Страданието облагородява или принизява?

[Guest Христо6]

Това че Бог допуска нещо, не значи че директно води до духовно израстване. Мисля си следното, кое е по - бърз път към Бог : убийствата или молитвите ? От убийствата може да извлечеш поуки, да понесеш някакви страдания и да се обърнеш към Бог. Но не са ли по - кратък път молитвите ? Може би Бог повече харесва молитвите. А убийствата ги допуска заради свободната ни воля. Абе сложно : според теб излиза, че всичко е редно. Ти си като един мюсюлманин дето смята, че всичко е предопределено и Бог всичко върши чрез нас и всичко е игра, а ние сме само сенки, кукли.

[Ники_]

Това че Бог допуска нещо, не значи че директно води до духовно израстване. Мисля си следното, кое е по - бърз път към Бог : убийствата или молитвите ? От убийствата може да извлечеш поуки, да понесеш някакви страдания и да се обърнеш към Бог. Но не са ли по - кратък път молитвите ? Може би Бог повече харесва молитвите. А убийствата ги допуска заради свободната ни воля. Абе сложно : според теб излиза, че всичко е редно. Ти си като един мюсюлманин дето смята, че всичко е предопределено и Бог всичко върши чрез нас и всичко е игра, а ние сме само сенки, кукли.

Според Тантрите има два пътя, които достигат до една и съща цел - Пътя на дясната ръка (бялата Тантра) и Пътя на лявата ръка (черната Тантра).

Това е образно казано.

Ваджраяна не предполага практически нищо ново в сравнение с класическата Махаяна и се базира на нейните философски учения – Мадхямака, Йогачара и теорията на Татхагатагарбха. Цялото своеобразие на Елмазената колесница е свързано с нейните методи (упая), макар че целта на приложение на тези методи е все същата – придобиване състоянието на Буда за благото на всички живи същества. Според Ваджраяна главното предимство на нейния метод е неговата изключителна ефикасност, „мигновеност“, която позволява на човека да стане Буда в продължение на един живот, а не на три неизмерими (асанкхея) световни цикъла – калпи. Следователно адептът на тантрическия път може по-бързо да изпълни своя обет на бодхисаттва – да стане Буда за избавлението на всички живи същества, които тънат в блатото на цикличното съществуване на ражданията и смъртите. Същевременно наставниците на Ваджраяна винаги са подчертавали, че този път е и най-опасният, като прякото изкачване до върха на планината по въже, опънато над всички планински дефилета и пропасти. Най-дребната грешка по този път ще доведе злощастния йогин до безумие или до прераждане във „ваджрния ад“. Гаранция за успеха по този опасен път е привързаността към идеала на бодхисаттва и стремежът да се постигне състояние на Буда колкото се може по-бързо, за да можем по-бързо да получим способност да спасяваме живите същества от страданията на сансара. Ако пък йогинът се качва на Гръмотевичната Колесница заради собственото си преуспяване, неговото крайно поражение и духовна деградация са неотвратими. Затова тантричните текстове са смятани за съкровени, а началото на практиката в системата на Ваджраяна предполага получаване на специални посвещения и съответни устни наставления и разяснения от достигналия целта на Пътя учител. Изобщо ролята на учителя, гуру, в тантричната практика е изключително голяма и понякога младите адепти губели много време и полагали огромни усилия, за да намерят достоен наставник. Поради съкровеността на практиката си Ваджраяна също така бива наричана Колесница на Тайната Мантра или просто тайно (езотерично) учение (кит: ми дзяо).

...

Ето един доста характерен пример от „Житието на осемдесет и четирите махасиддхи“, съставено на границата между ХI – ХII век от „великия гуру от Чарпара“ – тантрика от Абхаядатта:

„Вирупа практикувал йога дванадесет години и постигнал сиддхи (съвършенство). Веднъж един послушник купил вино и месо и му ги занесъл; след това Вирупа започнал да лови гълъби и да ги яде. Когато гълъбите свършили, монасите се заинтересували: „Кой от нас яде гълъбите? Монахът не бива да върши това.“ Монасите претърсили килиите, в това число и килията на Вирупа. Като погледнали през прозореца, те видели как той яде месо от гълъб и отпива вино. На следващото събрание било решено да изгонят Вирупа от манастира. В деня на прогонването му той поднесъл пред образа на Буда монашеските си одежди и чашата за подаяния, направил поклони и излязъл. Един от последните монаси на пътя го попитал: „Къде ще отидеш сега?“ Вирупа отвърнал: „Вие ме прогонихте, сега какво ви интересува къде ще отида?“ Близо до манастира имало голямо езеро. Вирупа откъснал един лотосов цвят и го поднесъл на Буда. После до брега на езерото той застанал върху лист от лотос и се отправил по водата към другия бряг. Онези, които били в Сомапури, се изпълнили с разкаяние и съжаление. Те се поклонили на Вирупа и като обгърнали коленете му, се обърнали към него и започнали да го питат: „Защо убивахте птиците?“ „Никого не съм убивал“ – отвърнал Вирупа и помолил послушника да донесе остатъците. Когато учителят щракнал с пръсти, перата се превърнали в гълъби, които били още по-красиви и охранени отпреди и всички наоколо били свидетели на това.

Оттогава Вирупа напуснал монашеската община и заживял като странстващ йогин. Веднъж Вирупа стигнал до брега на Ганг и помолил за храна и вода една местна богиня, но тя не му дала нищо. Тогава разсърденият Учител разделил водите и преминал на другия бряг.

Веднъж в Канасати Вирупа купил в кръчмата вино. Слугинята му дала вино и оризови питки, които много му харесали. Той пирувал два дни, без да спре, а слънцето не мръднало от мястото си. Тогава царят по онези земи, озадачен от това обстоятелство, поискал да разбере кой е сътворил това чудо. Богинята на слънцето се явила в съня на царя и му казала: Един странстващ йогин ме остави като залог при слугинята от кръчмата.“ След известно време, когато царят и свитата му платили за виното, изпито от Вирупа, чийто дълг вече бил достигнал баснословни размери, той изчезнал.

След това той се отправил към страната на Индра, където живеели езичници. Там се издигал например четиридесетметров образ на Шива във вид на Великия Ишвара, Махешвара. Предложили на Вирупа да му се поклони, но той отвърнал: „Не е прието по-големият брат да се кланя на по-малкия.“ Царят и неговите приближени закрещели, че ще екзекутират Вирупа, ако той веднага не стори поклон. „Не мога, това ще бъде голям грях“ – казал Вирупа. „Нека твоят [грях] се стовари върху мен!“ – засмял се царят.

Когато Учителят скръстил ръце и паднал ничком, огромната статуя се разцепила на две и се чул глас: „Покорявам ти се!“ След клетвата колосът отново станал цял, какъвто бил преди. Местните жители дали на Вирупа даровете, поднесени на статуята на Шива и станали будисти. Казват, че част от тези дарове се пазят и досега.“

...

Какво е очебийно, когато се четат тантрически текстове на висшата йога? Преди всичко това са греховното, престъпното и ужасното, повтарящи се в контекста на темата за прелюбодеянието, кръвосмешението, убийството, кражбата и дори канибализма – всичко това се препоръчва на истинския йогин. Всичко това е напълно противоположно на самия дух на будизма, който винаги е проповядвал нравствена чистота, състрадание към всичко живо и въздържание. И изведнъж – тържествени заявления, че пътят към задоволяването на всички страсти е тъждествен с пътя на тяхното премахване, изведнъж – проповеди, произнасяни от Буда-Бхагаван, който пребивава в йони, „лотоса“ на женските гениталии, проповеди, от които бодхисаттвите, които ги слушат, изпадат в несвяст, защото са напълнени с призиви да се убиват родители и учители, да се осъществяват актове на най-чудовищен инцест, да се яде не само месото на животните, но и да се стига до канибализъм, а също така да се правят дарове на Буда от месо, кръв и нечистотии.

Какво се крие зад всичко това? Нима някакви „сатанисти“ или „черни магове“ са завладели образа на кроткия и състрадателен Буда, за да отклонят живите същества от пътя към освобождаването? Или пък това е нещо друго? Но какво?

На първо място трябва да кажем, че методът на тантрите, макар и да води, според традицията, до същия резултат, до който води и методът на сутрите на класическата Махаяна, все пак е коренно противоположен по своя характер. Махаяна (а и Хинаяна) преди всичко работи със съзнанието, с онзи фин и повърхностен слой на психиката, който е характерен именно за човека и е тясно свързан с типа и равнищего та цивилизационно развитие на едно или друго общество. Постепенно просветляващото въздействие на методите на Махаяна засяга по-дълбоките слоеве и пластове на психиката, като ги пречиства и преобразува. По друг начин стоят нещата при Ваджраяна. Тя веднага започва да работи с тъмните бездни на несъзнаваното и подсъзнаваното, с онези „тихи води“, в които „се крият дяволите“, като използва сюреалистични образи и архетипове, за да може бързо да изтръгне из корен афектите: страстите, нагоните (понякога патологични), привързаностите – които биха могли и да не се осъзнават от самия практикуващ, обаче бомбардират неговото съзнание „отвътре“. Едва после идва ред на съзнанието, което се преобразява след прочистването на тъмните дълбини на подсъзнанието.

Голяма роля при определянето на гуру за конкретната практика на всеки ученик има изясняването на базовото за психиката на ученика омрачение (клеша): дали това е гняв, страст, незнание, гордост или завист. Затова текстовете на Диамантената Колесница непрекъснато повтарят, че клешите не бива да се изкореняват или да се унищожават, а трябва да се осъзнават и трансформират, да се преобразуват в просветлено съзнание така, както в процеса на алхимична трансмутация алхимикът превръща желязото и оловото в злато и сребро. Така тантрическият йогин сам се оказва алхимик (не е случайно, че за алхимици са били смятани такива прочути махасиддхи като Нагарджуна II и Сараха), който лекува психиката чрез превръщане на замърсеното и страстите в чиста мъдрост на Буда (за тантрите е важен следният ред на съответствие: пет клеши – пет скандхи – пет трансцедентални гносиса/мъдрости на Буда). И ако основата на трансмутацията на металите е някаква първоматерия, който образува природата както на желязото, така и на златото, то основа на претворяването на страстите и нагоните в мъдростта на Буда е буддхатва – природата на Буда, която е собствената природа на психиката и на всички нейни състояния (читта-чайта) и която присъства във всеки, дори и в най-неразвития психичен акт така, както водата е влажна както в морската вълна, така и във всяка помътняла кална локва: защото тази кал няма никакво отношение към природата на водата, винаги влажна, чиста и прозрачна. Както вече споменахме, тибетската традиция Дзогчен нарича тази природа на съзнанието „съзнанийност“ (читтатва, семс-нид) за разлика от обикновената психика, или ум (читта; семс); в китайско-далекоизточната традиция Чан (Дзен) тя се нарича „природа на Ума“ (син синь), която се разкрива в акта на „съзерцание на природата“ (кит. дзян син; яп. кенсьо). Нейната същност е чистият и недвойствен, отвъд субект-обектната дихотомия гносис (джняна; кит. чжи, тиб. риг-па или йешес).

от тук: http://buddha.eurasi...ntent/view/8/4/

Казват, че пътя на лявата ръка е по-бърз, но и по-опасен, както и по-болезнен, но ако си съгласен да понасяш страданието, сиреч следствието от всичките си дела, то може спокойно да си безчинстваш и чрез това да се учиш бързо.

Накрая всеки стига до просветлинието, а от тами и до милосърдието и любовта.

Редактирано Август 18, 2010 от Ники_

[Креми (късметче)]

Страданието нито принизява, нито облагородява. ...

Така че въпрос на гледна точка и вътрешно усещане.

Aз разбрах въпроса в началото не като:

Как се чувствате вие лично от страданието - принизени или облагородени?

а

Как страданието обективно променя човека, дали той след него действа на по-високо или на по-ниско ниво?

От една страна има разлика във формулировката, от друга - каквото вътре, това и вън.

Човек реагира по някакъв начин на страданието ( и нулева реакция Е реакция) и затова то не може да остане без последствие.

Ники, .

Редактирано Август 18, 2010 от късметче

[Станимир]

...

Според Тантрите има два пътя, които достигат до една и съща цел - Пътя на дясната ръка (бялата Тантра) и Пътя на лявата ръка (черната Тантра).

Това е образно казано.

Ваджраяна не предполага практически нищо ново в сравнение с класическата Махаяна ...

от тук: http://buddha.eurasi...ntent/view/8/4/

Казват, че пътя на лявата ръка е по-бърз, но и по-опасен, както и по-болезнен, но ако си съгласен да понасяш страданието, сиреч следствието от всичките си дела, то може спокойно да си безчинстваш и чрез това да се учиш бързо.

Накрая всеки стига до просветлинието, а от тами и до милосърдието и любовта.

Добре, да предположим, че си се отдал на т.нар. път на лявата ръка. Каква би била целта ти? Ако приемеш този път, защото той осигурява духовното ти развитие, то се появява противоречие – правиш нещо със знанието, че в крайна сметка целта е да го отхвърлиш. Извършваш убийства и други престъпления за да осъзнаеш (евентуално) недуховността и илюзорността на тези неща. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Ако избереш пътя на лявата ръка съзнателно, ти го правиш от невежество, от егоизъм, защото той ти осигурява власт над хората и силите в нисшите планове на съществуване. Никой не тръгва по пътя на лявата ръка воден от желание за освобождение и помагане на другите. Има немалко случаи в които най-лоши хора започват да водят чист и благороден живот, но преди тази промяна в тях, те не са извършвали злодеянията си, защото са разглеждали тези злодеяния като средство за освобождение. Те не са били приели пътя на лявата ръка, а просто са били егоисти и невежи, притежаващи силна воля и някои други полезни качества. Но как може човек, който разбира последствията (не само за себе си, но и за околните) от злодеянията си, да извършва съзнателно злодеяние с цел (евентуално) да разбере погрешността на такова поведение (нещо с което повечето хора са наясно) и да го отхвърли? Предполагам, че ти е известно влиянието на Бонпо върху тибетския будизъм. Ваджраяна не е Махаяна, а в Тибет духовността е много, ама много малко, въпреки общоприетата представа (и вината за това не е в Китайците).

Пак повтарям: едно е да вършиш зло съзнателно сътрудничейки на тъмнината, друго е да го извършиш от невежество. Христос беше казал нещо за горещите, студените и хладките, но за да стане тази вътрешна трансформация, която от зъл човек може да те превърне в добър, ти трябва да си бил от втория тип извършител на зло, а не от първия.

По-бързият път е този, по който се движим по-бързо. Въпросът не е до метода, а до усилията, които полагаме. Бързият път разбира се е и по-труден, защото съпротивлението при бързото движение (например самолет) е многократно по-голямо от съпротивлението при бавното движение (например колело). Скоростта се определя от нас самите. Силната воля, упоритост, борбеност и др. необходими (но не и достатъчни) качества могат да се възпитат и когато човек извършва зло, но грешната посока си остава грешна без значение с каква скоростсе движим. Духовното развитие не е състезание. Много малко са хората, които могат да издържат напрежението на бързото движение, затова са и малко хората, които биват приемани за ученици (както от Белите Учители, така и от черните). Най-бързият път е този на ученика от Йерархията на Светлината, който е път на пълна саможертва в полза на човечеството.

[Guest Христо6]

така и от черните

Не стига, че лоши, ами и с претенции. Тия черни учители и ученици какво ли толкова учат и пратяв - не знаят ли, че са обречени.

[Guest Христо6]

Христо : Човече, говорим за Левски. Най - много малцина да са му завиждали. Пък и ти нямаш уред за измерване на завистта към Левски.

Ники :Е, не си длъжен да вярваш.

Човече, плямпаш глупости. Не виждам защо вярваш ( искаш да вярваш), че повечето българи завиждат на Левски. Не е ли по - добре човек да вярва в по - добри неща, още повече че няма основание да вярва в по - лошите.

[Пламъче]

Според мен страданието идва по наша вина - сгрешили сме в мислите,чувствата или постъпките си.От нас зависи,дали ще разберем къде грешим и да поправим грешката си,или да продължим да обвиняваме нещо или някого за страданията си.Ако успеем да изправим мислите и чувствата си,можем да говорим,че страданието ни е облагородило,ако не успеем,се оставяме страданието да ни принизи.

[Guest Христо6]

Ники_, патриарх Евтимий е бил пратен на заточение в Бачковския манастир, където е умрял. Заточение не звучи добре. Май Бог не му е направил услуга като е спрял палача и така патриархът е страдал повече. Пък и ти няма как да знаеш съдбата му на заточеник на какво се дължи : понеже каза, че се дължи на това, че е ръководил отбраната на Търново. Дори да не я ръководеше, турците пак щяха да пробват да го убият ако го набарат.

[Guest Христо6]

Ники, какво му е мъжкото на това да седиш като вързано добиче, докато те пребият до смърт ( в което се изразява твоята вяра) или пък да бездействаш, докато изнасилват жена пред теб ? Имам предвид Физическо бездействие, понеже нали за теб молитвата е подходящо и единствено възможно действие за ситуации, в които може би се налага физически отпор.

Страданието облагородява или принизява?

Хубав, риторичен въпрос, брат, но нали знаеш... когато има запис на една грамофонна плоча... само той си звучи. Ако опиташ да начертаеш нови канали по нея, ще я надраскаш, а надрасканата плоча меко казано скрибуца и не е добре за слуха на този, който я слуша. Сам си свидетел, че ушите болят.

Глобално погледнато страданието облагородява и то е нужно. От по-повърхностна гледна точка, то е наш враг от който бегаме, като дявол от тамян и сакаме да се спасим некъде, у некой въображаем рай... далеч от тук.

Тук и Сега, нали така е казано!?

Но не! Нямаме приемане, нямаме съгласие, нямаме смирение с тези условия Тук. Човек се гледа и търси убавинята.

А де остана: "Бъдете като мъжете!"?

Че ние да не сме жени? Да ти кажа, че май сме.

Какво правят мъжете? Ами те навярно търпят и приемат нещата мъжки, ама аз от де да знам, след като съм и аз май от жените? Или аз не хленча и не търся спасение някакво... някъде?

Ех...

Явно Бог ни е създал жени, а сиреч немощни, за да търсим Него и да искаме Помощ. Туй е смисъла на въпросното съществуване по тези хоризонти.

Бог дава помощ, но за да бъде грабнат някой от тук, то си требва време. Докат напълно не проблесне и не се измени, от тук нема мърдане.

Редактирано Септември 9, 2010 от Христо6

[erendil]

Страданието, е сигнал че си излезнал от Бога, нещо не вършиш в живота си както трябва и ти се удря камбанката. Преди това е имало предупреждения, сигнали ама не си им обърнал внимание. Тогава чувстваш болка, а понеже неискаш да я чувстваш, започваш да търсиш начин... което води пак до Бога.Честото страдание е символ, че не си на прав път и е нужно да си поправиш главата. Това не е признак на извисяване, а че имаш грешна система на вярвания. Естественото състояние на духовно развития човек е спонтанна радост и желание за живот. Изпитването на тези чувства се самозахранва отвътре и е дар от Бога. Страданието е липса на тази духовна храна.

[Guest Христо6]

Не са ли страданията, задължителен елемент от духовната еволюция ?

[erendil]

Не, страданията е като болката в тялото. Като го претовариш - тялото те боли, като си идеално здрав обаче не го усещаш (тялото). Духовно развития човек е щастлив и радостен, непознава страдането. Нали затова се развиваме духовно. Страданието е като колчетата в ски слалома, показват ни правия път и толкова. Ако си казваш, че си болен дори и да си здрав ще се разболееш. Ако казваш, че страданието извисява дори и да си Буда ще пропаднеш. Средният път е липса на страдание.

[Диана Илиева]

Страданието, е сигнал че си излезнал от Бога, нещо не вършиш в живота си както трябва и ти се удря камбанката. Преди това е имало предупреждения, сигнали ама не си им обърнал внимание. Тогава чувстваш болка, а понеже неискаш да я чувстваш, започваш да търсиш начин... което води пак до Бога.Честото страдание е символ, че не си на прав път и е нужно да си поправиш главата. Това не е признак на извисяване, а че имаш грешна система на вярвания. Естественото състояние на духовно развития човек е спонтанна радост и желание за живот. Изпитването на тези чувства се самозахранва отвътре и е дар от Бога. Страданието е липса на тази духовна храна.

Знаеш ли, erendil, и аз смятам така.

Обаче представи си човек с увреждания примерно - дали по рождение или получени спед това при заболяване или инцидент. Твърде несправедливо (от наша, човешка гледна точка); и твърде подтискащо да си мисли, че не е на прав път или че някак е или е бил направил (може в предишен живот) много погрешки, за да го постави животът в това положение.

[erendil]

Всичко си сътворяваме ние. Казвате: Изпитанията са уроци. Да но тези капани си ги залагаме ние, не ни ги поставя Бог. Той иска от нас, само да сме доволни и радостни. Няма такова нещо, като късмета ми се обърна -Сам си обърнал късмета си!. Ако знаеш, че пари ще пипаш ли топло? Ако знаеш, че сам си сътворяваш реалноста, ще мислиш ли лошо за себе си и един миг дори? Пробвайте и да живеете и по другия начин в любов, щастие и от интуицията си, и тогава вижте какво е! Ти затова и знаеш. Любов към себе си и т.н.

[Латина]

Изложената гледна точка много ми допадна, но си мисля за още нещо.

Факт е съществуването на родова карма, на родови проклятия. Откакто се помня, се стремя да не навредя с нещо на някой друг и ако го направя неволно, самата аз страдам от това. Обаче... товарът върху мене и "уроците", които получавам в продължение на много дълго време, са доста тежки. Както каза преди време един мой приятел: "Никому нищо, всекиму виновна!"

Не е въпросът да се оплаквам или оправдавам, но съм се питала с какво толкова съм сгрешила, възможно ли е да съм причинила големи загуби някому, без да се усетя?!

Удивително е, но с този мой навик да търся причината само и единствено в себе си, не се сетих за нещо елементарно. В много отношения повтарям живота на майка си, макар че като хора сме много различни и ценностите ни са различни.

[Guest Христо6]

Значи страданията не са задължителни ?

[erendil]

Опитвам се да ви кажа, че Бог не е далеч от нас. Той дори не е и на съседната пряка. Той е в нас. Неговата структура е радост. Когато намериш истинското си себе, започваш да се смееш като идиот на всичко. Тази радост извира от теб и е без причина, самоиницира се. Тя те залива и целият започваш да трептиш на по-висока честота. Това е просветлението, да си щастлив без причина. И то е много лесно достижимо, не е на съседната пряка, а е в нас. Защо да ходиш по трънаците, като можеш да вървиш по царския път? Нужно е да знаеш, че още не си дорасъл за това, но това не ти пречи да подскачаш и да се опитваш да се хванеш за дръжката на вратата. Един ден ще се хванеш, просто бъди радостен и доволен от живота си, благодари за всичко, смей се, обичай. Простичко е. Като изживяваш чувството и вибрационно се настройваш към целта, започват да ти идват по-добри идей - Просветва ти! И един ден хоп- готов си! Вратата се отваря...

[Guest Христо6]

Знам че Бог е в нас, чел съм за безмълвния наблюдател в нас. Аз и така си се смея често и лесно. Стремя се да правя посочените от теб неща.

[erendil]

Kuki, научи се да обичаш себе си. Това на първо място. Не обичаш ли себе си, никой неможеш да обичаш - Любовта към себе си е най-важното!!! Когато я имаш, смело следвай интуицията си. Ако задълбаваш много в кармата, това също е лоша карма... Понякога духовното ни подлъгва да сме прекалено добри и ставаме такива, но навън и това е за наша сметка. Започваме да мразим себе си, губим връзката си с интуицията, а това е връзката ни с Бога и се подхлъзваме... Бъди добра, но не изгубвай контрола на ситуацията, пази си интуицията. Връзките и взаимоотношенията са много вкопчващи, ограничаващи, изискващи в тях няма нищо божествено. Бога е в теб, той е свобода.

[Явора]

erendil: Честото страдание е символ, че не си на прав път и е нужно да си поправиш главата. Това не е признак на извисяване, а че имаш грешна система на вярвания.

erendil, срещала съм не малко "духовно развити хора"

Двама от тях са ми даже по близки и ги виждам почти всеки ден. Познавам/познавах и двама духовно развити хора които вече не са между живите поради болести на които живота им свърши на 40-50 години.

Единия от тях беше учителя по рейки на единия от двамата по близки за които говорих по горе.

Тоест той не само е бил духовно развит ами и е обучавал хората на това, което не му е попречило да се разболее от рак на нещо с храносмилателната система беше май дебело черво незнма точно и да го няма вече......защо ли?! "Защото страданието не е сиггнал че си излезнал от Бога и духовното задължително". То страданието има случаи когато идва без да пита духовен ли си, не си ли, ....вярващ ли в Бог или НЕ?

Предполага се че е нямал проблеми с енергиите, вибрациите, интуицията, чувствата..........след като обучава хората да нямат проблеми с това дълги години...?

Редактирано Септември 9, 2010 от Явора

[Латина]

Благодаря! Напоследък наистина интуицията ми е отслабнала в сравнение с преди, има само някои проблясъци от време на време. Много ми е трудно така слепешката да взимам решения. Никога не съм работила последователно в това отношение - да обичам себе си.

Зная, че си абсолютно прав за това, че Бог е Любов, Бог е Радост, Бог е Свобода, Бог е Мъдрост, Бог е Истина!

[Guest Христо6]

Предполага се че е нямал проблеми с енергиите, вибрациите, интуицията, чувствата..........след като обучава хората да нямат проблеми с това дълги години...?

Грехове от миналите животи, или пък някакви неправилни действия от този живот. Пък и някой може да изглежда в очите ни по - духовен, отколкото е в реалност.

[Явора]

Предполага се че е нямал проблеми с енергиите, вибрациите, интуицията, чувствата..........след като обучава хората да нямат проблеми с това дълги години...?

Грехове от миналите животи, или пък някакви неправилни действия от този живот. Пък и някой може да изглежда в очите ни по - духовен, отколкото е в реалност.

Не, не че на мен ми е изглеждал духовен този учител............аз не ги деля хората на духовни или НЕ, за мен всички са равностойни хора.

Казах го във вашия смисъл тук, ........предполагам че си разбрал от предишни мои мнения че аз на съм точно на такава настройка на каквато сте в този форум.....

[Guest Христо6]

Казах го във вашия смисъл тук, ........предполагам че си разбрал от предишни мои мнения че аз на съм точно на такава настройка на каквато сте в този форум.....

Не помня да съм чел твои мнения. И каква е точно нашата настройка ? Защо мислиш, че моята настройка е като настройката на други потребители и в какво се изразява тази настройка ? Каква е твоята настройка ?

[Явора]

Казах го във вашия смисъл тук, ........предполагам че си разбрал от предишни мои мнения че аз на съм точно на такава настройка на каквато сте в този форум.....

Не помня да съм чел твои мнения. И каква е точно нашата настройка ? Защо мислиш, че моята настройка е като настройката на други потребители и в какво се изразява тази настройка ? Каква е твоята настройка ?

Не, не казвам че твоята настройка е като на другите в този форум на 100%. Двама души напълно еднакви няма, разбира се че всеки е уникален.

Съвсем накратко ще ти отговоря, защото не е здравословно за форума да навлизам в подробности на зададените от теб въпрос.............ако те интересува все още другите мимнения дават отговори на въпросите ти.

Раликата между моята настройка и тази на около 80% от хората в този форум е относно достатъчното условие за личностно израстване/развитие.