им.

[Eлф]

В същността си протестантизма е точно това което е и суфизма в същността си както и всяко вероизповедание разбира се. Значи същественото е да се търси същността, а който е искрен ще я постигне независимо от вероизповееданието си. Съгласна съм с думите на Мона.

"

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

Любовта към Бога маха завесите и разкрива тайните.

Суфи яде, пие, спи и люби в Бога...

Поради това, че хората виждат различия в религиите, те потъват в мрака. (Много просто: различията са единни, не са различия).

Бог е проявен в Своите качества, но е скрит в Своята същност.

Суфи казва: Аз умирам, но влечението ми към Тебе, Господи, никога не умира.

...

Същността на познанието е в преживяването на Истината.

Познаването на Истината и нейното преживяване, зависят от милостта на Бога.

Какво струва светът, който те заставя да забравиш Бога?

Атар казва за себе си: За Атар миналото изчезна, бъдеще няма. Настана време за неуловимото настояще.

Чрез изпитанието човек разбира, че е нещо повече от плът и кръв.

В края на търсенето човекът познава мистерията на своята душа. И дотогава той е пътувал към Бога, а отсега нататък ще пътува в Бога.

...

Суфи казват: От Бога те отделят три неща:

1.Нетърпение.

2.Невежество.

3.Действие по своя воля.

Ако имаш пълен страх от Бога (тука искам да добавя, че става въпрос за онзи страх от Бога който е начало на мъдростта, по- скоро става въпрос за дълбока почит...останалото е написано с "бели букви", за този който умее да слуша", ще се откажеш от всички грехове, и тайни, и явни.

Когато намерението на човека е пълно, и помощта е пълна.

...

Един суфи казва: Толкова много изповедания! Мъдър е онзи, който вижда само истината.

Всички религии мога да прегърна, защото моята религия е Любовта.

Любовта отхвърля всеки, който не гори, подобно на пламъка.

...

Десет години аз бях длъжен да защитавам своето сърце от заблуждения (друг суфи). Ето защо следващите десет години моето сърце работи за мене.

Да се откажеш от всичко, освен от Бога, това е суфизъм.

Бог е сътворил Своята милост, преди да сътвори света.

Говори в беда само с този човек, чиято усмивка те дарява със златото на покоя.

Бог е Този, който превръща капката в ухото на морската мида, в чист бисер. ..

...

Истината не се съдържа в свещените книги. Там са само упътванията. Истината е в дълбочината на човека.

В чистото сърце има око, което вижда Истината.

ИХЛЯЗ

или искреността

Когато човек достигне до искреност, той достига успокоеност.

Ихляз е Божествена тайна. Искреността произхожда от Божественото битие ... Тя е заем от Бога и човек трябва да я храни. ..

Искреността в постъпките увеличава духа в тялото. Един суфи-метод.

В суфизма искреността се смята за сила, която избавя човека от житейските тревоги.

С ихляз кой каквото пожелае, Аллах му го дава. Ето защо искреността е скъпоценен бисер, който се образува в раковината на сърцето.

Искреността е главното достояние на пътя.

Който няма искреност, не може да постигне цялост.

Искреността е придобиване и на духовно здраве. Тя лекува ... психиката в човека.

За да си ученик в суфизма, трябва да докажеш две неща: ихляз и ирадат, т.е. искреност и преданост. Учителят-суфи има способност да ги види.

Ихляз или чистосърдечието, е висшата степен на всяка религия.

Аллах, Който е съвършеното същество, се нарича от суфите Вали, т.е. свят приятел или искрен приятел.

Желанието да се учиш не е основа за ученичество; основата е искреността.

Искреността, казват суфите, съживява въздуха. Искреността се записва във въздуха и животвори.

Слова, изречени с ихляз, са благословени слова.

Най-здравата опорна точка е искреността. Загубването на искреността говори за неуважение към Истината.

Опората срещу препятствията и Сатана е ихляз.

Искреността, казва един суфи, осигурява 1111 духовни сили.

Ние постигаме единство чрез тайната на искреността. Освен това искреността има силата да се превръща в духовна защита...

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

...

Да служиш е недостатъчно, ти трябва и дълбоко да разбираш.

Един суфи казва: Зная точно, че знанието, на което е обучено моето сърце, никъде не се преподава. Истинското знание възниква от вкусване на Бога. Това вкусване е дадено от самия Бог.

...

В суфи няма време. Времето е спряло.

Ако човек придобие власт и могъщество, без състрадание и любов, тогава в него вземат връх жестокостта и надменността. ..

Един суфи казва: За мен не съществува творение. Пред моя взор е само Създателят.

...

Признакът на очистеното в глъбините сърце на суфи е, че той може да тълкува грешките на хората като добри дела. Т.е. Бог му дава нещо от Своя поглед.

...

Бог те заставя да умреш по отношение на себе си, за да ти даде Себе Си.

Няма значение в какво състояние се събуждам сутрин, приятно или неприятно, защото аз не знам кое от тези двете е по-добро за мен. Това го казва един голям суфи.

С Тебе светът е пълен, но Ти не си в света.

Слънцето сияе така, както сърцето и душата, когато са озарени от Любовта.

...

Суфи казват: Само робите са свободни. Т.е. само тези, които са се посветили да служат и да робуват на Истината.

Съвършеният мистик не е този, който съзерцава Бога; не е благочестивият отшелник, избягващ отношенията с човешкия род. Съвършеният мистик се намира сред хората, яде, пие и спи с тях; купува и продава на пазара; влиза в контакти с обществото, но при всичко това нито за миг не забравя Бога. Нито в един миг той не забравя Бога.

Всеки който вярва, че може да открие Бога със своите собствени усилия, той се труди напразно.

Опий се от великото вино на Любовта, че да не можеш да се събудиш за страшния съд.

...

Аллах се намира зад пределите на всяко сравнение и зад пределите на всички противоположности.

В нашите молитви Бог непрекъснато създава Себе Си.

Слова, излизащи от сърцето, влизат в сърцето. Но ако те излизат от езика, няма да стигнат по-далече от ушите.

Ако ти водиш дружба с хората на Истината, бъде правдив, защото те са наблюдатели на твоето сърце. Те влизат в твоето сърце и излизат, а ти даже не знаеш за това.

Любовта е вода, възпламеняваща огъня; Любовта е огън, възпламеняващ водата.

Не получих нищо от училището и джамията, всичко беше завеси.

Любовта ме заведе при Източника.

Освен срещата с Бога, друго изцеление няма.

Всичко, освен Бога, е ненужно, защото нещата от живота се променят.

...

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

Марѝфа, т.е. откровението, отличава суфия от вярващите хора. Откровението е милост, която се дава от Бога. Откровението е достъпно само за тези, които са се очистили ...

Откровението е даряване на Божествена светлина, която е била заключена в сърцето на човека.

...

Бог гледа не на вашия облик и образ, не на вашите действия; Той гледа на вашето сърце. О, приятели, сърцето е наблюдателния пункт на Бога.

...

Опитът, това е придобиване на себе си, на собствения си дух и разум.

...

Съвършени в разума ще намериш много, но съвършени в Любовта ще срещнеш рядко.

...

Местопребиваването на суфи е в целия свят, но той е свободен от това местопребиваване.

...

Бог не се ограничава само с едната вяра, нито само с една религия.

Един суфи казва: Моята любов не е към явленията и събитията. Моята любов е към Бога, същността. Именно тази любов се явява съзнателна.

Всяко чисто сърце е очевидец на Бога. То ясно вижда Бога. - Матей 5:8

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Да видиш скрития смисъл, това означава да виждаш Бог в нещата.

Словото, овладяно в тебе, е твой роб; словото, изпуснато от тебе, е твой господар.

Суфизмът е в съкровеното отношение и това е истинската религия. Значи нейното име е съкровено отношение, въобще към нещата.

Люби и ще отвориш вечността – казват суфите. Върви устремено към Него и тогава дори и пороците се превръщат в дим.

Суфият е угаснал пламък на свещта, защото е влязъл в светлината на слънцето.

На езика на суфи, да празнуваш, означава да бъдеш господар на своето сърце, господар на своите желания. Това означава мярка за празнуване.

Бог дава живота, Той дава и смъртта. Да се довериш напълно на Бога е тайна на живота.

Суфи е този, който встъпва на пътя, за да не бъде, т.е. за да се слее и да изчезне в Бога. И затова суфи казва: Откажи се от себе си, за да бъдеш свободен.

Вечността за суфи отдавна е почнала. И казват: Добрите дела са нищо без съзнателната любов.

...

Всички религии изчезват в Любовта, защото те са измислени, за да се помни Бог. Значи, религиите са измислени, за да се помни Бог. Но Любовта не е измислена. Тя е всякога съществуваща.

Любовта на човека е резултат от Любовта на Бога.

Суфите наричат Христос „любящото дихание”. И казват: Самата Любов е твоята цел. И когато ти я достигнеш, тя ще ти каже, на езика на тайната си, какво да правиш.

В дълбините на суфи вече не прониква светлина, защото там е същността на Бога и няма нужда от светлина, защото в дълбините сияе само Бог.

...

АУМЪ

"

изт. Мъдростта на суфите. -

6.10.2009.

Е. Хараш

Поздрави!

Редактирано Септември 11, 2010 от Eлф

[B__]

В същността си протестантизма е точно това което е и суфизма....

Сещам се за онази история, когато ученик си научил само урока за краставицата и се опитвал все него да разкаже. Питат го как се вади квадратен корен, а той отговаря, че най-лесно се вади корена на краставицата и започва да разказва за нея.

Христо6, ето ти линк към детайлно обяснение на основополагащите вярвания на протестантството. Статията се казва Оправдание чрез вяра или дела? Ще видиш как Мартин Лутер го е сътворил и кои са основните причини.

Елф, относно краставицата, пардон, протестантството мога само да цитирам следното от твоя цитат:

"Един суфи казва: Толкова много изповедания! Мъдър е онзи, който вижда само истината.

Всички религии мога да прегърна, защото моята религия е Любовта.

Любовта отхвърля всеки, който не гори, подобно на пламъка."

Така че явно метода на краставицата действа успешно

Редактирано Септември 11, 2010 от БожидарЗим