Молитвена програма за 27 декември

Споделено

Entry posted by Иво · Декември 27, 2008

1017 прегледа

На 27 декември 1944 г, Учителя напуска физическото си тяло...

Молитветния наряд в братския център във Варна започна в 6 сутринта. Имаше около 30 човека от града и няколко от чужбина. Нарядът започна с песента Бершит Ба, а след това продължи с Той иде. Казахме молитва и формула, четоха се части от Евангелията. Започна беседата Радост, която никой няма да отнеме. Ето някои мисли от нея, които ме впечетлиха:

"Страданието и мъчението, това са вметнати неща в Живота – те са неестествени неща в Живота...

Всяка енергия, която не е употребена за работа, е груба – тя причинява вреда и трябва да се впрегне в работа. При страданието имаме такава една енергия, която съществува по стечение на обстоятелствата, на условията – тази енергия трябва да се превърне в една вътрешна хармония.

Защо страдаме? Ще ви дам друго едно обяснение. Страданията, това са материали, от които се градят нашите бъдещи жилища; щом искате да имате едно хубаво жилище, непременно трябва да страдате, за да се съгради това жилище. А пък всички ваши въздишки са ежедневните плащания на работниците: въздишаш – плащаш, докато се съгради къщата и се измаже... Друго разрешение на въпроса не може да се даде – това е разумното разрешение на въпроса: страданията са материали, чрез които се гради нашето бъдещо жилище.

Вие страдате, понеже искате да станете господари и не може да станете – там е всичкото страдание. Човек винаги страда за това, което не може да постигне, и винаги страда за това, което изгуби – или че не е постигнал нещо, или че е изгубил нещо. Значи и в двата случая не е силен, не е господар на условията. Сега човек трябва да придобие това качество – кому трябва да стане господар? Трябва да стане господар на ада – да заповядва на всички нисши духове, та като го видят, да станат на крака; щом не си господар, те ще ти заповядват – който от тях дойде, ще ти заповядва.

Има един начин, по който може да се избегне страданието. Вие може да го знаете, но и аз ще ви го припомня... Пусни Господа да вземе участие в твоя Живот и всичките ти работи ще се оправят. Казано е: „Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи.“ Тогава ще се оправят работите – тогава ние сме над страданията, над всичко, тогава сме господари на положението, тогава няма страдания и ние сме вече в Небето.

В себе си трябва да се примирите, за да се примирят големите противоречия, които сега съществуват в душата ви.

Един евангелист ме попита: „Ти как разбираш Евангелието?“ Аз му отговорих: „Мъчих се да го разбера, не го разбрах и си казах: Чакай да го живея сега; и тогава почнах да го разбирам.”

Кореспонденция е едно, а Реалност е друго. Кореспонденция аз наричам случая, когато Слънцето ти го рисуват; Реалността е, когато изгрее живото Слънце – онова, което дава всички блага. Какво велико нещо е Божието присъствие!

Три неща трябва да спазва човек: да не се поколебае в своята Любов, да не се разклати в своята Вяра и да не изгуби своята Надежда.

Трябва да бъдете весели, за да се възвърне здравето ви. Смейте се! И когато сте сами, пак се смейте, за да се лекувате – смехът действа здравословно. Весело гледайте на нещата и когато останете сами, посмейте се хубаво. Смехът в известно отношение е почивателно състояние. Смехът е външна граница на Радостта. Ако не се смеете, ще дойде някоя болест. Ще поблагодарите на Бога, че сте се посмели.

Животът е много хубаво училище."

След беседата, последваха песен, молитва и формула. Молитвената програма завърши. В мене остана усещането, сякъш някой е намазал с магичен изцеляващ елексир, някои от раните на моята душа....