Демони от миналото... освободете ме
Демони от миналото,
бягам, бягам, бягам аз от векове.
Крия се и страх ме е, озъртам се,
но те са още тук.
Демони от миналото,
меч в ръката си държа и щит си нося.
Напред и в атака, нападам аз,
но уви безплътни те са.
Демони от миналото,
разлиствам древни книги.
Чудодейни слова мълвя,
но подигравателно ме гледат те.
Демони от миналото,
мира не ми дават.
Търся изход, и тогава чувам Глас:
Само Истината свободата носи!
Демони от миналото,
Истината е вече моят меч,
Обръщам се, в очите ги поглеждам и наричам ги:
страх, гняв, похот, алчност, лъжа – това сте вие.
Демони от миналото,
започват те да се смаляват.
Погледът ми проницателен е веч
И тогава започвам да разбирам
Не са демони това, а Ангели
Ангели, предрешени в черни дрехи.
Който Истината разбере, вижда истинските им лица:
смелост, радост, мъдрост, истина – на това ни учат те.
Демони от миналото,
освободете ме,
покажете истинските си лица,
върнете ми Мира, дарете Свобода.
19 Септ 2008, 23:55
Варна, България
4 Коментара
Recommended Comments