Miss Drag-Queen of America

издига в ръката си пластмасов микрофон

вместо пламтящ факел

и короната й се протяга алчно към звездите

като небостъргачите на нощен Манхатън.

Тази вечер подиумът я освобождава

от робството да бъде мъжествена,

само защото се е родила мъж.

Тя не иска да бъде жена – единият пол

не би означавал нищо без другия

под великолепието на роклята й.

Затова на въпроса на журито отговаря

простичко и без капка кокетство,

че ще се върне към мъжките дрехи,

когато станат разкошни като женските.

И милиони плазмени екрани умножават красотата й -

съвършеното лице с цвят на пустиня,

застиналия Ниагарски водопад в очите й,

брилянтина, примигващ в електронен екстаз

като безкрайните светлини на Лас Вегас.

И в този кадър няма нищо по-модерно

от стоическата й усмивка, скъсала завинаги

с лошия вкус на миналото.

И няма нищо по-изгубено извън фокус

от образа на истинската женственост.

Тази вечер силуетът й се извива към небесата

като иронична въпросителна, като укор,

като прозрение, внезапно заискряло в ликра.

После се спуска над зрителите с послание,

небрежно свито от филм на Алмодовар:

Лека нощ… и не забравяйте – казва тя,

и гласът й вибрира през сърцата в стерео -

че всички ние сме толкова по-истински,

колкото повече се доближаваме

до мечтите си.

Автор : Николай Атанасов