и в оная стръмна нощ
и в оная стръмна нощ
когато очите ми без глас останаха
пропука се светът
звездите на вихрите пристанаха
сля се началото с края припознат
отвориха се портите ~
материята прозирна е през тях
светъл и лъчист и бял
топъл, от сила огласен,
в житно зрънце сбран е цял
светът, който е спасен...
0 Коментара
Recommended Comments
Няма коментари за показване