изкласила светлина
изкласила светлина е
в дланите
по лунния сърп разлива
вода
разтварят се малки венчелистчета
зора
отплувал е като мечтание
венецът от бели цветя
събирам роса по тревата
светеща
самодивите тук
са седели
бисери от косите си
разпилели
смарагди от гърдите им
посребрени
несетили плът, а само ефирния
звън
дошъл от световете
отвъд
1 Коментар
Recommended Comments