Приюти ме!

Едно лице завинаги в дъжда и между вятъра,

в звездите и прозорците едно лице завинаги,

когато мислите се гонят отпочинали

и в чакане

очите белеят като плат.

Ти се погубваш, ти се пропиваш - със вода поне -

по това лице завинаги, това малко нещо истина,

ядеш на крива нива черешите прокиснати

и незамесен с грижа,

покой не виждал, хляб.

Но как си жив и слушаш на всяка шумка стъпките!

Как се измиваш сутрин и знаеш: между капките, вързопчета щъркови, изхапаните ябълки -

то Е, лицето, скрито е

в житата като сърп.

То Е! Лице завинаги и нещо като щастие,

безкрайни поздрави мотае на челото ти

и пътя ти е чуден - върху него стотното

гнездо си вие твоят

не много тъжен глас.