Есенно съвършенство?
Entry posted by Adams ·
713 прегледа
Есенно съвършенство?
Идеалната земя, без дупки, без неравности, идеалния цвят. Всичко е покрито със съвършенство. Грапавата повърхност на земята се е скрита под златната завеса на листата. Покрито е всичко, което не искам да виждам. Иска ми се да вярвам, че това, което сега виждам е всичко. И то се превръща във всичко. Мога да го снимам, да му се радвам, да го преживявам мислено. Само не мога да тръгна на вътре по златната пътека, защото стъпвайки по нея, усещам долните неравности, усещам, че покривката не е всичко. Стоя далеч и от високо гледам златната гора, цяла и съвършена. И не смея да тръгна, не смея да погледна навътре, защото идеалният образ на есента ще си замине.
На моменти вятърът разчиства листата и ми нашепва, че под съвършенството се крие неидеална земя. Казва ми, че тази покривка не е вечна. Затварям очите си и да чакам снегът да смени листата. Чистотата на снега да покрие грозотата, дупките, камъните, боклуците...А после? Няма ли да тръгвам на някъде?
Всъщност не е ли по-лесно да си поразчистя пътя и от листата, а после и от камъчетата, които ме препъват? Дали е толкова страшно и грозно от долу? И какво толкова ако падна ?
Или просто ще си стоя със затворени очи докато падне поредната идеална покривка над земята.
2 Коментара
Recommended Comments