Да бях дърво ...

Entry posted by Adams · Ноември 9, 2008

968 прегледа

Свободата на гората. Там винаги получвам отговори на всичко. Дори и да не съм готова за тях. Взирам се в необятната горска библиотека и тя отзивчиво ми посочва нужното познание. Но колкото и да се старае да ми помогне, пътувайки към мен това познание се сблъсква с канарата на човешката ми ограниченост.

Гората ми показва, колко му е лесно да на дървото да се отдели от листата си. Нещата, които са се срастнали с него, били са неразделна част от съществото му, сега естесвено си изкапват. Всичко излишно пада, сякаш никога не е било едно цяло. Възхищавам му се и тайничко завиждам, за лекотата , с която всичко това се случва. Без напрежение, без привързаности, без напрежение. Просто си падат. Кога ли и аз ще мога така? Кога ли без да мисля, обмислям, разчитам, пробивам, ще успея да отделя от себе си, нещата, които на са на мястото си? Без напрежение, без предразсъдъци – с лекота. Просто ей така, защото му е дошло времето.

Ако и аз съм част от цялата тази природа, защо толкова упорито се вкопчвам с старите си листа и не ги пускам да се отделят, когато знам, че след това всичко ще е по-чисто, по-свежо и необременено. Защо се съмнявам, че на мястото на старите ми листа, ще цъфнат хубави цветчета, които ще бъдат още по-хубави и още по-полезни? Та нали всичко това си е природа, нещата просто се случват ако се остави човек? Ако можеха старите вредни навици, мисли, нагласи да окапват като листата през есента, до пролетта щах да съм готова за нов живот...

Ех, ако бях дърво! Но съм човек, зашила съм си старите ненужни възгледи и не позволявам на новите да пробият. Защо хората винаги усложняваме нещата до безкрайност, когато природата го е направила толкова просто?