Диляна Колева Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Благодаря Валентин. Аз колкото повече мисля ,толкова повече се обърквам. Направих си един тест казах на няколко човека от моето обкръжение за тази случка,за да видя какво ще ми кажат. 90 % казаха че биха казали на детето си да премълчи. Какво да си говорим повечем. Останалите 10% се съгласиха че е постъпила правилно ,но не биха постъпили по същия начин. Аз по принцип съм силна националистка ,приспособила съм се и оцелявам сред лошотията ,но сега когато става въпрос за децата ми виждам ,колко нездравословен е климата в България,съжалявам ,че трябва да го кажа ,но виждам само недоволни и озлобени хора,тип Бай Ганьо недоверчиви и невярващи дори и на себе си. И когато се получи така ,че силно развитото чувство за справедливост и отговорност се окаже недостатък,започвам да се замислям,струва ли си да остана в тази среда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Диди, Не се притеснявай, че сте в тези 10 %. Макар че си права - объркан народ сме. Все наобратно правим нещата. Малкият ми син имаше подобен проблем в училище - извоюва си правото да не мълчи. Затапваше ги с изрази - ами щом си толкоз печен да препишеш без да те хванат, значи не си толкова тъп че да не научиш и др. подобни. После почна да ги организира - хайде аз ще науча най-добре това, ти еди-кое си и после ще си помагаме. На две поредни контролни обраха шестиците на класа, и другите решиха че може да се 'присламчат' щото така е по-лесно - не да го получиш наготово, а да го знаеш и споделиш с другите. Пък и друго е самочувствието. В началото имаше един много труден период - всяко дете на тази крехка възраст за да е в стадото е склонно да се промени и то не в положителна посока. Но ако дъщеря ти има твоята подкрепа и вътрешно е убедена, че е права - по добре да не се променя. Ще й бъде трудно, спор няма. Желая ви успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 (edited) оцелявам сред лошотията ,но сега когато става въпрос за децата ми ... развитото чувство за справедливост и отговорност Опитайте с беседи за истината и доброто. От майките може да дойде спасението Имат смелостта и волята за децата си да доведат нещата докрай с обич и добро Не може само да се деградира, време е и за пробуждане! всяко дете на тази крехка възраст за да е в стадото е склонно да се промени и то не в положителна посока. Но ако дъщеря ти има твоята подкрепа и вътрешно е убедена, че е права - по добре да не се променя. Ще й бъде трудно, спор няма. Желая ви успех! Редактирано Януари 12, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) Какво е добро? Доброто е това, което се намира извън дуалистичното противопоставяне на добро и зло, което често се прави. Доброто е неизчерпаемо, безкрайно и вечно. Това не е доброто, което обикновенно ние хората противопоставяме на злото. Това последното добро е само негово отражение. Злото също е неговото отражение, но изопачено. Значи едното го отразява донякъде вярно, а другото погрешно. И двете отражения са илюзия (в този смисъл те са зло). Така се получава едно хоризонтално противопоставяне на добро и зло в материалния свят и едно вертикално противопоставяне между материалния свят (отражението) и нематериалния (истинското Добро). Можем да си го представим и като триъгълник, чийто горен връх е Доброто, разглеждано като принцип, а в основата на триъгълника, в материалния свят са доброто и злото в проявление, отражения на истинското Добро. Същото е и с Истината, истината и лъжата; както и с Любовта, любовта и омразата. Над всяка дуалност стои един Божествен прототип, едно качество, като положителния полюс на всяка дуалност е само негово отражение/проявление, а отрицателния полюс е неговото изопачаване. За да се разбере това качество, което стои над всяка дуалност е необходимо да се постигне вярното отражение, а не изопаченото. Едва след това можеш да отхвърлиш илюзията като такава, не преди това. Редактирано Май 5, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BlueHawaii Добавено Май 10, 2008 Доклад Share Добавено Май 10, 2008 (edited) "Ако Христос дойде днес, какво ще кажат хората? Ще кажат: „Той не говори право, говори за неща, които хората не разбират.“ Мислите ли, че всяко нещо, което не разбираме, не е вярно? Някои неща може да ги разбирате и да не са верни. Например има една теория за Слънцето днес. Вие я разбирате, но в бъдеще тя може да се измени. Засега тази теория я считат за вярна. Досега вашите разбирания за Бога са били верни, но светлината на новото разбиране за Бога друго говори. Като се внесе светлината, тъмнината се премахва. Невежеството представлява възможности за в бъдеще. Като кажат, че някой човек е невежа, аз разбирам, че е богат човек, има милиони, но не ги е използувал. А пък като кажат, че е богат, аз подразбирам, че той е използувал условията, които му са дадени. При невежеството трябва повече светлина. Същото е, когато ми кажат, че някой човек е лош или добър. Аз имам съвсем друго понятие за лошия човек. Аз не искам да направя лошия човек да стане добър, нито пък добрия човек да направя лош, защото това не е моя работа. Един човек, който прави зло, показва, че е свободен. И един човек, който прави добро, е свободен. Но се различават по резултатите. Значи и злото, и доброто показват свобода, а пък резултатите са различни. Някой прави една погрешка – свободен е. Прави добро – пак е свободен. Аз се радвам на свободата, но не се радвам на погрешките си. Човек, като е лош, има възможност и да изправи погрешките си, свободен е. Следователно човек и като направи погрешка, е свободен, и като я изправя, е свободен." <h2 class="r">Законът на молитвата</h2> Модераторска бележка: Мнението е преместено от темата "Елегантната вселена. Теория на всичко". Редактирано Май 10, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 Що е добро? Ако можем да се усмихнем , когато ни обиждат и клеветят и да няма в сърцето ни злоба Ако можем да помогнем на имащия нужда от помощ и после да не се възгордяваме Ако можем да плачем за успехите на децата си, без да се хвалим навсякъде с тях Ако можем да дадем съвет, без да налагаме непременно мнението си Ако можем да се радваме на успехите и на познатите си, без да им завиждаме Ако можем да простим, не само на думи, ни и със сърцето си, и да не натякваме после нашата прошка ............сигурно има и още Доброто върви ръка за ръка със Скромността Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 Що е добро? Ако можем да се усмихнем , когато ни обиждат и клеветят и да няма в сърцето ни злоба Ако можем да помогнем на имащия нужда от помощ и после да не се възгордяваме Ако можем да плачем за успехите на децата си, без да се хвалим навсякъде с тях Ако можем да дадем съвет, без да налагаме непременно мнението си Ако можем да се радваме на успехите и на познатите си, без да им завиждаме Ако можем да простим, не само на думи, ни и със сърцето си, и да не натякваме после нашата прошка ............сигурно има и още Доброто върви ръка за ръка със Скромността ако... ако... ако... ако... ако... ако... Да си пожелаем: да можем! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 Що е добро? Ако можем да се усмихнем , когато ни обиждат и клеветят и да няма в сърцето ни злоба Ако можем да помогнем на имащия нужда от помощ и после да не се възгордяваме Ако можем да плачем за успехите на децата си, без да се хвалим навсякъде с тях Ако можем да дадем съвет, без да налагаме непременно мнението си Ако можем да се радваме на успехите и на познатите си, без да им завиждаме Ако можем да простим, не само на думи, ни и със сърцето си, и да не натякваме после нашата прошка ............сигурно има и още Доброто върви ръка за ръка със Скромността :thumbsup2: - да простим и благодарим на тези, които ни клеветят и обиждат, защото те си мислят, че знаят и казват истината. Но като не я знаят и казват клеветата само ни помагат да се научим да разбираме, прощаваме и благодарим за виделината. - да подкрепяме с думи и присъствие доброто във всички около нас без значение какво е отношението им и действията им спрямо нас, защото и Бог така подкрепя нас самите. - да бъдем заедно с децата си в успех и провал или грешка, и да ги прегръщаме и в двата случая. - да си кажем мнението, когато е дошъл моментът или когато ни питат за него - да не раздаваме съвети, дори и когато някой ги иска от нас. - да приемаме с търпение и благосклонност, които нямат край, а бликат от извор в сърцето и ума ни. и е възможно.... и го можем по рождение.... .... сигурно има и още.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 От доброто имаме голяма нужда . И в сърцата и в душите ,един от дефицитите ,от нещата които рядко се срещат. Понякога трябва и да дадем време на доброто да поникне ,да се развие в нас . Невинаги нещата като дадености са добри . Но могат и да се превърнат в добри дадености ,в добри качества и проявленията им да бъдат позитивни . Много пъти съм забелязвала как хората се променят и в двете посоки . И към добро и към зло . А иначе доброто у всеки лесно се забелязва. Когато един човек е добър и проявява доброто в себе си ,винаги се вижда от километър . Той по някакъв начин се отличава от масата хора . Добрият човек блести като златна монета отдалеч. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aviana Добавено Февруари 18, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2009 Например, едно предложение. Всеки, който прочете този постинг да направи едно малко, микроскопично добро и ако иска после да пише какви резултати има. Малките опити понякога носят големи постижения. Аз още преди да завърша да пиша направих един много малък опит. Дано се окаже, че е добро. Може би по плодовете е най-правилно да се разбере. Това е нещо като идеята на филма"предай нататък"-помагаш на 3 души,а те на още трима.Добра е. Но има и друго нещо: Седя си аз и мисля за доброто и лошото(като крайности и варианти за промяна към по-добро)и след един час излизам с приятел и решавам,че ако седна от вън в заведението и съм до прозореца зад който има ужасно шумна компания няма да ми е конфортно и решавам да седнем на по-затънтена маса. Дойде сервитьорката леко притеснена и я питам"-Мацко добре ли си",а тя ми казва,че шефа и се е карал,че не ни е видяла и после даже стана по-лошо. Аз мислих за доброто и лошото и за последиците от постъпките и осъзнах,че моят несъзнателен избор(нито добър и нито лош)има лоши последици(така се е случило) Знам ли дали доброто,което правя или помагам на другите да правят не им носи разочарования понеже са се доверили и постъпили добре с човек,който не го е оценил и им се е подиграл(пример) И НАЙ-ВАЖНОТО Виждала съм човек,който реагира грубо(и той се изненадва от реакцията си),но в този момент аз усещам,че е казал правилното нещо,с правилният тон в точният момент и на правилните хора. В крайна сметка това,което е добро не е ли това,което усещаме за това какво трябва да кажем или как трябва да постъпим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 18, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2009 Човек действа от собственото си ниво на съзнание. Когато прави добро той се стреми да бъде в полза за другите, но пак според собствените си разбирания. Не може да се очаква от когото и да било, да има абсолютно пълна представа за всички последствия от своите действия. Ако човек чака да е 100% сигурен в добрия резултат, когато иска да помогне на някого, значи ще си чака вечно. Разбира се другата крайност е повърхностното и безотговорно помагане, когато не се вниква в истинските нужди на другия, а просто удовлетворяваме нашето си желание да помогнем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Март 12, 2009 Доклад Share Добавено Март 12, 2009 " Каква е разликата между мъртвия и живия? Мъртвият нито престъпление прави, нито добро прави, а живият и престъпление прави, и добро прави. Кое е по-хубаво от това? Вие искате да направите само добро, а да не правите престъпления. Тогава трябва да умрете. Който иска да прави само добро, а да не прави зло, той трябва да умре, нищо повече. Искаш ли да правиш добро и зло, тогава оживей! В живота се ражда желанието, мисълта на човека да прави добро, а да не прави зло. А в смъртта се явява желание в човека да оживее." Из Имаше някой человек, 13-та НБ, 26 декември 1937 г. Някой може ли да коментира това? Ако няма коментари, нека този цитат бъде като тема за размисъл... Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 12, 2009 Доклад Share Добавено Март 12, 2009 (edited) Никодим отива при Христа, но не може да разбере елементарните работи. Христос му казал: „Ти си учител израилев, учиш другите хора, а не можеш да разбереш елементарните работи.“ Той не може да разбере как е възможно човек да се роди отново. Мнозина говорят за новораждането. Те казват: „Човек трябва да се роди от дух и от вода.“ Какво се разбира под думите дух и вода? Хората по това нищо не разбират и нищо не знаят, а учат другите на това, което и те сами не знаят. Сега аз взимам нещата в частност. Понякога ние се намираме в едно противоречие и дойдем до едно положение, дето не разбираме нещата. Защо? Защото хората изобщо изпадат в заблуждение, като мислят, че щом научат нещо, всичко знаят. Не е така. Светът не седи на едно място. Вие не знаете в каква посока днес се движи Земята. Имаше някой человек Ето това е, когато се родим от "вода и дух", ще можем само добрини да правим. Дотогава ще се учим. И на добро и на зло... Редактирано Март 12, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Март 12, 2009 Доклад Share Добавено Март 12, 2009 (edited) Направо закова проблема! Всъщност- и решението му! Няма мърдане! Добро, зло ... Игра. Необходимо е само едно: Новораждане от Вода и Дух ... Хубаво звучи. Новораждане. Само че за да се случи- нещо трябва да умре. А то не иска да умира. То си е обречено, така или иначе- умира. Но не иска. То сякаш казва: "Но аз съм хубаво! Божествено съм! Как така ще умирам?!?" Това е голяма част от проблема на Новораждането. И пак от тази толкова интересна беседа: Имаше някой человек " ... Сега, това е буквално схващане. Семето, докато е в хамбара, е мъртво. И ако това семе иска да прави добро, то трябва първо да мине през процеса на страданията. И ако мъртвият иска да прави добро, той непременно трябва да излезе от хамбара си, да оживее. Човек трябва да разсъждава философски. Ако и семето не разсъждава философски, като види, че му проповядват, ще каже: „Аз в хамбара не мога да оживея, че в земята ли ще оживея? Мене ли ще заблуждавате?“ И наистина, какво ще му доказваш? Ще го пуснеш на нивата, нищо повече. Казвам: Излезте от вашите съкровищници и влезте в Божествената нива, ако искате да правите добро. Вие имате известни възгледи, които ви спъват. Хвърлете ги настрана. Всяко нещо, което ви спъва в живота, турете го настрана." Редактирано Март 12, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 13, 2009 Доклад Share Добавено Март 13, 2009 (edited) "Каква е разликата между мъртвия и живия? Мъртвият нито престъпление прави, нито добро прави, а живият и престъпление прави, и добро прави. Кое е по-хубаво от това? Вие искате да направите само добро, а да не правите престъпления. Тогава трябва да умрете. Който иска да прави само добро, а да не прави зло, той трябва да умре, нищо повече. Искаш ли да правиш добро и зло, тогава оживей! В живота се ражда желанието, мисълта на човека да прави добро, а да не прави зло. А в смъртта се явява желание в човека да оживее." Из Имаше някой человек, 13-та НБ, 26 декември 1937 г. Някой може ли да коментира това? Ако няма коментари, нека този цитат бъде като тема за размисъл... Поздрави. По цитирания откъс може доста да се разсъждава и коментира, но аз лично не смятам много да се задълбочавам. Първото което ми идва наум е, добро и зло (престъпление) се вземат в много широк смисъл. Добро или зло е всяка, дори и най-незначителна човешка мисъл. Човек във всяка една секунда създава невидими за него последствия и оказва влияние на света около него, по начин и с обхват, който не може да си представи. Невъзможно е за човека да оказва единствено благоприятни влияния на света около него. Въпросът е човек да поеме отговорност за себе си и поне в рамките на забележимите от него последствия да се стреми към добро. Същевременно с това, в хода на развитието си човек непрекъснато ще разширява своя поглед. Сега някой може да каже, че ако Бог се проявява чрез нас, ако проявяваме Неговата воля, то всички последствия ще бъдат благотворни. Да, но човек може да проявява Божията воля само в степен съответстваща на съзнанието му. Човек не е безсъзнателна машина, т.е. мъртъв. Машината прави само това, което е заложено от създателя и, т.е. само добро от негова гледна точка. От гледна точка на машината всякакви представи за „добро“ и „зло“ са безсмислени, тя всъщност не може да има и представи или гледна точка. Всъщност „несъзнателната, мъртва“ за нас материя на своя собствен план е съзнателна и жива. Естествения стремеж на духа скрит зад всяка форма е за по-голяма осъзнатост, т.е. стремеж да оживее, да се прояви по-пълно чрез въпросната форма. Пълното проявление на духа чрез каквато и да е форма е невъзможно, затова и като естествен резултат се появява злото в света. Последното по-ясно не мога да го изложа. Редактирано Март 13, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 6, 2010 Доклад Share Добавено Август 6, 2010 ... За да се преодолее влиянието на Черната Школа, най-важно за човека е усвояването и приемането на безусловната любов. Любовта към всичко. Любовта към добро и зло. Доброто и злото като понятия са творение на Черната Школа и ако обичаме само доброто, то отхвърляме Божественото и Неговата Любов, защото Творение на Бога са и доброто и злото, и ако обичаме Бог, то ще обичаме и двете без условности. ... Злото е като едно изгнило дърво. Божественото, животът вече го напуска и именно това предизвиква гниенето. Злото е това, което отдалечава от Божественото. Как можеш да обичаш и злото и Божественото едновременно? Хората сътворяват доброто и злото и никой друг. Можем да обичаме безусловно само това, което е безусловно. Безусловно може да обича само тази наша част, която е безусловна. Можеш да кажеш: „Обичам дърветата“ и това е едно относително безусловно твърдение. Това твърдение е различно от: „Обичам дърветата, дори и тези, които са изгнили“. Последното твърдение е в по-малка степен безусловно от предходното. Всъщност да обичаш злото може да се уподоби не на „Обичам дърветата, които са изгнили“, а на „Обичам дърветата, защото са изгнили“. И къде е тука безусловността? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Декември 27, 2010 Доклад Share Добавено Декември 27, 2010 Не знам защо, в съзнанието ми изплува една максима казана от приятел на баща ми":Който е добър за себе си , не е добър за хората, и който е добър за хората не е добър за себе си"Мъчно се намира мярката в тия отношения.Друга една такава мисъл :"Не ми помагай, че не мога да ти върна", обезмисля правене на добро.Всеки има различни мерки за добро, колкото хора, толкова и философии. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tematangi Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 (edited) При източните народи интерпретацията на понятието добро и зло е малко различно. Ето една поговорка от бойното изкуство Тайдзицюан "Ако правиш добро - избягвай наградата, ако правиш зло - избягвай наказанието". Не знам дали превода от китайски не е "повредил" смисъла на поговорката. Лично аз съм фен на това иначе мироюбиво занимание Тайдзицюан. ..... Модераторска бележка: Рекламата на платени курсове в темите на форума е забранена от Правилата.Моля, ако желаете да рекламирате, обърнете се към администраторите. Редактирано Декември 30, 2010 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vankata_97 Добавено Декември 30, 2010 Доклад Share Добавено Декември 30, 2010 Аз не мога да разбера, защо още размишлявате. Просто приемете нещата такива каквито са. Щом се случват има защо и Господ има нещо предвид. А относно кое е добро и кое- зло вие ме изпреварихте. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Януари 26, 2011 Доклад Share Добавено Януари 26, 2011 В лекциинте на Учителя има една такава притча.Попитали един мъдрец в Египет какво е лошо.Той стоял със стиснати устни.Попитали го кое е добро.Пак замълчал със смирение.Така , че не хвали доброто и не кори злото.Живота изисква да не сме се вкопчили в най- доброто.Защото много хубаво не е на хубаво.Както и когато много си зле не се отчайвай, и когато си много щастлив не се радвай.Не знаеш какво печелиш и какво губиш във всяка ситуация.Просто правиш своите човешки избори, страданието и радостта си вървят ръка за ръка.В радостта има страдание и в страданието радост.Всяко нещо, което се случва е за наше добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aneliaivanova86 Добавено Юни 17, 2011 Доклад Share Добавено Юни 17, 2011 Мммм.....дааа.., Съгласен съм с приказката за гълъбчето. Душага на човек грябва да е узряла и да усети тихия повей от крилцата на славейчето преди още да го е видял. Сямо така може да протегне ръка предварително и да го хване и засържи в шепите си с пърхащите крилцо без да го повреди. За да чуе после и гласчето му ........... Иначе то другото , всеки полуграмотен го може.... Мисля това е Доброто. ? За жалост в България има много малко хора, на които душата им узрява... На повечето хора им липсва култура, правилна ценностна система и елементарно духовенство, което изгражда ценностната система, както и околната среда най-вече ! Още по-малко хора се замислят за тези проблеми и си дават някаква оценка на държанието и поведението си.... Без думи :/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Август 23, 2012 Доклад Share Добавено Август 23, 2012 Що е добро? - Не знам. Винаги съм искала да бъда добра и да постъпвам добре. Но въпреки желанието си постъпвах зле. Това ме отчайваше. Приех, че просто съм лоша. Опитах се да стана лоша. В един момент разбрах, че към един човек съм се отнасяла най-зле, и ако към този човек започна да се държа добре, нещата ще започнат да се оправят. Този човек беше жената в огледалото. Мислех си, че към всички трябва да бъда добра за сметка на себе си. Трудно ми беше да се обърна към тази жена, но когато успях, нещата започнаха да се обръщат и оправят. И какво излиза? Че добро е когато резултата е добро /По плодовете ще познаете/. Че добро се получава, когато нещо се прави с любов. С искрена чиста, безкористна любов, която започва от вътре и се разпростира по света. Трудно е, няма как всички да са доволни, всичко винаги да е добре. Но ако се постъпва с любов, гаранцията за добро е голяма. Кой човек е добър? - Безкористният човек, който обича всчики и всичко с безкористна любов. Не значи, че безкористния човек трябва да ходи гол, бос и гладен, но непременно да може да прави добро, когато види нуждаещ се, без да очаква отплата. Но той трябва и да е мъдър. Да знае, че не всичко, което той си мисли, че е добро за другия е добро. Как да разберем кога да направим добро? Доброто има ли строго специфично време и място, през което може да се реализира... или може по всяко време и на всяко място? Трудно е да се определи. Може би един от признаците е да послушаме сърцето си, особено ако интуицията не ни е подвеждала. Друг признак е щом ни помолят за помощ. Разбира се има хора, които непрекъснато хленчат и искат нещо, но не са наистина нуждаещи се. Такива хора би било по добре, ако може да им помогнем да се ориентират в живота си, а не да им се дава на готово. Друг случай е когато се вид и очевидно човек в нужда, изпаднал в беда. Но пак трябва да се прецени кое е добро. Примерно ако човека се дави, а помагащия не може да плува...как ще помогне? хубаво е щом искаме да правим добро и да се развиваме и придобиваме умения. Доброто има много измерения. То не може да бъде формулирано. Как да разберем как да го направим това добро? И лесно ли се прави? Едната ръка да не знае какво прави другата? Човеци сме, колкото и да сме умни и съзнателни, животът ни поднася ситуации в които не знаем как да постъпим. Аз се моля на Бог за мъдрост. нека Бог ни води. Той знае кой човек на чий път да постави. Как да разберем дали дадено наше дело е наистина добро? Или може би ние просто се мислим, че е добро... а то вреди? Незнам. Трябва ли да знаем? Не всяко знание е добро. При която и да е постъпка все ще има зарадвани и ощетени. Не мисля, че е наша работа да даваме оценка. Как да прилагаме принципа на доброто в живота си? Надежда Вяра Мъдрост и Любов Разлика между доброта и мекушавост / използване? Уф. Да аз бърках двете в началото, бях мекушава, но се оказа, че не е било за добро. Да си добър, понякога означава да си лош - лош в смисъл строг, твърд, категоричен. Всичко е въпрос на ситуация. Но да си добър, значи и да си силен духом. Споделен опит за някакво добро, което сте направили? Както казах, не сме ние тези които ще оценим нещо като добро или зло. Ето в момента споделям в този форум, по разни теми какво мисля и как живея. Правя го с мисълта, че е нещо добро и би помогнало на някой за нещо. Но пък ако на него не му помогне, а му навреди... Но аз не мога да предвидя всичко, мога само да се надявам и да се моля, че е за добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 15, 2018 Доклад Share Добавено Март 15, 2018 Едно просветление от днешния изгрев - доброто е, когато не издигаме нещо или някого като по-важно от останалите. Доброто е да умеем да признаваме важността и на най-дребните неща. Трудността иде откъде? - че ни е трудно някак да приемем, че в един и същ момент на едно и също място е възможно да има повече от едно важно нещо.... И причината е в ограничеността на егото и неговия страх - ако това, което аз приемам за важно сега и тук, не е най-важното, значи аз греша? Ключът - егото не е в центъра, а е само една точка от окръжността. АлександърТ.А. и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.