Успение богородично

[Guest pavletA]

Честит празник на всички жени с името на дева Мария!

Бъдете здрави и много щастливи!

Успение Богородично е граница между лятото и есента, на този ден празнуваме смъртта на Св.Богородица.По божествен начин всички апостоли се събират в деня на нейното успиване, тъй както тя е пожелала в последния си час.Този момент се рисува най- често в икони, стенописи и миниатюри.По- късно всички апостоли се събрали на прощална трапеза и когато благославяли хляба, св.Богородица се явила пред тях.В чест на това събитие на този ден църквата отслужватържествена литургия и прави /възношение/-въздигане на хляба., нареченооще панагия-пресвета.Това е велик християнски празник, който се празнува от жените.

На Богородица-защитница на грешните, покровителка на жените, майчинството, родилката и детето, те даряват в този ден кърпи, ризи, пари, много цветя.Раздават се питки за здраве и за "бог да прости", плодове, мед, сирене.Втози ден се почитат и дарителите.Традиционната трапеза включва-прясна пита, мед, пиле, тиква, грозде и диня!

Да не забравяме факта, че майката на Иисус има българска кръв.

[Аделаида]

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ И ОТ МЕН!

Нека на този светъл ден и не само на него, а през цялата година Св. Богородица да ни закриля и да бди над всички нас!

[Пламъче]

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

[Хармония]

 

Царице моя преблага,
надеждо моя Богородице,
Закрилнице на сираците и
Застъпнице на странниците.
Ти виждаш моята беда,
ти виждаш моята скръб.
Помогни ми, понеже съм немощен.
Упъти ме понеже съм странник.
Знаеш моята неволя - избави ме
както Сама благоволиш.
Защото нямам друга Помощница
освен Тебе,
ни друга Застъпница,
ни блага Утешителка -
само Теб имам, о Божия Майко.
Ти ме пази и закриляй
во век и веков. 

Амин!

 

[Eлф]

~~~

"...Месецът на Рамазана отмина бързо и бях толкова заета, че нямах кога да мисля за това. Ейд се падна в неделя. След четири дни оженихме Кимя и Шамс.

Вечерта преди сватбата се случи нещо, което промени изцяло настроението ми. Бях сама в кухнята, седях пред поръсената с брашно дъска с точилка в ръка и точех питки за гостите. Най-неочаквано, без изобщо да се замислям, се заех да оформям една топка тесто. Изваях малка мека Майка Мария. Моята Майка Мария. С нож й изрязах дълга дреха и лице, ведро и състрадателно. Бях погълната от това и не забелязах, че зад мен стои някой.

— Какво правиш, Кера?

Сърцето ми подскочи в гърдите. Обърнах се и видях, че Шамс е застанал на вратата и ме гледа изпитателно. Мина ми през ума да скрия тестото, но вече беше късно. Шамс се приближи до тепсията и погледна фигурата.

— Това Мария ли е? — попита, а когато не му отговорих, извърна към мен грейнало лице. — Охо, красива е. Липсва ли ти Мария?

— Преди много време приех исляма. Мюсюлманка съм — отсякох.

Ала Шамс продължи да говори така, сякаш не ме беше чул:

— Вероятно се чудиш защо в исляма няма жена като Мария. Със сигурност има Айша, има и Фатима, но ти вероятно ще кажеш, че не е същото.

Притесних се, не знаех какво да отвърна.

— Искаш ли да ти разкажа една история? — попита Шамс.

И ми разправи ето какво:

„Имало едно време четирима пътници, един грък, един арабин, един перс и един турчин. Стигнали те в един малък град и решили да си купят нещо за ядене. Но понеже не разполагали с много пари, можели да изберат само едно. Всеки заявил, че предлага най-вкусното нещо на света. Когато ги попитали какво е то, персът рекъл «angoor», гъркът — «staphalion», арабинът поискал «aneb», а турчинът настоял за «uzum». Тъй като разбирали само своя език, четиримата се скарали. От минута на минута се изпълвали с все по-голямо негодувание и огорчение, докато накрая не ги прекъснал един суфист, който минавал край тях. С парите, които четиримата били събрали, той купил чепка грозде. После я сложил в един съд и я натиснал с все сила. Накарал пътниците да изпият сока, а люспите изхвърлил, понеже важна била същността на плода, а не обвивката.“

Християните, евреите и мюсюлманите са като тези пътници. Карат се за обвивката, докато суфистът търси същността — уточни Шамс с усмивка, толкова развълнувана, че нямаше как да не се усмихна и аз. — Опитвам се да ти кажа, че няма причина Майка Мария да ти липсва, защото изобщо не се налага да се отказваш от нея. И като мюсюлманка можеш да се чувстваш привлечена от Мария.

— Аз такова… не мисля, че е редно — изпелтечих.

— Че какво нередно има! Религиите са като реки: всички се вливат в едно море. Майка Мария олицетворява състраданието, милостта, обичта и безусловната любов. Тя е личностна, но принадлежи и на всички. Нищо че си мюсюлманка, пак можеш да я обичаш и дори да наречеш дъщеря си Мария.

— Аз нямам дъщеря — напомних му.

— Ще имаш.

— Така ли мислиш?

— Не мисля, а знам.

Развълнувах се от тези думи, но не след дълго вълнението беше пометено от друго чувство: съпричастност. Двамата гледахме заедно фигурата на Майка Мария и споделяхме необичаен миг на ведрост и хармония. Шамс ми стана мил на сърцето и за пръв път, откакто беше дошъл у нас, проумях какво вижда в него Руми: човек с голямо сърце...

 

Из. Ериф Шафак - Любов

Редактирано Август 15, 2013 от Eлф