тогава...
тогава...
отдавна е било
искрящо, прозирно и
в благост отпивано
листенца светлина
отронени в Любовта
която раните превърза
река ~ която не пресъхва
пои пробудения кълн
който плод завързва
въгленчета живи топлят
малки птички в тях
до пролет...
2 Коментара
Recommended Comments