Аз зная , че пътят по който вървя

Той бил е предречен за мойта душа.

Да падам , да ставам , но без да се спра,

Аз трябва да стигна горе върха!

Върхът е примамлив , огрян и лъчист,

Изпълнен със святост безгрижен и чист,

Там всяка душа се пречиства отново,

Да бъде за поход нагоре готова.

Там има пътека , чиста и мека,

Където спокойно ти да вървиш,

Сам Бог ти подава ръка отдалеко,

А ти трябва само да я следиш.

Изгубиш ли лъча , който е пратен

Напред да те води, през потоци, гори,

Ти губиш и своята малка пътека,

Която в тебе Бог съгради.

Пътеката трябва да пазя , аз зная!

Дори да се скрие от погледа тя,

Че тя е за мене път към безкрая,

Завършек на мойте земни д е л а …!