Науките на Първата Човешка Раса. Ръководство по астрология, френология и хиромантия

Науките на Първата Човешка Раса. Ръководство по астрология, френология и хиромантия

Два ключа към една необикновена книга - Предговор

„Кой е най-красивият момент през 24-те часа на денонощието? Най-красивият момент е нагряването и залязването на слънцето. Втори красив момент е изгряването и залязването на Венера. Трети красив момент е изгряването и залязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека. Слънцето представлява божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. Венера представлява божествената любов, която търси път да проникне в човешкото сърце. Сириус символизира божията мъдрост..."

Учителя Беинса Дуно

Той има профил на древен жрец, ироничен и всестранен ум на енциклопедист от епохата на Ренесанса, непрекъснат вътрешен мир на адепт на възвишено Учение, смирение и предразполагаща външна простота на аскет... Такава е моята представа за Николай Дойнов, а вярвам и на мнозина, които са беседвали с него за тайните на Звездния мир. Споделям я с непредубедения читател, все още необсебен от гордата традиционност на европейските и източни „тайни науки", не само за да го убедя, че това е първото всестранно изследване от български автор върху проблемите на астрологията, френологията и хиромантията (това е повече от очевидно), не само за да подчертая уникалността на подобен единен и систематичен подход към тези науки (това предоставяме на методологията), но за да провокирам у него онази първична читателска стихия, определяна като подтик към необикновеното. Всъщност стигнахме до заглавието на настоящия предговор – за необикновената книга и за обещаните два ключа към нея. Разбира се, трудът на Николай Дойнов не е само необикновен; за обикновеното съзнание необикновеното е задължителен атрибут на астрологията и на всички останали окултни науки. Не е достатъчно да се квалифицира и като езотерична астрология само с единствената цел да бъде разграничена от конвенционалните техники за правене на хороскопи, които заливат сега света и съвременните масмедии.

Фундаменталното в „Науките на Първата човешка раса” – онова, което генерира идеите и методите на научното изследване в тази книга, темата на темите, е великото знание от Окултната Школа на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). От този факт трудът на Николай Дойнов придобива най- малкото две характеристики, отличаващи го качествено от всичко, написано досега в тази област. Първата можем да наречем методологична. Всеки, който поне малко се е занимавал с наука, било тя конвенционална или езотерична, знае какво представляват за изследователското съзнание идеята и методът; те са тайната ключалка и златният ключ, които се дават на човек само в особени състояния на вдъхновение. Но има идеи и идеи, има методи и методи. Идеите и методите, които един Велик Учител преподава в своята Школа, са взети от Абсолютната Реалност, от Живата Природа и тяхната жива същина няма нищо общо с кухата формалност на множеството стари идеи, които рециркулират от век във век и от съзнание в съзнание. Следователно отношението, при което изследователското съзнание приема идеи и методи от Реалността, дефинира понятието „окултен ученик” и въобще – гносеологичната природа на отношението Учител - ученик.

Тъкмо тук неусетно преминаваме към втората характеристика на Николай - Дойновия труд, която можем да наречем културологична. Тази книга трябва да се разглежда като школска разработка на знания от конкретна Окултна Школа. Доколкото една Школа възниква, за да върне на човешкото съзнание неподправената чистота на идейния свят, и доколкото една Школа по правило става ядро на Нова Култура, научното съзнание на автора, както и неговият труд трябва да се разглеждат като феномени на тази Школа и Култура. Само от светилището на такава Школа могат да бъдат изнесени знания от предвечната мъдрост на Първата човешка раса и от ученията на Велики посветени, неизвестни на официалната историография, като Саабей и други. В това, в крайна сметка, се състои и необикновеността на тази книга – бъде прометеевска жар от един невидим, първичен и неугасващ огън...

Школата на Учителя Беинса Дуно функционира в триизмерното пространство на България от 1922 до 1944 година. Като всяка Велика Школа тя продължава да е около нас ,до скончанието на века*, а нейните Божествени идеи и методи са достъпни за всяко пробудено съзнание.

„ В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, т.нар. второ тяло на човека, или посредник на силите на природата. Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата. Физическото тяло на човека жнвее благодарение на силите на своя двойник. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни,хармонични, човек всякога ще бъде здрав...”

Учителя Беинса Дуно

КЛЮЧ ПЪРВИ. АСТРОЛОГИЧНАТА ЕКЗИСТЕНЦИЯ. Струва ми се, че ще е потребен на рационалния читател, по-скоро на скептичния му интелект, повече или по-малко склонен към отвлечени съждения, при срещата му с основното понятие на тази книга - Звездно тяло, или Двойник на човека. Ключовата позиция на понятието Частно тяло е почти методологична, защото чрез него се обосновават макро- и микрокосмичните аналогии в астрологията, мозъчните структури и формите на черепа във френологията, различните детайли на лицеизраза във физиогномията и най-после – формите и линиите на ръцете в хиромантията. С други думи, според Николай Дойнов конкретната личност притежава определени психични качества и житейски условия за тяхната реализация, притежава определени физически форми на главата и ръцете си, детерминирани от уникалната структура на нейното Звездно тяло. Читателят трябва окончателно да се раздели с конвенционалните представи за хороскопа като абстрактна карта за смътни предсказания и да приеме идеята за своя Звезден двойник, който неизменно присъства с него навсякъде – от минутата на раждането до минутата на смъртта. Запознатите с популярната окултна литература могат да свържат Двойника с описваните четири етерни тела или с астралното тяло. Но в стила на чистия интелектуален рационализъм можем да твърдим, че радикалната тема (рожденият хороскоп) в труда на Николай Дойнов се родее по-скоро с Аристотеловия термин „ентелехия”, който е активното начало у човека с телеологична природа, синтез на възможност и действителност, който носи целта в самия себе си. В този смисъл радикалната тема изисква да бъде схващана не като обективна проекция на положението на небесните тела в часа на раждането, а като неразчленено единство на субекта като потенция, и на обекта като необходимост. Така астрологичното мислене по необходимост е модално, следователно - непригодно за всички нива на общественото съзнание, което в повечето случаи изисква от астрологията всякакви други феноменални предсказания и чудеса, но не и модални съждения. След като споменахме вече за астрологичното мислене, много по-лесно можем да се прехвърлим от древността на астрологичната ентелехия към Сартъровата „открита възможност” или към „отворената същност” на Хайдегер, различни както от същността, така и от детерминизма, а още по-малко от фатализма, за да стигнем до скандалното наглед понятие за АСТРОЛОГИЧНА ЕКЗИСТЕНЦИЯ. Може би защото екзистенционалното битие е колкото модерно, толкова и традиционно за съвременната европейска култура, следователно най-понятно като саморефлексия. Затова ми се струва, че съвременният интелектуалец би могъл сполучливо да си представи, дори да почувства Звездното тяло именно като астрологична екзистенция – най-близка до първичната екзистенция на човека, която в различните времена и култури, повече или по-малко съзнателно, се е проявявала като гносеологичен опит за самопознание. Главният атрибут на астрологичната екзистенция е нейната принципиалност, т.е. свойството ù да се движи свободно, фиксирайки чисти абстракции и енергетични сфери (нива), достатъчно безразлични към богатството на собствената феноменология. Всички явления са проникнати от принципа. Астрологичният принцип се представя като абсолютна мощ и абсолютна проницателност спрямо цялото свое феноменално съдържание. Астрологичната екзистенция обитава всяка от тези сфери принципиално, нейният живот там и нейната воля са също така принципиални и е погрешно да се очакват от нея конкретни пространствено-временни пророчества. Всяка планета в радикалната тема трябва да се схваща като монада, т.е. като субстанциална структурна единица в живота на астрологичната екзистенция. Следователно в своята саморефлексия астрологичната екзистенция е една постоянна (в пространството и времето), а оттам и извънпространствена и извънвременна семантика. Собственото ù битие за нея представлява низ от знаци, които трябва да бъдат върнати на своите монади. Тълкуването на радикалната тема се превръща в структуралистичен анализ на една принципиална система, в която астрологичната екзистенция преживява всеки знак, за да познае кой го изпраща и какви са неговите висши цели. Астрологичната семантика е дори и малко мистична, защото чрез този познавателен опит тя постоянно се убеждава в присъствието на един знаков медиум, посредник между принципа и знака. Така, както при евангелския Симон, за да се преименува в Петър, трябваше да дойде Христос, така и на знака, за да стане камък, основа, субстанция, е необходимо някакво чисто отношение, което мъдреците наричат Любов.

По-нататък, при онтологичното разглеждане на астрологичната екзистенция, не е трудно да се допусне, че такива класически и модерни философско-научни похвати, като онтологията, модалността, екзистенциализма, структурализма, семиотиката и много други, са органично присъщи на нейното битие и следователно са се обособили от нея като своеобразно нейно външно инобитие.

Ако продължим в този ред на мисли, може да се окаже, че цялата европейска култура е една зле тълкувана астрологична екзистенция и че обещаният на интелектуалния читател ключ е лукав опит за принципиално отрицание на всички горепосочени науки. Но думата ни беше за Звездното тяло и за това, може ли абстрактното мислене да преодолее нерационалната негова природа...

Инак в „Науките на Първата човешка раса" Николай Дойнов е изложил завършената архитектоника на изначалното Звездно тяло на човека – такова, каквото то може би е било непосредствено след великия акт на Творението. В неговото Слънчево семейство присъстват дванадесет планети; освен десетте, познати на съвременната астрономия, читателят ще намери блестящо научнообосновано описание на планетите Вулкан, Хано и концепцията за разрушената планета Фаетон. За първи път в световната литература се прави удивителна по своята мащабност „астрологизация" на съвременните астрономични познания и параметри на небесната механика. Качествата на планетната материя и атмосфера, формите и размерите на орбитите, оста и скоростта на въртене – всичко е буквално одухотворено, оживявайки в своя психичен еквивалент. Не по-малко интригуващо е подробното описание на центровете и областите на транссатурновите планети (Уран, Нептун, Плутон и Хано) върху черепа и дланите на ръцете, което се прави също за първи път в световната литература.

„Физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен."

Учителя Беинса Дуно

КЛЮЧ ВТОРИ. ХАРМОНИЯТА НА СФЕРИ. Този ключ е предназначен за сърцето на читателя, настроен преди всичко емоционално, поетично, дори мистично, затова и езикът в тази част на предговора ни ще бъде почти метафоричен. Можем да започнем от раздела за домификацията в труда на Николай Дойнов, който непременно ще привлече вниманието на повече или по-малко подготвения читател с оригиналните си аналогии от кристалологията. Дванадесетте дома, които по традиция се приемаха досега съвсем априорно и се тълкуваха предимно прагматично, се представят от автора като проекции на додекаедричната кристална структура на планетата Земя. Като че ли невидимите духовни течения на дванадесетте планетни монади внезапно са се сгъстили и видимо са се втвърдили в гигантски кристал, по ръбовете на който все още диша ритъмът на тяхното съприкосновение. Звездното тяло на всяка новородена личност е дъщерен кристал върху тялото на Земята, узрял върху една или друга точка от нейната повърхност, а по активните центрове на ръбовете му започват да се генерират психични движения и триизмерни събития.

Великите Учители на човечеството твърдят, че причинният свят е принципиален, духовният – есенциален, а физическият – феноменален, поради което търсенето на принципиалната природа на домовете в астрологията е задължително. По-горе съвсем бегло нахвърлихме мисловния, отвлечен и спекулативен живот на принципите в астрологичната екзистенция, но тук, призовавайки въображението, искаме да си представим как принципите мелодично плуват из причинния свят, докосват се сферично и от необозримата многоизмерност на взаимния им допир изкристализирва статичната триизмерност на физическия феномен. Буквално като хармония на сфери, читателю! Уверен съм, че тази хармония е долавял Николай Дойнов, описвайки кристалоидната домификация в своята Нова астрология. Самото хармонично докосване е принцип – първи и изначален, всеобщ за всички останали – ПРИНЦИПЪТ НА ПОЛЯРНОСТТА. Самото докосване е вече полярност – активност и пасивност, положително и отрицателно, северно и южно. Така че всеки дом в астрологията, заедно с противоположния и симетричен нему, изграждат шест полярни кристални структури, от които домовете под хоризонта са с позитивен, а тези над хоризонта – с негативен заряд.

ПРИНЦИПЪТ НА РАЗУМНОСТТА изгражда първата полярна структура, съставена от първи и седми дом. Всичко е ум и разум; всичко съществуващо е разумно и всичко разумно е съществуващо. Очебийна е разликата с конвенционалната астрология, която разглежда първи дом като област, детерминираща егото, темперамента и външния вид на личността, а седмия дом – като сфера на брака, съдружията и съюзите й.

ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНИТЕ И СЛЕДСТВИЯТА изгражда втората полярна структура на втори и осми дом. Всичко в света си има разумна причина и всичко отеква като последствие, животът е кармичен низ от раждания и прераждания. И тук твърде далечна е аналогията с приписваната на втори дом сфера на финансите, а на осми дом – сфера на наследствата и смъртта.

ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИИТЕ, според който всичко е трептение, всичко е йерархия и скала от трептения, изгражда полярната структура на трети и девети дом, към който официалната астрология отнася образованието, близките пътувания и съответно философията, религията и далечните пътувания.

ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА изгражда полярната структура на четвърти и десети дом. Всичко е ритмично и периодично, всичко се представя на съзнанието като порции, като кванти, ако щете – като обособени родове и общества.

Полярната структура на пети и единадесети дом изкристализирва от ПРИНЦИПА НА РОДА (на сродството), според който всички неща в природата са сродни, защото в основата им лежи единство, изоморфност. Традицията квалифицира тези домове като сфери на емоционалния (сърдечен) живот и децата, и съответно – на приятелството и идейните съобщества.

Последният, седми ПРИНЦИП е НА СЪОТВЕТСТВИЕТО и той изкристализирва в шестата полярна структура на шести и дванадесети дом. формулиран още от Херметичната школа с изречението „каквото е горе, това е и долу", той като че ли завинаги затваря неразчлененото единство между причинния и физическия свят, защото всички неща са подобни, съответни, резонансни.

Вече предупредих читателя, че ключът за хармонията на сферите ще бъде твърде метафоричен, на места дори патетичен и твърде вероятно е да не се понрави дори и на автора на тази книга. Но даже и да го приемете за поетична измислица, той пак ще е постигнал целта си, защото астрологията е наука за музиканти и поети.

„Когато изучаваме влиянието на планетите върху Земята и човека, ние трябва да ги разглеждаме като принципи, които действат върху човешкото съзнание... Истинският окултист поставя Бога на мястото на Слънцето, ближния си – на мястото на Луната, а себе си – на мястото па Земята. В семейството си пък бащата ще постави на мястото на Слънцето, майката – на мястото на Луната, а себе си – на мястото па Земята..."

Учителя Беинса Дуно

В заключение не бих искал да заблуждавам читателя. „Науките на Първата човешка раса" не е труд нито върху астрологичната екзистенция, нито върху хармонията на сфери, така че тези два обещани ключа едва ли ще му вършат работа. Книгата на Николай Дойнов е преди всичко, както вече отбелязахме, огънче от светилището на Великата окултна Школа на Учителя Беинса Дуно. Още повече, че самият той е подчертавал, че с идването си на земята Христос е загубил ключа за астрологията. Не се наемам да тълкувам какво точно се крие зад иносказателността на това твърдение, но за какви екзистенционални или хармонични ключове може да става дума след всичко това?...

Преди да започнем работа върху издаването на тази книга, посетих Николай Дойнов в апартамента на дъщеря му в София. Той дори не разбра, че бях влязъл в стаята. Седеше полуизлегнат върху дивана с неизменното си слухово апаратче на дясното ухо и гледаше спокойно към светлината от прозореца. На масата до него лежеше току-що завършен хороскоп на болно младо момиче. Тогава може би безмълвната негова мъдрост е докоснала бедността на моето знание и се е родила идеята за астрологичната екзистенция и хармонията на сферите...

Варна, февруари 1993 година Димитър Н. Калев

Науките на първата човешка раса. Ръководство по астрология, френология и хиромантия.

автор: Николай Дойнов, 1993г

издателство: "Роял 77" - Варна, 1993г

ISBN 954-8005-77-8

книгата е предоставена от Георги Черешаров,

www.bratstvoto.net

публикува се с разрешение от Ина Дойнова

Дата на първоначално въвеждане: 08.02.2008 г.