Йордан Анов Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Доброто е пред нас, злото е зад нас. Ние сме добри за тези които са зад нас и в същото време не чак толкова добри за тези които са пред нас. За тези които се движат много назад по пътя, това което за нас е зло, за тях е добро (и те трябва да преминат през него за да продължат напред, докато за нас то е връщане назад). И тука нямам предвид само Човешкото царство. В крайна сметка с развитието на съзнанието представата за добро и зло също се развива. Отново се стига до субективното във възприятието на света.В крайна сметка ние сме тези, които си помагаме, доброто е просто приемлив избор, съвпадащ с възгледите ни, а с еволюцията нашите възгледи стават все "по-неопределени". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 "Злото е дошло в света по единствената причина, че ние налагаме доброто с насилие." Учителят Дънов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Отново се стига до субективното във възприятието на света.В крайна сметка ние сме тези, които си помагаме, доброто е просто приемлив избор, съвпадащ с възгледите ни, а с еволюцията нашите възгледи стават все "по-неопределени". Субективното е факт. Като продукт на човешкото мислене, доброто и злото са взаимосвързани противоположни категории.Ако мисленето изминава пътя от нагледно-действено към абстрактно-логично и човекът върви по пътя от СЕБЕОПОЗНАВАНЕ и опознаване на света към САМООСЪЗНАВАНЕ, то дали е логично възгледите ни да стават "все по-неопределени"? Радвам се, че си тук!!!!!!!!!!!!!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 "Злото е дошло в света по единствената причина, че ние налагаме доброто с насилие." Учителят Дънов :thumbsup: А защо го налагаме изобщо? Защото смятаме, че нашето "добро" задължително трябва да бъде добро и за другия. Защото не можем (или не искаме) да допуснем,че той по-добре знае какво е добро за него. Преди време една приятелка ми "направи добро" и ми показа с натискане бутона за двойна захар на кафе машината (без дори да ме попита дали го пия със захар). Когато един човек върши това, което е добро за него без да го налага на другия, но другият се чувства засегнат и смята поведението на първия за зло, тогава кое да наричаме добро и кое зло? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Отново се стига до субективното във възприятието на света.В крайна сметка ние сме тези, които си помагаме, доброто е просто приемлив избор, съвпадащ с възгледите ни, а с еволюцията нашите възгледи стават все "по-неопределени". Да, субективното възприятие е факт, но какво имаш пред вид под "неопределени"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 "Злото е дошло в света по единствената причина, че ние налагаме доброто с насилие." Учителят Дънов :thumbsup: А защо го налагаме изобщо? Защото смятаме, че нашето "добро" задължително трябва да бъде добро и за другия. Когато един човек върши това, което е добро за него без да го налага на другия, но другият се чувства засегнат и смята поведението на първия за зло, тогава кое да наричаме добро и кое зло? Няма смисъл от въпроси. Учителят Дънов го е обяснил с две думи и на толкова разбираем език. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 "Злото е дошло в света по единствената причина, че ние налагаме доброто с насилие." Учителят Дънов Учителят Дънов го е обяснил с две думи и на толкова разбираем език. Да. Ето още един добър пример с малко повече думи: Да кажем, че идва някой и ми казва проблема си. Че това и това се случва в моя дом. Това и това се случва с майка ми. Тя не проявява никакво разбиране. Аз съм страшно нещастно дете. От момента, в който се връщам от училище, до следващата сутрин, когато пак отивам, тя има само една грижа: “Да бъдеш пръв в класа. Да не оставяш другите да ти вземат първенството. Да гледаш ти да си отгоре. Гледай да станеш силен човек. Гледай това, гледай другото…” Тази майка никога не казва: “Гледай да обикнеш съученика си. Гледай да не се държиш лошо с него. Помни, че всички деца имат родители, които ги обичат. Трябва да се обичате помежду си като да сте в едно семейство.”… Никога не казва подобни неща! Детето е обезнадеждено. Идва при мен и ми казва: “Не издържам повече. Не издържам, защото аз искам да се държа различно, а майка ми иска от мен друго. Какво ще стане с мен?”… В този момент, сестри, ви уверявам, че преставам да бъда себе си. Ставам веднага този ученик. Търпя с него това мъчение, заемам неговото място и казвам: “Какво ще стане?” и “Как ще стане?” Когато се случи това, и само тогава, мога да почувствам, че Бог ме просветява, и мога да му кажа какво поведение да има. И ако младежът намери подходящото поведение, той идва отново и пак разговаряме, и отново идва, и пак разговаряме. И след пет - шест месеца настъпва такава хармония, която никога не би могла да се случи, ако бях себе си – която бях гледано дете, която се родих, израснах и живях сред любов, без трудности – защото иначе нямаше да мога да се доближа до това дете, нямаше да мога да направя абсолютно нищо, ако не се бях преобразила в неговата личност. Разбирате ли сега? Не може да му кажеш: “Ще правиш това и това. Не може да правиш онова, защото не е правилно, и други подобни.” Не може да направиш нищо, ако не излезеш от себе си. Ще се чувстваш едно с него. Ще страдаш с него… Докато те просвети Бог как да излезете от този проблем, как да излезете от този път… Майка Гавриила Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Да, правилно и проверено. Не можеш да разбираш другите, докато не се поставиш на тяхно място. Да погледнеш с техните очи. Често го правя, не е никак трудно. Хубаво го е обяснила и тази жена Майка Гаврила - за ученика и неговата майка. Това в медицината го наричат Едипов комлекс и е класически патопсихологичен случай. Това не е добро, обаче. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 (edited) Отново се стига до субективното във възприятието на света.В крайна сметка ние сме тези, които си помагаме, доброто е просто приемлив избор, съвпадащ с възгледите ни, а с еволюцията нашите възгледи стават все "по-неопределени". ... субективното възприятие е факт, но какво имаш пред вид под "неопределени"? вероятно по-абстрактни и неизразими с думи ... далечни от "обичайните" представи и накрая ... губим всякакви ориентири защо го налагаме изобщо? Защото смятаме, че нашето "добро" задължително трябва да бъде добро и за другия. Защото не можем (или не искаме) да допуснем,че той по-добре знае какво е добро за него. понякога не знае, не мислиш ли?? Не можеш да разбираш другите, докато не се поставиш на тяхно място. Да погледнеш с техните очи. С техните, и не само. Молитвата на сестрата към Бога за тази душа не е случайна. Редактирано Април 4, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 " Субективното е факт. Като продукт на човешкото мислене, доброто и злото са взаимосвързани противоположни категории.Ако мисленето изминава пътя от нагледно-действено към абстрактно-логично и човекът върви по пътя от СЕБЕОПОЗНАВАНЕ и опознаване на света към САМООСЪЗНАВАНЕ, то дали е логично възгледите ни да стават "все по-неопределени" Така е.Но за да намериш правилния път първо трябва да се загубиш.Важно е "търсенето",в него се състои процеса на еволюцията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 (edited) И все пак добро винаги трябва да се прави . Много пъти питам по някакъв по - завоалиран или пък директен начин , дали човекът има нужда в действителност от моето добро . И какъвто и отговор да получа знам , че ако трябва да действам , ще разбера и ще действам . Понякога хората не си признават , че имат нужда от помощ , колкото и да ги питаш , колкото и отчаяно да се нуждаят от нея . Когато помогна без да питам , понякога се оказва и по - добрия вариант. Просто се оставям на вътрешните си усещания . Кога какво да направя. Защото рецепти и мъртви конструкции за добро няма . Ние сме живи ,и всичко тече , всичко се променя . Всичко е в някакъв процес , човек реагира според ситуацията , а не според сентенции и разбирания за супер- доброто , за идеалното добро . ?#8221;Доброто така или иначе съществува , така или иначе ще се намеси , независимо от нас. Защото такава е Волята Божия . Редактирано Април 4, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Да, субективното възприятие е факт, но какво имаш пред вид под "неопределени"? Неопределеността на възгледите се характеризира с липса на категории, нагласи и стериотипи и най-вече с обективнист. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 И все пак добро винаги трябва да се прави .... Когато помогна без да питам , понякога се оказва и по - добрия вариант. Просто се оставям на вътрешните си усещания . Кога какво да направя. ... Доброто така или иначе съществува , така или иначе ще се намеси , независимо от нас. Защото такава е Волята Божия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Отново се стига до субективното във възприятието на света.В крайна сметка ние сме тези, които си помагаме, доброто е просто приемлив избор, съвпадащ с възгледите ни, а с еволюцията нашите възгледи стават все "по-неопределени". ... субективното възприятие е факт, но какво имаш пред вид под "неопределени"? вероятно по-абстрактни и неизразими с думи ... далечни от "обичайните" представи и накрая ... губим всякакви ориентири Да, по-разширени, по-абстрактни и най-вероятно много по-различни от сегашните ни обичайни представи, но чак пък да загубим всякакви ориентири Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 ... чак пък да загубим всякакви ориентири не го намирам нужно, нито полезно направих констатация че някои ги губят, това е всичко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Преди време една приятелка ми "направи добро" и ми показа с натискане бутона за двойна захар на кафе машината (без дори да ме попита дали го пия със захар). Когато един човек върши това, което е добро за него без да го налага на другия, но другият се чувства засегнат и смята поведението на първия за зло, тогава кое да наричаме добро и кое зло? и в това е "неопределеността", за която говори Вендор След това е търсенето и разбираш, че приятелката ти го е направила с добро чувство. Такава е била нейната интуиция в момента. В този смисъл съм съгласна, че в процесите на общуване може да има неопределеност. Вендор, а като поръзсъждаваме малко ,твоето мнение отразява многообразието на всякакъв вид схващания за доброто .Като етична категория то е толкова променливо, колкото са променливи етиката и морълът на хората. А хора мноого! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Баева Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 Толкова много неща се казаха за доброто, но аз така и не успях да го дефинирам за себе си. Ако въпросът беше: "Кога трябва да сме добри? ", бих веднага отговорила: Всякога! Ала това е по-лесно на думи, отколкото на дела. Ето, например мен вчера ме засегнаха и аз не успях да отреагирам по най-добрия начин и съобразно моите разбирания. Днес вече дори съжалявам. Не e никак лесно, човек всякога да бъде добър, но е хубаво поне да се стремим да бъдем такива! А кое е наистина е добро, знае само Бог. Ние от своя страна трябва да сме благодарни за всичко, което се случва в живота ни, без значение дали го считаме за добро или не. Защото ние невинаги разбираме, какво Бог е определил за нас и какъв е дълбокия смисъл на всичко! Понякога това, което смятаме за добро в действителност не е такова и обратното - това, което смятаме за зло, всъщност е добро за нас. Нека ви дам един пример. Да кажем, че сте затруднени финансово и се налага да спестявате от парите, които обикновено отделяте за храна. Така ви остават много малко пари за закупуване на всичко необходимо и вие трябва да се храните доста скромно - само с хляб и плодове, като разбира се, не трябва да преяждате, защото иначе останалите дни ще трябва съвсем да гладувате. И така, вие отивате в магазина, купувате вече споменатото и се нареждате на касата, за да платите. Пред вас са застанали куп хора, всички с пълни колички с храна - месо, сирена, шоколади, сладоледи и всичко там за каквото друго се сетите. Вие какво ще си помислите, като ги гледате? Може би, отначало ще си кажете, че светът е несправедлив и докато вие трябва едва ли не да гладувате, другите ядат и пият колкото и каквото си поискат! Но после се замисляте: А дали пък не е добро това, че аз не мога да си позволя да преяждам? Дали наистина е за добро да можеш да ядеш каквото си поискаш? Ами нали ако ядеш без мярка, рано или късно, ще се разболееш? Нали ако слагаш в стомаха си от всичко и по много, той ще се развали? Но ако се замислим и малко повече, можем да стигнем до извода, че дори и това да се разболееш от дадена болест е добро. Може би чрез болестта, човек има възможността да се осъзнае и да се върне в Пътя, от който се е отклонил, както и да отключи съзнанието си за Възвишеното! И ето, пак стигаме до основния въпрос - Що е добро? Знае само Бог. В Него всичко е добро. Той всичко обръща на добро! Благодаря за чудесната тема! С усмивка! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 (edited) А кое е наистина е добро, знае само Бог. Ние от своя страна трябва да сме благодарни за всичко, което се случва в живота ни, без значение дали го считаме за добро или не. Защото ние невинаги разбираме, какво Бог е определил за нас и какъв е дълбокия смисъл на всичко! Понякога това, което смятаме за добро в действителност не е такова и обратното - това, което смятаме за зло, всъщност е добро за нас. Що е добро? Знае само Бог. В Него всичко е добро. Той всичко обръща на добро! :thumbsup: Диана! Когато стигнах и аз до този извод спрях да правя преднамерено добро на другите - правя всичко, което мога и само това, което мога в момента - но винаги с безусловна любов. Възпирам себе си, когато много ми се иска "да натисна бутона за двойната захар", защото другият не знае колко е вкусно кафето така. А също така не очаквам и не допускам другите да поемат грижата за "моето кафе". А това с кафето се е случило за мое добро - осъзнах това, което написах по-горе. Благодаря и! Редактирано Април 5, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 (edited) Добро е и да пазим природата чиста, да направим нещо добро и за нея. Да събираме разделно боклука си и да се опитаме да го намалим. Има такава тема във форум екология. Редактирано Април 5, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 7, 2007 Доклад Share Добавено Май 7, 2007 Е, понякога може да ни се иска да направим нещо добро, но резултатът да не е какъвто ни се иска. Предвиждането на последствията от нашите действия е нещо на което все още се учим. Но ние винаги трябва да сме добросъвестни. Това е нещо което всеки може да постигне, защото добросъвестността предполага всеки да приложи добротата в отношенията си така, както той самият я разбира. Преценката ни може да не е правилна, но с течение на времето ние ще придобием тези съпътстващи качества, които ще ни помогнат да прилагаме Доброто в живота си по-пълно и с повече разбиране. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Май 21, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 21, 2007 За добродетелите и доброто. "Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: „Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества“. Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества, броят на допирните точки с тях определя степента на човешката доброта. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази на земята..." (из Еволюцията - космически път за човека, мисли от Учителя) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zilevw Добавено Юни 2, 2007 Доклад Share Добавено Юни 2, 2007 Аз пък винаги имам нужда да правя добро. Желая го със сърцето си, дори не мога да го обесня. А какво е добро ли? Всичко, което радва другите и ти истински си щастлив от това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ina7d Добавено Юни 20, 2007 Доклад Share Добавено Юни 20, 2007 Когато едно добро радва друг,а същото "добро" е зло за мен и ме кара да плача.Това Добро ли е? И дали това добро за другите, ще се проявява занапред като такова, след като има наранени хора от него? Според мен ДОБР0 е тогава когато не създава проблем на никой друг човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 20, 2007 Доклад Share Добавено Юни 20, 2007 (edited) Според мен ДОБР0 е тогава когато не създава проблем на никой друг човек. В най-висшия смисъл е така, сигурно не случайно използваш големи букви и особено пък ако прибавим и останалите същества... Само че този свят не е устроен така, че да се спазва това буквално във външното ни обкръжение, програмата максимум е да го постигнем в мисълта! Особено за мащабните каузи, даже ограничавайки се до хората, не мога да си спомня случай, за който да съм сигурен, че едно мащабно добро е допринесло само полза и не е навредило на никого! В крайна сметка, съществуват и феномени като погрешно тълкуване и различие между това, което е добро реално или само се смята за такова. Например, една прекрасна книга може да помогне на милиони, но все ще има някоя и друга сбъркана стотица, която ще вземе указанията според принципа "колкото повече, по-добре" и ще си навреди - или навреди на другите - чрез крайности в иначе хубавите идеи... Редактирано Юни 20, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 21, 2007 Доклад Share Добавено Юни 21, 2007 Самата концепция за доброто произтича от идеята за злото, като понятия и двете са еднакво абстрактни.Определянето на нещо като добро или зло е признак единствено на закостеняла гледна точка и статичен модел на поведение оцветен в най-добрия случай в сиво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.