Що е добро?

[Ники_]

Значи, щом е така можеш спокойно да нагрубиш, удариш, набиеш, убиеш?

[Силвия СД]

Тогава да убием злото, а?

[Ники_]

Не отговори на въпроса.

Ще повторя.

След като злото и доброто за теб са илюзия, значи ли това, че ти самата може да бъдеш смела и да си позволиш да нагрубиш, удариш, набиеш, убиеш някого?

[Силвия СД]

Не, ти не отговори на моя, аз не мога да отговоря на твоя, защото не зная кое е добро и кое зло. Тук ти си компетентен. Кажи - ако аз убия някого, зло ли съм и трябва ли да бъда убита също?

Хайде, чакам си присъдата.

[Ники_]

Ако ти убиеш някого сама ще убиеш себе си.

Това е непочитане на Живота.

За да изискваш отговорите на твоите въпроси е хубаво да можеш да отговориш на въпросите към теб, ако някой ти ги зададе, особено ако ги е задал преди това да направиш ти. Това хората наричат Уважение. Разбира се, че ти прощавам! Ти сега се учиш.

Не да се убие! Но когато има Тъмно и Светло има и борба. Тъмното се мъчи на обхване Светлото и да го покрие, да го затули, а Светлото се опитва да прониже Тъмното и да го освети. Така е в цялата Вселена и ние, поне докато сме във Вселената, ще сме така.

За всеки остава избора коя страна да избере и към кое да се приобщи, причисли.

Но тъмните ще са вечно отбягваните, защото носят Смърт и Тъмнина, а Тъмнината е липса на Живот.

Тъмното е дадено за да познаем Светлото. Черното е за да открием Бялото и да го различим и да се приобщим към него.

Звездите Светят и носят Живот. Кой не обича Слънцето? Кой не обича Живота? Който не е познал Тъмнината и Студа.

Ето защо съществува така нареченото зло. За да се опознае доброто.

Ако нещата за теб не са само философия можеш и на практика да ги изпиташ.

Ако ти убиеш някой?? - хората наричат това нещо зло. Злото не носи Живот (щастие), а носи Смърт (нещастие). Ако не вярваш, опитай.

Редактирано Януари 9, 2008 от Ники_

[Валентин Петров]

За всеки остава избора коя страна да избере

Светят и носят Живот. Кой не обича Слънцето? Кой не обича Живота?

[Силвия СД]

А да насилваш някого да приеме непременно твоя начин на разсъждение, Ники, Уважение ли е? Аз не ограничавам - задавам въпроси само...

Добро и зло са крайни понятия. И определяйки нещо като крайно, ние го ограничаваме в развитието му, като така се застопоряваме. Правим се статични. Цепим се на две и живеем полуживот.

Аз всеки ден убивам и което е по-лошо убивам по-слабите от мен - вируси, бактерии, рикетсии и де що има известни микроби. За да живеят по-силните, великите божии творения - човеците. Зло ли върша?

Някой за да спаси някого, убива друг - зло ли върши?

Да кажем, Ники, ти отидеш в гората. Колко ще чинат твоите понятия за добро и зло там. Ще съветваш ли на някой огромен бор измести се, не си поникнал на подходящото място, защото правиш сянка на тревицата под теб? Ще видиш тъмнината, която борът произвежда и няма да отчетеш факта, че той пречиства въздуха? Или друг пример - вълци те нападат, ти имаш пушка и ги убиваш. Зло ли вършиш? Или ще обясниш на вълците кое е добро и кое зло?

А ти защо ще видиш тъмнината? Защо ще видиш зло? Нима който вижда зло, не е зъл отвътре? Нима който съди, не осъжда сам себе си?

Тъмнината е само израз на нашата слепота . Всичко е светлина. Но ние не я виждаме цялата, не можем толкова далеч. А как ще стане да провидим доброто зад злото? Като не определяме нещо само като зло или само като добро.

Отново един прост пример - литературен образ от роман на достатъчно популярния български писател - Вазов. Образът на Иван Кралича. И сцената във воденицата - турци решават да си направят "добро" - да хапнат, да се сгреят и да се любят с дъщерята на воденичаря. За тях това е добро. За българите - зло. Кралича убива турците - той зло ли върши или добро, Ники? Хайде, произнеси се - аз не зная. Как, според теб би трябвало да се постъпи в тази ситуация? Ти на мястото на Кралича си - какво ще направиш - ще обясниш на турците кое е добро и кое зло ли?

В живота има ситуации, при които е нужно бързо решение и действие и които много точно целят тази илюзорност на нашите понятия за добро и зло. И нашият човешки съд се оказва недостатъчен. Мерилото ни излиза невярно.

Доброто и злото са понятия, които се неутрализират взаимно. Във всяко добро има и нещо зло, във всяко зло има нещичко добро. Аз не мога да ги отделя. Това е равносилно човек да се раздели на две части. А той е цял. И животът е цялостен - да определя нещо като добро или като зло, независимо в коя крайност ще го бутна, означава да изляза от живота.

[Ники_]

А да насилваш някого да приеме непременно твоя начин на разсъждение, Ники, Уважение ли е? Аз не ограничавам - задавам въпроси само...

Не те насилвам, Силве! Кадвам ти да опиташ, живота ще те научи. Отново виждаш себе си в другите. Погледни си мненията, тогава прецени кой насилва някого да приеме неговия начин на мислене, който в голямата си част е подръжателен на друг човек. Виж си мненията и направи оценка на колко хора си навредила и на колко си поднесла цветя.

Казваш, в едно си мнение, за това някой да те остави да напишеш "Своето евангелие", с други думи, никои друг да не пише и да не се обажда, за да можеш да получиш така търсеното от теб признание и възможност за изява. Не виждам обаче кой те спира? Пишеш си, модераторите са достатъчно благосклони към теб и не те модерират, дори и когато ругаеш и обиждаш другите. На теб обаче и това не ти стига.

Отново в друг си пост обвини Донка в това, че имала мегаломания и отново само видя собсвеното си отражение в нея. Виж си мненията, Силве!

Добро и зло са крайни понятия. И определяйки нещо като крайно, ние го ограничаваме в развитието му, като така се застопоряваме. Правим се статични. Цепим се на две и живеем полуживот.

Никак не са крайни понятия, а колкото са крайни, толкова са изначални. "Ин" и "Ян" изпълват всичко отвътре и отвън, та дори и най-малките частици.

Аз всеки ден убивам и което е по-лошо убивам по-слабите от мен - вируси, бактерии, рикетсии и де що има известни микроби. За да живеят по-силните, великите божии творения - човеците. Зло ли върша?

Щом вършиш насилие, зло вършиш. В повечето случай човек си мисли, че помага, ама вреди. Точно поради намесата си се е стигнало до тук. Значи все още си мислиш, че да прекъснеш болеста (злото) е добро. Тук ти си протиноречиш на само себе си, защото сама се противопоставяш на така нареченото зло. Трябва да познаваш кармичните закони, за да имаш вярна намеса.

Знаеш ли кой има нужда от болест и кой от страдание? Не. Тогава зло ли вършиш или добро?

Греха на човекът, е че се опитва да изземе Божиите функции, а те се дават, тях не може да ги вземеш.

Някой за да спаси някого, убива друг - зло ли върши?

Ти ли спасяваш или Бог? Ако му е писано на някой да си умре, медицината е безсилна, но виж молитвата върши рабата. Човек само си мисли, че помага, а то всяко негово действие е преднаписано и с едни си действия помага, а с други вреди и точно тук е мястото на Будността, с което да бъде правено различието.

Ако за някого е по-добре да страда, а ти правиш опити да отнемеш болката му, добро ли му правиш?

Ще съветваш ли на някой огромен бор измести се, не си поникнал на подходящото място, защото правиш сянка на тревицата под теб? Ще видиш тъмнината, която борът произвежда и няма да отчетеш факта, че той пречиства въздуха? Или друг пример - вълци те нападат, ти имаш пушка и ги убиваш. Зло ли вършиш? Или ще обясниш на вълците кое е добро и кое зло?

Природата, Силве е в пълен Баланс, до като не се появи човешката навеса. Тревата която расте под бора е щастлива и бора не и пречи, нито тя пречи на бора.

Ако вълци ме нападнат, ще се моля на Бога да остана в ненасилието. Щом са ме нападнали, значи си заслужавам нападението им, за да порасна, пък ако ми е писано да умра от вълците, ще съм щастлив, че поне съм устоял на изпитанието и болката.

Ето тук, човек с молитвата, произтичаща от сърцето и третото око, може да твори и претворява времепространството. Надали ще ме нападнат вълци, ако остана праведник.

А ти защо ще видиш тъмнината? Защо ще видиш зло? Нима който вижда зло, не е зъл отвътре? Нима който съди, не осъжда сам себе си?

Не е зъл, този които различава доброто от злото, помърдрял е и ги различава. Към злото се опитва да се не придържа.

Тъмнината е само израз на нашата слепота . Всичко е светлина. Но ние не я виждаме цялата, не можем толкова далеч. А как ще стане да провидим доброто зад злото? Като не определяме нещо само като зло или само като добро.

Не е в неопределението различаването, напротив в определението е, но определение и съдене са различни неща. Щом всичко е Светлина, ходи и джасни някой в главата. Ако всичко е Светлина защо се подразваш от критиката и от мненията на другите, напримерно от това на Донка? Нали не натрапваш своето мнение? Нали не натрапваш своите идей и "своето евангилие" или това са само еднопосочни изблици? Май нещо не ти харесва "Тъмнината", ако е отправена към твоето тяло? Или греша?

Отново един прост пример - литературен образ от роман на достатъчно популярния български писател - Вазов. Образът на Иван Кралича. И сцената във воденицата - турци решават да си направят "добро" - да хапнат, да се сгреят и да се любят с дъщерята на воденичаря. За тях това е добро. За българите - зло. Кралича убива турците - той зло ли върши или добро, Ники? Хайде, произнеси се - аз не зная. Как, според теб би трябвало да се постъпи в тази ситуация? Ти на мястото на Кралича си - какво ще направиш - ще обясниш на турците кое е добро и кое зло ли?

Според теб, героят, ако е реален, натрупал ли е кармични дългове от убийството или не е? Ако не е натрупал - добро е свършил, само че се съмнявам, че е успял да се запази чист с убийствата.

Доброто и злото са понятия, които се неутрализират взаимно. Във всяко добро има и нещо зло, във всяко зло има нещичко добро. Аз не мога да ги отделя. Това е равносилно човек да се раздели на две части. А той е цял. И животът е цялостен - да определя нещо като добро или като зло, независимо в коя крайност ще го бутна, означава да изляза от живота.

Ще те научи живота, Силве! Бързай бавно.

Човек ще не ще е разделен на добро и зло. Обясних ти. Доброто носи Живот (щастие), а Злото носи Смърт (нещастие). Още се учиш да живееш, както всеки който е на тази нива - Земята. Едни обаче са по-напред от други и това не е повод за завист, защото изначално аз и ти едно сме и сме равни. Това е игра и дакато сме в нея сме задължение да играеме ролята или на добрия или на лошия. Този който се отказва да играе, поема пътя на лудия, а този път не е за всеки, труден е.

Всеки си носи сам отговорността за плодовете, които оставя след себе си, включително и аз с това си мнение.

Редактирано Януари 9, 2008 от Ники_

[Силвия СД]

А да насилваш някого да приеме непременно твоя начин на разсъждение, Ники, Уважение ли е? Аз не ограничавам - задавам въпроси само...

Не те насилвам, Силве! Кадвам ти да опиташ, живота ще те научи. Отново виждаш себе си в другите. Погледни си мненията, тогава прецени кой насилва някого да приеме неговия начин на мислене, който в голямата си част е подръжателен на друг човек. Виж си мненията и направи оценка на колко хора си навредила и на колко си поднесла цветя.

Казваш, в едно си мнение, за това някой да те остави да напишеш "Своето евангелие", с други думи, никои друг да не пише и да не се обажда, за да можеш да получиш така търсеното от теб признание и възможност за изява. Не виждам обаче кой те спира? Пишеш си, модераторите са достатъчно благосклони към теб и не те модерират, дори и когато ругаеш и обиждаш другите. На теб обаче и това не ти стига.

Отново в друг си пост обвини Донка в това, че имала мегаломания и отново само видя собсвеното си отражение в нея. Виж си мненията, Силве!

Добро и зло са крайни понятия. И определяйки нещо като крайно, ние го ограничаваме в развитието му, като така се застопоряваме. Правим се статични. Цепим се на две и живеем полуживот.

Никак не са крайни понятия, а колкото са крайни, толкова са изначални. "Ин" и "Ян" изпълват всичко отвътре и отвън, та дори и най-малките частици.

Аз всеки ден убивам и което е по-лошо убивам по-слабите от мен - вируси, бактерии, рикетсии и де що има известни микроби. За да живеят по-силните, великите божии творения - човеците. Зло ли върша?

Щом вършиш насилие, зло вършиш. В повечето случай човек си мисли, че помага, ама вреди. Точно поради намесата си се е стигнало до тук. Значи все още си мислиш, че да прекъснеш болеста (злото) е добро. Тук ти си протиноречиш на само себе си, защото сама се противопоставяш на така нареченото зло. Трябва да познаваш кармичните закони, за да имаш вярна намеса.

Знаеш ли кой има нужда от болест и кой от страдание? Не. Тогава зло ли вършиш или добро?

Греха на човекът, е че се опитва да изземе Божиите функции, а те се дават, тях не може да ги вземеш.

Някой за да спаси някого, убива друг - зло ли върши?

Ти ли спасяваш или Бог? Ако му е писано на някой да си умре, медицината е безсилна, но виж молитвата върши рабата. Човек само си мисли, че помага, а то всяко негово действие е преднаписано и с едни си действия помага, а с други вреди и точно тук е мястото на Будността, с което да бъде правено различието.

Ако за някого е по-добре да страда, а ти правиш опити да отнемеш болката му, добро ли му правиш?

Ще съветваш ли на някой огромен бор измести се, не си поникнал на подходящото място, защото правиш сянка на тревицата под теб? Ще видиш тъмнината, която борът произвежда и няма да отчетеш факта, че той пречиства въздуха? Или друг пример - вълци те нападат, ти имаш пушка и ги убиваш. Зло ли вършиш? Или ще обясниш на вълците кое е добро и кое зло?

Природата, Силве е в пълен Баланс, до като не се появи човешката навеса. Тревата която расте под бора е щастлива и бора не и пречи, нито тя пречи на бора.

Ако вълци ме нападнат, ще се моля на Бога да остана в ненасилието. Щом са ме нападнали, значи си заслужавам нападението им, за да порасна, пък ако ми е писано да умра от вълците, ще съм щастлив, че поне съм устоял на изпитанието и болката.

Ето тук, човек с молитвата, произтичаща от сърцето и третото око, може да твори и претворява времепространството. Надали ще ме нападнат вълци, ако остана праведник.

А ти защо ще видиш тъмнината? Защо ще видиш зло? Нима който вижда зло, не е зъл отвътре? Нима който съди, не осъжда сам себе си?

Не е зъл, този които различава доброто от злото, помърдрял е и ги различава. Към злото се опитва да се не придържа.

Тъмнината е само израз на нашата слепота . Всичко е светлина. Но ние не я виждаме цялата, не можем толкова далеч. А как ще стане да провидим доброто зад злото? Като не определяме нещо само като зло или само като добро.

Не е в неопределението различаването, напротив в определението е, но определение и съдене са различни неща. Щом всичко е Светлина, ходи и джасни някой в главата. Ако всичко е Светлина защо се подразваш от критиката и от мненията на другите, напримерно от това на Донка? Нали не натрапваш своето мнение? Нали не натрапваш своите идей и "своето евангилие" или това са само еднопосочни изблици? Май нещо не ти харесва "Тъмнината", ако е отправена към твоето тяло? Или греша?

Отново един прост пример - литературен образ от роман на достатъчно популярния български писател - Вазов. Образът на Иван Кралича. И сцената във воденицата - турци решават да си направят "добро" - да хапнат, да се сгреят и да се любят с дъщерята на воденичаря. За тях това е добро. За българите - зло. Кралича убива турците - той зло ли върши или добро, Ники? Хайде, произнеси се - аз не зная. Как, според теб би трябвало да се постъпи в тази ситуация? Ти на мястото на Кралича си - какво ще направиш - ще обясниш на турците кое е добро и кое зло ли?

Според теб, героят, ако е реален, натрупал ли е кармични дългове от убийството или не е? Ако не е натрупал - добро е свършил, само че се съмнявам, че е успял да се запази чист с убийствата.

Доброто и злото са понятия, които се неутрализират взаимно. Във всяко добро има и нещо зло, във всяко зло има нещичко добро. Аз не мога да ги отделя. Това е равносилно човек да се раздели на две части. А той е цял. И животът е цялостен - да определя нещо като добро или като зло, независимо в коя крайност ще го бутна, означава да изляза от живота.

Ще те научи живота, Силве! Бързай бавно.

Човек ще не ще е разделен на добро и зло. Обясних ти. Доброто носи Живот (щастие), а Злото носи Смърт (нещастие). Още се учиш да живееш, както всеки който е на тази нива - Земята. Едни обаче са по-напред от други и това не е повод за завист, защото изначално аз и ти едно сме и сме равни. Това е игра и дакато сме в нея сме задължение да играеме ролята или на добрия или на лошия. Този който се отказва да играе, поема пътя на лудия, а този път не е за всеки, труден е.

Всеки си носи сам отговорността за плодовете, които оставя след себе си, включително и аз с това си мнение.

Искам да изясня едно недоразумение, което ти внасяш тук. Не съм нарекла никого мегаломан. Достътчно съм пряма, за да го направя, ако бях това мислела, щях да се обърна директно. Прочети поста ми, в който ти си видял обида. Къде е? Казах ли - Донке, ти си мегаломан? Аз не виждам подобно нещо да съм изрекла/написала. Но ти видя друго. Защо? Това как се нарича? - Отново общо ще отговоря - мнителност. Какво се крие зад това, знаеш ли?

Ники_ , не зная колко помага молитвата - аз не се моля. Но умея да работя и това правя, както съм учила и уча непрекъснато. Дали да не посъветвам пациентите, които търсят съдействието ми, да отидат в най-близката църква и да се помолят да им премине болката, а? Следващият път, когато тръгне някой да умира, аз ще се моля, ще стоя със скръстени ръце и ще чакам бог да го избави от смъртта. Ники, къде мислиш че е бог, някъде в небъдното ли?

Дали е толкова важно да се запазиш кармично чист и да гледаш как убиват някой невинен, това те питам с примера за Кралича.

Къде е тук твоето добро?

И ще оставиш вълците да те изядат??? Нима? А сега защо не ме оставиш мен например, аз нали съм един вид вълк, нападам те, а ти се криеш зад женски поли. Та моли се за мен, Ники_ , може и да не те изям.

[Ники_]

Не си вълк, Силве. Вълците са мъдри животни.

Най-незабравима и покъртителна ще си остане неговата последна проява на добър пастир, който не бяга, когато види врага и не оставя своето стадо на вълчия произвол, а полага душата си за своите духовни овци (Йоан 10:11). Царят напуснал столицата, а патриархът – не! Затова с пълно право така хубаво се изразява за него народният поет Вазов: "Евтимий, на Търново в дните ужасни последний бранител и последний цар!".

На 17 юли 1393 г. пада Търново под напора на завоевателните османски орди и при предателската услуга на един другородец! Патриарх Евтимий имал гражданската доблест и пастирската смелост веднага да се яви пред гордия завоевател, за да моли пощада за мирното население. Неговата осанка и светла личност внушили почит дори в поробителя и патриархът получил обещание, че ще се изпълни молбата му. Но завоевателят се стремял с всички средства да затвърди властта си, без да се подчинява на общоприети нравствени закони, нито на чуждите трогателни молби, нито дори на собствените си честни обещания.

Наскоро последвало избиването на 110 столични първенци, събрани с измама от врага в една от градските църкви. Тогава патриархът, като истински бранител, смело изобличил лукавия управник, който не щади своите нови поданици и не уважава своята собствена дума. Заради тази му смелост завоевателят го осъдил на смърт чрез посичане при Лобната скала в Търново. Обаче става чудо, толкова необходимо като психологическа поддръжка както за патриарха, комуто предстои още да страда в продължение на останалия си живот, така и за нещастния народ, който в многовековното си робство не трябва да губи упованието си в божествения промисъл: в момента на убийственото замахване, ръцете на палача са вцепенили и мечът паднал на земята.

Из житието на Св. Патриарх Евтимий - източник

Нали доброто и злото, бяха крайно нещо, защо работиш като доктор тогава?

Противоречиш си, без дори да се усетиш.

Колкото до мнителността... наречи го сетивност и питай другите, те може да дадат и по-точна оценка. Нали знаеш, че само околните могат да ти дадат оценка, а не ти самата за себе си?!

Редактирано Януари 9, 2008 от Ники_

[Силвия СД]

Не си вълк, Силве. Вълците са мъдри животни.

Най-незабравима и покъртителна ще си остане неговата последна проява на добър пастир, който не бяга, когато види врага и не оставя своето стадо на вълчия произвол, а полага душата си за своите духовни овци (Йоан 10:11). Царят напуснал столицата, а патриархът – не! Затова с пълно право така хубаво се изразява за него народният поет Вазов: "Евтимий, на Търново в дните ужасни последний бранител и последний цар!".

На 17 юли 1393 г. пада Търново под напора на завоевателните османски орди и при предателската услуга на един другородец! Патриарх Евтимий имал гражданската доблест и пастирската смелост веднага да се яви пред гордия завоевател, за да моли пощада за мирното население. Неговата осанка и светла личност внушили почит дори в поробителя и патриархът получил обещание, че ще се изпълни молбата му. Но завоевателят се стремял с всички средства да затвърди властта си, без да се подчинява на общоприети нравствени закони, нито на чуждите трогателни молби, нито дори на собствените си честни обещания.

Наскоро последвало избиването на 110 столични първенци, събрани с измама от врага в една от градските църкви. Тогава патриархът, като истински бранител, смело изобличил лукавия управник, който не щади своите нови поданици и не уважава своята собствена дума. Заради тази му смелост завоевателят го осъдил на смърт чрез посичане при Лобната скала в Търново. Обаче става чудо, толкова необходимо като психологическа поддръжка както за патриарха, комуто предстои още да страда в продължение на останалия си живот, така и за нещастния народ, който в многовековното си робство не трябва да губи упованието си в божествения промисъл: в момента на убийственото замахване, ръцете на палача са вцепенили и мечът паднал на земята.

Из житието на Св. Патриарх Евтимий - източник

Нали доброто и злото, бяха крайно нещо, защо работиш като доктор тогава?

Противоречиш си, без дори да се усетиш.

Колкото до мнителността... наречи го сетивност и питай другите, те може да дадат и по-точна оценка. Нали знаеш, че само околните могат да ти дадат оценка, а не ти самата за себе си?!

Аз не зная кое е добро и кое зло.

Не зная зло ли върша или добро като работя. Зная само, че работя. А дали добро върша като практикувам тази работа - не зная. Един приятел хирург казва, че със сигурност ще отиде в ада, след като умре, защото се заинатил нещо на Св. Петър - оня дърпал хората за ръцете нагоре при него да ги съди, моят приятел ги дърпал за краката и му отлагал удоволствието. Та и аз сега - ходи ми се в ада, не обичам да стоя на студено.

Околните пита само този, който не е сигурен в себе си. Да питам други изобщо нямам намерение. Достатъчно ми е, че не си спестявам нищо сама, дори това, че ти отговорям, не знам докога. Ти, щом искаш да питаш другите, защо не питаш мен - ето - аз съм една от тях, нали. Аз наричам например тази твоя/ваша сетивност мнителност и нищо друго.

Да любиш образа си в огледалото или обектива на камерата се нарича суета.

Аз знам само кое какво е - но добро ли е или зло - не знам.

За мен всичко е и двете по малко и много, много повече от двете.

Този наш разговор - също.

[Guest бяса]

Та... "Що е добро?

Божа работа! Неведоми са пътищата Божи!

[Диляна Колева]

и аз това питам ,кога едно нещо е добро и кога не е.

Толкова относително.

И аз мислейки си че знам за какво става въпрос и знаейки относителността на това понятие ,днес бях изненадана от въпрос изискващ прост и категоричен отговор от 11 годишната си дъщеря .

Тя ме попита :"Мамо ,лоша ли съм че казах на госпожата ,че 4 деца преписаха на писменното упражнение?

И ако е добро ,защо те ме наричат клюкарка?Добре ли е аз да уча по цял ден или е добре като ......да си пиша домашните в училище и да преписвам и ако това не е добре ,защо е лошо ,че ги издадох на госпожата?"

Аз малко се пооплетох,защото наистина не знаех какво да кажа.

Иронията е че аз самата преди 15 години бях от тези деца ,които си пишеха домашните в междучасията и преписваха на писменните.

Знаех защо не обичахме другите примерните и знаех защо се ядосвахме на тяхното добро поведение.

И въпреки всичко ,ние пак израснахме добри хора ,как да обясня на 11 годишното дете ,което сега се чувства зле ,кое е добро и кое лошо и защо?

Говорихме дълго и тя реши ,че е сгрешила,защото е създала неприятности както на преписалите ,така и на подсказалите ,които все пак са учили.А аз така и не можах да и кажа дали е постъпила добре или зле.

Та що е добро??????Защото аз не мога да отговоря на този въпрос дори когато ми е зададен от дете.

[bee_bg]

Можеби ще разберем ако питаме дете що е добро.

[Валентин Петров]

Любовта към Бога е добро. Любовта към душите на хората, е добро.

Спасението на хора от безмисления кръговрат на невежеството и страданията, е добро.

Храна за гладен човек, излекуване за болест, добър съвет, когато е поискан, най-често са добро.

Съвестност в работата и задълженията, говоренето на истината, когато ни питат, често са добро.

Ядене и пиене на вредни храни и напитки, или на пълен корем, рядко е добро.

"Топене" за нещо осъдително, дори и да е истина, рядко е добро.

Наказание, дори да е справедливо, рядко е добро.

Важен е мотивът.

Убиване, прелюбодеяние и т.н., най-често са зло.

Омраза, завист, алчност, гняв и похот, са зло.

Мисли за навреждане на другите, са зло.

Егоизмът е зло.

Редактирано Януари 9, 2008 от Валентин Петров

[Guest бяса]

.. бях малък и летните ваканции прекарвах в едно село в Разложката котловина, където се събират Рила, Пирин и Родопите /вододелите им/. Под грижите на баба Роса. Та, Тя е за мен, безукорен пример за добро и любов - несложени в думи - а в мойто усещане за присъствието им. Със всяка шетня около "куфната" и мирис на житейска афтентичност примесен с тоя на прясно приготвена "шупла" например /вид питка - малко мазна /. С игрите на Горната или Долната баня с минерална вода и "безброй предизвикателства" /най-често окчаествявани в последствие от "оторизиран" , с някак абстрактният упрек - "Ех, холам"/. А баба дори когато ме гълчеше, хич не успяваше, "да се докара" на вид. И сега си Я спомням - с мъка бърчеше вежди, а виждам как пак се усмихва и радост в очите И с бръчки /от много усмивки?/. И още...

Та що е добро??????Защото аз не мога да отговоря на този въпрос дори когато ми е зададен от дете.

Когато за нещо Я питах /"важно"/, неизменният отговор беше нещо като - АЕ - отворено "Е", придружен с кимване и моментна досада и после пак топла усмивка. С което пък някак ме караше, отговор сам да намеря. Та, Истина в думи, хич не научих, но истинско много ми даде.

[Слънчева]

Ами то отговора е почти излязъл. - Да бъдем като децата! Приемем ли живота за игра и за училище нещата се подреждат.

Докато се дърляме едни други и се ядем, и налагаме своята си правота, все няма да стигаме до доброто.... Защото не искаме да гопуснем вътре, в нас.

А може би нежеланието да чуем, какво ни казва другия е, защото не искаме да погледнем в себе си.....

С което пък някак ме караше, отговор сам да намеря. Та, Истина в думи, хич не научих, но истинско много ми даде.

бяс! Редактирано Януари 10, 2008 от xameleona

[Станимир]

Играта някак си ни пречи да видим отговорностите си. Поемането на отговорност е изключително труден урок, защото изисква много самозаблуди да паднат и куп други неща.

[Валентин Петров]

от какво страдат народите? Друго трябва. Наместо тази гордост, ако бихме внесли Любов; наместо тази ревнивост, ако бихме внесли Мъдростта; ако наместо гнева бихме внесли в живота си Истината, и вместо тази жажда за грабежи бихме внесли Правдата, и вместо тази леност на онзи светия-отшелник бихме внесли Добродетелта, какъв, мислите, можеше да бъде вашия живот? Ако всички хора са чисти и сега всички отправим една колективна, обща молитва? Ама сега ще кажете: „Светът, общият строй е такъв, условията са такива, следователно ние трябва да се подчиним, ще дойде време, в бъдеще, туй щяло да стане, еволюцията щяла да се измени“. Коя еволюция? Вие тази еволюция виждали ли сте? „Ама биологията.“ – Тази биология виждали ли сте?

Еволюцията е в тебе, биологията е в тебе. Ти можеш радикално да разрешиш всички въпроси, и да ги разрешиш не по правилата на гордостта, не по правилата на гнева, леността, жаждата и сладострастието. Но ще каже някой: „Мъчно е“, после: „Е-е, то човек свят живот не може да живее, но поне да не е голям грешник, умерено да е всичко, да лъже, то без лъжа не може, но който лъже, малко да лъже“. Но който малко лъже, и много ще лъже. Никак не трябва да се лъже! „Ама тогава каква ще бъде моята работа?“ Аз не говоря за твоята стара работа. Когато казвам: Никога да не лъжеш, казвам: Старата ти къща така е направена, че Господ ще я завлече, а новата къща като направиш, всичките камъни, които ще влязат в нея, трябва да бъдат здрави.

Еволюцията като процес на съзнанието

[borislavil]

За мен, доброто е производно от Съзнанието за единството на всичко съществуващо, но не само като идея, а и екзистенциално. Това Съзнание поражда съпричастност, но не само на думи, а и на дело и предизвиква у теб позив да помагаш, да се отнасяш към другите така, както искаш те да се отнасят към теб, да не ги нараняваш, защото наранявайки някого, в дълбочина ти нараняваш самия себе си - то се връща към теб. И изобщо всичко, което си причинил някому, се връща към теб - толкова сме свързани с всеки, с всичко... Престъпление е да не мислиш и да не се отнасяш към другите с любов, да не искаш да им съдействаш, за да развият потенциала си и да творят добро и красота. Престъпление е да бъдеш бездушен, безразличен, затворен в клетката на собствения си егоизъм и да не виждаш по - далеч от собствения си нос. Престъпление е да не си всеотдаен и жертвоготовен тогава. Доброто и злото са необходими маркери, които съвременният човек не бива да пренебрегва, защото ще изпадне в абсолютна безпътица. (Много хора вече са!) Доброто е всичко, което е съобразно Волята на Висшето съзнание. Отклонението от тази Воля, поражда злото. Незачитането на тази Воля, поражда злото. Отричането и хуленето на Бога, поражда злото. Да, може да се мине отвъд доброто и злото... Но отвъд доброто и злото минава само този, който толкова силно е обикнал Бога, че е слял своето съзнание с Божието. И за такъв човек е казано, че всичко му съдейства за добро, а не за хора, които от рамките на своето ограничено его - съзнание отхвърлят доброто и злото, не правят разграничение между едното и другото и си позволяват да престъпват нравствения закон, който е изписан в сърцата ни.

[Guest azbuki]

Няма добро и зло. Всичко Е.

Да обемеш противоположностите в себе си, това е Любов.

Редактирано Януари 10, 2008 от azbuki

[Диана Илиева]

Точно!

[Валентин Петров]

на дело и предизвиква у теб позив да помагаш, да се отнасяш към другите така, както искаш те да се отнасят към теб, да не ги нараняваш... всичко му съдейства за добро

нравствения закон, който е изписан в сърцата ни

Не върши ли човек добро, злото се ражда.

Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото обаче е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества.

Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Онзи човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, е Бог.

Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на Доброто, или в полюса на Злото. Човек, у когото Злото господарува, живее в непрестанно безпокойство... постоянно го тормозят зли предчувствия и страхове.

Когато пък Доброто е в сърцето на човека, той може да няма ни богатства, ни власт, но пак е спокоен и весел. Условията отвън са лоши, но отвътре са добри. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички го обичат. Добрите хора са истински силните хора в света.

стремежът към Доброто никога не може да спре. Процесът на Доброто е вечен. Той е творчески процес

Злото е път към смъртта. То е осъдено на вечно безплодие.

При различаване на Доброто и Злото, помнете следните неща:

Доброто и Злото – това са Висшето и Низшето в света. Злото – това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо, Доброто е цена на разумното, а Злото – цена на неразумното.

Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание. Злото ги понижава. При доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават.

Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги разпадане, разединение.

Доброто изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече.

Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши.

Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика.

Така е и с добрия човек. В него доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия, си остава добър

Добро

[Ася_И]

Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тези два полюса.

Из Еволюцията като процес на съзнанието

Че животът ни непрекъснато преминава през доброто и злото - в това спор няма.

А как мислите - спиралата на човешката еволюция в момента накъде върви - нагоре или надолу? И дали когато отстъпваме крачка назад (надолу) в действителност не сме пристъпили напред (т.е. да сме се повдигнали)?

[Валентин Петров]

кога едно нещо е добро и кога не е.

Толкова относително.

И аз мислейки си че знам за какво става въпрос и знаейки относителността на това понятие ,днес бях изненадана от въпрос изискващ прост и категоричен отговор от 11 годишната си дъщеря .

Тя ме попита :"Мамо ,лоша ли съм че казах на госпожата ,че 4 деца преписаха на писменното упражнение?

И ако е добро ,защо те ме наричат клюкарка?Добре ли е аз да уча по цял ден или е добре като ......да си пиша домашните в училище и да преписвам и ако това не е добре ,защо е лошо ,че ги издадох на госпожата?"

Аз малко се пооплетох,защото наистина не знаех какво да кажа.

Иронията е че аз самата преди 15 години бях от тези деца ,които си пишеха домашните в междучасията и преписваха на писменните.

Знаех защо не обичахме другите примерните и знаех защо се ядосвахме на тяхното добро поведение.

И въпреки всичко ,ние пак израснахме добри хора ,как да обясня на 11 годишното дете ,което сега се чувства зле ,кое е добро и кое лошо и защо?

Говорихме дълго и тя реши ,че е сгрешила,защото е създала неприятности както на преписалите ,така и на подсказалите ,които все пак са учили.А аз така и не можах да и кажа дали е постъпила добре или зле.

Та що е добро??????Защото аз не мога да отговоря на този въпрос дори когато ми е зададен от дете.

Дилемата е сериозна.

Примерно някое дете се учи усилено, полага труд и изкара 4.

Друго, без да си мръдне пръста, но, куул, с преписване изкарва 6.

На кандидат студентски изпит, преписват и се вреждат пред честните и по-сериозни и способни младежи.

Това очевидно е проблем и корупция.

Как стои въпроса на запад. Имам опит от Канада и знам как е във Франция. Никой не надзирава и не проверява дали някой преписва на кандидат студентски изпити или на контролни. . Никой не дава на другите да преписват. Мога да кажа че това е здравословна конкуренция, поне на едно място да видя егоизмът да върши добра работа.

От пищови е абсурд да се изкара добре, защото тестовете са големи и учениците едва имат време да напишат всичко. Но ако някой види друг да преписва, ще го рапортува със съзнание за добре изпълнен дълг.

Подобно е положението с правилата за движение по улиците. Когато някой прережда другите или нарушава правилата, ще се скъсат да го освиркват, с радост ще го посочат на полицаите.

Подобно е и с етиката на работното място. И т.н.

Всичко това говори за съвсем друг тип колективно съзнание и съвест на западните хора.

Толкова относително.

Средното ниво е различно. В миналото, а в циганското общество и досега, да се умее да се краде, е вид добродетел.

Следва да се увеличава доброто в цялото колективно съзнание.