"Паневритмия - Музика (за две цигулки).", София, 1938.

"Паневритмия",

Съдържа принципи на паневритмията, описание на движенията и музика за две цигулки.

Музика (за две цигулки)". София, 1942. , стар правопис

автори: Милка Периклиева, Боян Боев

по текст от Учителя Петър Дънов

Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във вселената.

Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа.

Според наличната до момента информация, описанието на движенията в изданието “Паневритмия” от 1938 г. е възложено от Учителя на Милка Периклиева и направено от нея, а останалият текст е написан от Боян Боев по идеи, дадени от Учителя. За съставител на нотния текст различни източници посочват Кирил Икономов.

Музиката и движенията на паневритмията са дадени от Учителя. Текстът на упражненията "Мисли", "Изгрява слънцето", "Аум", "Промисъл" са също от него. За автор на текста на "Слънчеви лъчи" се смята Весела Несторова, а на останалите упражнения - Олга Славчева.

На стр. 30 в изданието от 1938 г., както и на последната страница в изданието "Слънчеви лъчи", от 1942 г. се съдържа следната забележка:

“Описанието на тия упражнения не е достатъчно, за да даде пълна идея за движенията при тях, тъй като те са по естество непрекъснати и плавни. Ето защо, желателно е, оня, който ще прави упражненията, преди всичко да ги види и направи, след което настоящият текст ще му служи за припомняне.”

По-късно, съвременници на школата съставят нови, по-подробни описания на движенията, в които включват и фигури, като се стремят да попълнят липсващите детайли и премахнат нееднозначността и евентуалните неточности от първото издание. В някои от тези издания е направена дори корекция на някои от движенията и на музиката. Едни от тези описания са съставени и отпечатани в чужбина, а други са направени в България и поради различни причини не са били издадени официално, а са достигнали до нас написани на пишеща машина.

Трябва да се отбележи, че описанията на някои упражнения се различават от тези в първото издание от 1938 г. не само в детайли, а някъде и по същество. Причините за съществените различия се нуждаят от внимателно проучване с оглед научно обоснован избор на един или друг вариант. Именно за това търсещият читател би следвало да се запознае с всички налични издания в тази област.

Изданието “Слънчеви лъчи” е единственото, описващо движенията, музиката и смисъла на този дял от Паневритмията. Във всички по-късни издания по въпроса то е било преписвано без съществена промяна.

ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ

Разказ от Милка Периклиева за създаването на книгата "Паневритмия", 1938 г.

Една сутрин, когато музиката на Паневритмията вече се чуваше, подтичвах закъсняла по шосето към Изгрева. Минавайки покрай салона, съзрях Учителя, който този път не играеше, а стоеше пред приемната и отдалеч наблюдаваше играещите. Поздравих Го и за момент спрях. Бях малко смутена, че съм закъсняла.

- Харесват ли ти упражненията? – запита ме Той.

- Много са хубави, Учителю. Защо не ги опишете, за да могат да се разпространяват повече? – отговорих аз.

- Ти можеш ли да ги опишеш?

Като че ли очаквах този въпрос.

- Ще се опитам.

В мълчание разменихме някакви мисли. Почувствах се с крила. Погледнах Учителя, който продължаваше да наблюдава играещите. В тези няколко минути имах чувството, че е било определено от Някого, да мина покрай Учителя в този час и да получа тази задача.

Без да споделям с никого, се залових за работа. Всеки ден записвах движенията на едно-две упражнения. Когато бях готова с всички упражнения, занесох ръкописа на Учителя и му го прочетох. По израза на лицето му разбрах, че е доволен.

- Иди при брат Боев, проверете ги и нека ги напише на машина, - каза ми накрая Той.

Изпълних казаното. Заедно с брат Боев изгладихме текста и написан на машина, аз го предадох на Учителя.

Изминаха се месеци, година, две. Една вечер, когато минавах край салона, светна лампата пред приемната. Учителят изпращаше гости от града. Както всякога, заобиколихме Го. Този път Той държеше в ръка книга със синя корица, голям формат.

Погледна ме, подаде ми книгата и каза:

- За Бога така се работи! – наблягайки на думата “така”. От всеки звук на тази дума, като че ли излизаше светлина.

Приех подаръка, благодарих и несъзнателно повторих в себе си думите Му, а душата ми беше пълна с радост...

След този случай ясно почувствах, че ми се даде някакво благословение и успех в работата и мълком, без думи, разбрах един закон: “За Бога даром се работи и даром се получава.”

"Паневритмия - Музика (за две цигулки)"

изд. София, 1938 г.

източник - Приятели на доброто