Вълшебството на добрите хора
Силата на добрите хора ме омагьоса отново. Става въпрос за тези, които успяват да премахнат всички бариери и цялото усещане за отделност. Вълшебството им е толкова могъщо, че успяват да ти покажат, че си част от нещо голямо и безкрайно.. Като че ли имат ключ за душата ти. Mагьосниците успяват да я измъкнат, да и дадат живот и въздух. Само една среща, само един поглед, един разговор е достатъчен да те превърнат във всичко
Магията им строши оковите, размаза бариерите! Пропука се обвивката и излетях.
Спуснах се по навлажнената трева, докосвах я и се изпълвах със свежест .Усещах как се сливам с аромата на чистота. Докоснах изкрящо жълтите полета и вземах от цвета им и им давах от своя. Погледнах към високия връх на планината. Беше толкова хладен и гладък заради снега. Спуснах се по кафявата кристална повърхност на планината. Леки тръпки налазиха дланите и раменете ми.
От дясно на пътя билото на планината беше съвсем различно. Дърветата бяха покрили всичко - изглеждаше като цял жълто-червен облак. Прегърнах цялата тази красота. Изпълних се с живот. Първо усетих лек гъдел от трепета на листата. После ме прониза някаква огромна топла сила и остана в мен.
Загледах се в един слънчев лъч, който беше пробил между две облачета. Толкова ярък и наситен беше. Гмурнах се в него. За момент изгубих представа, кое съм аз, кое е лъча. Дали аз минах през него или той през мен?! Взех част от въшебната му сила и топлина.
Разхладих се когато се потопих в процепа на плътносиньото небе. Но за малко...После погледнах наоколо и се видях навсякъде. Бях дори зад хоризонта, зад планината и от двете страни. Бях малката мокра тревичка, цветът на цъфналото ябълково дърво, бях планината, небето. Бях хората, въздуха...Слях се с всичко или то се смеси с мен.
Когато се събрах отново се почувствах някак по-лека, по-изчистена и свежа. Усетих в себе си аромата на пролетните цветя, топлината на лъча, силата на планината, свободата на хоризонта, свежестта на поляната....................
2 Коментара
Recommended Comments