Мъртвородени дечица

плахи, по ризки продрани,

плахо със боси крачета

носят в прозрачните длани

восъчни тънки свещици.

Топли свещиците греят,

ала в студени зеници

сухо и призрачно тлеят

страх и невяра, и

спомен от писъци.

Тъжно зениците взират се,

с мрачни и знаещи ириси.

Бавно минават децата

и мълчалива е болката,

синьо-студени телцата.

Те ще отминат прокудени

ей тъй, без стон, без сълзица,

непожелани, осъдени -

мъртвородени дечица.

Тихо ще носят огньовете

през необятните нощи,

че мълчаливи сърцата им

молят ...за майките прошка!