Мисли на Учителя за Висшият Аз, Вътрешният Човек

[Ани]

Мислете върху философията на трите думи „аз, ти, той“, за да проникнете в тяхното вътрешно съдържание. Само чрез размишление ще се домогнете до тяхното съдържание. Велико нещо е да разбере човек „азът“ в себе си. Той е лъчът, който иде от Бога. Човек отива при Бога със своя „аз“, наречен новия, малкия човек.

Динамика на живота

Животното не може да каже „аз“. То живее в общото съзнание. Човек, обаче, се е отделил от общото и живее като отделно, самостоятелно същество.

Според някои има състояние по-високо от азът. Някои го наричат безлично състояние. Да живееш в безличното състояние, това значи да включиш в себе си всички азове и да живееш вън от тях. Може ли да си представите какво състояние е това? Мислете върху безличното състояние, да разберете неговия вътрешен смисъл. – „Кое състояние е по-добро: да живееш в състоянието на аза или в безличното състояние?“ Питам: Кое е по-добре – да знаеш само една буква от азбуката или всички букви? Следователно азът е първата буква на великото Божествено знание, което в бъдеще ще ви се открие.

Той създава

Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души. Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух.

Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.

Личност и душа

Как да познаем Бога?

Той е тих, спокоен в нас и ни говори, а противното е друг един глас в нас, който ни смущава; дава ни съмнение и пр.

С вяра ни говори Азът. Той е Божественото в нас.

Симоне Йонин, любиш ли ме? /Из разговора след беседата/

Аз се различавам от вас по своето разбиране за Бога. Като кажа „Бог“, аз разбирам онова Вечно Начало, онази Бездна, онази Велика Основа на живота.

Като кажа „Духът Божий“, разбирам онова начало в човека, което се пробужда и носи всички блага на живота. Без тези блага нищо не може да се постигне.

Под „Господ“ разбирам онази жива връзка с всички разумни същества. Той живее в нас, повдига ни, утешава ни в скърбите и неволите.

Бог, Неговият Дух и Господ са трите Начала, които се изявяват чрез Азът в човека. В него се крие идейният живот.

Кажеш ли Аз за Господа, ще знаеш, че няма нищо невъзможно за тебе. Споменеш ли това име, всяка болка трябва да те напусне.

Вътрешна свобода

Редактирано Август 17, 2010 от Ани

[B__]

"Велико нещо е да разбере човек „азът“ в себе си"

Динамика на живота

Редактирано Август 17, 2010 от Ани

[Велина Василева]

Как да познаем Бога?

Той е тих, спокоен в нас и ни говори,

а противното е друг един глас в нас, който ни смущава; дава ни съмнение и пр.

С вяра ни говори Азът. Той е Божественото в нас.

Майката обича детето си и иска да го поправи. Обича тя детето, но то не се поправя –

то е, защото детето не люби майка си.

Трябва взаимно да се любят и тогава само може да се поправи детето.

То почва с мъдростта да мисли и да разсъждава кое е добро и него да прави на майка си.

Господ е една величина безгранична.

Щом определиш какво нещо е Господ, Той вече не съществува за тебе.

Ти може Бога в един момент да Го познаеш, и то само в любовта.

Бога за да познаеш, трябва да Го любиш.

Човека за да любиш, трябва да го познаваш.

Докато Бог живее в нас, всички хора ни обичат, иначе ни напускат.

Без Бога може пак да ни обичат, но като сухи дърва ще ни обичат.

Трябва да се вслушваме тихо, спокойно.

Да се спрем и тогава ще избегнем заблужденията.

Най-първо трябва да си създадем мисълта хубаво да свършим работата.

Сметка за време да не държим.

Господ ще ни даде условията, да я свършим по-скоро.

Сега трябват общи усилия, за да се подобри положението във всяко отношение.

Духът още не е слязъл в Своята пълнота на земята.

Затова и хората се молят да слезе Духът в пълнота.

Мисълта е най-висшето на земята, а най-нисшето в духовния свят.

Мисълта в духовния свят е пипане.

Интуицията е по-висша от мисълта.

На земята има да се развият още чувства,

интуицията,

а 7-то чувство е Божествено – на Духа.

И тогава ще преминем в другия свят.

Ясновидството е 6-то чувство – то е зрението на астралното поле.

Предчувствието е астрално пипане.

Зрение има и в умственото поле,

причинното поле.

Имаме по 7 чувства за всеки от седемтях свята или всичко 49 чувства.

Ъгълът на светлината в окото на ясновидеца е обърнат нагоре.

Центърът на интуицията е всред и над челото.

Центърът на ясновидството е отстрани и над челото.

Центърът на Духа е между веждите.

(Из разговора след беседата)

Симоне Йонин, любиш ли ме?