Страданието облагородява или принизява?

[B__]

Страданието облагородява или принизява?

[Guest Христо6]

Чичозим дарибож, ъпврос ан точна гледка ас щената.

Редактирано Август 17, 2010 от Христо6

[Mentolka]

Може да е и двете. Според мен е по-скоро въпрос на психология, нагласа, въприятия, етап на духовно развитие на човека в дадения момент.

[Ники_]

Страданието облагородява или принизява?

Хубав, риторичен въпрос, брат, но нали знаеш... когато има запис на една грамофонна плоча... само той си звучи. Ако опиташ да начертаеш нови канали по нея, ще я надраскаш, а надрасканата плоча меко казано скрибуца и не е добре за слуха на този, който я слуша. Сам си свидетел, че ушите болят.

Глобално погледнато страданието облагородява и то е нужно. От по-повърхностна гледна точка, то е наш враг от който бегаме, като дявол от тамян и сакаме да се спасим некъде, у некой въображаем рай... далеч от тук.

Тук и Сега, нали така е казано!?

Но не! Нямаме приемане, нямаме съгласие, нямаме смирение с тези условия Тук. Човек се гледа и търси убавинята.

А де остана: "Бъдете като мъжете!"?

Че ние да не сме жени? Да ти кажа, че май сме.

Какво правят мъжете? Ами те навярно търпят и приемат нещата мъжки, ама аз от де да знам, след като съм и аз май от жените? Или аз не хленча и не търся спасение някакво... някъде?

Ех...

Явно Бог ни е създал жени, а сиреч немощни, за да търсим Него и да искаме Помощ. Туй е смисъла на въпросното съществуване по тези хоризонти.

Бог дава помощ, но за да бъде грабнат някой от тук, то си требва време. Докат напълно не проблесне и не се измени, от тук нема мърдане.

Редактирано Август 17, 2010 от Ники_

[Венцислав_]

Какво е страданието?

Изгубването на нещо външно, с което егото до сега се е идентифицирало.

Посоката на действие зависи от осъзнаването на горното.

[Мария-София]

Страданието е изпитание,което ти се дава,за да избереш ПО КОЙ ПЪТ ЩЕ ВЪРВИШ -на смирението и доброто или злообата и лошотията.

Нека бъде твоята воля,Господи и днес.Амин.

Редактирано Август 17, 2010 от Мария-София

[Велина Василева]

Страданията и скърбите са Божествени рала, които преорават почвата, за да поникнат семената на добродетелите. Когато човек страда, става по-добър и по-мек.

Изворът на доброто

[Велина Василева]

Страданието е изпитание,което ти се дава,за да избереш ПО КОЙ ПЪТ ЩЕ ВЪРВИШ -на смирението и доброто или злообата и лошотията.

Нека бъде твоята воля,Господи и днес.Амин.

Права си, страданието е резултат от несъобразяване с Божията Воля... Човекът трябва винаги да избира доброто, за да живее и да му бъде добре...

Избирането на доброто - това окултно означава "ядене от плодовете на Дървото на Живота", според Божията Заповед, дадена на Адам и Ева, която е в сила и днес...

Когато обаче човек избира "да яде от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото" - в "превод" - това е съденето с ума и определянето на някои неща като "лоши", поради неразбиране на Закона за Кармата и неговото действие - тогава идва страданието, за да даде условия на човека да мисли и размисля, докато проумее, че всичко е "добро", от Божествено гледище; така както - Бог мисли за нещата...

Когато страда - човек мисли и размисля добре... Цялата еволюция на човека е все размисъл... Обаче човекът в етапа на самосъзнанието си - страда наистина много, преди да се издигне в свръхсъзнанието си, където се спасява от тази необходимост...

”На човека е дадена свободна воля и той може да избира дали да прави добро или зло, но ще понесе последиците от делата си”, казва Учителят.

от тук

[B__]

Чичозим дарибож, ъпврос ан точна гледка ас щената.

Точно от гледната точка зависи, да

[Латина]

Наистина няма абсолютен отговор на този въпрос, зависи от случая. Възможно е страданието постепенно да озлоби човека, да загуби той вяра в Бога и доброто. В такъв случай човек може да избере дали да възприеме страданието по друг начин, дори като благо или да разбере, че не всяко страдание трябва да се търпи и да намери изход от него.

[Аделаида]

Това анкето ли е, или да?

[Латина]

То ако е така, с едната ръка гласувам "да", с другата - "не"!

Редактирано Август 17, 2010 от kuki

[Guest Христо6]

Ники_, ако ще се правят разграничения за това кой какъв е, в зависимост от отношението му към страданията, би могъл да направиш това разграничение : на балъци и тарикати.

[Креми (късметче)]

Страданието принизява този, който в момента е способен да тръгне само надолу.

Това не означава, че ако видим такъв човек, трябва на всяка цена да го дърпаме нагоре, той просто Не Може.

Разбира се, ако смята да извърши престъпление, редно е да се опитаме да го освестим или да алармираме обществото.

Когато човекът слезе още по-надолу след озлоблението си, тогава е стигнал твърдото дъно, от което се оттласква.

Целият този допълнителен етап отнема повече време и доста повече енергия за него самия и много хора около него, но ...

това е единственото възможно решение на ситуацията в даден момент.

За Вселената и Бог времето е относителен, несъществен фактор.

П.П. Човекът се вкопчва в две системи за измерване, дадени ни за улеснение. Вкопчва се поради навика да мисли, че има само един живот и неизвестност след него.

Тези две системи за измерване

са

Време

и

Пари.

Не им вменявайте повече задачи, отколкото имат и сте две крачки по-близо до хармонията, т.е. до щастието.

Редактирано Август 18, 2010 от късметче

[B__]

Виждам, че Късметче и Ицката са реалисти.

Мда, въпрос на гледна точка. Едни може да принизява, а други да извисява.

Тук ми хвумва важния въпрос.

Коя е повратната точка, когато от принизяване става извисяване и когато от извисяване става принизяване?!

[Велина Василева]

...въпрос на гледна точка. Едни може да принизява, а други да извисява.

Тук ми хрумва важния въпрос: Коя е повратната точка, когато от принизяване става извисяване и когато от извисяване става принизяване?!

Доколкото страданието е Божествена даденост в живота ни и доколкото ние самите го приемаме като такова - то не може да ни принизи, защото - априори е предвидено с добра цел и значи, че ако не в момента, то - на един по-къснен етап, когато го осъзнаем - непременно ще ни извиси, защото това зависи от Бога, от Духа, а не - от нас самите...

Що се отнася до интерпретация на човешкото ни гледище - ако състоянието ни, преди да пострадаме - е било такова, че сме се вземали много на сериозно, считали сме себе си - по-горе от другите хора (което е илюзия, защото Бог гледа еднакво и на принца и на просяка) ; та - ако сме хвърчали високо в облаците - естествено е, че ще паднем от високо и щом е така - то в този, в човешкия смисъл - ще се принизим, ще се унижим, ще се засрамим и т.н....

Но това е привидно принизяване, защото - обективно - сме дошли на себе си; изтрезнели сме (което всъщност значи, че сме се възвисили)...

Защото "Смирението е движение нагоре, а гордостта - е движение надолу". Това са думи на Учителя...

Ето тук, напр. :

Когато сте недоволни от живота, туй състояние да го знаете, то е гордост. Когато сте доволни от живота, то е смирението. Да имате понятие: Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто, това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва и там, дето гордостта спира, то са двете крайни точки на доброто. И така имаме един триъгълник.

Гордост и смирение

Редактирано Август 18, 2010 от velinavasileva

[Ники_]

Ники_, ако ще се правят разграничения за това кой какъв е, в зависимост от отношението му към страданията, би могъл да направиш това разграничение : на балъци и тарикати.

Би могло, разбира се.

Балък на турски език си е в превод "риба". За много тарикати повечето хора са прости като риби, дет се ловят и без да има стръв на кукичката. Разбираш ли, толкова глупави и наивни ги считат.

Само че, дали е така?

Нещата може да се разделят и на "хищници" и "жертви". И кои са по-страхливи, хищниците, или жертвите?

Защо хищниците ядат жертвите си? За да си осигорят живота. Това е една голяма борба за подсигуряване, поради страх от смъртта.

Всеки, който яде по един или друг начин друго същество е страхливец. Запомни това.

Голяма смелост се иска да се оставиш да бъдеш изяден, нали? Виж, разгледай житията на светците. Те с вяра са оставили да бъдат бити, лъгани, крадени, убивани, обиждани и пр.

Виж и разгледай самия живот на Иисус Христос. В Неговото учение стои приемането на условносттите и той казва - не око за око, не зъб за зъб. "Ако те ударят по едната страна, обърни и другата".

Голям бълък е бил този Иисус. Буда_ла.

Ако живота е едно море, един океан, то всички в него сме едни същества. Едни са един вид, а други друг. Едни са хищници, а други жертви.

Жирафът е хищник за дървото в саваната, а козата за храстите, овошките, тревите.

Да речем че всички сме в един океан:

Коя е причината за нещастията на човека ? – Неговите желания. Многото желания са многото яйца на рибите. Желанията живеят във водата, както рибите. И в рибата има нещо хубаво – тяхната чистота. Няма по-чисто същество от рибата, но и по-жестоко от нея няма. И човек като рибата има два живота: живот на духа, т. е. на чистотата, на любовта; живот на плътта, т. е. на жестокостта. Йоан казва, че видял новото небе. В него нямало морета и реки Там е новият порядък – живот без вода, т. е. живот без желания. Във водата стават лоши, жестоки неща. Най-големите скърби са във водата.

Силният (Утринни Слова, 05.09.1937 05:00 Неделя, София) Беинса Дуно

Всеки избира дали да бъде страхливец или да тръгне към смелостта. Но що е то смелост? Нима е смелост да влезеш в бой? Нима е смелост да удариш, да наскърбиш, да убиеш? За мен това е слабост, породена от страх и от въпросното желание да си подсигуриш живота по един, или друг начин.

Нещо като тарикат, нещо като балък и нещо като нищо на света

Аз, братка се родих и в същината си съм много добър човек. Според мен всеки се ражда изначано добър. Условностите на живота, през който съм минал, събитията и средата оформиха от мен един комплексар, който за да защити собствената си "слабост" и доброта се ползваше от насилието и убийствата.

Много години се опитвах да бъда тарикат и успявах май. Какво ли не беше. За целта тренирах бокс и честно да ти кажа биваше ме. Ако нямах слабост в съединителната тъкан, което в последствие се оказа, че било за добро, аз щях да стигна доста нагоре. Може би щях да стана шампион. Наистина ми се отдава бокса.

Толкова много се опитвах да бъда тарикат и да се защитавам, че стигнах и до Френския легион.

Исках да убивам, да мачкам, да отмъщавам и всичко това породено единствено от едно нещо - борба срещу собствената ми съдба, която ми бе отредила да бъда добър, защото добрината е слабост в света ни.

Добър ли си, ще те трепат, ще те мачкат, ще те подиграват, ще злоупотребяват с теб, а аз не исках това за себе си, защото ме болеше, защото се страхувах от това да не бъда наранен. Страхувах се за живота си, за ежеднивието си. За това да не гледат на мен, като на някой, с който могат да си правят каквото искат. Бях страхливец, Христо.

Не бях толкова смел за да оставя да ме мачкат.

Сега, днес повече допускам и повече устоявам. Надеждата ми е във вярата, а аз вярвам, че има карма и че това, което ми се случва, добро, или лошо, е отплатата на старите ми добри или лоши деле. Нещо като ехо в планината.

Днес дори да получавам зло, то аз се опитвам да отговарям с добро, за да не произвеждам пак в отговор лошотия, която като ехо утре да се върне пак към мен.

Аз вярвам и се надявам, че т.н. лоша карма един дин и тя ще свърши. Ще си изплатя дълговете и имам много случки в живота ми в които тази вяра и надежда бива подкрепяна.

След като лошата карма се изчерпа, тогава Бог те пази и Той не позволява в живота ти да навлизат лошо и тежки обстоятелства, в които да изпитваш страдание.

Знакът на Иисус Христос е рибата, братко: http://upload.wikime...Ichthys.svg.png

Рибата е и раннохристиянски символ: http://synpress-clas.../8-znaeteli.htm ; http://forum.abv.bg/...ndpost&p=564031 ; http://www.pongo.co....5.jpg&width=400 ;

http://st-takla.org/...Symbol-Fish.jpg

http://www.bibliotec...s/atlant299.jpg

http://www.pc-freak....s/symbols1x.jpg

Тя е и част от Сакралната геометрия, върху която са работили такива люде, като Леонардо да`Винчи.: http://forum.abv.bg/...dpost&p=1466152

Рибата е символ и на Любовта. Не напразно Иисус на няколко път храни народа с хляб и риба.

Тарикатлъкът е до време. Ужким си отгоре, но в последствие се оказва, че си отдолу. Тарикатстването, според моята вяра, е просто отлагане на това да си платиш за предишните си деяния.

Бог казва примерно: Чрез това страдание, която ще ти спусна, ти ще израстеш и ще приближиш към мен", но човекът не ще да страда и търси всякакви тарикатски методи да заобиколи това, което ме се поднася, било като урок, или като проверка. Човек все търски да излезе от положението, но в тези опити да излезе, все по-дълбоко навлиза във въпросните кармични дългове.

И така, според мен, важи максимата "Кагато печелиш не знаеш колко губиш.". Ужким си на печалба, ама погледнато от по-високо вземе да излезе, че си се прецакъл.

Затуй духовния човек казва така: "С Бога моего ще прескоча стена!" и "Каквото иде, нека дойде."; "Бог пред мен, а аз след Него."

"Бог да ме пази!";

"Боже, помилуй меня грешнаго! Помилуй и прости!"

Редактирано Август 18, 2010 от Ники_

[Ники_]

Всеки избира дали да бъде страхливец или да тръгне към смелостта. Но що е то смелост? Нима е смелост да влезеш в бой? Нима е смелост да удариш, да наскърбиш, да убиеш? За мен това е слабост, породена от страх и от въпросното желание да си подсигуриш живота по един, или друг начин.

За допълнение ще напиша още нещо. Нека горното не значи, че човек трябва да върви към самонаказване и да се самобичува. Не. Дали ще позволиш на себе си да нараниш "другия", или ще позволиш на "другия" да нарани теб - това е все едно. Все е крайност и все е насилие.

Значи от една страна не бива да отговаряме на "злото" със "зло", но от друга страна не бива да нараняваме и себе си по индиректен начин, или по директен. Какъв е правилния възглед и какъв е правилния подход?

Не е редно до позволяваме на насилието да действа навън, но не е редно и да го допускаме да действа и навътре, защото всичко е свято.

предлагам ти част от субтитрите от един филм "Безстрашен / Fearless 2006":

А Ниу, А Ниу.!

Не искаш да нараняваш други, а даваш на други да те нараняват, сине.

С тези думи една възрастна жена се обърна към Джет Лии, който в следващото видео е в ролята на боеца, когото налагат. Сама да вметна, че героят на филма изпитваше остро чуство на вина, поради това, че зарад нередностите в неговия характер, илюзиите, и грешните представи, бяха причина за смъртта на много хора:

Тук, във филма едно момченце бе откраднало нещо от съседното село. Бяха го уловили по време на кражбата и наказанието бе, момчето да понесе еди колко си удара с бамбук, докато не изгори една тамянова ароматна свещ. Главният герой изказа претеции да понесе той на вместо момчето наказанието, а на хлапето да бъде простено, щото било все пак дете. Наказанието за героя се оказа по-сурово. Трябваше да бъде бит и да изтърпи боя. Ситуацията е страшно поучителна, но виж сам и ако можеш гледай целия филм:

Та, ако може човек нека да е милостив не само навън, а и навътре. Ако не може, то е добре да има разбиране и смирение и да не допуска озлобление. В неутрализиране на "злото".

Ето и продължение на субтитрите:

- Отказваш да ме учиш на у-шу...

- Аз също искам да уча.

- Защо искаш да го учиш?

- За да мога да бия другите.

- А ти? Искам всеки да се страхува от мен.

- Ако Нин те удари, какво ще направиш?

- И аз ще го ударя!

- А ти ще му отвърнеш ли?

- Разбира се. Ще го спукам от бой.

- А ако не успееш?

- Тогава ще се уча от майстор.

- А ти?

- И аз.

- И пак ще се сбия с него.

- Ти го биеш и той те бие! Кога ще свърши това? Заради това не искам да ви уча.

"Най-големият майстор никога на влиза в бой."

Някои се молят "да ги отмине тази чаша" (тази съдба), други ползват подхода на водата, лавират, но нито първите, нито вторите отговарят на "злото" със "зло".

Редактирано Август 18, 2010 от Ники_

[Латина]

Благодаря за любовта, която извира от последните мнения!

Все пак искам да подчертая, че страданията не са просто да ги изтърпим и да търсим поука от тях постфактум, а да осъзнаем причините за тях и да направим нужното, за да отпадне нуждата от страдание. Енергията може да се влага в по-добро.

Страданието може да принизи и иначе добър човек, ако доброволно се е оставил да понася повече, отколкото е по Божията воля. Говоря от личен опит.

[B__]

"Дали ще позволиш на себе си да нараниш "другия", или ще позволиш на "другия" да нарани теб - това е все едно. Все е крайност и все е насилие."

"Та, ако може човек нека да е милостив не само навън, а и навътре".

Много точно казано. Съзнанието на жертва привиква лошото отношение. С две думи. Няма как да си един навътре, а друг навън. Външното преминава навътре и вътрешното навън.

"Страданието може да принизи и иначе добър човек, ако доброволно се е оставил да понася повече, отколкото е по Божията воля. Говоря от личен опит."

Мдам, да отстояваш себе си и задачите си е Божията воля.

[Ники_]

Благодаря за любовта, която извира от последните мнения!

Все пак искам да подчертая, че страданията не са просто да ги изтърпим и да търсим поука от тях постфактум, а да осъзнаем причините за тях и да направим нужното, за да отпадне нуждата от страдание. Енергията може да се влага в по-добро.

Страданието може да принизи и иначе добър човек, ако доброволно се е оставил да понася повече, отколкото е по Божията воля. Говоря от личен опит.

Когато биват осъзнати причинно-следствените връзки, които пораждат страданията, тогава страданията спират да бъдат страдания. Така е. Осъзнателността, Будността е голямото лекарство.

Имаше една книга със заглавие - "Защо това, защо на мен, защо сега" Робин Норууд

http://www.helikon.b...ashto-sega.html

Ще напиша още нещо по темата и според мен, няма да има вече какво повече да добавя към нея, от моя възглед.

Има един филм за Миларепа. Той е с едноименно заглавие.

Предлагам го на вашето внимание, защото там се разглежда именно това нещо - страданието, Самсара и пътят за изход от нея:

* първи диск на филмът "Миларепа": http://tranz.it/load...Eg2LyV82N602670

* субтитри за него: http://tranz.it/load...74nWHxBEt602675

* втори диск на филмът "Миларепа": http://tranz.it/load...pR8EX4DmD602682

* субтитри за него: http://tranz.it/load...4Zf1VDuCB602676

Ето и част от субтитрите (те описват моментите в които Миларепа търси убежище от преследвачите си, които са роднини на десетките хора, които той самия е убил чрез магия, за да отмъсти, да постави на място, убивайки чичо си и леля си, които цял живот налагали тормоз, подлагали на глад него и семейството му):

- Какво искаш? (старият будиски монах)

- Безопасно място за нощта. (Миларепа)

- Стари монахо, благодаря ти. (Миларепа)

- Какво мога да направя за вас? (стария монах се обръща към хората които преследват Миларепа)

- Стари монахо, търсим един приятел. (човек от тези, които преследват Миларепа, търсейки на свой ред възмездие и справедливост) Идвал ли е тук?

- Тук рядко идват хора. (старият будиски монах)

- Старият монах не би излъгал. (човек от тези, които преследват Миларепа, търсейки на свой ред възмездие и справедливост) Хайде, да потегляме.

- Враговете никога не свършват. (Миларепа)

- Враговете ти възникват от ума ти. Нещата опират просто до това да се научиш да контролираш ума си.

По-добре си изяж супата, докато е още топла. (старият будиски монах)

- Какво четеш? (Миларепа)

- Думите на Буда. (старият будиски монах)

- Какво казва Будата? (Миларепа)

- Спри отрицателните действия, развий положителни действия и опитоми ума си. (старият будиски монах)

А ето това е финалът на филма:

- Трябва да се радваш

от постиженията си.

- Да се радвам? Не съм постигнал нищо.

- Не оставяй да те преследват спомените за мъртвите. Те го заслужаваха.

...

- Седни. Какво те измъчва тези дни? Какво е? Кажи ми! (първият учител на Миларепа по магия)

- Не знам какво да правя... толкова се измъчвам. Отмъщението не разрешава нито един проблем. То само създава още. Няма ли друг начин? (Миларепа)

- Вчера моят благодетел умря. Аз не можах да го спася. Иронично е, че аз, Юнгтон Трогйел, който може... да убие хиляди не можах да направя нищо... за да спася един единствен човек от смъртта. (първият учител на Миларепа по магия)

- Всеки умира, нали? (Миларепа)

- Когато дойде смъртта само действията, извършени през живота ти те придружават. Бъдещето ти ще дойде от миналото ти така както цветето Удумбара изниква от семенцето си. (първият учител на Миларепа по магия)

- Значи бъдещето на майка ми и моето ще са само страдание. Ако можех да поема върху себе си участието на майка си във всичко това, бих го направил. (Миларепа)

- Не можеш да промениш кармата си... все едно сменяш къщата си. Не е толкова лесно. Но има начин да помогнеш на майка си. (първият учител на Миларепа по магия)

- Какъв е този начин? (Миларепа)

- Като следваш пътя на просветлените със сигурност ще достигнеш на място, отвъд всички страдания. Това е начинът действително да помогнеш на майка си и на всички живи същества. (първият учител на Миларепа по магия)

- Скъпоценни Учителю, можеш ли да ме научиш на този път? (Миларепа)

- Този стар глупак може само да ти каже при кой да отидеш. (първият учител на Миларепа по магия)

п.п. Файловете за безплатно сваляне ще бъдат активни 120 часа.

Редактирано Август 18, 2010 от Ники_

[Guest Христо6]

Ники_ :Балък на турски език си е в превод "риба".

Нали сме в ерата на рибите.

дет се ловят и без да има стръв на кукичката. Разбираш ли, толкова глупави и наивни ги считат.

Ползва се и думата "шаран".

Всеки, който яде по един или друг начин друго същество е страхливец. Запомни това.

Ами те и растенията са живи същества. Не казвам, че трябва да ядем животните, споко. Мисля че тази ти реплика е много обобщаваща. Не знам какво имаш предвид под "страхливец", но май много месоядни са били смели и самоотвержени. Мисля че са ми казвали, че понякога на войниците преди битка са им давали месо ( може би и малко алкохол).

Голяма смелост се иска да се оставиш да бъдеш изяден, нали? Виж, разгледай житията на светците. Те с вяра са оставили да бъдат бити, лъгани, крадени, убивани, обиждани и пр.

Това или е резултат на силна вяра, или е резултат на слабост, страхливост. А може вярата да е резултат от слабост и страхливост. Може и да не е. Ами ако са те обградили и се парализираш от страх, естествено че някой ще каже : "тоя е много свят, оставя се да го убият", а той като няма какво да прави ( пък и от добрина) се моли богу. Това е вариант дето ми хрумна. Нищо повече.

[Guest Христо6]

Ники_:"Ако те ударят по едната страна, обърни и другата".

Голям бълък е бил този Иисус. Буда_ла.

Според Лазарев това се отнася най - вече за психическите процеси, в смисъл ако те обидят или ти направят магия, да не отвръщаш.

Жирафът е хищник за дървото в саваната, а козата за храстите, овошките, тревите.

Да.

Всеки избира дали да бъде страхливец или да тръгне към смелостта. Но що е то смелост? Нима е смелост да влезеш в бой? Нима е смелост да удариш, да наскърбиш, да убиеш?

Сега видях, че си писал за това.Човек, интересни са ти постовете, ама малко дълги. Даже те питах нещо, на което си отговорил по - долу.

който за да защити собствената си "слабост" и доброта се ползваше от насилието и убийствата.

Аз що се касае до защита на добротата, стигнах само до фаза пси атаки, но постепенно по един или друг начин взех да се чувствам по - сигурен/спокоен и пси атаките ми почнаха рязко да намаляват. Сега май нямам желание да нападна някой. Ти да не си бил касапин ? Понякога се чудя дали пси атаките ще ми се върнат и кога. Хммм, може и да съм ги изчистил, знам ли.И да не съм, имам още време.

Не бях толкова смел за да оставя да ме мачкат.

Браво. По - добре да набиеш някой, вместо да трупаш злоба към него. Ами ако е добро дело да се защитиш ? Бог може би иска да се защитаваме понякога ?

Днес дори да получавам зло, то аз се опитвам да отговарям с добро,

Хубаво, но няма защо ако тръгнат да те бият да чакаш. Може кармата ти да е да ги набиеш или да избягаш.Видях братко, че си писал за знака на рибата. Не знаех, че "балък" е риба. Хмм, "тарикат" от кое ли произлиза.

Тарикатстването, според моята вяра, е просто отлагане на това да си платиш за предишните си деяния.

Да. Но на мен не ми се струва особен тарикатлък да се защитиш. По - скоро тарикатлът е да крадеш и да живееш с крадене.

Човек все търски да излезе от положението, но в тези опити да излезе, все по-дълбоко навлиза във въпросните кармични дългове.

В сайта прочетох, че според Дънов Наполеон първоначално е изпълнявал божи план, но се е отклонил. Значи е възможно революциите или други подобни събития да са богоугодни.

[Ники_]

Всеки, който яде по един или друг начин друго същество е страхливец. Запомни това.

Ами те и растенията са живи същества.

Точно така е. Именно затуй написах думата "същества", за да подчертая с нея, че и тези които ядат растения (вегитарианците) също не са решили напълно проблема със страха за своите бъдни дни. Ядат за да живеят. Подсигуряват си живота.

Не казвам, че трябва да ядем животните, споко.

Не съм си и помислил даже.

Не знам какво имаш предвид под "страхливец", но май много месоядни са били смели и самоотвержени. Мисля че са ми казвали, че понякога на войниците преди битка са им давали месо ( може би и малко алкохол).

Зависи какво самият ти считаш за смелост. За мен това е слабост. Писах вече. А на войните са им давали алкохол, за да притъпят сетивата и да ги направят по-безчувствени, коравосърдечни. Давали са им месо, за да повишат агресията в тях.

Голяма смелост се иска да се оставиш да бъдеш изяден, нали? Виж, разгледай житията на светците. Те с вяра са оставили да бъдат бити, лъгани, крадени, убивани, обиждани и пр.

Това или е резултат на силна вяра, или е резултат на слабост, страхливост. А може вярата да е резултат от слабост и страхливост. Може и да не е. Ами ако са те обградили и се парализираш от страх, естествено че някой ще каже : "тоя е много свят, оставя се да го убият", а той като няма какво да прави ( пък и от добрина) се моли богу. Това е вариант дето ми хрумна. Нищо повече.

Не става въпрос за парализа, когато наистина си замръзнал от страх, а става въпрос за моментите, когато знаеш, че можеш да надвиеш, чрез насилие, но все пак избиреш да останеш пасивен и да отстъпиш.

[Ники_]

Ники_:"Ако те ударят по едната страна, обърни и другата".

Голям бълък е бил този Иисус. Буда_ла.

Според Лазарев това се отнася най - вече за психическите процеси, в смисъл ако те обидят или ти направят магия, да не отвръщаш.

Жирафът е хищник за дървото в саваната, а козата за храстите, овошките, тревите.

Да.

Всеки избира дали да бъде страхливец или да тръгне към смелостта. Но що е то смелост? Нима е смелост да влезеш в бой? Нима е смелост да удариш, да наскърбиш, да убиеш?

Сега видях, че си писал за това.Човек, интересни са ти постовете, ама малко дълги. Даже те питах нещо, на което си отговорил по - долу.

който за да защити собствената си "слабост" и доброта се ползваше от насилието и убийствата.

Аз що се касае до защита на добротата, стигнах само до фаза пси атаки, но постепенно по един или друг начин взех да се чувствам по - сигурен/спокоен и пси атаките ми почнаха рязко да намаляват. Сега май нямам желание да нападна някой. Ти да не си бил касапин ? Понякога се чудя дали пси атаките ще ми се върнат и кога. Хммм, може и да съм ги изчистил, знам ли.И да не съм, имам още време.

Не бях толкова смел за да оставя да ме мачкат.

Браво. По - добре да набиеш някой, вместо да трупаш злоба към него. Ами ако е добро дело да се защитиш ? Бог може би иска да се защитаваме понякога ?

Днес дори да получавам зло, то аз се опитвам да отговарям с добро,

Хубаво, но няма защо ако тръгнат да те бият да чакаш. Може кармата ти да е да ги набиеш или да избягаш.Видях братко, че си писал за знака на рибата. Не знаех, че "балък" е риба. Хмм, "тарикат" от кое ли произлиза.

Тарикатстването, според моята вяра, е просто отлагане на това да си платиш за предишните си деяния.

Да. Но на мен не ми се струва особен тарикатлък да се защитиш. По - скоро тарикатлът е да крадеш и да живееш с крадене.

Човек все търски да излезе от положението, но в тези опити да излезе, все по-дълбоко навлиза във въпросните кармични дългове.

В сайта прочетох, че според Дънов Наполеон първоначално е изпълнявал божи план, но се е отклонил. Значи е възможно революциите или други подобни събития да са богоугодни.

Хубаво е да се учиш на търпение и първо да четеш, а после да пишеш, но ти избираш.