Невидимата връзка

Възприемане на действителността Добави коментар Приказка за деца

Някога на една планета живял зъл крал. Той обиждал децата и възрастните, ненавиждал всички, бил подъл и зъл тиранин.

В един летен ден кралят погледнал през прозореца и видял до стените на своя дворец един странник, около когото се била натрупала тълпа. Странникът разказвал нещо, а хората се смеели в отговор. На злия крал не се харесали смеха и радостта. Той заповядал на стражите да хванат този човек и да го хвърлят в затвора. Заповедта веднага била изпълнена.

Денят свършил и кралят отишъл да спи. След като си легнал на шикозното легло, той затворил очи. Тъкмо съня започнал да разгръща своите картини, когато изведнъж кралят видял странника.

- Какво правиш в моята спалня, - завикал кралят възмутено, - та ти си длъжен да стоиш в затвора?!

- Не съм длъжен,- хитро усмихвайки се, отговорил странника, - аз не съм прост човек, аз съм магьосник. Ето сега ние ще се отправим на пътешествие.

- Стража!!! – в ужас закрещял кралят, но вече било късно. Всичко се завъртяло пред очите му и спалнята изчезнала.

Той се оказал в голям красив град, а около него било пълно с хора. Но имало нещо странно в тази картина. След като се вгледал, кралят видял, че всички хора били свързани помежду си с тънки светещи нишки. Още повече такива нишки се опъвали от хората към животните и растенията.

- Какво е това? - с удивление попитал кралят. Той леко преминавал през тези нишки, като през лъчи от светлина, без да нарушава тяхната цялост.

- Това са връзките между всичко съществуващо на планетата. Всички нейни жители зависят един от друг, а от тях зависят животните и растенията. Те са части от един организъм. Тези нишки – това е енергията на доброто и любовта, които позволяват на всички да живеят добре и щастливо. Разрушавайки тази връзка със злоба, ненавист, коварство, алчност, хората стоварват на главите си беди и болка. Постъпвайки лошо даже с един човек, може да се предизвика гибел и нещастие на много хора, да се погубят животни и растения – да се унищожи живота…

- Всичко това са врели-некипели, - възкликнал злобният крал, - и каква е тази планета?

- Това е твоята планета, - отговорил магьосникът. – Просто съм ти дал възможност да видиш това което и невидимо но съществува. Излъчвайки зло, ти унищожаваш не само окръжаващия свят, но в края на краищата ти унищожаваш себе си.

- Стой! Това не може да бъде! – завикал кралят. В това време те минавали по моста и злобния крал бутнал един от преминаващите хора в реката, защото същият бързал и без да иска закачил краля. Магьосникът укорително поклатил глава, махнал с ръка и…

Кралят се събудил в своята спалня, в отвратително настроение. Той веднага изпратил един слуга в затвора за да провери странника-магьосник. Но затвора е бил празен. Магьосника е бил изчезнал. Злият крал в своята ярост веднага наредил да извикат палача за да екзекутира пазача, но се оказало че палача е ослепял. Това е станало, защото рано сутринта покрай планетата е прелетяла огнена звезда, която е отнела зрението на всеки, който я е погледнал. А са я видели почти всички, тъй като цялото население с изгрева на слънцето отивало на работа, така както е изисквал краля.

- Къде са били звездобройците?!! – в пристъп на ярост завикал кралят. След известно време се изяснило, че звездобройците знаели за огнената звезда и изпратили вестоносец да предупреди всички. Но в момента, който вестоносеца стигнал до моста паднал и се удавил.

Болшинството от жителите на планетата били лишени от зрение. Ослепели стражите на реда, ослепели придворните и на улиците на града се възцарил хаос. Слепите селяни не можели да работят на полето и да се грижат за животните. Последните избягали от глад в горите където подивели. Всички цветя в лехите повяхнали, защото нямало кой да ги полива. Градините запустели. Нямало кой да работи, нямало кой да произвежда стоки, нямало кой да обслужва краля. Ужас обхванал планетата.

Гладният, изплашен и нещастен крал се заключил в покоите си. Изведнъж той видял магьосника. Злобният крал скочил и тъкмо да му се нахвърли, когато неочаквано видял светеща нишка, която свързвала тях двамата.

- Значи, всичко това е истина? – ужасен произнесъл кралят.

- Истина е, - отговорил магьосникът. – Сега ти сам виждаш, как всичко е взаимосвързано, как всички ние зависим един от друг. Аз ти дадох шанс да видиш това. А ти какво направи с него?!!

- Но какво ще става сега, - завикал кралят, - как да върна всичко назад?!!

В отговор магьосникът се усмихнал… и се разтворил във въздуха.

Кралят като че се събудил и вече стоял до прозореца. Навън бил летен ден, наоколо се разхождали хора, всичко било обичайно. Той видял до стените на своя дворец странник, около когото имало натрупана тълпа. Странника нещо разказвал, а хората се смеели в отговор.

Стража! – завикал кралят и застинал за секунда, - идете до този човек и му предложете подслон и храна и го попитайте дали не му е нужно още нещо.

Току що произнесъл това той видял, че всички около него са свързани със светещи нишки. Щом веднъж тези нишки светнат, по тях идва енергията на доброто и любовта. Това означава, че всички ще живеят добре, дълго и щастливо. В мир и радост в съгласие и любов.

(източник:

http://www.kabbalah.info/bulg/blog/i.php/0...b8%d0%bd%d0%b0/